Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1489               22.04.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 7726 по описа за 2018 година.

 

Предявен е  иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността.

Ищецът  K. П.З. твърди, че по силата на договор за дарение от 2005 г. е станал етажен собственик в четириетажна жилищна сграда, построена в имот с идентификатор 56784.523.1061 в гр. П., като по силата на същото дарение получил реално предоставеното от неговите праводатели право на ползване върху свободната площ от 21.045 кв.м. от терена, в който той се явява съсобственик с квота 54.13/318.50 ид. части. Реално разпределената за ползване площ била обособена в дял ІV при водено производство за разпределяне на ползването на имота и била предоставена на  праводателите на ищеца. При същото производство, дял V бил предоставен на E. K., а дял ІІІ общо на К.K., Е.K. и К. З.. Твърди се, че в дял ІV, който реално се ползва от ищеца, е поставен гараж с дървена конструкция и пълнеж откъм три негови страни от тухли и итонг, а от четвъртата страна, която граничи с дял ІІІ, гаражната конструкция на ищеца използва за стена находящия се в дял ІІІ друг гараж. Гаражът на ищеца бил отразен в кадастралната карта идентификатор 56784.523.1061.3. От своя страна ответниците били собственици на магазин в построената в имота четириетажна сграда, както и на 1/5 ид.части от поземления имот по силата на наследствено приемство. При разпределението на ползването техният наследодател бил получил  дял V, в който се твърди, че бил изграден монолитен гараж от тухли и стоманобетон без за това да има издадени строителни книжа. Гаражът на ответниците се захранвал от същото водопроводно от отклонение, захранващо и гаража на ищеца без ползваната в гаража в дял V вода да се отчита самостоятелно по друга  партида. Това било причина, тази вода да начислява по партидата на ищеца и заплаща от него. Освен това се твърди, че при строежа на гаража на ответниците мястото, където е положена основата му, не е било надлежно укрепено, вследствие на което се е получило накланяне на гаража на ответниците към този на ищеца. В следствие на това на гаражът на ищеца бил притиснат, което предизвиквало напукване и поява на фуги в дървената му конструкция. Налице било и спукване на ъглови носещи греди на гаража, а покривът му бил поддал в посока надолу вследствие на този натиск. Поради това се иска да бъдат осъдени ответниците да премахнат незаконно построената в техния дял постройка /гараж/, която пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, както и да престанат да ползват водопроводното отклонение, захранващо техния гараж от тръбите поставени за гаража на ищеца. Евентуално се прави искане да бъдат осъдени ответниците да извършат укрепване на гаража си така, че той да преустанови да въздейства върху гаража на ищеца.

Ответниците С.Е.К. и Д.А.К. отричат твърденията, че ищецът е собственик на изградената в дял ІV гаражна клетка. Поддържат, че той притежава само право на ползване върху дела, поради  което считат, че не е материално легитимиран да води иска. Поддържат също така, че гаражът, изграден в техния дял, е законен като отричат да е налице конструктивен дефект и въздействие от страна на техния гараж върху гаража на ищеца. Отричат също така твърденията, че техния гараж черпи вода от водопроводното отклонение, което се отчита по партида на ищеца.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за дарение № ***, том ****, дело ****, сключен на ***** К. И. З. и П. К. З. дарили на сина си К.П.З. стая – първата след входа на сградата на юг, със застроена площ от 17,78 кв.м., разположена в ***** етаж на четириетажна жилищна сграда, ведно със ½ ид. ч. от коридора обслужващ тази стая и стаите в Дял ІІ на протокол за делба от ***** по гр.д. № ******, ведно с 54,13/318,50 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 318,50 кв.м., съставлящо УПИ ***** по плана на ***** гр. П., с адм. адрес *****, в което дворно място е построена четириетажната жилища сграда, както и с правото на реално ползване на Дял ІV от скицата за разпределение на правото на ползване на незастроеното място от така описания УПИ, който дял е с площ от 21,045 кв.м., при граници на този дял: дял V на E. K.; дял ІІІ на К. З. / лист 5/.

Ответниците по делото са наследници по закон на Е. И. K., починал през ****г., което се установява от представеното удостоверение / лист 10/. Наследодателят K. е придобил през ****г.  по дарение 50/245,70 ид.ч. от процесното дворно място на ул. *****, а по друг договор - и право на строеж върху същото място относно целия трети етаж от бъдеща сграда, 1/5 ид.ч. от тавана и 1/5 ид.ч. от стълбището / лист 41 и 45/. По делото не е спорно, че сградата предмет на договора за разпределение на право на строеж – нот. акт № ***, том****, дело ***** / лист 45/ е построена, като по този начин учреденото право на строеж е осъществено. Установява се също така, че през ****г. между наследодателя на ответниците E. K., праводателката на ищеца – К. З. и К. K. е извършена делба на имот представляващ ****** в от четириетажната жилищна сграда построена в процесното място, ведно с 1/5 ид.ч. от общите части на сградата и 1/5 ид.ч. от дворното място цялото от 245,70 кв.м. – парцел ***** в кв.**** по плана на гр. П., с адм. адрес *****. При делбата E. K. е получил две стаи – едната в югозападния ъгъл на сградата, а другата на север от нея, свързани със врата, със застроена площ 32,97 кв.м. , ½ ид.ч. от тоалетната под стълбището и двата коридора, обслужващи стаите, 1/15 ид.ч. от общите части на сградата и 1/15ид.ч. от дворното място /лист 7, 8/.

В последствие между съсобствениците на процесното дворно място е било извършено по съдебен път разпределение на ползването на незастроената част от дворното място, като с решение №**** от ***** г. съдът е извършил разпределение, като наследодателят на ответниците получил дял №5, а на праводателката на ищеца съседния дял №4 /лист 15 и 16/. 

На 27.05.2004г. на името на К. З. било издадено разрешение за поставяне на две временни преместваеми съоръжения за местодомуване на МПС, които следвало да бъдат разположение в УПИ ****, кв.****, върху места №**** и №**** по схемата към разрешението /лист 18 и 19/. Въпросните места съвпадат тези по схемата към решението по чл.32, ал.2 ЗС.

На **** г. с нотариален акт за констатиране на собственост № ****, дело ***** на н. ***** ответниците били признати за собственици на магазин за пакетирани стоки с площ от 32, 97 кв.м., разположен на ***** етаж от четириетажната жилищна сграда на ул. *****, ведно с прилежащите 1/15 ид.ч. от общите части на сградата и 1/15 ид.ч. от поземления имот, в който тя е построена / лист 47/.

С нотариален акт № ****, том ****, дело ***** на н. ****** ответниците Д.К. и С.К. били признати за собственици по давност и наследство на сграда със застроена площ 20 кв.м. и предназначение –гараж, представляваща имот с идентификатор 56784.523.1061.2  построена в бившия УПИ ***** по плана на гр. П. / лист 50/. Установя се, че при съставянето на нотариалния акт, освен другите документи е представено и удостоверение за търпимост №**** от *****г. издадено от Община П. – ***** / лист 52/.

От заключението на съдебно техническата експертиза, изготвена от в. л. С.Ж. се установява, че в дворното място на процесния адрес са налични четири гаражни клетки, които са отразени в кадастралната карта. От тях гаражът с идентификатор 56784.523.1061.2  с площ 20 кв.м. е посочен като собственост на ответниците, а този с идентификатор 56784.523.1061.3 с площ 22 кв.м. е посочен като собственост на ищеца / лист 203/. При изпълнение на всички гаражни клетки помежду им не са оставени работни фуги и те са долепени един до друг /лист 211/.

Гаражът собственост на ищеца - 56784.523.1061.3 представлява постройка монтирана върху бетонова площадка /основа/, като е с дървена носеща конструкция – колони захванати с метални планки върху бетонната основа, както и за страничните дървени греди. Покривът е от дървени греди и дървени плоскости, покрити с хидроизолация. Стените от север и запад са зидария от  газобетон, на места с керамични блокове, а на изток има частична зидария и дървена остъклена дограма. На юг за стена се ползва бетонната стена на преместваемата бетонова клетка, поставена в съседство, като няма изпълнена дублираща стена. Тази постройка в. л. определя като стационарен преместваем обект, тъй като няма масивен характер и е възможно да бъде демонтирана, преместена и монтирана на нова място. При огледа в. л. е установило, че тази сграда не се ползва като гаражна клетка, а в нея са извършени преустройства, чрез обособяване на едно основно помещение, второ - с мивка и трето, с предназначение за склад. Налична е и втора врата от западната част, която свързва гаража с залепена до него барака / лист 211/. Обстоятелството, че помещението не се ползва като гараж, а е пригодено за обитаване се установява и от показанията на свидетелката К. З., която сочи, че то е стая за почивка. Свидетелката поддържа също, че гаражът на ответниците е построен през 2006г., тоест след този на ищеца. След построяването започнали да се появяват деформации в гаража на ищеца – таванът започнал да се накланя и да хлътва навътре, а по стените се образували пукнатини и фуги / лист 119/. Пукнатините в гипсокартона с който са облицовани стените и провисванията на тавана, за които говори свидетелката, са установени и при огледа на експертизата /лист 212/.     

Относно намиращата се в съседство от север постройка на ответниците с идентификатор 56784.523.1061.2 в. л. Ж. сочи, че тя е с монолитна масивна стоманобетонова конструкция – шест броя колони, греди и стоманобетонова плоча за покрив, върху която е изпълнена хидроизолация. Стените са тухлени, а подовата настилка – бетон. Сградата се ползва като гараж /лист 207/.

По делото е изслушана техническа експертиза изготвена от в. л. Д.С.  ******. При извършен оглед той е установил, че в гаража на ищца / обозначен в заключението като №4/ са  налични пукнатини по стенните гипсокартонови плоскости, които са хоризонтално разположени, в права линия на височина от около 2,00 – 2,10 м. Намират се в зоната на снадката между отделните гипсокартонови плоскости. От направените разкривки на носещата конструкция в. л. е установило, че дървените елементи не са обработени с защитни грундове или импрегнатори, като по тях се наблюдават пукнатини последица от съхненето на дървесината. Носещата конструкция на покрива не може да бъде видяна поради изпълнени върху нея облицовки, поради което не може да се определи дали нейните елементи са оразмерени – тоест притежават необходимите сечения за да поемат натоварванията. При огледа на съседния гараж – този на ответниците в. л. не е констатирало отклонения в конструкцията / лист 280/. Установено е още, че двете постройки са с различна височина, като гаражът на ответниците е по-висок от този на ищеца. Хидроизолацията на по-високия гараж достига до неговия край и не преминава над пространството между двете сгради. От своя страна хидроизолацията на по-ниския гараж / този на ищеца/ също достига до края на неговата конструкция е не е повдигната по стената на по-високата сграда. Ищецът е наредил блокчета от топлоизолационни плоскости, шпакловал ги е с циментово лепило и върху тях е наредил керемиди, но въпреки това в пространството между двете постройки се образува фуга, която позволява на водата от покрива да прониква между двете сгради. При така установеното в. л. дава заключение, че пукнатините които се констатират по стените в гаража на ищеца, с оглед височината и разположението им / хоризонтално и по линията на свръзките между отделните плоскости/ не са от такъв характера, че да се обяснят със странично предизвикана деформация на конструкцията. Пукнатините върху дървените елементи са резултат от съхненето на дървесината. Що се отнася до провисванията на тавана на постройката – те са характерни за случаи при които носещи елементи не са съобразени по размер с натоварването. Начинът на провисване говори за това, че върху елементите на конструкцията действуват напречни сили /тоест с посока отгоре надолу/, а не надлъжни /тоест със странична посока /. В. л. сочи още, че материалите от които е изграден гаражът на ищеца /газобетонови тухли и гипсокартонови плоскости/ са силно хигроскопични и при проникването на влага в пространството между двата гаража води до увеличение на техния обем. Това се отнася и за частите от дървената конструкция, които не са имрегнирани, поради което с времето здравината им намалява. Това от своя страна води до поява на напрежения и деформации, особено в местата на съединяване на отделните дървени елементи. Деформациите на покрива на гаража на ищеца, според експерта са в резултат на недостатъчни по големина и размер и разположение носещи елементи, които да съответстват на действителните натоварвания. Последното налага тяхното усилване / лист 281/.

            Установява се от основното заключение на съдебно-техническата експертиза изготвена от в. л. Б. / лист 236/, че захранването с вода на гаража на ищеца е осъществено чрез отклонение изградено от ищеца излизащо от притежаваното от него партерно помещение /стая/. Относно изграждането му има разрешение  за проектиране на ВиК отклонение на името на неговата праводателка К. З.. Консумираното в гаража количество се отчита на водомер, намиращ се в партерната стая на З.. Заустването на отпадъчните води от гаража е осъществено в съществуваща в дворното място шахта / лист 247/. При огледа в гаража на ответинците, в. л. е установило наличие на санитарно оборудване – мивка и моноблок. След извършена проба се е констатирало, че при пускане на водата в гаража на ответниците нейното количество се отчита на водомера в партерната стая на ищеца. От това експертът е стигнал до заключение, че захранването на техния гараж е осъществено от водопроводното отклонение към гаража на ищеца. По този начин, независимо че в гаража на ответниците има монтиран отделен водомер, водното количество което те ползват се отчита и на водомера на ищеца, разположен в неговата приземна стая /лист 237/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

            По делото безспорно се установи, че ищецът е собственик на индивидуален обект в сграда етажна собственост, както и на временна постройка, разположена в незастроената част на дворното място. Не е спорно също, че ответниците са собственици на гараж в същото дворно място, който се намира северно от този на ищеца и е с масивна конструкция.

            За да бъде основателен предявен негаторен иск, следва да се установи, освен че ищецът притежава право на собственост или друго вещно право, така и че ответникът извършва действия, чрез които му пречи да упражнява правото си. Тези действия във всички случаи следва да са лишени от основание / в този смисъл - т.3 от Тълкувателно решение №4/2015г. на ВКС, ОСГК/.

Съдът намира, че констатираните от в. л. повреди върху гаража на ищеца не са резултат от въздействие дължащо се на това, че ищците са построили в съседство техния гараж. Установи се по делото, че въпросът относно законността на строителството е спорен между страните, като е предмет на административни производства. Обстоятелството, че за гаража на ответниците, както и за този на ищеца, липсват строителни книжа не е достатъчен за да се приеме, че той пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Следва да е налице и връзка между поддържаното от ответниците състояние и нарушението на правата на ищеца. В случая такава връзка не се доказа. Този извод следва от обстоятелството, че изслушаните експертизи не констатират деформации в гаража на ответниците, които да въздействуват върху конструкцията на този на ищеца. Нещо повече - според в. л. ****, повредите в гаража на ищеца са резултат от неправилното проектиране и качеството на дървената конструкция, която допълнително се е компрометирала от проникващата между двете сгради влага. С оглед това съдът намира, че не е доказано, че вредите в гаража на ищеца се дължат на въздействие от страна на ответниците.

Във втората си част за искането ответниците да преустановят ползването на водопроводното отклонение, което захранва гаража им с вода искът се явява основателен. Изслушаната експертиза установява, че водопроводът в гаража на ответниците е осъществен, чрез разклонение от водопровода прокаран от ищеца за захранване на собствения му гараж. За това действие ищецът не е давал съгласие. Поради така изпълнената връзка количествата потребена вода се отчитат на водомера на З., като по този начин засягат правото му на собственост върху гаража, както и върху собствената му приземна стая. Ето защо в тази част искът следва да се уважи, като бъдат осъдени ответниците да премахнат водопроводната връзка между техния гараж и водопровода захранващ гаража на ищеца.

По разноските:

Съобразно изхода на делото ответниците дължат на ищеца разноски в размер на 501,50 лв. Ищецът следва да заплати на ищците разноски от 335 лв.

 Мотивиран така, съдът

             

Р    Е    Ш    И:

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, иска по чл.109 ЗС, предявен от К.П.З. ЕГН ********** с адрес *** против С.Е.К. ЕГН********** с адрес *** и Д.А.К. ЕГН ********** с адрес *** относно преустановяване на действията на ответниците, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху притежавания от него гараж с идентификатор 56784.523.1061.3 по кадастралната карта на гр. П., изграден в дворно място на адрес гр. П., *****, като бъдат задължени ответниците да премахнат собствения си гараж с идентификатор 56784.523.1061.2, разположен до този на ищеца.

 

ОСЪЖДА, на осн. чл.109 ЗС, ответниците С.Е.К. ЕГН********** с адрес *** и Д.А.К. ЕГН ********** с адрес *** да преустановят неоснователните си действия по отношение на собствения на ищеца К.П.З. ЕГН ********** с адрес *** гараж с идентификатор 56784.523.1061.3 по кадастралната карта на гр. П., изграден в дворно място на адрес гр. П., *****, като премахнат съществуващата водопроводна връзка, чрез която са свързали собствения си гараж с идентификатор 56784.523.1061.2 с водопроводното отклонение захранващо гаража на ищеца.

 

            ОСЪЖДА С.Е.К. и Д.А.К. да заплатят на К.П.З., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 501,50 лв. /петстотин и един лева и 50 ст./, представляваща деловодни разноски.

           

            ОСЪЖДА К.П.З. да заплати на С.Е.К. и Д.А.К., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 335 лв. /триста тридесет и пет лева /, представляваща деловодни разноски.

 

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването, пред Пловдивския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

 

            Вярно с оригинала

            С.Ч.