Решение по адм. дело №249/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 129, ал. 7, вр. чл. 131, ал. 1, вр. чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Административното дело е образувано по жалба, уточнена с молба с вх. № 1880/25.06.2025 г. в АдмС Ловеч, от С. Ц. С., с постоянен адрес: [населено място], община Троян, [улица], чрез адвокат Б. Д., вписан в Ловешка адвокатска колегия и с адрес на кантората: [населено място], [улица], етаж 2, офис 4, срещу мълчалив отказ на началника на отдел „Местни приходи“ при О. Т. по искане за издаване на акт за прихващане или възстановяване на недължимо платени задължения и такси по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ с вх. № ССЕВ-150/22.01.2025 г., потвърден с Решение № ССЕВ-475(1)/10.04.2025 г. на кмета на О. Т..

С жалбата и уточнението към нея се прави искане съдът да отмени процесния мълчалив отказ, потвърден изцяло с Решение № ССЕВ-475(1)/10.04.2025 г. на кмета на О. Т., както и да бъде върната преписката по искането за издаване на акт за прихващане или възстановяване на недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ за сумата от 203,61 лв. - недължимо платена на Община Троян с ПКО № № 4387; 4388; 4389 от 21.01.2025 г. В заключение се претендират направените разноски.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от адв. Д. от ЛАК, който поддържа депозираната жалба и уточнението към нея. Развива доводи, че искането на жалбоподателя за възстановяване на внесените суми е основателно, като счита, че не е налице хипотезата, че въпреки изтеклата погасителна давност, те са били доброволно платени. Претендира разноски съобразно приложен списък. В допълнително представено становище излага аргументи по същество.

Ответникът по делото – кметът на Община Троян, редовно призован – не се явява и не изпраща представител.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-035-0006501/16.01.2025 г. /л. 16-17/ на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 168, т. 3, чл. 225, ал. 1, т. 7, вр. чл. 173, ал. 2, чл. 225, ал. 1, т. 1 от ДОПК е разпоредено прекратяването на производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело № *********/2018 г., част от които са установени с Акт за установяване на публично вземане № [рег. номер]/17.02.2016 г. в размер на 38,79 лв. – лихвоносна главница и 73,88 лв. – лихва и с Акт за установяване на публично вземане № [рег. номер]/17.02.2016 г. в размер на 14,84 лв. - лихвоносна главница и 26,51 лв. – лихва.

От доказателствата на л. 14-15 се установява, че на 21.01.2025 г. на каса в отдел „Местни приходи“ при Община Троян били заплатени по партидата на данъчно задълженото лице С. Ц. С., както следва: с приходна квитанция № 4387 сумата от 112,93 лв., от които 38,79 лв. – данък върху превозни средства за 2014 г. и 74,14 лв. – лихви върху този данък, представляващи задължения по [рег. номер]/17.02.2016 г.; с приходна квитанция № 4388 сумата от 41,90 лв., от които 19,50 лв. – данък върху превозни средства за 2014 г. и 2015 г. и 22,40 лв. – лихви върху този данък, представляващи задължения по [рег. номер]/17.02.2016 г.; с приходна квитанция № 4389 сумата от 48,78 лв., от които 28,03 лв. – данък върху превозни средства за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 20,75 лв. – лихви върху този данък, представляващи задължения по [рег. номер]/16.12.2022 г.

На 22.01.2025 г. С. С. подал искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ с вх. № ССЕВ-150 /л. 12-13/ в размер на 203,61 лв. по ПКО №№ 4388, 4389 [рег. номер] 21.01.2025 г.

В предвидения в чл. 129, ал. 3 от ДОПК 30-дневен срок не последвало произнасяне от орган по приходите при О. Т., с оглед на което и на основание чл. 131, ал. 2 от ДОПК С. подал жалба до кмета на О. Т. срещу мълчаливия отказ /л. 10/.

С Решение № ССЕВ-475(1) от 10.04.2025 г. кметът на О. Т. потвърдил мълчаливия отказ по искането за издаване на акт за прихващане или възстановяване на орган по приходите в отдел „Местни приходи“ при Община Троян /л. 6/.

За да постанови този резултат, решаващият орган се мотивирал с обстоятелството, че задълженията по процесните приходни [жк], по влезли в сила актове за установяване на задължения, като позовавайки се на разпоредбата на чл. 174 от ДОПК, кметът на Община Троян приел, че посочените задължения за данък върху превозни средства и лихвите върху тях няма основание да се възстановят на лицето, тъй като не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173 от ДОПК.

Решението е съобщено на оспорващия на 21.05.2025 г., видно от разпечатката от Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/ на л. 35 от делото.

По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

По искане на оспорващия при условията на чл. 158, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 2, т. 1 от ДОПК са събрани и гласни доказателства. Свидетелката Й. П. излага, че през м. януари 2025 година ѝ се обадила жена от кантората на адв. Б. Д. и я помолила да отиде да плати данъка на жалбоподателя, защото искала чрез плащане на този данък, да се извади данъчна оценка, за да може да се извърши сделка с имот, който искали да купят от оспорващия. Свидетелката отишла на касата в общината и платила, като посочила като данни трите имена на жалбоподателя С.. Получила бележка за извършеното плащане, но не погледнала какво е отразено в нея. По-късно разбрала, че е заплатила данък за два автомобила, а не за имота, който искала и който щял да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Св. П. твърди, че не познава жалбоподателя С. С. и че никога не го е виждала, както и че същият не е искал от нея да заплаща процесните данъци.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и пред компетентния да разгледа спора съд. Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ДОПК, жалба против мълчаливия отказ може да се подаде в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт. В конкретният случай, е спазено изискването за задължително обжалване на мълчаливия отказ по административен ред /л. 10/. Същият е потвърден изцяло като законосъобразен с Решение № ССЕВ-475(1)/10.04.2025 г. на кмета на Община Троян /л. 6/. Това решение е връчено на С. на 21.05.2025 г. /л. 35/, а жалбата до съда е постъпила на 03.06.2025 г., видно от поставения регистрационен индекс /л. 3/, поради което същата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1, вр. чл. 144 от ДОПК.

В случаите на задължително обжалване на актовете по ДОПК по административен ред като предпоставка за допустимост на съдебното им обжалване по аргумент на чл. 156, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК на обжалване пред компетентния административен съд подлежи мълчаливият отказ да се издаде акта, а не решението на решаващия орган, с който същият е потвърден. В същия смисъл е и чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, според който на оспорване подлежи отказът да се издаде акта. Така и Решение № 6017 от 16.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12057/2023 г., I о. Поради изложеното, жалбата, уточнена с молба с вх. № 1880/25.06.2025 г. в АдмС Ловеч, е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, Ловешки административен съд, първи състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Съобразно изискванията на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 129, ал. 7, вр. чл. 131 от ДОПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши преценка на обжалвания административен акт за това дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. В случая, със Заповед № 922/17.07.2023 г., изменена със Заповед № 1-7/02.01.2024 г. на кмета на Община Троян /л. 43-44/ са определени служителите на общинска администрация на Община Троян, които имат правата и задълженията на органи по приходите. Сред тях е и М. Н., чийто мълчалив отказ е потвърден с Решение № ССЕВ-475(1) от 10.04.2025 г. на кмета на О. Т.. Според чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Именно кметът на Община Троян се е произнесъл с цитираното решение от 10.04.2025 г. по жалбата по административен ред срещу мълчаливия отказ. Предвид изложеното, липсва отменително основание по отношение на компетентността на издателя на акта - мълчаливия отказ, потвърден с Решение № ССЕВ-475(1) от 10.04.2025 г. на кмета на Община Троян, доколкото съобразно § 2 от ДОПК, вр. чл. 21, ал. 1 от АПК отказът е приравнен на индивидуален административен акт.

Изричната на норма на чл. 131 от ДОПК, озаглавена „Мълчалив отказ“, допуска и изрично регламентира мълчаливият отказ като допустим правен институт за произнасяне по искане за възстановяване или прихващане. С оглед на което, не е налице порок и по отношение на формата.

При постановяването на акта не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, водещи на това основание до отмяна. Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административно производствените правила, съдът констатира липса на същото отменително основание.

Процедурата по прихващане и възстановяване е уредена в глава XVI, раздел първи на ДОПК. Според разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК възможността за образуване на производствата по чл. 128 от ДОПК е предоставена както на органите по приходите, така и на страните. В случая, производството за прихващане/възстановяване на внесените суми за данък е инициирано с писмено искане на жалбоподателя.

Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.

Съгласно разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

Разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ДОПК предвижда, че вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. А.. 2 на същия член регламентира служебното отписване на вземанията.

С изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, но самото публично вземане не се погасява, а остава дължимо и същото може да бъде платено доброволно /арг. от чл. 174 от ДОПК/, както и да бъде прихванато /чл. 128, ал. 1 от ДОПК/.

Видно от данните по делото /л. 14-17/, С. С. е имал установени с влезли в законна сила актове за установяване на задължения № [рег. номер]/17.02.2016 г., № [рег. номер]/17.02.2016 г. и № [рег. номер]/16.12.2022 г. задължения в общ размер на 203,61 лв.

Задълженията произтичат от неплатени данъци върху превозни средства за 2014 г., 2015 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и лихвите върху тях.

По делото не е спорно, че така посочените задължения са заплатени на 21.01.2025 г. с приходни квитанции № 4387/21.01.2025 г., № 4388/21.01.2025 г. и 4389/21.01.2025 г. /л. 14-15/.

Спорен е въпросът дали извършеното плащане на установените публични задължения е доброволно или не.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че извършеното от него плащане не е доброволно. В конкретния случай е без значение причината, поради която е извършено плащането. Твърдението на жалбоподателя, че публичните задължения са платени поради необходимост за финализиране на сделка по продажба на недвижим имот между него и св. П., не може да обоснове извод, че извършеното плащане не е доброволно. То не би било доброволно по смисъла и за целите на ДОПК, само ако е осъществено принудително по реда на Глава двадесет и пета и сл. от ДОПК, което в случая не е налице. Поради това, съдът намира за правилен изводът на решаващия орган, обективиран в Решение № ССЕВ-475(1)/10.04.2025 г. на кмета на Община Троян, с което е потвърден процесният мълчалив отказ, а именно, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 174 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба, не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173 от ДОПК.

Смисълът на тази разпоредба е в унисон с правилото, че дори за установени публични задължение да е изтекла предвидената в ДОПК давност, то те са дължими, но могат да бъдат платени единствено доброволно, т.е. спрямо длъжника не могат да бъдат прилагани принудителни мерки и способи за събирането им. Отписването на задължението с Разпореждане № [рег. номер]-035-0006501/16.01.2025 г. не означава, че то изчезва от правния мир. Текстът на чл. 174 от ДОПК е ясен и недвусмислено регламентира, че дори и отписаните задължения по реда на чл. 173 от ДОПК не подлежат на връщане, след като са платени доброволно, т.е. не посредством способите за принудително събиране по реда на ДОПК.

В тази връзка, дори с плащането да са погасени задължения, които са отписани по реда на чл. 173 от ДОПК, както в случая такова отписване е било налице видно от Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-035-0006501/16.01.2025 г. /л. 16-17/ по отношение на задълженията по АУПВ №№ [рег. номер]/17.02.2016 г. и [рег. номер]/17.02.2016 г., то същите по силата на цитираната разпоредба, като доброволно платени не подлежат на връщане.

В случая, не се установява друг начин на плащане на задълженията, посочени в приходни квитанции № 4387/21.01.2025 г., № 4388/21.01.2025 г. и 4389/21.01.2025 г. от жалбоподателя, освен доброволният. Липсват данни С. да е бил принуден да заплати това задължение. В издадените платежни документи /л. 14-15/ изрично е описано за какво е извършено плащането – за данък върху превозни средства и лихвите върху него по изрично посочените [рег. номер]/17.02.2016 г., [рег. номер]/17.02.2016 г. и [рег. номер]/16.12.2022 г. Следователно, платецът е имал възможност да се осведоми на място какъв е произходът на всяка една сума и какво е нейното основание. Това не е сторено. Самата св. П. заявява, че не е погледнала какво е отразено в документите за извършените плащания на касата в общината, което обуславя извод, че не е положена дължимата грижа от страна на платеца на задълженията. При това, съдът не кредитира с доверие изложеното от свидетелката, а именно, че е платила само данъците за процесните МПС. Видно от приходна квитанция № 4390/21.01.2025 г. /л. 21/, която предвид поредния номер, с който е генерирана, очевидно е издадена непосредствено след приходни квитанции № 4387/21.01.2025 г., № 4388/21.01.2025 г. и 4389/21.01.2025 г., плащанията по които са заявени за прихващане или възстановяване, по партидата на С. С., са заплатени и задължения за данък върху недвижим имот, такса битови отпадъци и лихвите върху тях.

След като плащането на погасените по давност задължения са били извършени доброволно, приходната администрация на общината законосъобразно ги е приела и не е налице незаконосъобразност на обжалвания мълчалив отказ, потвърден с акта на решаващия орган.

Отделно от горното, по отношение на задълженията, платени с приходна квитанция № 4389/21.01.2025 г. по [рег. номер]/16.12.2022 г. липсват данни да са били погасени по давност, респ. да са били отписани по реда на чл. 173 от ДОПК, което на още по-голямо основание обуславя основателността на извършеното с тази приходна квитанция плащане. Съдът намира за неоснователни доводите на оспорващия относно датите на прехвърляне на собствеността върху процесните МПС, обект на облагане, съобразно приложените писмени доказателства на л. 50-55 и л. 71-75, доколкото възраженията, които оспорващият черпи от данните по представените договори за реален залог, покупко-продажба и съответните приемо-предавателни протоколи, биха били относими в производството по оспорване на съответните актове за установяване на задължения, въз основа на които са извършени плащанията с приходни квитанции №№ 4387, 4388 [рег. номер] 21.01.2025 г. В настоящото производство съдът не следва да прави преценка законосъобразно ли са установени с тези актове процесните задължения. Липсва и спор /нито от страна на жалбоподателя са ангажирани доказателства в обратния смисъл/, че визираните в решението на кмета на О. Т. актове за установяване на задължения - [рег. номер]/17.02.2016 г., [рег. номер]/17.02.2016 г., в т.ч. и [рег. номер]/16.12.2022 г. са влезли в законна сила и следователно подлежат на изпълнение.

В целостта си изложеното обуславя извод за неоснователност на оспорването, поради което то следва да се отхвърли от съда.

При този изход на спора разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.

На основание чл. 160, ал. 7, изр. второ, вр. чл. 129, ал. 7, вр. чл. 131 от ДОПК и доколкото вземанията, предмет на обжалвания мълчалив отказ, потвърден с Решение № ССЕВ-475(1)/10.04.2025 г. на кмета на Община Троян, са в общ размер на 203,61 лв., от които начислените лихви за забава възлизат на 117,29 лв., а главницата е в размер на 86,32 лв., т.е. под 750,00 лв., а и отказът е постановен по отношение на физическо лице, то настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран така и на основание чл. 160, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 7, вр. чл. 131 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Административен съд – Ловеч, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба, уточнена с молба с вх. № 1880 от 25.06.2025 г. на АдмС Ловеч, от С. Ц. С., с постоянен адрес: [населено място], община Троян, [улица], чрез адвокат Б. Д., вписан в Ловешка адвокатска колегия и с адрес на кантората: [населено място], [улица], етаж 2, офис 4, срещу мълчалив отказ на началника на отдел „Местни приходи“ при О. Т. по искане за издаване на акт за прихващане или възстановяване на недължимо платени задължения и такси по Закона за местните данъци и такси с вх. № ССЕВ-150/22.01.2025 г., потвърден с Решение № ССЕВ-475(1)/10.04.2025 г. на кмета на Община Троян.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Да се изпрати препис от решението на страните по делото.