Р Е Ш Е Н И Е
град София,……………..
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на тридесети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Екатерина
Калоянова като разгледа докладваното от
младши съдия МИХАЙЛОВА в. гр. дело №
7694 по описа за 2020 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“
ЕАД,
чрез юрк. И. Г., срещу съдебно решение № 86243 от 14.05.2020 г., постановено по гр. д. № 48864/2018 г. по описа на СРС,
57
състав, в частта, с която са отхвърлени частично предявените от дружеството срещу
В.И.Л. искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на
42,38 лв. – главница за цена на услугата дялово разпределение за периода м.
05.2013 г. – м. 04.2015 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане и с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 10,77 лв. – обезщетение за забава върху главницата за цена на
услугата и претендираната мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2014 г. до 14.08.2017 г.
В жалбата се
излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение,
както и за нарушение на материалния закон при постановяването му. Жалбоподателят
счита, че неправилно съдът е приел за недължими на дружеството ищец цената на
услугата дялово разпределение, както и на лихва за забава в изплащането на
същата. Счита, че по делото са представени писмени доказателства, от които се
установяват тези задължения на ответника. Отправя искане до въззивния съд да
отмени решението в обжалваната част и да уважи претенцията в пълен размер.
Претендират се разноски за въззивното производство.
Не е постъпил
отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство В.И.Л..
Не е постъпило
становище на третото лице – помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
СРС се е произнесъл
по обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в заповед за изпълнение, издадена по гр. д. № 64425/2017 г. по
описа на СРС, 57-ми състав, представляващо претендирана продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., както
и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение
за периода от 15.09.2014 г. – 14.08.2017 г., ведно със законната мораторна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
ѝ заплащане, като в исковата молба ищецът е посочил, че част от общата
сума е главницата за дялово разпределение и лихва върху същата.
Според уредените в
чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо постановено, при изяснена от СРС фактическа обстановка,
която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря.
Решението се оспорва
от ищеца в частта, с която са отхвърлени частично предявените от дружеството
срещу В.И.Л. искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл 79, ал. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 42,38 лв.– главница за цена на услугата дялово разпределение
за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното плащане и с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 10,77 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за цена на услугата и претендираната мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. до 14.08.2017 г.
Решението е
влязло в сила в останалата необжалвана част, с която е признато за установено
по реда на чл. 422 от ГПК, че В.И.Л. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 357,53 лв., представляваща стойността на незаплатена доставена
използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – ап. 27 в гр. София, ж. к. ****,
за периода 01.09.2014 г. -30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 357,53 лв., считано от 14.09.2017 г. до окончателното и
изплащане, като е отхвърлен искът за разликата над 357,53 лв. до пълния
предявен размер от 682,30 лв. и за периода 01.05.2013 г. – 30.08.2014 г., като
погасен по давност, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда
на чл. 422 от ГПК иск за признаване на установено спрямо В.И.Л., че дължи на „Т.С.“
ЕАД на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 162,87 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода
15.09.2014 г. – 14.07.2017 г.
Първоинстанционният
съд е направил правилна констатация, че е ответникът по делото е собственик на
процесния имот, находящ се на ап. 27 в гр. София, ж. к. **** през процесния
период и в това качество е клиент на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ/.
Във връзка с основното
възражение на ищеца
във въззивната жалба – за неправилност на обжалваното решение в частта, в която
първоинстанционният съд е приел, че ответникът не дължи на ищцовото дружество
претендираните суми за услугата дялово разпределение, настоящият състав намира
следното:
В мотивите на обжалваното решение
се съдържа правилна констатация, че етажните собственици на сградата, в която
се намира процесният топлоснабден имот след взето решение на проведено общо
събрание, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешнно разпределение на разходите за отопление и топла
вода на третото лице – помагач, видно от приложения по делото протокол от общо
събрание на ЕС от 10.10.2001 г, като от приложения по делото договор между
етажните собственици и третото лице - помагач от 06.11.2001 г., между тях е
сключен договор за възлагане извършване на услугата дялово разпределение за
срок от 3 години, т. е. до 2004 г. Упълномощените представители на етажните
собственици са сключили договор с третото лице – помагач за предоставяне на
услугата „топлинно счетоводство“, съответно споразумителен протокол между ищеца
и етажните собственици, че последните като потребители на ТЕ от ищеца като
доставчик, остойностяването на отчетената от топлмера в абонатната станция ТЕ
да се извършва от „Т.С.“ ЕАД на база предоставени данни от третото лице –
помагач. Посочено в т. 2 е, че евентуалните възражения по тези данни се
отправят към фирмата за разпределение, а в т. 3, че при прекратяване на
споразумението, ТЕ се разпределя и остойностява от „Т.С.“ ЕАД по възприетия
ред. С оглед изложеното първоинстанционният съд е направил правилен извод за
наличие на валидно възникнало правоотношение между етажните собственици и
третото лице-помагач, по което е налице изпълнение на насрещни престации.
Макар по делото да не е
представен последващ договор между
етажните собственици и трето лице помагач за след 2004 г. и в
действащите към 2008 г., 2014 г. и към настоящия момент нормативни актове – ЗЕ
и наредбите за топлоснабдяване, да не е предвидено автоматично продължаване на
действието на дялово разпределение, първоинстанционният съд е направил правилна
констатация, че в тези нормативни актове е предвиден ред за отчитане на
доставената потребена от етажите собственици топлинна енергия, защото поради
поведение в разрез със задължението им да сключат такъв договр след като срокът
на действие на предходния е изтекъл и
съответно същият е прекратил действието си, не може да се счете, че същите
нямат задължението да заплащат потребена енергия, като в този случай
доставчикът на топлинна енергия е длъжен сам да отчита потребените количества
топлинна енергия, т. е. във всички случаи е предвиден механизъм за изчисляване
на топлинна енергия.
По делото не е спорно, че за
процесния период држеството за дялово разпределение е извършвало дялово
разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края на всеки
отоплителен сезон, като е изчислявала дължимите суми според методиката,
предвидена в действащите за процесния период наредби за топлоснабдяване.
От заключението на приетата по
делото ССчЕ се установява, че в претендираната от ищеца главница е включена и
главница за дялово разпределение, а в претендираната лихва – лихва върху тази
главница за дялово разпределение.
Настоящият състав не споделя
извода на първоинстанционния съд, за неоснователност на иска за дялово
разпределение поради обстоятелството, че дяловото разпределение е извършено от
третото лице-помагач, поради което тази сума като възнаграждение се дължи
именно на него, а ищецът не е представил доказателства, че вместо третото
лице-помагач е извършвал дялово разпределение за процесния период, нито че
вземането е прехвърлено по съответния ред.
Основателен е изложеният във
въззивната жалба довод, че цената на услугата дялово разпределение се дължи на
„Т.С.“ ЕАД във връзка със Закона за енергетиката, приетите Общи
условия (чл. 36, ал. 1) и договорът, сключен между „Т.С.“ ЕАД с дружеството,
осъществяващо услугата дялово разпределение, който представлява договор за
поръчка и съобразно който „Т.С.“ ЕАД заплаща за извършването на топлинно
счетоводство, които суми съответно потребителите на топлинна енергия дължат на
„Т.С.“ ЕАД.
По тази претенция
съдът намира за необходимо да отбележи, че според чл. 139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна
енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ.
Съгласно чл. 13,
ал. 1, т. 1 от ОУ на договора за доставка на ТЕ от 2008 г., както и чл. 22, ал.
2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ от 2014 г., потребителите (клиентите) заплащат на
доставчика както сумите за потребление на
ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от
тях търговец.
След преценка на
доказателствата по делото въззивният съд намира
за установено извършването на дялово разпределение на ТЕ
поради което на ищеца се дължи и сума за такова в размер на 42, 38 лв. С оглед
изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлен искът за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи
на „Топлофикация София“ сумата от 42,38 лв. за дялово разпределние на топлинна
енергия за периода 01.05.2013 г., като в тази му част искът следва да бъде
уважен.
Въззивният съд намира за
недоказан иска за лихва върху цена на услуга дялово разпределение, доколкото
ищецът не е установил нито изискуемостта на претенцията, нито изпадането на
длъжника в забава на плащането й. В частта, в която този иск е отвърлен
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
разноските пред СГС :
На осование чл. 78, ал. 8 от ГПК
съдът определя юристконсултско възнаграждение на „Т.С.“ ЕАД в размер на сумата
от 50 лв. При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза
на „Топлофикация София“ следва да бъдат присъдени разноски за въззвното
производство в размер на сумата от 119,60 лв.
При тези мотиви, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 86243 от
14.05.2020 г., постановено по гр. д. № 48864/2018 г. по описа на СРС, 57 състав, в частта, с
която са отхвърлени частично предявените от дружеството срещу В.И.Л. искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 42,38 лв. –
главница за цена на услугата дялово разпределение за периода м. 05.2013 г. – м.
04.2015 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
плащане и с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 10,77
лв. – обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата и
претендираната мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2014 г. до 14.08.2017 г.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата
необжалвана част, с която е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК,
че В.И.Л. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 357,53 лв.,
представляваща стойността на незаплатена доставена използвана топлинна енергия
за топлоснабден обект – ап. 27 в гр. София, ж. к. ****, за периода 01.09.2014
г. -30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 357,53 лв.,
считано от 14.09.2017 г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлен искът
за разликата над 357,53 лв. до пълния предявен размер от 682,30 лв. и за
периода 01.05.2013 г. – 30.08.2014 г., като погасен по давност, както и в
частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск за
признаване на установено спрямо В.И.Л., че дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 162,87 лв., представляваща обезщетение за забавено
испълнение в размер на законната лихва за периода 15.09.2014 г. – 14.07.2017 г.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.