Решение по дело №560/2022 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   653                                      16.05.2022 година                        гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,          XXII-ри административен състав,

на трети май                                      две хиляди и двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Галина Драганова

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 560 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от Д.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** против заповед за налагане на принудителна административна мярка №22-0769-000301/14.03.2022г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като неправилна, незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Иска се съдът да отмени оспорената заповед, като посочва, че автомобилът е семеен, има малко дете и съпругата му е правоспособен водач, а не разполагат с друг автомобил или да намали срока на ПАМ.

            В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.К.. Ангажира доказателства.

            Ответникът – полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, наложил принудителната административна мярка –не се явява в съдебно заседание. Представя административната преписка.

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за установено от фактическа страна следното:

На 13.03.2022г., около 16,00 часа, в гр.Бургас, ул.“Търговска“ жалбоподателят  управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № А 7728 НХ и бил спрян за проверка. При извършената проверка от страна на полицейските органи жалбоподателят бил тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с Дрегер Друг тест-5000 с фабричен номер ARLB-0021, който отчел наличие на метадон, проба № 063. На водача му бил връчен талон за изследване №118954.

            За извършеното административно нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН № 145234/13.03.2022г. от полицейския служител О. А. -мл. автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“, ОДМВР-Бургас. АУАН бил връчен незабавно на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. С мотивирана резолюция №22-0769-М000080 от 25.03.2022г. било прекратено административно-наказателното производство, тъй като деянието съдържа признаци на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и е образувано БП №3292 ЗМ-131 по описа на ІV РУ-Бургас.

Като е възприел фактическите установявания в АУАН № 145234/13.03.2022г.  и в съответствие със заповед № 251з-3805 от 26.08.2021г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“ издал Заповед № №22-0769-000301/14.03.2022г., за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 21.03.2022г., а жалбата е подадена на 28.03.2022г. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № заповед № 251з-3805 от 26.08.2021г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. т.1.8 от посочената заповед полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. По делото е представено удостоверение, от което е видно, че към 13.03.2022г. издателят на заповедта В. С. е заемал длъжността полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Заповедта е издадено при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест– за срок от 6 месеца до една година.

При настоящата законова регламентация необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката са установяване на управление на МПС и употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. Релевантният за приложението на  чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.  В настоящия казус е установен основният релевантен за спора факт - управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установена с тест -нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. По делото е представен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества рег.№251р-8343 от 13.03.2022г., от който се установява употреба на метадон при извършената проверка с Дрегер Друг тест-5000 с фабричен номер ARLB-0021. Получен е талон за кръвна проба, водачът се е явил, но видно от Протокол за медицинско изследване /л.16/ е отказал кръвна проба. В този аспект несъмнено е налице материалноправна предпоставка, правопораждаща задължението на административният орган за прилагане на процесната ПАМ.

Жалбоподателят възразява, че автомобилът е единствен за семейството, съпругата му е правоспособен водач и имат малко дете. Съдът счита посочените обстоятелства за ирелевантни, с оглед целта на ПАМ, която съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН цели да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. При налагане на ПАМ административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство управление на МПС след употреба на наркотични вещества не е налице правна възможност, а задължение да наложи ПАМ.

 Настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото се установяват обстоятелствата попадащи в хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП и обуславящи прекратяването на регистрацията на МПС на собственик, който управлява след употреба на наркотични вещества. Жалбоподателят не оспорва установената в заповедта фактическата обстановка. От събраните по делото доказателства не се обори установеното в акта за нарушение, напротив установи се управление след употреба на метадон.

В този аспект несъмнено е налице материалноправна предпоставка, правопораждаща задължението на административният орган за прилагане на процесната ПАМ.

По отношение определения срок в заповедта, същият е определен в минимален размер в съответствие със закона. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя посочва, че образуваното досъдебно производство е приключило със споразумение, за което не представя доказателства. За разлика от ПАМ по чл.171, ал.1, т.1 от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за която е определен краен срок: до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за наложената ПАМ с настоящата заповед не е поставено такова условие, а законодателят е определил срок от 6 месеца до 1 година, като в настоящия случай е определен минималния срок от шест месеца. В този смисъл приключването на наказателното производство с влязла в сила присъда не влияе при определянето на срока на мярката, а в случая доказва установените фактически основания в заповедта.

          В заключение не се установиха основанията за оспорване, посочени в чл.146 от АПК. С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Административният орган, при наличието на законовите предпоставки на чл.171, т.2а, б“б“ ЗДвП правилно и законосъобразно, в съответствие с процесуалните правила е издал оспорения административен акт.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

                                          

                                          Р    Е    Ш    И:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** против заповед за налагане на принудителна административна мярка №22-0769-000301/14.03.2022г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

           На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                       СЪДИЯ: