№ 323
гр. Сливен, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Б.
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20242230104690 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
осъдителен иск с цена 7200 лв., за заплащане на обезщетение за неизползван
допълнителен платен отпуск за извънреден труд и намира правното си
основание в чл. 229, ал1, т.9 /предишна т.8/, във вр. с чл.212, ал.5, т.2, предл.
второ от ЗМВР от 1997 г. /отм./ и по чл.212, ал.1, т.3 вр. с чл.211, ал.5, т.2
предл. второ от ЗМВР 2006 г. /отм./ за общо 1152 часа положен извънреден
труд над 50 часа за тримесечията в периода от 25.02.2003 г. до 30.06.2014 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Твърди се, че до 25.05.2023 г. Ищцата е работила при
ответника като държавен служител на длъжност „главен надзирател“ и се
излагат подробни съображения за обосноваване на правото й на обезщетение
за неизползван от нея допълнителен платен отпуск за положения от нея
извънреден труд над 50 часа за тримесечие, положен в периода от 2003 г. до
30.06.2014г. Изключително подробно в исковата молба са посочени
конкретните периоди и размера на претендираното обезщетение за всеки един
от периодите, като са изложени и правни аргументи и позоваване на законови
разпоредби за обосноваване законността на претенцията. Претендират се
разноски.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва основателността на предявения иск, като се прави и възражение за
1
изтекла погасителна давност. Изложени са подробни съображения в подкрепа
на доводите за неоснователност на предявения иск и от съда се иска
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна. Претендират се
разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от пълномощник,
който прави изменение на размера на иска чрез увеличаването му по размер на
сумата 14905,72 лева за общо 106 дни неизползван допълнителен отпуск.
Ответната страна, редовно призована, се представлява в съдебно
заседание от пълномощник, който поддържа отговора и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.
Претендират се разноските по делото, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата Д. И. Т. е работила по служебно правоотношение като държавен
служител в структура на ответната Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието” до 25.05.2023г.
За периода от 25.02.2003г. г. до 30.06.2014 г. е положил извънреден труд
над 50 часа за тримесечие, за който е следвало да получи компенсация с
допълнителен платен отпуск в размер на 106 дни. Този отпуск не се
установява да е предоставен от работодателя и не е ползван от служителя.
Размерът на обезщетението за неизползвания отпуск възлиза на 14905,72 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства-писмени документи, свидетелски показания и заключението на
вещото лице.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Претенцията с правно основание чл.229, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 212, ал.
5, т. 2, предложение второ от ЗМВР от 1997 г. /отм./ и по чл. 212, ал. 1, т. 5 във
връзка с чл. 211, ал. 5, т. 2 предложение второ от ЗМВР 2006 г. /отм./. е
допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.
Безспорно ищцата е работила в ответното юридическо лице по служебно
правоотношение като държавен служител и за отношенията между страните
2
са приложими разпоредбите на ЗМВР, ЗИНЗС и съответните подзаконови
нормативни актове. Несъмнено е установено, че е полагала извънреден труд за
процесния период над 50 часа на тримесечие и ответната страна не е
предоставила като компенсация допълнителен отпуск. Поради това след
прекратяване на служебното правоотношение правото на ползване на
допълнителен компенсаторен отпуск, което не е погасено по давност се е
трансформирало в право на парично обезщетение. В случая възражението на
ответната страна за наличие на давност е неоснователно. Правото на отпуск
не е погасено по давност, тъй като се касае за особен вид компенсационен
отпуск, за който не намират приложение нормите за погасяване на правото на
отпуск по давност. Поради това правото на отпуск след прекратяване на
правоотношението се е трансформирало в право на парично обезщетение, за
което от момента на прекратяване на правоотношението между страните на
25.05.2023г. до завеждане на исковата молба на 18.09.2024г. не е изтекла
тригодишна давност.
С оглед на изложеното съдът намира, че исковата претенция е напълно
основателна за процесния период, тъй като за тези години правото на отпуск
на ищцата не е погасено по давност и се е трансформирало след прекратяване
на служебното правоотношение в право на парично обезщетение, което също
не е погасено по давност. За посочените години общият размер на отпуска е
106 дни, за който на ищцата се полага парично обезщетение, в претендирания
след увеличението на иска размер и следва да се присъди сумата 14905,72
лева, която е брутна /без приспадане на данък/ Следва да се присъди и
претендираната с исковата молба законна лихва върху главницата, считано от
завеждането на исковата молба на 109.2024г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на процеса следва на ищцата да се присъдят разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, като възражението на ответната страна
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от
ищцовата страна е неоснователно. Заплатен е адвокатски хонорар в размер на
сумата 2000 лева, която не се явява прекомерна с оглед фактическата и правна
сложност на делото и не следва да се намалява.
По правилата на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на съдебната власт държавна такса върху уважения иск в
размер на 596,23 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 400 лева.
3
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, със седалище и адрес: гр.София,
бул.”Ген.Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Т. с ЕГН-********** от
***************************, както следва:
-сумата 14905,72 лева четиринадесет хиляди деветстотин и пет лева и 72
стотинки/, представляваща брутно обезщетение за неизползван допълнителен
платен годишен отпуск от 106 дни за положен извънреден труд над 50 часа на
тримесечие за периода от 25.02.2003г. до 30.06.2014г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 18.09.2024г. до окончателното изплащане;
-сумата 2000 /две хиляди/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, със седалище и адрес: гр.София,
бул.”Ген.Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Сливен държавна такса в размер на 596,23 лева
/петстотин деветдесет и шест лева и 23 стотинки/ и разноски за вещо лице в
размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4