Р Е
Ш Е Н
И Е № 260346
В ИМЕТО НА НАРОДА
08.03.2021 гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На девети декември две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от
съдията
АНД № 6422 по описа за 2020
година
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление /НП/ № 16-002953/10.09.2020г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „Вини Сливен” ЕООД ЕИК
********* на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 500лв. за
извършено административно нарушение по чл.415 ал.1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Вини Сливен” ЕООД ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив сумата от 120лв.,
представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните,
че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.
М О
Т И В
И:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/ № 16-002953/10.09.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Пловдив, с което на „Вини Сливен” ЕООД ЕИК ********* на основание чл.416, ал.5
от Кодекса на труда е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”
в размер на 1 500лв. за извършено административно нарушение по чл.415 ал.1 от
Кодекса на труда.
Жалбоподателят „Вини Сливен” ЕООД,
не изпраща представител, редовно призован.
Административнонаказващия орган –
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, редовно призован, изпраща
представител и взема становище за неоснователност на подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ
н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,
допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 06.08.2020 г. от
актосъставителя Д.Х.Д. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ против „Вини Сливен” ЕООД за това, че на същата дата в Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Пловдив е представено писмено обяснение от управителя
на дружеството, от което се установява, че същото не е изпълнило задължително
за изпълнение предписание под т.4 в указания срок-до 25.06.2020г. да изплати
начисленото във фиш за заплата обезщетение за неползван платен годишен отпуск
за 5 дни за 2019г. на Е.Е.П.-т. п. Предписанието не е изпълнено и до съставяне
на АУАН не са представени документи, удостоверяващи изпълнението на даденото
предписание. Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като
нарушение на разпоредбите на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда.
Въз основа на така съставения акт
е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание,
актосъставителят Д.Х.Д. заявява, че поддържа съставения от него акт. Твърди, че
лично установил нарушението, тъй като извършил п роверка по подадена жалба от
работник на жалбоподателя за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетение.
Поради това призовал в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив представител
на фирмата и изискал документи, които му били представени заедно с писмени
обяснения от управителя, че в момента дружеството няма финансова възможност да
изплати дължимото. Дал предписание с Протокол № 2011640 от 29.05.2020г. до
25.06.2020г. заплатите и обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск да
бъдат изплатени. В последствие се явил упълномощен представител на управителя
на дружеството, който представил писмено становище от последния и били
съставени Актове.
В жалбата си
жалбоподателят моли съда да отмени НП като незаконосъобразно и необосновано.
Съдът намира, че
така събрания доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на
административнонаказващия орган, извършването на посоченото административно
нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда се явява доказано по несъмнен начин.
Разпоредбата на
чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за
да представлява дадено деяние административно нарушение следва в условията на
кумулативност да са налице два елемента-обективен и субективен /вина на
нарушителя, която може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от
показанията на актосъставителя и от писмените доказателства – АУАН,
предписание, писмени обяснения, фишове за заплата и заповеди по безспорен начин
се установява наличието на обективния елемент – на инкриминираните дата и място
жалбоподателят не е изпълнил в срок едно от дадените му предписания, а именно до
25.06.2020г. да изплати начисленото във фиш за заплата обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 5 дни за 2019г. на Е.Е.П.-търговски представител.
Не на последно
място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не
ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН
констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е
необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените
констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто
и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят не е спазил изискването на чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда. В
този смисъл преди всичко не отговаря на обективната истина твърдението,
наведено в жалбата, че посоченото обезщетение не се дължи, тъй като работникът
не спазвал трудовата дисциплина. В случая даденото предписание е свързано с
неизплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, който самият
работодател е начислил, но не е изплатил и следователно е налице напълно
валидно възникнало, но неизпълнено задължение.
По делото са
налице и доказателства за съставомерност на деянието и от субективна страна,
т.е.жалбоподателя да е знаел, че му е дадено предписание да изплати неползвания
отпуск от работника Петров, но да не го е сторил в указания срок. По отношение
на това, от всички доказателства по делото се налага изводът, че жалбоподателят
е имал пълната възможност да възприеме факта както на даденото предписание,
така и на неговото неизпълнение. В този смисъл са както показанията на
свидетелят очевидец – Д., така и изложените от тях обективни факти. С оглед на
изложеното се налага извода, че жалбоподателят е имал ясното знание, че извършва
нерегламентирана дейност. В този смисъл дори в депозираната жалба и в съдебно
заседание не се излагат противоречиви твърдения – самият жалбоподател не отрича
извършеното, потвърдено и в дадените в хода на административната проверка
писмени обяснения от управителя на дружеството.
Освен това по
същество, според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по
отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни
случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението
е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г.
на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго
нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага
съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се
съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи
още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване
на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези,
обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и
настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.
В конкретния
случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по
рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се
взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение
на задължение за изплащане на 4-ма работници, прекратили трудовите си
правоотношения, на дължимите трудови възнаграждения в дадения срок, а и в
последствие, не би следвало наказващият
орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди
всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с
извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на
правилата за добра търговска практика, включително и свързана с охрана правата
и законните интереси на работниците и служителите. В този смисъл всяко
нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за
неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока
степен на накърняване на обществените отношения.
Настоящият състав
намира, че в хода на административното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и
издаване на обжалваното НП. В тази връзка видно от текстовете като на АУАН,
така и на атакуваното НП, в същите в достатъчна степен са индивидуализирани
мястото, датата, времето, начина на извършване на нарушението и самоличността
на извършителя.
Предвид
императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне
по направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на
разноски. Предвид изхода на делото – потвърждаване на атакуваното Наказателно
постановление и съгласно приложените пълномощни „Вини Сливен” ЕООД ЕИК
********* следва да бъде осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Пловдив сумата от 120лв., представляваща направените разноски по делото за юристконсултско
възнаграждение.
По тези
съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС
– VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.