РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Търговище, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20223500500083 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.д. № 83/2022г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба от ответника „М...“ ЕООД,
представлявано от управителя М.К., чрез своя процесуален представител адв.
П.М. против Решение № 260032/15.12.2021г., постановено по гр.д. №
662/2020 г. на Районен съд – Търговище, с което е признато за установено на
основание чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца „М......“ ЕООД,
представлявано от Н.С. сумата от 18672 лева, представляващо неизплатено
задължение по Договор за изработка от 17.05.2018 г. и издадени във връзка с
договора 6 бр. фактури, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2020 г.
до окончателното изплащане на главницата, за което вземане е издадена по
реда на чл. 410 ГПК Заповед за изпълнение № 22/29.01.2020 г. по ч.гр.д. №
124/2020 г. по описа на РСТ. С обжалваното решение е отхвърлено като
неоснователно възражението на ответника против ищеца за прихващане с
вземането му в размер на 27224,76 лева, възникнало на основание договор за
изработка от 17.05.2018 г., представляващо обезщетение за неизпълнение.
С доводи за неправилност, незаконосъобразност, нарушение на
материалния и процесуалния закон, въззивникът моли за отмяна на
първоинстанционното решение, като бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлен предявения установителен иск като неоснователен и недоказан и
1
съответно да бъде уважено направеното възражение за прихващане.
Въззивникът на първо място твърди, че доставената от него на ищеца по
договора суровина за обработка – кокоше месо е в обем от 17893,82 кг.
Същата е доставена с две доставки от 19.10.2018 г. и 27.11.2018 г., което се
доказва от представените стокови разписки, пътни листове и фактури, както и
от разпита на св. М. Пашов и обясненията на управителя на „М...“ ЕООД.
Според въззивника самият ищец също признава в исковата молба, че му е
била доставена суровина от 16 тона кланични трупове от кокошки носачки.
Според въззивника ищецът е преработил и разфасовал само част от
доставената суровина в обем от 3565 кг, като са произведени 5086 кг пилешки
полуфабрикати. Въззивникът сочи, че ищецът е признал, че е имало останало
количество суровина, което е останало непреработено. Същото според ищеца
е било унищожено, но е представен документ, според който е унищожена
стока на друго дружество – „М...“ ЕООД.
На следващо място, жалбоподателят твърди, че е оспорил една от
фактурите, по която ищецът е предявил част от исковата си претенция. Във
фактурата е вписано, че сумата се дължи по договор за съхранение, а
въззивникът оспорва такъв договор да е бил сключван с ищеца. Фактурата е
била осчетоводена и от двете страни, но въззивникът я е осчетоводил по
погрешка и е нямало как тя да бъде отписана едностранно.
Въззивният жалбоподател твърди също, че той е бил изправната страна
по договора за изработка, доколкото е било заявено за преработка цялото
доставено месо, а ищецът не го е преработил. Срокът на годност на
доставеното месо е бил 12 месеца, но същия може да се удължи при
преработката чрез влагане на допълнителни адитиви. Срокът на годност на
всеки продукт се вписва в търговските документи, придружаващи стоката
след взимане на проба от същия, но в случая ищецът не е представил тези
документи поради това, че същите са били унищожени.
По отношение на отхвърленото възражение за прихващане въззивникът
твърди, че първоинстанционният съд е могъл да установи действителното
доставено от ответника на ищеца непреработено месо, както от представените
фактури, издадени от ищеца, така и по експертен път чрез назначаването на
съдебнотехнологична експертиза от експерт хранителен технолог. Искането
за назначаване на такава експертиза неправилно е било отхвърлено от
районния съд, според въззивника.
С писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна „М......“ ЕООД, чрез своя процесуален представител адв. Д.Т. оспорва
основателността на въззивната жалба поради необоснованост. Въззиваемият
твърди, че първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения по
дължимостта на вземанията, предмет на установителния иск и правилно е
приел направеното от насрещната страна възражение за прихващане като
неоснователно. Въззиваемият сочи, че в случая е била налице забава на
кредитора, от страна на ответника. Не са били отправени заявки от негова
2
страна до ищеца, с които да бъдат определени количествата и видовете
полуфабрикати, които ищецът да произведе.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. П.М., която
поддържа въззивната жалба, като моли същата да бъде уважена и да бъде
отменен изцяло или частично постановеното решение на
първоинстанционния съд. Адв. М. твърди, че от заключението на вещото лице
по съдебнотехнологичната експертиза се установява, че доверителят е
доставил 17893 кг кокоше месо, като са неправилни изводите на първата
инстанция, която не е приела за доказана втората доставка на кокоше месо.
Според въззивника „М......“ ЕООД се е обогатило с разликата от 5423 кг.
Претендира и сторените разноски.
Въззиваемият в съдебно заседание се представлява от адв. Д.Т.. Той
счита, че въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да
бъде потвърдено. Според адв. Тончев в заключението на вещото лице по
съдебнотехнологичната експертиза са съобразени само количествата
преработено месо по неплатените фактури, а не и по фактура №
1303/10.10.2019 г., която ако бъде съобразена при метода, по който вещото
лице е направило своите изчисления ще се получи, че цялото преработено
месо от „М...“ ЕООД е било над 16 тона – толкова, колкото и въззивникът
твърди, че е доставил. Претендира и сторените разноски.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 124/2020 г. на Районен съд
- Търговище ищецът „М......“ ЕООД е подал заявление, с което е поискал
съдът да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Подаденото от ищеца заявление по чл. 410 ГПК е било уважено и съдът е
издал Заповед за изпълнение № 22/29.01.2020 г. за сумата от 18 672 лв.,
представляваща сбор от неизплатени главници по търговски договори за
изработка, във връзка с които са издадени 6 бр. фактури, както следва:
Фактура № **********/13.06.2019г.; Фактура № **********/17.06.2019г.;
Фактура № **********/08.10.2019г.; Фактура № **********/09.10.2019г.;
Фактура № **********/10.10.2019г.; Фактура № **********/30.11.2019г. за
периода 13.06.2019 г. до 30.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
28.01.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, като са присъдени и
разноски в заповедното производство. В срока по чл. 414 ГПК ответникът
„М...“ ЕООД е депозирал писмено възражение, с което е заявил, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед, без да са посочени конкретни
основания. Заповедният съд, на основание чл. 415 ГПК е указал на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си против ответника, което
определя правния му интерес от предявяване на настоящия иск, с правно
основание чл. 422 ГПК.
3
С исковата молба ищецът освен цитираните по-горе фактури е
представил и извлечение от счетоводна сметка 411 за периода: 01.01.2018 г. –
31.12.2019 г. и клиент: „М...“ ЕООД. От същата се установява, че процесните
6 броя фактури на обща стойност от 18672 лева са отнесени в графа Салдо и
подграфа Дебит.
Безспорно е по делото, че между страните на 17.05.2018 г. е бил
сключен договор за изработка, приложен на л. 92 от първоинстанционното
дело, по силата на който ищецът се е задължил да произведе по заявка, с
доставена от ответника суровина и да прехвърли на последния правото на
собственост върху стоките: пилешки полуфабрикати - кебапчета, кюфтета,
сурова наденица, карначета, плескавица и други съгласно заявката на
възложителя, да разфасова пилета и кокошки, доставени от ответника, да
тумблира пилешки разфасовки — пържоли, филета, крила и други, съгласно
заявките на ответника. Ответникът е поел задължение да заплати на ищеца
стойността на изработените стоки, при цена, която е договорена при подаване
на всяка заявка - чл. 2.1.1, като плащането е следвало да бъде извършено по
банков път. Видно от договора - чл. 4.1, ищецът е следвало да изработи и
достави стоките, в срок, определен от ответника при всяка една подадена
заявка. Не е спорно между страните, че в изпълнение на договора ответникът
е доставил суровина, а ищецът е изработил и му е предал стоките, описани
във Фактура № **********/13.06.2019 г. на стойност 1310,00 лв.; Фактура №
**********/17.06.2019 г. в размер на 911,06 лв.; Фактура №
**********/08.10.2019 г. на стойност 1635,24 лв.; Фактура №
**********/09.10.2019 г. на стойност 6216,12 лв.; Фактура №
**********/10.10.2019 г. на стойност 2119,58 лв.
С отговора на исковата молба ответникът представя Фактура №
**********/16.03.2019 г. (лист 70) на обща стойност 1870,10 лева с доставчик
„М......“ ЕООД и получател „М...“ ЕООД. Не е спорно между страните, че
дължимите суми по фактурата са платени, както и че същата е също издадена
в изпълнение на договора за изработка от 17.05.2018 г.
От представените по делото като доказателства стокови разписки №
4193/18.10.2018 г., № 4223/22.10.2018 г. и № 4535/26.11.2018 г. и търговски
документи към тях, издадени от „Н.....“ ЕООД се установява, че „Н.....“ ЕООД
е предал на ответника 17893,82 кг кокошка блок – замразена. Като
доказателства по делото са представени също и издадените от ЕТ „ З...“ два
броя пътни листове от 19.10.2018 г. и от 27.11.2018 г.. От същите се
установява, че на тези дати е извършван превоз на кокошки блок – замразени,
клас А от „Н.....“ ЕООД, гр. И... до с. З.... Като получател на стоката е вписано
в пътните листове „М... ЕООД“. Според обясненията на управителя на „М...“
ЕООД М.К., който е бил изслушан по реда на чл. 176 пред районния съд,
както и според показанията на разпитания пред районния съд свидетел М.
Пашов приблизително 18 тона месо е доставено с две доставки в кланницата в
с. З... на „М......“ ЕООД. Макар и косвено събраните доказателства по делото
потвърждават извода, че около 18 тона замразени кокоши трупове са били
4
доставени от „М...“ ЕООД на „М......“ ЕООД за преработка, съгласно
сключения между страните договор за изработка.
По делото са приложени също Протокол за подлежащи на унищожаване
суровини и храни от животински произход, както и Разпореждане за
насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход №
62/25.02.2020 г., издадени от БАБХ, ОДБХ – Търговище. От тези документи
се установява, че ОДБХ – Търговище е разпоредило да бъдат унищожени
месни продукти и субпродукти от кланица в с. З..., общ. Търговище, ул. Г.
Кирков № 7, собственост на трето по делото лице „М...“ ЕООД. Тези
обстоятелства не са относими към настоящия спор, доколкото като
собственик на унищоженото месо е посочено различно от ищцовото
дружество. Не може да се направи категоричен извод, че унищоженото месо,
съгласно тези документи е същото месо, което е предмет на договора за
изработка, сключен между страните.
От Протокол за въвод във владение от 06.12.2019 г. по изп. дело №
20197690401655 по описа на ЧСИ Анелия Загорова се установява, че
владението върху недвижим имот, представляващ кланица в село З... е било
предадено от трето по делото лице „Месни продукти“ ЕООД на „Първа
инвестиционна банка“ АД. Това обстоятелство се потвърждава и от
показанията на свидетеля Красимир Костов. Според записаното в протокола,
а и според показанията на свидетеля в кланицата към 06.12.2019 г. е имало
месо, което се е съхранявало в хладилници.
Като доказателство по делото ответникът е представил издадените от
„Н.....“ ЕООД Фактура № **********/31.10.2018 г. за сумата от 18 лева и
Фактура № **********/30.11.2018 г. за сумата от 65,40 лева. В същите е
посочено, че са издадени за заплащане на услуги по складиране и товарни
операции.
От заключението на вещото лице Елена Банкова по допуснатата
съдебносчетоводна експертиза се установява, че пазарната стойност на
17893,82 кг кокошка блок - замразена към м. октомври и ноември 2018 г. при
цена от 1,90 лв. с ДДС, съгласно представените по делото стокови разписки
възлиза на стойност от 33998,26 лева с ДДС. Пазарната стойност на същото
количество кокошка блок – замразена съобразно цена за килограм от 1,66 лв.
с ДДС по данни на НСИ към 2018 г. възлиза на стойност от 29703,74 лева.
От заключението на допълнителната съдебносчетоводна експертиза се
установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на
ответника, същите са включени в месечните справки-декларации, подавани в
НАП и е ползван данъчен кредит по тях.
От заключението на вещото лице инж. д-р К. Р. Д. по назначената и
изслушана във въззивното производство съдебнотехнологична експертиза се
установява на първо място, че при приемане на среден рандеман от 130% за
производството на 806 кг тумблирано пилешко филе и 135 кг тумблирана
пилешка пържола са необходими съответно 620 кг пилешко филе и 103,84 кг
5
пилешка пържола. На следващо място, при съобразяване на рандеман от
125%, като са отчетени загубите по време на смилане, разбъркване и
оформяне за производството на 4381 кг пилешки полуфабрикати (2190 кг
пилешко кюфте и 2191 кг шилешки кебапчета) са необходими общо 3504,80
кг пилешко месо, от което съответно 1401,92 шилешко филе, 1121,54 кг
пилешки бут без кост и без кожа и 981,34 кг пилешка кожа. На трето място, за
производството на 2755 кг разфасовано и обезкостено пилешко са
необходими около 5400 кг трупно месо от кокошки носачки. В заключение
вещото лице сочи, че приблизителното количество трупно месо от кокошки
носачки, което е необходимо за производството на 4381 кг пилешки
полуфабрикати; 2755 кг разфасовано и обезкостено пилешко месо; 300 кг
пилешка кожа; 806 кг тумблирано пилешко филе и 135 кг тумблирана
пилешка пържола е около 12470 кг.
От показанията на св. С. Стоянов и св. М. Благоев не се установяват
релевантни за настоящия спор обстоятелства.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Въззивникът на първо място твърди, че доставената от него на
въззиваемия по договора суровина за обработка – кокоше месо е в обем от
17893,82 кг. Същата е доставена с две доставки от 19.10.2018 г. и 27.11.2018 г.
Това възражение съдът намира за основателно. Макар и косвено,
представените стокови разписки, пътни листове и фактури доказват, че на
процесните дати е извършван превоз на кокоше месо от ЕТ „З...“ до кланица в
с. З..., като превозваното месо е било взето от „Н.....“ ЕООД - гр. И....
Кланицата, в която ищецът „М......“ ЕООД е обработвал кокошите трупове се
намира в с. З... и това обстоятелство не се оспорва от страните. От разпита на
св. М. Пашов и обясненията на управителя на „М...“ ЕООД М.К., които се
кредитират частично от настоящия съд, съобразно чл. 172 ГПК поради
наличието на заинтересованост у тези лица, съответно като служител и
представител на въззивника, също се потвърждават обстоятелствата относно
доставянето на кокошите трупове на въззиваемия.
По отношение на количеството доставени кокоши трупове, същото не
може да бъде определено категорично и с точност. Съгласно заключението на
вещото лице инж. д-р К. Р. Д. по назначената и изслушана във въззивното
производство съдебнотехнологична експертиза, която съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвена, което е необходимо за производството
на 4381 кг пилешки полуфабрикати; 2755 кг разфасовано и обезкостено
пилешко месо; 300 кг пилешка кожа; 806 кг тумблирано пилешко филе и 135
кг тумблирана пилешка пържола е около 12470 кг. Именно това количество
продукти, получени след преработката на кокошите трупове е вписано и в
представените с исковата молба Фактура № **********/13.06.2019 г. на
стойност 1310,00 лв.; Фактура № **********/08.10.2019 г. на стойност
1635,24 лв. и Фактура № **********/09.10.2019 г. на стойност 6216,12 лв.
6
Представителят на въззиваемата страна правилно сочи, че задачата по
възложената съдебнотехнологична експертиза не включва от какво
количество кокоши трупове са получени количествата готови продукти по
Фактура № **********/16.03.2019 г. (лист 70) на обща стойност 1870,10 лева.
Не е спорно между страните, че същата е платена и че е доставена заедно с
останалото кокоше месо за преработка. В цитираната фактура е вписано общо
количество преработени продукти от 3944 кг. Дори без възлагането на
допълнителна съдебнотехнологична експертиза, каквото съдът намира, че не
е необходима в случая (не бе направено и от страните искане за назначаване
на такава), следва да се приеме, че общото доставено и обработено
количество кокоши трупове възлиза на 17894 кг.
Посочените в отделни части от заключението пресмятания, условно
могат да послужат за изчисление на количествата по платената фактура.
Така в заключението се посочва, че „приблизителното количество
трупно месо, което е необходимо за производството на 4381 кг пилешки
полуфабрикати, 2755 кг разфасовано и обезкостено месо, 806 кг тумблирано
пилешко филе и 135 кг тумблирана пилешка пържола е около 12470 кг.
Сумата е сбор от количествата необходими за производството на пилешко
месо (разфасовано и обезкостено - 5400 кг (стр. 5 от заключението) плюс 7070
кг за производството на пилешки полуфабрикати, филе, плешка и пържола
(стр. 6 от заключението).
Ако съобразим посочените изчисления с количествата по Фактура №
**********/16.03.2019 г. ще се получи следното:
1. След като за добиването на 2755 кг разфасовано и обезкостено
месо е необходимо 5400 кг, то за 5335 кг (включващи това по фактура №
********** от 16.03.2019 ) са необходими 10 456 кг трупно кокошо месо.
2. След като за добиването на 4381 кг пилешки полуфабрикати, 806
кг тумблирано пилешко филе и 135 кг тумблирана пилешка пържола е
необходимо 7070,00 кг трупно месо, за 5086 кг полуфабрикати, 342 кг
пържола и 979 кг. филе (общо 6407 кг) са необходими 8511,37 кг трупно
кокошо месо.
Следва да се посочи, че тези количества са приблизителни при
приемането на средни рандемани на загубата на тегло след преработката на
кокошите трупове. Полученият приблизителен резултат на първоначалното
количество кокоши трупове от 18968,36 кг доказва установеното от останалия
доказателствен материал, че около 18 тона замразени кокоши трупове са били
доставени от „М...“ ЕООД на „М......“ ЕООД за преработка, съгласно
сключения между страните договор за изработка. Именно твърдяното от
въззивника количество – 17894 кг кокошка блок - замразена съдът приема за
установено, че е доставено от „М...“ ЕООД на „М......“ ЕООД по сключения
между тях договор.
Според въззивника ищецът е преработил и разфасовал само част от
доставената суровина в обем от 3565 кг, като са произведени 5086 кг пилешки
7
полуфабрикати. Това възражение е неоснователно. Твърдените от от
въззивника количества, които са били преработени от „М......“ ЕООД по
договора за изработка изцяло се опровергават от заключението на
съдебнотехнологичната експертиза. Фактурираните количества преработено
пилешко месо по неплатените и по платената фактура са общо 12051 кг. На
следващо място, жалбоподателят твърди, че е оспорил една от фактурите, по
която ищецът е предявил част от исковата си претенция. Във фактурата е
вписано, че сумата се дължи по договор за съхранение, а въззивникът оспорва
такъв договор да е бил сключван с ищеца. Фактурата е била осчетоводена и от
двете страни, но въззивникът я е осчетоводил по погрешка и е нямало как тя
да бъде отписана едностранно. Тези възражения са неоснователни. Съгласно
заключението на допълнителната съдебносчетоводна експертиза всички тези
фактури са били осчетоводени от въззивника „М...“ ЕООД, включени са в
дневника за покупко-продажби по ДДС и е ползван данъчен кредит, съгласно
ЗДДС. Всичко това доказва съществуването на тези задължения и
представлява признаване на задължението за плащане на получените стоки, в
какъвто смисъл са изводите и на районния съд в обжалваното решение, към
които настоящия съд препраща, на основание чл. 272 ГПК. В допълнение
следва да се посочи, че няма законова пречка да бъде „отписана“ едностранно
осчетоводената вече фактура. Няма изискване нито в ЗДДС, нито в ППЗДДС
отразената в счетоводството на едно данъчно задължено лице фактура да бъде
анулирана или да бъде издадено известие (дебитно или кредитно) към нея
двустранно.
Съобразно всичко изложено дотук настоящият съдебен състав приема,
че количествата вписани в процесните фактури (платени и неплатени)
преработено месо (общо 12051 кг) са получени от цялата доставена суровина
от въззивника на въззиваемия. При това положение цялото количество
доставени кокоши трупове са били обработени и предадени от въззиваемия на
въззивника, поради което възражението за прихващане правилно е
отхвърлено като неоснователно от първоинстанционния съд.
Също така не се доказа категорично по делото заявка за преработката на
какво количество е била отправена до въззивамия. Според въззивника не е
доказано, че са необходими заявки, за да възникне задължението за
въззиваемия да обработи доставеното му месо. Това възражение е
неоснователно, доколкото подаването на заявка е изискване на чл. 1.1. от
сключения между страните договор: „Изпълнителят се задължава да
произведе по заявка с доставена от Възложителя суровина…“. Въззивният
жалбоподател твърди, че той е бил изправната страна по договора за
изработка, доколкото е било заявено за преработка цялото доставено месо, а
ищецът не го е преработил. Единственото събрано доказателство по делото по
повод отправянето на заявки от въззивника до въззиваемия са обясненията на
управителя на въззивника М.К., според които цялото доставено месо е било
заявено за преработка. Не става ясно в каква форма са правени тези заявки –
устно, писмено, по телефон или по друг начин. Въз основа единствено на
8
твърденията на управителя на въззивника не би могло да се приеме за
доказано, че цялото доставено количество кокоши трупове е било заявено за
обработка. Доказването на това обстоятелство е било в тежест на ответника в
първоинстанционното производство и въззивник в настоящото, доколкото
отправянето на заявки за обработка е било задължение на „М...“ ЕООД по
сключения договор. Независимо от това, от събраните доказателства по
делото – представените фактури, заключенията по допълнителната
съдебносчетоводна и съдъбнотехнологичната експертизи се установи, че
доставеното количество кокоши трупове е било преработено в цялост от
въззиваемия по договора за изработка.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като допустимо и правилно.
При този изход на спора право на разноски се поражда за въззиваемата
страна, която се е защитавала по изцяло неоснователна въззивна жалба.
Съгласно представения списък сторените разноски от въззиваемата страна
„М......“ ЕООД възлизат на 1100 лева, които представляват заплатеното
адвокатско възнаграждение на адв. Д.Т.. Въззивникът „М...“ ЕООД следва да
бъде осъден да заплати по сметка на съда и сумата от 153,28 лева,
представляваща допълнителен депозит за вещо лице по изготвената по делото
съдебнотехнологична експертиза, съобразно подадената от вещото лице К.Д.
сметка за полагащите се пътни и дневни разходи (лист 67 от въззивното
дело). Съдът не е задължил въззивника да внесе предварително този
допълнителен депозит, доколкото искането за това е било отправено след
обявяване на делото за решаване от съдебния състав. Същата сума е
изплатена от бюджета на съда по сметка на вещото лице. Първоначалният
депозит е дължим и внесен от въззивника, поради което същото се отнася и за
допълнителния депозит, за който следва с въззивното решение въззивникът
„М...“ ЕООД да бъде осъден да го заплати по сметка на Окръжен съд –
Търговище.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260032/15.12.2021г., постановено по
гр.д. № 662/2020 г. на Районен съд – Търговище, като допустимо, правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „М...“ ЕООД с ЕИК 20317...., със седалище и адрес на
управление: гр. Търговище, п.к. 7700, ул. „Л..." № ..., вх. ..., ет. 2, ап. 2,
представлявано от М.К.К. да заплати на „М......“ ЕООД с ЕИК 20426.... със
седалище и адрес на управление: гр. Търговище, п.к. 7700, ул. „С...“ № 2,
представлявано от Н.С.С., сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във
9
въззивното производство.
ОСЪЖДА „М...“ ЕООД с ЕИК 20317...., със седалище и адрес на
управление: гр. Търговище, п.к. 7700, ул. „Л..." № ..., вх. ..., ет. 2, ап. 2,
представлявано от М.К.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд – Търговище сумата от 153,28 /сто и петдесет и три
лева и двадесет и осем стотинки/ лева, представляваща допълнителен депозит
за вещо лице по изготвената по делото съдебнотехнологична експертиза,
съобразно подадената от вещото лице К.Д. сметка за полагащите се пътни и
дневни разходи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10