Р Е Ш Е Н И Е
№ 260375/27.10.2020 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на 08.10.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Калина Събева, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 2285 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Й.А.П. срещу Наказателно постановление № 02-56/27.04.2020 г., издадено от началник отдел Рибарство и контрол – Черно море - Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 7 ЗРА, на основание чл. 73, ал. 1 ЗРА, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева, а на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата: 1 брой въдица с дължина 3.6 метра, 1 брой макара марка „Stinger“ и 1 брой мрежен уред – тип “парашут”.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. М. Д., като поддържа жалбата и прави искане за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ю.к. К., която оспорва жалбата.
Съдът намира
жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.01.2020 г., около 16:00 ч., на яз. Мандра, в местността „Помпена станция Лукоил“, общ. Бургас, жалбоподателят Й.А.П., извършвал любителски риболов с един брой въдица, със закачен на нея маломерен мрежен уред - тип парашут, с размер на окото 50 мм, потопена във водата в работно положение. По същото това време служителите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) - св. Н.К. и св. Р.Я., извършвали проверка по подаден сигнал на тел. 112. Служителите установили действията на жалбоподателя, като св. Н.К. съставил АУАН за извършено административно нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 7 от Закона за рибарство и аквакултури (ЗРА).
При тази фактическа обстановка на 27.04.2020 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 7 от ЗРА и на основание чл. 73, ал. 1 ЗРА му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева, а на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата: 1 брой въдица с дължина 3.6 метра, 1 брой макара марка „Stinger“ и 1 брой мрежен уред – тип “парашут”.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали – АУАН /л. 9/, НП /л. 10/, заповед /л. 15/, заповед /л. 16/, годишен билет за любителски риболов на жалбоподателя за периода 16.05.2019 г. – 16.05.2020 г. /л. 24/, предавателен протокол и приложени към него веществени доказателства – 2 бр. снимки /л. 26-28/. От обстоятелствената част на акта за нарушение се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя Н.К. и на свидетеля Р.Я., които са еднопосочни и логически издържани, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото. Свидетелите Н.К. и Р.Я. установяват отделни елементи от състава на нарушението - мястото и времето на неговото осъществяване, начина по който е извършено и неговото авторство. И двамата свидетели - Н.К. и Р.Я., са преки очевидци на извършения от жалбоподателя риболов с използването на забранено средство – маломерен мрежен уред тип „парашут“, като същите са възприели непосредствено как жалбоподателят държи въдицата с прикрепените към нея тежест и мрежест уред, как замята същата към водата и я разполага в работно положение. Свидетелят Я. преди да се легитимира е наблюдавал действията на жалбоподателя, поради което се е убедил, че същият борави с уреда и го поставя във водата, като подробно описва и броя на замятанията с въдицата. Показанията и на двамата свидетели са логически и кореспондират с приобщените по делото веществени доказателства – два броя снимки, онагледяващи какво представлява техническия уред за риболов, поради което и същите са източник на доказателствена информация за посочените обстоятелства.
По отношение на показанията на св. А. П. и св. В.К., съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани. От една страна тези свидетели са пряко заинтересовани от изхода на делото, доколкото единият свидетел е баща на жалбоподателя, а другият е негов познат, а от друга страна, показанията им влизат в явно противоречие и се оборват, както от писмените и веществени доказателства по делото, така и с останалите гласни такива, от които недвусмислено се установява, че жалбоподателят е лицето, което е използвало въдицата с прикрепен към нея забранен от закона уред - мрежа тип „парашут“. Липсват доказателства по делото, че на място е имало друг човек – някакъв дядо, който си забравил въдицата, а жалбоподателят само я взел да я премести. Дори да се приеме подобна защитна версия за вярна, то съдът намира, че няма житейска логика след като въдицата е била чужда, на друг човек, жалбоподателят да взима същата и да я мести, а още повече не се установи защо се е наложило това действие и коя е причината да се мести чужда въдица. От разпита и на двамата свидетели - К. и Я. се установи, че жалбоподателят не само е държал въдицата, но и е боравил с нея и с незаконния уред и е разположил същата в работно положение, и тези действия са били наблюдавани непосредствено от служителите на ИАРА.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр. Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, а АУАН е съставен от компетентно лице – ст. специалист Рибарство и контрол Бургас. АУАН и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Неоснователни в тази връзка са възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита на жалбоподателя, в частност – да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен, респ. за което е наказан.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 7 ЗРА. По мнение на настоящия състав, действията на жалбоподателя изпълват със съдържание изпълнителното деяние на посоченото в НП нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 7 от ЗРА, забранява се стопанският и любителският риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 с маломерни мрежени уреди тип "парашут". В § 1, т. 47, е посочено какво представлява "парашута " - вид малоразмерен мрежен уред, състоящ се от единична мрежа, закачена на края на влакното, с различна големина на "окото" и тежест, закрепена в средата, при който мрежите остават на дъното на водния обект и продължават да задържат и умъртвяват водни организми.
Разпоредбата
на § 1, т. 26 от ДР на ЗРА описва какво представлява риболова, а именно: поставянето
на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни
организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Легално
определение за любителски риболов дава разпоредбата на § 1, т. 27 от ДР на ЗРА
- дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми,
извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен
характер, организиран по определени за това правила. За разлика от любителския
риболов, стопанският риболов е дейност, при която се извършва улов на риба и
други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и
средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това,
дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. Видно от мястото и времето
на риболова, представения риболовен билет и използвания риболовен уред, става
ясно, че риболовът е бил любителски по смисъла на закона.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че на описаните в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е извършвал любителски риболов със забранен риболовен уред, а именно мрежест уред тип "парашут" в рибностопанския обект - яз. Мандра. С действията се жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 35, ал. 1, т. 7 ЗРА, като е боравил с въдицата и поставяйки уреда във водата. В случая е без значение чия е била собствеността на въдицата и прикрепения към нея забранен уред, по чии сигнал са отишли проверяващите на място, дали е имало или не уловена риба, както и наличието на риболовен билет. Посочените обстоятелства са ирелевантни са състава на нарушението и направените възражения в тази посока са неоснователни.
Наказващият
орган законосъобразно е определил наказанието като вид и размер, което е
минималното, предвидено в ЗРА за това нарушение. При доказаност на нарушението
правилно е бил определен и размерът на санкцията. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗРА, който
лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди в нарушение на
чл. 35, ал. 1, т. 7, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. Санкцията е била
определена към минимума, при все и че се касае за първо нарушение, поради което
и съдът я намира за правилно индивидуализирана.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, като не следва да се пренебрегва, че обществените отношения, свързани с устойчивото развитие на рибните ресурси във водните обекти, съществено се накърняват от нарушаване на забраните за използване на подобни средства за риболов, които обективно увреждат екосистемата и рибните ресурси в рибностопанските обекти. За това нарушение, съдът намира, че не е налице хипотеза на чл. 28 от ЗАНН.
Законосъобразно и на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА административнонаказващият орган е постановил отнемане на описаните в наказателното постановление уреди и средства - 1 брой въдица с дължина 3.6 метра, 1 брой макара марка „Stinger“ и 1 брой мрежен уред – тип парашут, доколкото същите са използвани от нарушителя за извършване на нарушението, като в случая е ирелевантно обстоятелството дали жалбоподателят е техен собственик или не.
Поради горните причини, съдът счита, че извършването на нарушениeтo и авторството в лицето на жалбоподателя се доказа по несъмнен начин, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, материалният закон е приложен правилно, а наказанието е справедливо и законосъобразно определено, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
02-56/27.04.2020 г., издадено от началник отдел Рибарство и контрол – Черно
море - Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, с което за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 7
ЗРА, на основание чл. 73, ал. 1 ЗРА, на жалбоподателя Й.А.П., ЕГН **********, е
наложена глоба в размер на 1000 лева, а на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са
отнети в полза на държавата: 1 брой въдица с дължина 3,6 метра, 1 бр. макара марка „Stinger“ и 1 бр. мрежен уред – тип “парашут”.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС