Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд -
Харманли, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Емилия Рикова, като разгледа
докладваното от съдия Аврамова АНД № 216 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е.А.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, против наказателно постановление №
20-0271-000361 от 18.03.2020 г., издадено от
Началник Група при РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП й е наложено административно наказание -
глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
В жалбата са изложени
съображения, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
материално правните и процесуално правните норми. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано. Предвид
изложеното се моли за отмяна на наказателното постановление или алтернативно за
намаляване на наложеното административно наказание в предвидения в закона
минимален размер.
В съдебно заседание жалбоподателката
Е.А.А. се представлява от адв. М.А., която навежда доводи за допуснато в
наказателното постановление нарушение при квалифициране на административното
нарушение. Пледира за отмяна на наказателното постановление или за изменение с
намаляване на глобата, както и за присъждане на разноските по делото.
Административнонаказващия
орган РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура –
Харманли, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното от фактическа страна:
На 12.03.2020 г. свидетелят Д.А.Т.
заедно със своя колега П. И. П. – служители в РУ - Харманли към ОД на МВР -
Хасково изпълнявали служебните си задължения във връзка с провеждане на
специализирана полицейска операция на територията на с. Бисер, общ. Харманли. В
15:50 часа забелязали в центъра на селото по ул. „***“ да се движи лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ****. Полицейските
служители спрели автомобила за извършване на проверка и установили, че
автомобилът се управлявал от жалбоподателката Е.А.А.. След справка чрез оперативен
дежурен в РУ - Харманли полицаите констатирали, че жалбоподателят не притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство. В резултат на
проверката свидетелят Д.Т. съставил АУАН серия АА с бл. № 615135 за нарушение
на чл. 150 от ЗДвП, който бил връчен и подписан без възражение от
жалбоподателката Е.А..
На 18.03.2020 г. било
издадено наказателно постановление № 20-0271-000361 от Началник Група при РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката за нарушение на чл. 150 от ЗДвП за това, че
управлявала ППС без да е правоспособен водач, за което на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП й била наложена глоба в размер на 300 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитания свидетел Д.А.Т., който описва подробно и последователно извършената
проверка и направените констатации. Съдът изцяло кредитира показанията на този
свидетел, които са логични, непротиворечиви и съответстващи на наличната
доказателствена съвкупност. Наред с това констатациите на контролните органи са
намерили отражение в съставения АУАН, който съобразно разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила за установените в него факти до
доказване на противното. В случая тази презумптивна доказателствена сила не е
оборена от страна на жалбоподателката. Приетите от съда фактически положения се
установяват и посредством събраните писмени доказателства, съдържащи се в
приложената административнонаказателна преписка.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
При извършена служебна
проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона видно
от представените Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл. 42 и
чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на
защита на жалбоподателя. Описаните в НП
обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената
за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са
достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства,
при които е извършено нарушението.
Във
връзка с възражението на процесуалния представител на жалбоподателя следва да
се отбележи, че в наказателното постановление не е допуснат порок относно
правната квалификация на извършеното нарушение. На
жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 150 от ЗДвП, която съдържа общото
правило, че всяко пътно превозно средство, участващо в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да
се управлява от правоспособен водач. Нарушението на това правило е
скрепено със санкцията, предвидена в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който визира
няколко частни случая, в това число управление на МПС от неправоспособен водач.
Обстоятелството, че тази разпоредба включва описание на нарушението, не променя
характера й на санкционна, доколкото, както бе посочено, общото правило за
поведение се съдържа в чл. 150 от ЗДвП.
С оглед събраната по делото
доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателката Е.А.А. е
осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на
нарушението по чл. 150 от ЗДвП. По несъмнен начин е установено, че на
12.03.2020 г. в с. Бисер, общ. Харманли жалбоподателката е управлявала превозно
средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ****, без да
е правоспособен водач. В тази насока са показанията на разпитания полицейски
служител – свидетеля Д.А.Т., който е категоричен, че жалбоподателката не е
представила СУМПС, а при направената справка било установено, че не притежава
такова.
При това положение
законосъобразно и обосновано е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката Е.А.А. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Не са налице предпоставките
за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, като
не може да се приеме наличие на незначително засягане на охраняваните с
нарушената норма обществени отношения, свързани с свързани с безопасността и сигурността на
транспорта.
По отношение на размера
на наложената глоба съдът намира, че административнонаказващият орган не е
изложил мотиви за определяне на наказанието в максимално предвидения в закона
размер от 300 лв. Съдът преценява, че индивидуализирана в този размер глобата
се явява необосновано завишена. Липсват доказателства за отегчаващи
отговорността на жалбоподателката обстоятелства, които да обуславят наказание в
максимален размер. По делото има данни за друго, констатирано при извършената
проверка административно нарушение, за което обаче е взето отношение със
съставянето на отделен акт. В случая не са ангажирани доказателства за
имущественото състояние на жалбоподателката, събирането на които е в тежест на
наказващия орган. Такива са представени в настоящото производство и сочат
затруднено материално положение. Предвид изложеното, при преценка на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и с оглед постигане на
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, съдът приема, че глоба в минималния размер
от 100 лв. се явява обоснована и съответстваща на извършеното нарушение.
В контекста на изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложеното
наказание бъде намалено от 300 лв. на 100 лв.
При този изход на делото и на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на жалбоподателката Е.А.А. следва
да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
20-0271-000361 от 18.03.2020 г., издадено от
Началник Група при РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на Е.А.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП й е
наложено административно наказание - глоба в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба
на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР -
Хасково, с адрес: гр. Хасково, бул. „***“ № *, да заплати на Е.А.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***, направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията, предвидени
в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: