№ 2130
гр. София, 14.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно частно гражданско
дело № 20221100500656 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 577 от ГПК.
Същото е образувано по частна жалба от ЗЛ. Ц. Д. срещу Определение № 2286
от 17.12.2021 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията (СВ) – София, с
което е постановен отказ за извършването на действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК –
вписване на насрещна искова молба с вх. № 6257 от 17.01.2020 г. по ГД № 3092 по
описа за 2019 г. на Софийски градски съд (СГС), I ГО, 5 състав.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е необосновано и
незаконосъобразно, по съображения, подробно изложени в частната жалба. По-
конкретно сочи, че заявителят е изпълнил изискванията на чл. 32а, ал. 1 от Правилника
за вписванията (ПВ), а Определение от 02.12.2020 г. на СГС е приложено, което е
посочено и в съпроводителното писмо. Отделно от това се твърди, че неприлагането на
определението не прави, подлежащия на вписване акт непълен, а отказът на съдията по
вписванията противоречи на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ПВ и Тълкувателно решение №
7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо отправя искане до СГС да отмени обжалваното
определение и да разпореди вписване на насрещната искова молба.
Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по
приложеното дело, намира за установено следното:
Служба по вписванията – гр. София към Агенция по вписванията (АВ) е била
сезирана със заявление вх. № 97502 от 17.12.2021 г., подадено от ЗЛ. Ц. Д. чрез адв.
Ф.Р., с което се отправя молба за вписване на следния акт: Насрещна искова молба с вх.
№ 6257 от 17.01.2020 г. по ГД № 3092 по описа за 2019 г. на СГС, I ГО, 5 състав. Към
заявлението са приложени следните документи: два броя заверени препис от
посочената насрещна искова молба; 2 броя съпроводително писмо с изх. № 92568 по
ГД № 3092/2019 г. на СГС; заверен препис от Разпореждане от 10.11.2021 г. по ГД №
3092/2019 г. на СГС; документ за внесена държавна такса по сметка на АВ;
Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/07.01.2021 г., издадено от
Столична община, район „Красно село“; Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/07.01.2021 г., издадено от Столична община, район „Красно село“; копие
1
от схема на СОС с идентификатор 68134.203.244.1.5; копие от схема на СОС с
идентификатор 68134.203.305.1.3; копие от скица на ПИ с идентификатор
68134.203.305; пълномощно, с което ЗЛ. Ц. Д. упълномощава адв. Ф.Р. да го
представлява пред АВ и СВ за извършване на всички действия по вписване на
насрещния иск; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 138, том V,
рег. № 12442, дело № 887/2001 г. на нотариус Ц.С., с рег. № 030 по рег. на
Нотариалната камара, с район на действие, Софийски районен съд; Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 136, том II, рег. № 04580, дело № 277/2004 г. на
нотариус В.Б. с рег. № 302 по рег. на Нотариалната камара, с район на действие,
Софийски районен съд; копие от документ за внесена държавна такса по сметка на
СГС.
С обжалваното определение съдията по вписванията е постановил отказ за
вписване на представената му със заявление вх. № 97502 от 17.12.2021 г. искова молба
с вх. № 6257 от 17.01.2020 г. За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията
е приел, че към заявлението не е представено копие от Определение от 02.12.2020 г. по
ГД № 3092 по описа за 2019 г. на СГС, с което не са приети за съвместно разглеждане
исковете на ЗЛ. Ц. Д. против Д.М.К. с правно основание по чл. 23, ал. 1 от СК в частта
за установяване, че е индивидуален собственик на апартамент № 20, находящ се в гр.
Варна, ул. ****, съгласно указанията, дадени с Разпореждане от 10.11.2021 г.,
постановено по същото ГД № 3092 по описа за 2019 г. на СГС. Горното правило
непълен подлежащия на вписване акт.
В съпроводителното писмо с изх. № 92568 по ГД № 3092/2019 г. на СГС е
посочено, че към него е приложено и процесното Определение от 02.12.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице и доколкото е депозирана в
рамките на законоустановения срок (отказът е връчен на 11.01.2022 г., а частната
жалба е подадена на 14.01.2022 г.) и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на
съдията по вписвания съгласно разпоредбата на чл. 577, ал. 1 от ГПК, съдът приема, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С Разпореждане от 10.11.2021 г., постановено по ГД № 3092 по описа за 2019 г.
на СГС, I ГО, 5 състав насрещната искова молба е оставена без движение, като на
ищеца са дадени указания да впише същата, като към нея приложи и копие от
Определение от 02.12.2020 г., постановено по същото дело. Разпоредено е да се издаде
и съпроводително писмо. В последното е посочено, че към него е приложено и
цитираното определение, но по една или друга причина това реално не е сторено,
съдейки от констатацията на съдията по вписванията. В този смисъл следва да се има
предвид, че задължение на заявителя е било да депозира по надлежния начин
заявление за вписване, ведно с изискуемите приложения, респективно да положи
дължимата грижа и преди депозиране на заявлението да провери дали същото е
надлежно окомплектовано.
В случая прилагането на копие от Определението от 02.12.2020 г. към
насрещната искова молба е от съществено значение, тъй като с нея са предявени
претенции по отношение на три недвижими имота, а с определението е постановен
отказ да бъде приет за съвместно разглеждане насрещния иск касателно един от тези
имоти. В този случай, ако бъде извършено вписване на насрещната искова молба без
2
към нея да е приложен препис от посоченото определение, за третите добросъвестни
лица недопустимо би се създало впечатление, че насрещният иск е допуснат до
съвместно разглеждане в цялост.
Казаното по-горе съставлява нередовност на заявлението/ молбата за вписване, а
съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 7/2012 г.
на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс е
неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В
хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен
да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, без да може да дава
указания за отстраняване на нередовността. В този смисъл недопустимо е и с
депозирането на частната жалба да се представи липсващото приложение, тъй като
това действие по същество би представлявало отстраняване на нередовности на
заявлението/ молбата за вписване и по този начин би се стигнало до заобикаляне на
действащата нормативна уредба и тълкувателната практика на върховната съдебна
инстанция.
Заявителят може да постигне желания от него ефект, като извърши отново
действието по надлежен начин.
С оглед изложеното обжалваният отказ следва да бъде потвърден.
Настоящото определение подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 2,
предл. 1 от ГПК съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказа на съдията по вписванията при Служба по
вписванията – гр. София, обективиран в Определение № 2286 от 17.12.2021 г., за
вписване на насрещна искова молба с вх. № 6257 от 17.01.2020 г. по ГД № 3092 по
описа за 2019 г. на Софийски градски съд, I ГО, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страната при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3