РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Царево, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Янч. Николов
при участието на секретаря Стефка Б. Илиева
като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Гражданско дело №
20232180100321 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба
“Т.С.” ЕАД, ЕИК *********** представлявано от А. А. - Изпълнителен
директор и И.Е. - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален
представител юрисконсулт Ф. И. адрес: гр. С************** срещу: Г. А. Б. с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С*************************,
Адрес на топлоснабден имот: гр. С******************, с която се иска от
съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между страните,
че ответника дължи на ищеца сумата от 625,84 лева, от които 508,42 лева -
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
27.01.2023 г. до плащане на вземането, 101,88 лева - мораторна лихва за забава
от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., както и суми за дялово разпределение 12,84
лева - главница за периода м.12.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната
лихва от 27.01.2023 г. до окончателно плащане на вземането и 2,71 лева -
лихви за периода 31.01.2020 год. до 14.12.2022 г., както и направените в
исковото и заповедното производство разноски.
Съдът е разпоредил препис от исковата молба и приложенията да бъде
връчена на ответницата.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, чрез назначения й от съда
особен представител е депозирал писмен отговор. и е взел становище по
предявения иск. В отговора на исковата молба, оспорва по основание и размер
предявените искове. Прави възражение за изтекла в полза на ответника
погасителна давност. Оспорва представените с исковата молба два броя
фактури, издадени на името на трето неучастващо в процеса лице. Не
1
възразява да бъдат допуснати поисканите в исковата молба СТЕ и ССЕ.
С исковата молба се твърди, че на 27.01.2023 г. дружеството ищец е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
с вх. № ******* срещу В. Б. Б. с ЕГН ********** и Г. А. Б. с ЕГН:
**********, в условията на разделна отговорност, за сумата от общо 1251,67
лева. Сочи се, че с разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 94/2023 г. по
описа на Районен съд-Царево, е уважено искането и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжниците. Сочи се, че с оглед разпореждане на съдията
докладчик, връчено на ищеца на 17.07.2023 г., в законоустановения срок по чл.
415, ал.1 от ГПК, е предявен и настоящия иск само против длъжника Г. А. Б.,
тъй като по отношение на длъжника В. Б. Б. вече бил издаден изпълнителен
лист.
В исковата молба се твърди се, че ответницата е клиент на ТЕ, в
качеството и на собственик на процесния недвижим имот по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ответницата е клиент на ТЕ и за тях важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Според ищецът, ответницата не е упражнила правата си по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите
условия за продажба на топлинна енергия от “Т. С.” ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ -
„Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен
редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ. Ищецът твърди, че ответниците са използвали
доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия
момент не са заплатили задължението си. Ищецът ангажира писмени
доказателства. Прави доказателствени искания за допускане на съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК, "Т. С." ЕАД претендира
издаването на заповед за изпълнение против ответниците, за вземания за цена
на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, мораторна
лихва, обезщетение за забава в размер на законната лихва, от датата на
депозирането на заявлението, до окончателното заплащане на главниците.
Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК срещу ответниците. Срещу длъжникът В.Б. Б. е бил издаден и
изпълнителен лист. Съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да
предяви установителен иск за вземанията си срещу длъжника Г. А. Б.. В срок е
постъпила искова молба от „Т.С.“ ЕАД, въз основа на която е образувано
2
настоящото производство, поради което съдът счита, че предявеният
установителен иск за съществуването на вземането на заявителя в заповедното
производство е допустим.
По делото е установено, че ответницата е придобила с нотариален акт
№ *** том *********дело № ******** на нотариус при СРС правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ ******** етаж, ап.****,
вх. *** в сградата на ул. “********“ № ******* в гр. С., общ. Л..
Установено е също, че с решение на ОСЕС на ул.“З." № *****,
обективирано в протокол от 17.11.2002 г. е взето решение да се сключи
договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с „Т. с.“ ЕООД,
като са упълномощени и конкретни лица да подпишат договор от името на ЕС
и такъв договор е сключен на 10.12.2002 г. В чл. 2.4 от договора е уговорен
срок на същия от две години, с опция за автоматичното му продължаване.
Доколкото няма данни за прекратяването на този договор, следва да се
приеме, че между ЕС и посоченото по-горе „Т.с.“ ЕООД е налице валидно
възникнало правоотношение относно извършване на услугата „топлинно
счетоводство“.
Спорно е било в производството обаче, че в сградата, където се намира
топлоснабдения имот, ищецът е доставял топлинна енергия, както и че част от
вземанията му са погасени поради изтекла в полза на ответника погасителна
давност. В тази насока от назначената по делото съдебно-техническа
експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, които съдът
кредитира като компетентно изготвени и съотносими с поставените въпроси,
се установи, че имота на ответницата не е топлоснабден, в него не са
монтирани отоплителни тела, през него не преминава сградна инсталация, в
имота не е доставяна ТЕ. Установява се също така, че през общите части на
сградата не преминава сградна инсталация, а също така и не се отопляват.
Установява се от заключението на вещото лице, че през периода 05.2019 г. до
04.2021 г., от абоната е използвана доставяната ТЕ само и единствено за топла
вода в имота.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по
представените от ищеца фактури за процесния период 05.2019 г. до 04.2021 г.,
се установяват следните задължения по пера:
1.Сумата в размер 658,04 лева с ДДС за доставена топла вода и
мораторна лихва върху тази сума в размер на 141,59 лева за периода
15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., като преизчислени до размера на
претендираните спрямо ответницата суми е в размер на 329,02 лева с ДДС за
доставена топла вода и мораторна лихва в размер на 70,80 лева.
2. Сумата в размер 358,79 лева с ДДС за отопление и мораторна лихва
върху тази сума в размер на 60,57 лева за периода 15.09.2020 г. до 14.12.2022
г., като преизчислени до размера на претендираните спрямо ответницата суми
е в размер на 179,40 лева с ДДС за отопление и мораторна лихва в размер на
30,29 лева.
3. Сумата в размер 25,67 лева за ДР и мораторна лихва върху тази сума
в размер на 5,42 лева за периода 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г., като
преизчислени до размера на претендираните спрямо ответницата суми е в
размер на 12,84 лева с ДДС за ДР и мораторна лихва в размер на 2,71 лева.
3
По иска по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1
ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ:
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже наличието на валидно облигационно правоотношение с ответницата,
т.е. на първо място ищецът трябва да докаже, че ответницата има качеството
на „потребител“ на услугите на ищеца, по смисъла на действащите норми, а
именно да докаже, че ответницата попада в една от категориите лица,
потребители на услугите предоставяни от ищеца. На следващо място, в тежест
на ищеца е да докаже реалното предоставяне на твърдяната услуга в
твърдените количества, настъпване на падежа на вземанията и размера на
претенцията за главница и лихви.
Няма спор, че по смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди,
като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или облигационно право
на ползване на имота. По силата на чл. 150 от ЗЕ между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия
от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. По
силата на тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на
топлинна енергия възниква екс леге, от момента на възникването на вещното
или облигационното право на ползване. Съответно, съгл. чл. 139 ал. 1 от ЗЕ
разпределянето на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се
извършва по системата за дялово разпределение, като начинът за
извършването му е регламентиран в ЗЕ/чл. 139-148 и в Наредбата за
топлоснабдяването от 2007 г. /. Топлинната енергия за отопление на сграда
етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Съгл. чл. 143 ал. 3 от ЗЕ топлинната
енергия, отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отопление
на общите части на сградата се разпределят между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. В случая /с оглед и
на заключението на СТЕ/ се изяснява, че топлинна енергия за отопление на
процесния имот не е била подавана и използвана. В общите части на етажната
собственост няма данни за работещи и свързани към сградната инсталация
отоплителни тела, поради което и за тях не е следвало да се разпределя
топлинна енергия за сградна инсталация. При това положение, претенцията
предявена по реда на чл. 422 от ГПК, с която се иска да бъде прието за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер 179,40 лева с
ДДС за отопление и сумата в размер 12,84 лева за ДР, е неоснователна.
От заключението на СТЕ се установява, че в имота е доставяна ТЕ само
и единствено за отопление на вода, като при това положение, претенцията
предявена по реда на чл. 422 от ГПК за сумата в размер 329,02 лева с ДДС за
доставена топла вода се явява основателна.
4
По иска по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД:
Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът
изпада в забава ако не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение -
чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. В чл. 33 от ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено в
чл. 33, ал. 4 от ОУ, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва. През 45-дневния период от
време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В случая, ответницата има задължение да плати стойността на
доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася, поради което ответниците са в забава,
за което по гореизложените съображения не е нужна покана. Предвид
установеното, че ответницата дължи заплащане само и единствено за
доставената и топла вода, то обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 329,02 лева за периода 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г.,
изчислена от ССчЕ е в размер на 70,80 лева, която и следва да бъде присъдена
на ищеца.
Доколкото неоснователен е главния иск в частта му досежно
отоплението на жилището и дяловото разпределение, дотолкова
неоснователна се явява и претенцията за присъждане на мораторна лихва
върху тези суми, изчислени от ССчЕ в размер на 30,29 лева и 2,71 лева за
периода 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г.
Възражението за погасителна давност е основателно за част от
задължението. С ТР № 3/2011 г. е прието, че задълженията на потребителите
на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане -
погасяват се с изтичането на 3-годишен срок - чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. В ОУ е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения
за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа. В
съответствие с чл. 422 от ГПК погасителната давност е прекъсната на
27.01.2023 г., когато е предявено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо съдът приема, че са погасени по давност тези
задължения за главница, които се отнасят за периода преди 27.01.2020 г. Въз
основа на гореизложеното съдът намира исковете за доставена топла вода са
основателни, но сумите следва да бъдат установени само в тези части, които
не са погасени по давност, а такива са /погасени са/ задълженията за доставена
топла вода за периода до 26.01.2020 г., като ответницата остава задължена за
стойността за доставена топла вода за периода след това в общ размер на
130,99 лева с ДДС - главница, изчислена от СИЕ, а за разликата до пълния
предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане (като
задължението за обезщетение за забава също се погасява с 3-годишна
погасителна давност и на собствено основание съгласно чл. 111, б. "б", пр.
първо от ЗЗД) са погасени поради изтекла давност и вземанията за мораторна
5
лихва върху главниците, начислени от ищеца за периода 15.06.2019 г. (датата
на изискуемост на първата погасена по давност главница) - 14.12.2022 г.
(крайната дата, до която ищецът претендира лихва за забава). Съответно
размерът на претендираната лихва за периода 15.01.2020 г. (датата на
изискуемост на първата непогасена по давност главница) - 14.12.2022 г.
(крайната дата, до която ищецът претендира лихва за забава) върху
непогасената главница е 22,53 лв., изчислена от СИЕ - за тази сума искът е
основателен, а следва да се отхвърли за погасената по давност претенция от
48,27 лв.
Следва да бъде установено и че ответната страна дължи законна лихва
върху неизплатената и установена сума за главницата, след подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, тъй като това
изрично е поискано от ищеца и следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от
ГПК.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство, съобразно изхода на спора
разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът претендира и доказва разноски в исковото и заповедно
производство в общ размер на 2807,48 лева, от които 112,52 лева заплатена
държавна такса, 2244,96 лева възнаграждение за вещи лица, 300,00 лева
депозит за особен представител и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение
(съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 от ГПК с посочено
ю.к. възнаграждение), които му се дължат в съотношение 153,52/625,84
(уважената част и целия претендиран размер), т.е. дължимите на ищеца
разноски възлизат на сумата от 688,68 лева.
Ответникът също претендира разноски в настоящото производство
съобразно отхвърлената част от иска и съгласно представен списък по чл. 80
от ГПК. В кориците на делото такъв списък, представен от страна на
ответника няма. По делото има представени доказателства само и единствено
за платен депозит за вещо лице по допуснатата допълнителна съдебно-
техническа експертиза в размер на 969,73 лева, които му се дължат в
съотношение 472,32/625,84 (отхвърлена част и целия претендиран размер), т.е.
дължимите на ответника разноски възлизат на сумата от 731,85 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК по
отношение на Г. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: с. Л., община Ц., с. о. „Т.“,
ул.“*****“ №*******, че дължи на “Т. С.” ЕАД, ЕИК ************, гр.
С***************: 1/ на осн. чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ сумата
в размер на 130,99 лева, представляващи цената на доставена, разпределена и
потребена ТЕ за топла вода за периода м. 12.2019 г. до м. 04.2021 г. в жилище,
6
находящо се в гр. С., ул. „З. № ******, вх. *, *******, ап. *,******* аб. №
***********, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.01.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ на
осн. чл. 86 от ЗЗД сумата от 22,53 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2020 г. до
14.12.2022 г., които суми са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 94/2023 г. по описа на Районен съд - Царево,
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за
сумата над 130,99 лв. до претендирания размер от 329,02 лв. - цената на
доставена, разпределена и потребена ТЕ за топла вода за периода м. 05.2019 г.
до м. 11.2019 г., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 22,53 лв. до пълния
претендиран размер от 70,80 лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., КАТО
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ и исковете по чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 150
от ЗЕ за сумата над 329,02 лв. до пълния претендиран размер от 521,26 лв. -
цената на доставена, разпределена и потребена топлинна енергия за периода
м. 11.2019 г. до м. 04.2021 г., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 70,80 лв. до
пълния претендиран размер от 103,80 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Г. А. Б. с ЕГН **********, с адрес с. Л., община Ц., с. о. „Т.“,
ул.“************, да заплати на “Т. С.” ЕАД, ЕИК ************, гр. С., ул.
“Я.” ******, сумата от 688,68 лева - разноски по исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА “Т. С.” ЕАД, ЕИК **********, гр. С., ул. “Я.” ******** да
заплати на Г. А. Б. с ЕГН **********, с адрес с. Л., община Ц., с. о. „Т.“,
ул.“********“ № **, сумата от 731,85 лева - разноски по исковото
производство.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.
гр. д. № 94/2023 год. по описа на ЦРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
7