№ 1261
гр. П., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20255220102881 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова от Г. М. А., ЕГН **********, от
гр. П., ул. „С.“ № 5, ет.5, ап.27, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ц. С.“ № 14, чрез адвокат Е. П.
от АК П., против Д. И. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „П.“ № 73, ет.4, ап. 16, с която се
иска от съда да постанови решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо
съгласието на бащата Д. И. А., за издаване на паспорт на детето Д. Д. А., ЕГН **********,
родено на 24.08.2018 г. и за неговото пътуване до ФР Германия, без ограничение на броя на
пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се провеждат, придружено от
своята майка или друго упълномощено от нея лице за срок от пет години, считано от влизане
в сила на съдебното решение.
Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, както и че са родители на
малолетното дете Д. Д. А., ЕГН **********, родено на 24.08.2018 г..
Твърди, че по силата на Решение № 713/13.07.2020 г., постановено по гр.д. № 30/2020
г. по описа на РС П., влязло в законна сила на 30.07.2020 г. съдът дал разрешение,
заместващо съгласие на бащата Д. А. за издаване на паспорт на детето и за напускане на
територията на Република България и пътуване до Федерална Република Германия с майка
му или с упълномощено от нея пълнолетно лице, за срок от пет години, считано от влизането
в сила на решението и за неограничен брой пътувания.
Сочи, че към настоящия момент детето има валиден паспорт до 19.02.2026 г., като
след тази дата ще се възпрепятства връщането на детето в Р. България, тъй като нямало
никаква връзка с бащата и не можело да се подадат документи за издаването на нов паспорт.
Твърди, че детето ще е ученик във Ф.Р. Германия, както и че в гр. Кьолн, детето има
1
леля и две братовчедки, като често се виждали.
Смята, че в интерес на детето е да може да пътува от Р. България до Ф.Р. Германия и
обратното, като излага подробни съображения.
Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощника си -
адвокат Е. П. от АК П., който моли съда да уважи исковата претенция.
Претендират разноски.
На ответната страна са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията,
като в срока по чл.131 ГПК не депозира отговор на исковата молба
В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П. при редовност на
призоваването не изпраща законов или процесуален представител. Депозирала е писмо, в
което са посочени причините, поради които не е изготвен социален доклад.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приложения по делото заверен препис на
удостоверение за раждане – дубликат се установява, че родители на малолетното дете Д. Д.
А., ЕГН **********, родено на 24.08.2018 г. са Г. М. А. и Д. И. А..
Не е спорно и че с Решение № 713 от 13.07.2020 г., постановено по гр.д. № 30/2020 г.
по описа на РС П., съдът е дал заместващо съгласието на бащата Д. И. А., за издаване на
паспорт на неговата дъщеря Д. Д. А., ЕГН **********, и за напускане от детето Д. Д. А. на
територията на Република България и пътуване до Федерална република Германия с майката
Г. М. А., или с упълномощено от нея пълнолетно лице, за срок от пет години, считано от
влизането в сила на решението, и за неограничен брой пътувания.
Установява се от приложеното копие на паспорт на детето Д. А., че същият е с
валидност до 19.02.2026 г..
От показанията на свидетеля М. А. А. – баща на ищцата се установява, че тя и детето
живеят във Ф.Р. Германия, където детето е записано в първи клас. Свидетелят изяснява, че
детето се прибира всяко лято в гр. П., както и че във Ф.Р. Германия има леля, с която се
виждат редовно. Посочва, че ищцата и ответникът не поддържат никаква връзка.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства. При анализа им съдът съобрази и
разпоредбата на чл.172 ГПК.
Поради неявяването на ответникът, съдът не е провел изслушване по реда на чл.127а,
ал.3 СК.
2
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П., XIX състав е сезиран с иск с правно основание чл.127а СК.
Цитираната норма предвижда, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а когато последните не постигнат съгласие по ал.1, спорът между тях се решава
от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството има характера на спорна
съдебна администрация като при разрешаване на възникналия спор основен критерий за
преценка винаги е интересът на детето. Според действащото законодателство – чл.45, ал.1 и
чл.76, ал.9 ЗБЛД, липсата на такова съгласие е пречка малолетните и непълнолетните да
имат паспорт или заместващ го документ и е основание да не им се разреши напускането на
страната.
За уважаване на молбата, в производството по делото, имащо характер на спорна
съдебна администрация, при което постановеното от съда не се ползва със сила на
пресъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на обстоятелствата, следва да се
установи, че страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие относно
издаването им на лични документи, в случая паспорт и излизането му извън страната, както
и че заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на
децата.
Предвид разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по
тълкувателно дело № 1/2016 на ВКС, ОСГК, което е задължително за съдилищата, за да
може да бъде гарантирано опазването на най-добрия интерес на детето и да бъде избегната
възможността за поставянето му в риск, следва да бъде изключена възможността детето да
бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от
скорошни природни бедствия или в място, където, макар и временно, не е препоръчително
пътуване. Съдебното решение следва да изключва и възможността българската държава да
бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, с който
детето е извън пределите на България - в държави, с които България няма сключени
договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската
конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца,
или които прилагат законодателство, различно от светското, поради което българската
държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за
осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е
противопоставил на извеждането на детето зад граница.
Относно интереса на детето да пътува до Ф.Р. Германия и обратно до Р. България. При
формиране на изводите си по този въпрос, съдът следва да се ръководи изцяло от целта на
нормативната уредба, а именно да защити в максимална степен правата и интересите на
децата и да ограничи възможността за злоупотреба с правата им, с оглед ниската им възраст
и превенция срещу неправомерни актове срещу тях. Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните
3
разпоредби на Закона за закрила на детето, при определяне „най-добрия интерес на детето”
следва да се прецени желанието и чувствата му; физическите, психическите и
емоционалните му потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение
към детето.
Безспорно е по делото, че страните са родители на малолетното дете Д. А.. В
настоящия случай родителите не са постигнали съгласие за напускането на страната от
детето. От събраните по делото доказателства се установи, че детето в момента живее с
майка си на територията на Ф.Р. Германия, където е и ученичка в първи клас. Установи се и
че всяко лято се прибира в Р. България.
При съобразяване на горните критерии и отчитайки всички обстоятелства по делото,
писмените и гласни доказателства, съдът намира, че липсата на съгласие от страна на единия
родител препятства излишно правото на детето на свободно придвижване.
В този смисъл изцяло в интерес на детето е да се осигури възможност свободно да се
придвижва освен на територията на страната, така и да напуска нейните предели пътувайки
до Ф.Р. Германия и обратно до Р. България. Във Ф.Р. Германия съществува спокойна и
сигурна обстановка, без войни и размирици, добре изградена социална мрежа. Всяко дете се
ползва с гарантирана свобода на придвижване, която включва, както възможността да се
премества и установява в различни места на територията на страната, в която живее, така и
свободно да напуска и се завръща в тази територия. Това право се гарантира от разпоредбата
на чл.35 от КРБ, както от чл.10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която
Република България е страна.
По отношение на искането да бъде дадено разрешение за издаване на международен
паспорт, след изтичане валидността на настоящия съдът намира следното: Не е спорно по
делото, че малолетното дете притежава издаден и валиден паспорт до 19.02.2026 г., по
смисъла на чл.38 ал.1 т.3 от ЗБЛД (според чл.36 ал.1 от ЗБЛД, паспортите на българските
граждани се издават със срок на валидност 5 години.). Тъй като Д. А. има издаден паспорт и
срокът, в който тя може да пътува без съгласието на баща си извън Република България е по-
голям от срока на валидност на паспорта – не по-рано от 2030 г., то са налице предпоставки
съдът да даде разрешение, такъв паспорт да бъде издаден на детето без съгласието на
неговия баща, след като изтече неговата валидност.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на Г. А. следва да
бъдат приседни и сторените от нея разноски в общ размер от 1260 лева, от които 1200 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и 60 лева ДТ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на Д. И. А., ЕГН **********, от гр.
П., ул. „П.“ № 73, ет.4, ап. 16, да бъде издаден паспорт на детето Д. Д. А., ЕГН **********,
родено на 24.08.2018 г., както и същото да пътува до Ф.Р. Германия, като за целта напуска
пределите на Република България с майката Г. М. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С.“ №
5, ет.5, ап.27 или с друго упълномощено от нея лице, за срок от пет години без ограничение
на броя на пътуванията, считано от влизането в сила на решението.
Д. И. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „П.“ № 73, ет.4, ап. 16, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Г. М. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С.“ № 5, ет.5, ап.27, на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата в размер на 1260 лева, представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5