№ 29
гр. Ловеч, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН И.
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно
дело № 20244300200123 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от
ЗПИИРКОРНФС.
Делото е образувано по изпратено ни от австрийските компетентни
власти Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции и касае засегнатото лице Ф. А., родена на 22.09.1978 г., с последен
известен адрес по делото : с. Г., обл. Ловеч, ул. „***” № 71. От направената
справка в НБД „Население” (л.19) се установяват пълните данни на
засегнатото лице – Ф. А. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес :
с. Г., обл. Ловеч, ул. „***” № 71.
Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума, в размер на *** (***) евро.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч
счита, че са налице условията за признаване на решението и предлага на съда
същото да бъде признато, тъй като лицето е представило докзателства за
заплащане на дължимата сума.
Засегнатото лице Ф. А. А., редовно призована, не се явява, като същата
е представила писмени доказателства за извършено пълно плащане на
наложената й финансова санкция – Разписка №
1
0100021671542202/03.04.2024 г. от „Изи Пей“ (л.32).
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства,
съобрази следното :
Удостоверението е издадено по чл.4 от Рамковото решение 2005/
214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване
на финансови санкции – издадено въз основа на Решение № TA/561220139726
Bezirkshauptmannschaft Tamsweg - Р. Австрия, за прилагане на финансови
санкции, като същото е постановено на 16.11.2022 г. и е влязло в законна сила
на 10.12.2022 година. Решението се отнася за деяние, представляващо
административно нарушение изразяващо се в поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата, каквото е изискването на чл.30, ал.2, т.1,
предл.1-во от ЗПИИРКОРНФС. За посоченото деяние не се изисква двойна
наказуемост, същото се отнася за административно нарушение извършено на
територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на
българските съдилища. Представеното удостоверение е пълно и отговаря на
изискванията по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции.
Същото е преведено на български език (л.13-14). Не са събрани
доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република
България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата е
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови
санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнение на решението
недопустимо. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство и решението не се отнася за решение на
български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от
70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай
наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер на ***
евро за извършеното административно нарушение.
Решението не се отнася за деяния, които по българското
законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на
Република България или са били извършени извън територията на издаващата
държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което
съставлява административно нарушение, изразяващо се в поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата на издаващата държава – по §
20 Abs. 1 i.V.m. §§ 10 Abs. 1 und 11 Abs. 1 BStMG; § 20 Abs. 1 BundesstrafJen -
Mautgesetz 2002, BGBI. I Nr. 109/2002, zuletzt geandert durch BGBI. I Nr.
155/2021 от Австрийски Закон за заплащане на пътни такси за федерални
пътища 2002 г. (BStMG).
В удостоверението е посочено, че : „На 16.11.2021 г. в 10:48, Населено
място : Grodig, А10 Str.km 4,925, Abschnitt KN Salzburg-Salzburg Slid / Anif,
2
Fahrtrichtung: KN Villach (АВСТРИЯ), Регистрационен номер: ***, За
въпросното превозно средство (с допустимо общо тегло от не повече от 3,5 т.)
не сте заплатили зависещата от времето пътна такса според разпоредбите.
Деянието съставлява административно нарушение според
законодателството на издаващата държава и е свързано с поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на
разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и
разпоредбите относно опасни товари, визирано е в чл.30, ал.2, т.1, предл.1-во
от ЗПИИРКОРНФС, поради което не се изисква двойна наказуемост на
деянието.
Засегнатото лице - Ф. А. А., към момента на извършване на
нарушението е била пълнолетна, носи административно - наказателна
отговорност и подлежи на административно - наказателно преследване за
деянието, обосноваващо решението. Видно от представеното удостоверение
А. е била уведомена съгласно законодателството на издаващата държава
относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалване.
Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава,
същото е постановено на 16.11.2022 г. и е влязло в законна сила на 10.12.2022
година. Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение
за заплащане на парична сума в размер на *** евро, като равностойността на
тази сума по официалния фиксиран курс на БНБ към деня на постановяване
на решението – 16.11.2022 г. е била *** български лева ( 1 евро = 1.95583
лева).
От така представените доказателства се установява, че представеното
Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията,
при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице
условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под
юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
В хода на съдебното следствие от страна на Ф. А. А. са представени
писмени доказателства за извършеното плащане на наложената финансова
санкция – Разписка № 0100021671542202/ 03.04.2024 г. от „Изи Пей“ (л.32), в
която се удостоверява, че на 03.04.2024 г. засегнатото лице е заплатило
изцяло наложената му финансова санкция в размер на *** евро. В
представената разписка за извършено плащане е посочен номера на
изпратеното за признаване решение, както и идентификационния номер,
съгласно изпратения превод на решението (л.13-14).
Предвид изложеното, съдът приема, че представените писмени
доказателства удостоверяват извършено пълно изпълнение на наложената
финансова санкция на засегнатото лице, поради което са налице и
основанията на чл.33, във вр. с чл.17 от ЗПИИРКОРНФС за приспадане на
равностойността на изпълненото. Предвид пълното заплащане на наложената
финансова санкция, решението не следва да се изпраща за изпълнение на ТД
на НАП гр.Велико Търново – офис Ловеч.
По изложените съображения и на основание чл.32, ал.1, във връзка с
3
чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решениие № TA/561220139726 Bezirkshauptmannschaft
Tamsweg - Р. Австрия, за налагане на финансови санкции, в сила от
10.10.2023 г., с което по отношение на българската гражданка Ф. А. А., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес : с. Г., обл. Ловеч, ул. „***” № 71
е наложена финансова санкция в размер на *** (***) евро, равностойни на
*** лева, по курса на БНБ за деня на постановяване на решението –
16.11.2022 година.
ПРИСПАДА на основание чл.33, във вр. с чл.17 от ЗПИИРКОРНФС
равностойността на изцяло заплатената сума в размер на *** евро,
равностойни на *** лева.
На основание чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава в Република Австрия, за
признаването на решението и за приключване на изпълнението на решението.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава
да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред
Апелативен съд гр. В. Търново.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4