МОТИВИ:
Срещу подсъдимия К.К.К., ЕГН **********, е повдигнато
обвинение по чл. 116, ал.1, т.6, пр.3 във връзка с чл.115 от НК за това, че на
07.05.2018 год., около 00:30 часа, на път 2-35, Троян – Ловеч, около км.67+700,
разклона за с. Д., Ловешка област, пред заведение за бързо хранене „*****"
с особена жестокост – чрез нанасяне на три удара в областта на главата с
дървена бейзболна бухалка, умишлено умъртвил Т. И. ***, като смъртта е
настъпила на 08.05.2018 г.
Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч, окръжен
прокурор В. Вълков поддържа обвинението срещу подсъдимия така както е предявено
в хода на досъдебното производство и с настоящия обвинителен акт. Счита, че
фактическата обстановка е безспорно изяснена и тъй като настоящото съдебно
производство протича по смисъла на глава 27 НПК, чл. 370 и сл. от НПК прави
своите правни изводи въз основа на фактите такива каквито са били и
доказателствата, които са събрани въз основа на тези факти.
Излага, че е безспорно, че подсъдимият и пострадалият
са се познавали и то отдавна, като на 06.05.2018 г. около 22:00 часа
пострадалият Т. И. се е намирал в гр.Троян, в казино „Ефбет”, находящо се срещу
автогарата в града, тъй като често го е посещавал и е играел в него.
Подсъдимият К.К. е имал информация за това и по същото време, около 22:00 часа
е тръгнал от гр. Ловеч. Обръща внимание, че подсъдимият е ползвал обходен път,
посока гр. Априлци, селата преди гр. Априлци, с. Дебнево, разклона преди гр.
Априлци, през с. Велчево и с. О. и е влезнал в гр. Троян. Спрял е своя
автомобил на паркинга на автогарата, който се намира срещу казиното и е имал
пряк поглед върху казиното, изчаквал е пострадалия да приключи своята игра и
някъде, около 00:00 часа, на 06.05.2019 г. срещу 07.05.2019 г., когато
пострадалият Т. И. е излезнал от казиното и се е качил в автомобила си, който
също е бил паркиран пред казиното, подсъдимият е тръгнал след него. Сочи, че
това е установено от записите на камерите, намиращи се на територията на гр.
Троян. Излага, че подсъдимият е последвал пострадалия в посока Ловеч - Троян и
на разклона за с. Д., в близост до цех на фирма пострадалият е бил спрял, тъй
като е имал проблем с гумата-предна дясна. Сочи, че подминавайки го,
подсъдимият К. е продължил около 1-1,5 км. посока Ловеч, направил е обратен завой,
върнал се е и е доближил пострадалия от към гърба, така както е бил клекнал до
лекия автомобил, за да сменя гумата. Излага, че по обяснения на подсъдимия
между тях е имало разменени реплики, подсъдимият е попитал дали иска да му
помогне и пак според обясненията на К., пострадалият го е напсувал, което няма
как да бъде проверено, като след тези реплики подсъдимият е отишъл до колата
си, която е била спряна непосредствено зад лекия автомобил на пострадалия,
извадил е бухалка, която е носил със себе си, приближил се е до него и както
пострадалият е бил клекнал и с гръб го е ударил 3 пъти в главата, като излага
предположение, че в следствие на ударите вероятно е последвало някакво леко
завъртане на пострадалия с лице към него, при което му е нанесен 4-ти удар в
горната част на тялото. След ударите пострадалият е залитнал, спънал се в
бордюра, който е бил в непосредствена близост до спрения му автомобил и е
паднал на земята. Подсъдимият К. се е качил в автомобила си и е потеглил в
посока към гр. Ловеч, като на около 3 км., в близост до мелница за производство на
брашно „Техра” е намалил скоростта на автомобила и през отворения прозорец е
изхвърлил бухалката-средството на престъплението в тревата, до главния път. Сочи,
че няколко часа по-късно, при извършен оглед на местопроизшествието,
бухалката-средство на престъплението е била намерена на мястото, посочено от
подсъдимия К..
Излага, че в рамките на ДП са изготвени няколко експертизи,
видно от съдебно-медицинската експертиза е установено, че причината за смъртта
на Т. И. е черепно-мозъчна травма, довела до тежки счупвания на костите на
черепа, мозъчни контузии и хематоми, от които е последвал мозъчен оток и компресия
на жизненоважни органи. Сочи, че според експертите, уврежданията са резултат от
тъпи травми, от удари с твърд, тъп предмет с тясна, издължена удряща повърхност,
като повечето от травмите са били нанесени в лявата слепоочна област на
главата. Твърди, че е налице пряка причинно-следствена връзка между травмите в
областта на главата и настъпилата смърт-две денонощия по-късно, на 08.05.2018
г., в 20:05 часа, в УМБАЛ - гр. Плевен. Сочи, че тогава е изготвена и ДНК
експертиза в хода на ДП, като на база иззетата кръв от пострадалия и тази,
която се е намирала по бухалката-средство на престъплението, заключението на
вещите лица по тази експертиза е категорично, че кръвта, която е намерена по
бухалката е на пострадалия И.. Потвърдено е, че безспорно са му нанесени три
удара с тази бухалка в областта на главата и един по тялото, като ударите са били
с достатъчна сила и в жизнено важен орган, каквато е главата. Излага, че подсъдимият
К. е действал яростно, а пострадалият И. не е имал никаква възможност да се
защити, и да прояви каквито и да било действия на активна защита, тъй като
ударите са били бързи и в жизненоважни точки на човешкото тяло. Сочи, че след
нанесените му удари в главата, пострадалият е паднал на земята и в резултат на
тях, две денонощия по-късно е настъпила смъртта.
Излага, че в конкретния случай, убийството е извършено
с особена жестокост, като този извод се налага от начина на извършване на
деянието. Нанесените удари в главата и тялото, бързината, с която са нанесени,
силата им, причинените увреждания на пострадалия и най-вече поведението на
подсъдимия К. по време на извършване на престъплението. Сочи, че действията на
подсъдимия ги квалифицират като убийство с особена жест, при което К. е проявил
изключителна ярост, коравосърдечие, ожесточение, отмъстителност и безчовечност
към жертвата. Твърди, че това се подкрепя от действията му след нанасяне на
ударите, като се е качил в колата си и е потеглил към гр.Ловеч, без да се
интересува какво се случва с пострадалия. Вмъква, че обясненията на подсъдимия,
че действията му са продиктувани от обстоятелството, че преди около 4 години,
преди датата на извършване на престъплението, той е останал с впечатление, че
неговият син, който е бил приет в Пирогов за спешна медицинска помощ, е бил отровен
от пострадалия. Сочи, че са събрани категорични доказателства в хода на ДП, че
няма такова нещо. Излага, че действително синът на пострадалия е бил приет за
лечение в Пирогов, но в резултат на друго заболяване-перитонит, т.е. няма нищо
общо с това, което К. е заявил в хода на разследването.
Излага, че извършената психолого-психиатрична
експертиза, доказва, че подсъдимият К. е клинично и психично здрав, не страда
от психично разстройство, в тесен и широк смисъл на понятието, могъл е да
разбира и ръководи постъпките си, притежава задоволителна правна култура и
правилно различава добро и лошо. Разбира и формулира правилно понятията закон,
насилие и убийство.
Сочи, че умишленото убийство е резултатно престъпление
на реално увреждане, като престъпният резултат е настъпването на биологична
смърт на пострадалия И., а формата на вина в конкретния случай е пряк умисъл и
като причина за извършване на убийството в случая изтъква слабите
морално-волеви задръжки на подсъдимия К..
Приема заявлението на подсъдимия К., че съжалява за
стореното като защитна реакция.
При така изложената фактическа обстановка и правни
изводи, моли съдът да признае подсъдимия К. за виновен в извършване на
престъплението по чл.116, ал. 1, т.6, предл. 3 във връзка с чл. 115 от НК за
това, че на 07.05.2018 около 00:30 часа, на път II-35 Троян-Ловеч, около км.
67+700, разклона за с. Д., обл. Ловеч, пред заведение за бързо хранене „*****”,
с особена жестокост, чрез нанасяне на три удара в главата с бейзболна бухалка,
умишлено е умъртвил Т. И. ***, като смъртта е настъпила на 08.05.2018 г. в
УМБАЛ „Г. Странски” - гр. Плевен.
За така извършеното престъпление счита, че следва да
му бъде наложено наказание 20 години лишаване от свобода, като в случая,
настоящият съдебен състав следва да съобрази разпоредбата на чл. 58а от НК и да
редуцира наказанието, тъй като настоящото съдебно следствие протича при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
Счита, че предявените граждански искове от страна на
процесуалния представител на пострадалите, адв. Ф., следва да бъдат уважени, тъй
като все пак касае се за отнемане на човешки живот, при условията на извършено
така, както го визира материалният закон
- умишлено убийство.
Представителят на гражданските ищци и частни
обвинители в процеса, адв. Ф., в съдебно заседание счита, че предвид
обстоятелството, че производството протича по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и
предвид обстоятелството, че подсъдимият К. е признал фактическите
обстоятелства, изложени в обвинителния акт, които кореспондират със събраните в
хода на ДП доказателства и с дадените от подсъдимия, в качеството на обвиняем
обяснения от 11.05.2018 г., в които К. е обяснил по какъв начин е извършил
деянието, за което е подведен под наказателна отговорност. Счита, че в
конкретния случай се касае не само за умисъл, но и за предумисъл, тъй като
подсъдимият К. признава, че умишлено и целенасочено се е сближил с пострадалия
и това е в продължение на 10-11 месеца. Сочи като безспорно установено, че на 07.05.2018
г., предвид обстоятелството, че К. е бил наясно с навиците на И., го е причакал
пред казино „Ефбет” в гр.Троян. Излага, че записите от камерите, доказват, че К.
е тръгнал след И., веднага след като последният е напуснал казиното и всички
други обстоятелства и твърдения, че е станало случайно, не са потвърдени от
доказателствата по делото. Излага, че фактът, че самият подсъдим е показал къде
се намира средството, с което е извършено престъплението установява по
безспорен начин, че той е извършителят му, като се е опитал да измени
обясненията си, прехвърляйки изцяло вината си върху състояние на афект, което е
създал пострадалият у него.
Излага, че съдебно-медицинската експертиза е
установила начина на нанасяне на уврежданията, причинили черепно-мозъчни
травми, и липсата на реакция от страна на И., да се защити от нанесените удари,
като според него това говори, че подсъдимият К. е имал за цел причиняването на
тези травми и фактическата цел, която е преследвал, а именно умъртвяване на
пострадалия.
Сочи, че що се касае до правната квалификация, то тя
следва да касае убийство, извършено при особена жестокост, счита същата за доказана
по безспорен начин. Излага, че действително съдът е задължен, предвид
разпоредбата на чл.373, ал. 2 от НПК, при определяне на наказанието да се
съобрази с установения режим на чл. 58а от НК, като в тази връзка счита, че не
е налице основание да се приложи чл. 55, ал. 1 от НК, каквато възможност се
предвижда при наличие на такива обстоятелства, тъй като липсват каквито и да
било изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Излага, че самите
увреждания и начина им на получаване, както и че подсъдимият К. е оставил
пострадалия И. в безпомощно състояние и го е изоставил на мястото, където са
нанесени тези увреждания говори, че същият не е имал намерение да окаже каквато
и да било помощ, независимо от деянието, което е извършил. Възразява, че
събраните в съдебното заседание характеристични данни на подсъдимия, не могат
по никакъв начин и не установяват, че по отношение на дееца може да бъде
приложен чл.55, ал. 1 от НК.
По отношение на наказателната отговорност, моли да се
приеме, че предвид личността, начина на извършване на деянието и повдигнатото
обвинение, а именно, че се касае за квалифициращо вината убийство, съдът да
приеме, че справедливото наказание, с оглед целите на наказанието е именно
доживотен затвор. Твърди, че съдът е длъжен да се съобрази с чл. 58а, ал. 2 от НК, като замени наказанието с лишаване от свобода от 20-30 години, като счита,
че само при такова наложено наказание би се постигнала основната цел на същото.
Моли да се уважат предявените граждански искове, счита
същите са основателни и доказани, както по основание, така и по размер. Моли да
се уважат в пълен размер, ведно със законната лихва така, както е в петитума на
исковата молба. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото
производство.
Гражданските ищци и частни обвинители И.Т.И. и Х.Т.И.
в съдебно заседание поддържат казаното от адвоката им.
Защитникът на подсъдимия К., адв. М.М. в съдебно
заседание излага, че обвинението, за което е изправен К.К.К. пред съда е тежко,
но изразява убеденост, че съдът ще отмери по справедливост, като приложи
закона, направи оценка на доказателствата и индивидуализация и оглеждане на
това, кой е на подсъдимата скамейка. Не отрича, че обвинението е тежко, че
престъплението е сериозно, но счита, че доброто правосъдие изисква абсолютната
точност, за която е убеден, че ще бъде приложена. Изтъква, че има пълно
признание от доверителя му на фактическите обстоятелства, от които да се
направи изводът за това колко опасно е престъплението в случая, но счита, че
трябва да се реши въпросът за конкретната обществената опасност на деянието и
дееца, свързани с доказателствата по делото. Приема, че всички факти са
отразени в обвинителния акт и следва да се приемат безусловно, като в
конкретния случай сочи, че тези факти се подкрепят от доказателствата по
делото, така както са отразени и задължава съда да направи правната оценка.
Изразява несъгласие с тезата на ОП – Ловеч и на частния обвинител, че има
предварителна подготовка и нагласа, т.е. той предварително е обмислял по какъв
начин да лиши И. от живот. Възразява, че в обвинителния акт никъде не е
написано, че той е решил, че И. трови сина му. Счита, че е трябвало да бъде
записано, ако прокуратурата е направила ясния извод, че мотивът за
престъплението е отмъщение, за това, когато той в спокойна атмосфера обмисля
как да отмъсти и е следвало да има обвинение за предумисъл. Излага съображения,
че в случая това не може да бъде изведено, защото фактите, отразени в
обвинителния акт изключват мотива отмъщение и никъде не е записано, че той е
решил, че И. го е тровил. Посочва, че в обвинителния акт се твърди, че има
нагласа да отмъсти за детето си, но изтъква, че след като в разстояние на 4
години не е направил извода, че И. трови К., как да отмъщава на 5-тата, като
той не го е виждал от 11 месеца. Възразява, че това разбиране за отмъщение,
съчетано с проследяване на маршрута на И., че го е чакал пред казиното, за да
може да го проследи, не е изследвано дали това е обичайният му маршрут. Приема
изводът, че го е следял, за недостатъчен, тъй като по делото няма доказателства
за това и няма категорично съобщен факт, че го е преследвал, за да го убие.
Излага съображения, че човек, който преследва, за да убие, изчаква жертвата,
преследва я и в момента, в който тя вече е в положение, че може да бъде
нападната и може да бъде убита, той го прави, а подзащитният му е отминал и се
е поколебал дали да се върне, а се е върнал, защото е видял, че му е спукана
гумата. Сочи, че в обвинителния акт е записано, че той е попитал „Имаш ли нужда
от помощ” и заключава, че ако е искал да убива и да си отмъсти, то е щял да го
удари незабавно, без да го пита дали има нужда от помощ, като на този въпрос И.
го е напсувал на майка. Счита, че псувнята на И. и поведението на К., съдът
следва да прецени, не определя ли това, което е и степента на обществената
опасност на деянието. Приема, че тези факти са категорични, че са истина и са
свързани в задължителното включване в правопораждащите факти, които са предмет
на казуса. Сочи, че той не е искал да го умъртви, а е отишъл да помага и тази
псувня е причината да нанесе ударите с бухалка. Излага съображения, че липсата
на констатиран физиологичен афект не означава, че не може да се обмисли дали
той не се е разгневил, защото е бил обиден от пострадалия. Позовава се на
разпоредбата на закона, че за да се приложи чл.118 от НПК, следва той да се е
разгневил до степен, която да го е довела до това решение и в конкретния случай
счита, че може да се приеме, че е налице и физиологичен афект, като проява на
гневното състояние. Излага съображения, че тази псувня има значение, тъй като
тогава реакцията е непремерена, неправилна, но обяснима психологически и счита,
че това е категорично доказано по делото и не може да не се оцени юридически, с
оглед степента на обществената опасност. Моли съда да направи извода си и
определи именно в тази позиция фактически доказан факт на псувня, свързан със
степента на обществената опасност на деянието. Относно идеята за отмъщение, за
организация на такова счита, че липсват тези фактически обстоятелства в
обвинителния акт и не могат да се изведат като доказателства по делото. Прави
възражение, че в случая не става въпрос за безпомощност, тъй като пострадалият
не е бил пиян, вързан, заспал, употребил наркотични вещества и в конкретната
ситуация той не е бил безпомощен, затова счита, че може да се приеме, че след
псувнята, той е можел да очаква някакво действие.
Анализира заключението на вещите лица, че има три
разкъсно-контузни рани, т.е. те не са казали броя на ударите, които са довели
до фрактурите, говори се по-скоро за два. Счита, че едната разкъсна рана може
да отпадне, но дори да се приеме, че са три, те не са многобройни и не са
достатъчни, за да се приеме, че убийството е извършено с особена жестокост,
защото жестокостта е качество на извършителя. В тази връзка се позовава на
практиката на ВКС: Решение № 315 на 1-во НО от 2012; Решение № 961/2012 г.;
Решение № 227/2013 г.; Решение № 234/2017г., а именно, че особената жестокост е
качество на дееца и тя трябва да бъде изведена. Излага подробни съображения в
тази насока, като сочи, че за да се изведе особената жестокост, качеството на
дееца от една страна трябва да е свързано с изпълнителното деяние, което счита,
че в случая липсва, както и от начина на извършване. Счита, това, че не му е
помогнал за некоректно, но не е и жестоко, така, както изисква законът, за да
бъде изведена особената жестокост. Прави възражение, че по делото липсва
особената жестокост, а изложеното от прокурора – неуважение, жестокост, ярост
могат да се отнесат към квалификацията на чл.115 от НПК, а за „особената
жестокост” се иска много повече. В тази връзка прави извод, че правната
квалификация по чл. 115 от НПК, няма опора в доказателствата по делото.
Защитникът не оспорва, че това е тежко престъпление,
но сочи, че това престъпление е извършено от един човек, който е живял
безукорно, т.е. неговата репутация, начинът му на живот, светът, в който е
живял до този момент, изключва да се прецени, че той по природа е жесток и много
опасен човек. Изтъква, че няма такива ужасни психологически и психиатрични
данни в личността на К.. Сочи, че подзащитния му няма криминална регистрация,
не е стъпвал в полиция и счита, че заслужава преценка за това какъв да бъде
съдебният акт, като приема, че правната квалификацията не е по чл.116 от НПК и
съдът следва да обмисли квалификация по чл.118 от НПК.
Във връзка с определяне на наказанието изтъква, че
обществената опасност на дееца, събраните характеристични данни, мотивът за
извършването на престъплението и предизвикателството изключват високата
обществена опасност. В тази връзка се позовава на Решението „Нешев срещу
България” и моли съда за снизходително отношение и приложение на чл. 55 от НК,
тъй като счита, че има смекчаващи вината обстоятелства. Позовава се на
обстоятелството, че подзащитният му е възрастен човек и не е опасен, направил е
признание не под напора на доказателствата, а от разкаяние и съжаление. Счита,
че наказанието следва да отговаря на престъплението – чл. 36 от НК, чл. 54 от НК. В заключение защитникът моли при постановяване на присъдата да има значение
семейството му и неговата възраст.
Относно гражданският иск счита, че не прецизно
изведен, но следва да се уважи.
В съдебно заседание подс. К.К.К. поддържа казаното от
адвоката му и изразява съжаление.
От
събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствата по
делото чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК: ТOM I –Уведомително писмо
от 07.05.2018 г.(л1); Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.05.2018 г. -
намерен мъж в безпомощно състояние до заведение за бързо хранене на път Ловеч –
Троян (л.16-17); Фотоалбум (л. 18-37); Протокол за оглед на местопроизшествие
от 08.05.2018 г. – допълнителен оглед (л.38-39); Фотоалбум (л.40-41); Протокол
за вземане на образци за сравнително изследване от 07.05.2018 г. (л.44);
Протокол № 18/ 2018 г.
- съдебномедицинска експертиза за изследване на веществени доказателства
(л.48-51); Протокол за оглед на местопроизшествие от 08.05.2018 г. - оглед на
л. а. „Сеат" с per. № *** (л.52-53); Фотоалбум (л.54-58); Разписка от
07.01.2019 г. за върнати вещи (л.61); Съдебномедицинска експертиза за
изследване на труп № 39/ 2018 год., ведно със схема и 1 бр. диск (л.64-69, л. 71); Констативен
протокол от 21.05.18 г. - справка за собственост на л. а. „Сеат" с per. № ***и
справка в ЦБ КАТ (л.72, л. 73); Писмо-отговор от дирекция „Национална система
112", РЦ 112 - Монтана и 1 бр. компакт диск (л.75, л. 79-86, л. 87,); Разписка за
върнати ВД (л.96); Писма - отговори от „Мобилтел" ЕАД, ведно с 2 бр. CD (л.
10-112, л.
115-116); Писма-отговори от „Виваком" БТК (л.120, л.121, л.122, л. 124);
Писмо - отговор от „Теленор" (л. 126); Диск със запис от охранителната
камера на „Техра" – Троян (лЛ28); Диск със запис от охранителните камери в
казино „Ефбет" – Троян (л.130); Диск със запис от охранителната камера на
офис Автогара – Троян (л. 133-134); Диск със запис от охранителната камера на
магазин „Виденов" (л.136); Диск със запис от охранителната камера на
магазин Т-Маркет (л.139); Диск със запис от камера на Офис 1 в гр. Троян (л.
140); Запис от камера - с. Д., общ. Троян (л. 141 -142); Запис от камера на
бензиностанция „Лукойл" (л. 143); Запис от камера с. О. - гр. Априлци,
пътя през - Раков дол (л.144); Запис от камерата на НГТШ „Проф. В. К." –
Троян (л.148); Запис от камера „Данъчна служба" - Троян (л. 146); Запис от
камера на магазин „Таслаков" - Троян (л. 147); Фотоалбум - снимки от
записите на камерите (л. 149-156).; ТОМ II - Протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.05.2018 г. - оглед на л. а. „Опел Комбо" с per. № ***
(л.1-2); Фотоалбум (л.3-18); Протокол № 19/30.05.18 г. - заключение на
дактилоскопна експертиза (л.23-24); Дактилоскопни следи иззети на
местопроизшествието от 10.05.2018 г. (л.26); Протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 10.05.18 г. -
гр. Ловеч, бл. 318, вх. Б, ет. 4, ап. 12 (л.27-28); Фотоалбум (л.30-47);
Призовки (л.50, л.51); Протоколи за доброволно предаване от 11.05.2018 г.
(л.57, л. 58, л.
59); Постановление от 14.12.2018 г. на ОП - Ловеч за връщане на ВД и разписка
от 07.01.19 г. (л.61-62, л.
63); Постановление за привличане на обвиняем от 11.05.2018 г. (л.74); Протокол
за разпит на обвиняем (л.80-81); Справка за съдимост от 11.05.2018 год. от PC -
Троян за лицето К.К.К. (л.83); Протокол за оглед на местопроизшествие от
11.05.2018 г. – намерена дървена бухалка до път в посока гр. Троян - Ловеч в
близост до мелница „Техра" (л.84-85); Фотоалбум (л.86-89); Писмо-отговор
от УМБАЛСМ „Пирогов" - София (л.104); Съдебномедицинска експертиза за
изследване на веществени доказателства №24/2018 год. (л.113-114); ДНК
експертиза № PG221/DNA/10102018 на веществени доказателства (л.119-121);
Заключение на комплексна съдебно психиатрична съдебно психологична експертиза
(л. 126-155); постановление за привличане на обвиняем от 21.11.2018 г. (л.165);
Протокол за разпит на обвиняем (л.167-168); Автобиография на К.К.К. (л. 169);
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на К.К.К. (л.
170); Протоколи за предявяване на разследването (л. 171, л. 172, л. 185);
заключение от съдебна
химико-токсикологична (токсикохимична) Експертиза (л.180-182),
веществените доказателства,предявени по реда на чл.284 от НПК: Обект № 1:Бял
хартиен плик с поставен на него етикет с надпис: "ИЗЗЕТО ВД; Иззет по ДП
№146/2018год„ по описа на РУ-Троян на 07.05.2018год., в гр./с. Д., разклона с
път II-35-Троян-Ловеч; Описание на обекта и откъде е иззет: Проба от червено
вещество иззето от местопроизшествието"; Обект № 2: Бял хартиен плик с
поставен на него етикет с надпис: "ИЗЗЕТО ВД; Иззет по ДП №146/2018год„ по
описа на РУ-гр.Троян на 07.05.2018год., в гр./с.Д., разклона с път П-3
5-Троян-Ловеч; Описание на обекта и откъде е иззет: Иззета проба от червено
петно намерено на около 15
метра от местопроизшествието"; Обект № 3: Бял
хартиен плик с поставен на него етикет с надпис: "Обект №3; Дата
07.05.2018год.; Адрес/ място: гр. Плевен, клиника по неврохирургия към УМБАЛ
„Г. Странски"; Обект/и Нокти от дясна ръка на лицето Т. И.И., ЕГН **********";
Обект № 4: Бял хартиен плик с поставен на него етикет с надпис: "Обект№3;
Дата 07.05.2018год.,; Адрес/ място: гр.Плевен, клиника по неврохирургия към
УМБАЛ" Г. Странски"; Обект/и Нокти от лява ръка на лицето Т. И.И.,
ЕГН **********"; Обект № 5: Кафяв хартиен плик с поставени на него два
броя бели хартиени етикета с надпис: Първия етикет: Изследвано ВД; ДП/ ДЕЛО №
146/2018 по описа на РУ- Троян; ДНК лаборатория „Проген” ООД, гр.София 1517,
бул. „Ботевградско шосе" № 247, офис-сграда 1, ет.1, тел. **********;
Постановление/определение вх. № 221/02.08.2018 год; Експертиза № PG 221/
DNA/10102018; Обект /и: Изсушена върху марля кръв от Т. И.И."; На втория
етикет има надпис: Изследвано ВД; Обект № 5; ДП/Дело№146/18г., структура на
МВР: РУ-Троян Лаборатория: БНТЛ-ОДМВР-Плевен; Постановление peг. № 359pS 10740;
Дата 05.06.2018 г.; Протокол за експертиза № 24/18 г.; Дата 11.06.2018 г.
Обект/и: Изсушена кръв върху памучна марля от Т. И. ***: Бял хартиен плик с
поставен на него етикет с надпис: Изследвано ВД; Обект № 6; ДП/ ДЕЛО Jfe
146/2018 г. по описа на РУ-Троян; ДНК лаборатория „Проген” ООД, гр.София 1517,
бул. „Ботевградско шосе" № 247, офис-сграда 1, ет. 1, тел. **********;
Постановление / определение вх. № 221/02.08.2018 год; Експертиза № PG 221/
DNA/10102018; Обект /и: Сравнителен материал от устната кухина на К.К.К.".;
Обект № 7: Кафяв хартиен чувал с поставени на него два броя бели хартиени
етикета с надпис: Първия етикет: "ИЗЗЕТО ВД; Иззет по ДП №146/2018год., по
описа на РУ-гр.Троян на 11.05.2018 год., в гр./с.път П-35-Троян-Ловеч; Описание
на обекта и откъде е иззет: 1 бр. дървена, бейзболна бухалка с дължина 84 см, намерена и иззета от
затревена площ, от дясно на пътя-Троян-Ловеч преди фирма „Техра", с.
Ломец"; На втория етикет има надпис „Изследвано ВД; ДП/ ДЕЛО № 146/2018 по
описа на РУ-Троян; ДНК лаборатория Проген ООД, гр.София 1517, бул.
„Ботевградско шосе" № 247, офис-сграда 1, ет.1, тел. **********;
Постановление / определение вх. № 221/02.08.2018 год; Експертиза № PG 221/
DNA/10102018; Обект /и: 1 бр. дървена бейзболна бухалка с дължина около 84 см."; Обект № 8:
Кафяв хартиен чувал с поставени на него два броя бели хартиени етикета с
надпис: Първия етикет: Днес 11.05.2018 год., доброволно предадени три броя
тениски както следват: 1бр., черна тениска с къс ръкав с надпис отвътре на
гърба „LC WAIKIKI" BASIC; 1бр., тениска с яка, вишнево червена на цвят и
надпис отвътре на гърба „LC WAIKIKI" и 1 бр., тениска светло синя на цвят
с щампа на гърба от вътрешна страна „SMOG BASIC" ползвани от лицето К.К.К.,
ЕГН ********** ***; На втория етикет има надпис „Изследвано ВД; ДП/ ДЕЛО №
146/2018 по описа на РУ-Троян; ДНК лаборатория „Проген” ООД, гр.София 1517,
бул. „Ботевградско шосе" № 247, офис-сграда 1, ет.1, тел. **********;
Постановление/определение вх. № 221/02.08.2018 год; Експертиза № PG 221/
DNA/10102018; Обекти: 1 бр. черна тениска; 1бр.червена тениска; и 1 бр. синя
тениска, показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и
заключенията на вещите лица по представените на досъдебното производство
експертизи, признанието изцяло на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт от страна на подсъдимия К.К.К. по реда на чл.371,т.2 от НПК, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.К.К. *** и работел, като шофьор в ЕТ „К.К.".
Пострадалият Т. И.И. живеел в с. М., Ловешка област,
където се грижил за възрастната си майка и работел във фирма „***" –
Севлиево, а от време на време се занимавал със строителство.
Подсъдимият К.К. и пострадалият Т. И. се познавали
отдавна.
Преди около 4 години, синът на К. – свидетелят К.К.
получил болки в стомаха и в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" – София го оперирани
по спешност. Свидетелят К. и пострадалият И., в деня преди операцията работили
на къщата на К. *** според подсъдимия, пострадалият И. бил сложил нещо в
храната на сина му с цел да не се явява на изборите за депутат. По този повод
подсъдимият К. се сближил нарочно с И. за да разбере „...как стояли нещата
относно заболяването на сина му и да установи дали пострадалият има нещо общо с
това...". Започнал да го води по ресторанти, черпел го, давал му нафта за
лекия му автомобил, марка „Сеат", с ловешка регистрация, масленозелен на
цвят, като това продължило около 10-11 месеца. От контактите си с пострадалия И.,
подсъдимият разбрал, че той често идвал в гр. Троян за да играе „комар" в
казиното срещу автогарата в същия град (т. 2, л. 80-81).
На 06.05.2018 год., около 22:00 часа подсъдимият
тръгнал с лекия си автомобил марка Опел, модел „Комбо" с per. № ***, бял
на цвят, собственост на ЕТ „К.К."***, през с. В., с. Д.и с. О., Ловешка
област, и около 23:00 часа пристигнал в гр. Троян. Спрял на автогарата пред
офис на спедиторска фирма „Еконт", който се намира срещу казино
„Ефбет" в гр. Троян, в което знаел, че пострадалият И. е отишъл отново да
играе (т.2, л. 80-81).
На същата дата (06.05.2018 год.), около 22:00 часа
(фотоалбум т.1, л.152), пострадалият Т. И., посетил казино „Ефбет" в гр.
Троян (срещу автогарата в града), където бил редовен клиент и там играл до
около 00:05 часа (фотоалбум -т.1, л.153). След това тръгнал в посока гр. Ловеч
с личния си автомобил марка „Сеат", модел „Толедо", с per. № О.,
тъмно зелен на цвят. През времето докато бил в казиното, лекия си автомобил бил
паркирал на паркинга пред казиното.
Подсъдимият К., след като спрял пред офиса на „Еконт",
стоял в колата си около един час, не излизал от нея и към 00:10 часа си тръгнал
обратно за гр. Ловеч. От записа на охранителната камера на хранителен магазин
„Таслаков" в гр. Троян се вижда, че подсъдимият е тръгнал след пострадалия
И. и двете коли са се движели една след друга (фотоалбум -т.1,л.154-156). По
пътя за гр. Ловеч, на разклона за с. Д., Ловешка област, пред заведение за
бързо хранене, подс. К., видял, че И. бил спрял в дясно на пътя, бил вдигнал
капака на багажника и изважда нещо от него. К. ***, но след около километър на
разклона за с. Д.д., направил обратен завой и се върнал при И.. Спрял до него,
приближил се и го попитал иска ли да му помогне нещо. И. му отговорил „...ти на
какъв ми се правиш..." и започнал да го псува. К. се ядосал, взел от лекия
си автомобил бейзболна бухалка (която си носел в колата), ударил с нея И. три
пъти по главата и веднъж по тялото, след което И. залитнал, спънал се в бордюра
пред заведението и паднал по гръб. Подсъдимият К. не видял от И. да тече кръв
от главата и тялото, но се изплашил, веднага се качил в автомобила си, на място
обърнал и продължил в посока гр. Ловеч. Преди завода за производство на брашно
„Техра", в движение, отворил десния си прозорец и изхвърлил бухалката в
тревата, в дясно от пътното платно, която бухалка в хода на разследването е
намерена на посоченото място и е приложена като веществено доказателство /т. 2, л.86-89/ и предявена на
страните по реда на чл.284 от НПК. Подсъдимият се прибрал се в дома си в гр.
Ловеч и до сутринта повече не излизал. На 10.05.2018 год., е направено
претърсване на лекия му автомобил и домът му в гр. Ловеч и изземване на
веществени доказателства. Тогава подсъдимият К. разбрал, че И. е починал.
Свидетелят В.М.Б. (т.2, л.70), работел като охрана в „***",
ООД, гр. Ловеч в обект – хладилник на фирма „***" – база с. Д., Ловешка
област, като за времето от 07:40 часа на 06.05.2018 год. до 07:40 часа на
07.05.2018 год. бил на смяна. Около 00:25 - 00:30 часа, докато бил на работното
си място (кабинка направена от готови панели), чул гласове и излязъл да огледа
обекта, но установил, че нещо се случва извън него. Свидетелят възприел
разменени реплики, които продължили кратко – няколко секунди. Излязъл извън
обекта, осветил с фенерчето си и видял отдалечаващ се лек автомобил в посока
гр. Ловеч. В тъмното успял да възприеме само стоповете, които били квадратни
или правоъгълни. На мястото останала само тъмната кола, с отворени багажник и
предна шофьорска врата. Б. се върнал в кабинката си, където имал телефонен
номер на РУМВР – Троян, за да се обади и съобщи за видяното, но след като
позвънил, остреща казали, че е частен дом. Позвънил на началника си и поискал
актуален номер на полицията, а той му казал да се обади на тел. 112, което и
направил (т.1, л.77-86).
Мястото било посетено от служители на РУМВР – Троян,
свидетелите Й.С.Н. (т.2, л.68) и И.М.К. (т.2, л.69), които установили, че пред
заведението за бързо хранене на разклона за с. Д., Ловешка област, бил паркиран
л.а. марка „Сеат", модел „Толедо", с per. № ***, тъмно зелен на цвят,
като автомобилът бил с отворен багажник и отворена шофьорска врата. До него на
циментова площадка, пред дървена порта, по гръб лежало лице от мъжки пол, с
глава опряна в дървената порта. Под главата имало огромна локва с кръв. Лицето
било напълно неадекватно, при дишане – хъркало. Обадили се веднага на мястото
да пристигне медицински екип. През това време установили, че пострадалият е Т. И.
*** – в джоба му имало портфейл с лична карта, СУМПС и др. документи.
Пострадалият И. бил откаран в УМБАЛ – Плевен, където спешно му била направена
операция, но на 08.05.2018г. в 20,05 той починал.
Свидетелят И. Тодоров И. – син на пострадалия (т.2,
л.65), разбрал около 02:30 часа, на 07.05.2018 год. за случилото се от брат си,
който работел в чужбина. Обадил се в полицията в гр. Ловеч, от където го
уведомили, че баща му е много зле и го транспортират към УМБАЛ – Плевен.
Тръгнал веднага със съпругата си и към 03:30 часа бил в болницата в гр. Плевен.
Лекарите му казали, че баща му е в тежко състояние и да очакват най-лошото.
Предали му личните вещи на баща му – телефон, карта за казино и карта, на която
му превеждали заплатата. И. видял в телефона, че към 21:11 часа, същата вечер,
на баща му е звънял техен съсед от с. М., Ловешка област на име А., като е
звънял и към 03:33 часа.
В хода на разследването е установено, че това е
свидетелят А.С.Ц. (т.2, л.72-73), също от с. М., Ловешка област. Тъй като И. се
занимавал със строителство, често викал Ц. като работник, да му помага и да си
„изкара някой лев". През 2016 год., свид. А.Ц. заедно с пострадалия
извършили ремонт на покривите на две къщи на подсъдимия К. ***. В показанията
си свид. Ц. твърди, че пострадалият не бил много коректен по отношение на
възложената и свършената дейност, и отношенията между подсъдимият и
пострадалият се влошили. Пострадалият Т. И. започнал работа в „***" – гр. С.и
бил обещал на свид. Ц., че ще уреди и него там. На 06.05.2018 год., двамата и
съпругата на свидетеля празнували „Гергьовден", ходили до с. Д., Ловешка
област, тъй като И. трябвало да си вземе парите от хора, на които работел, а и Ц.
имал там леля, при която решили да отидат да хапнат. Съпругата на свидетеля
била в напреднала бременност и я заболял корема, затова си тръгнали рано. И.
предложил на Ц., да закара до болницата съпругата му, ако започне раждане.
Затова той звънял по това време на пострадалия, но след като се обадил синът му
се притеснил да каже, за какво го търси. Ц. твърди, че И. често ходел в
казиното в гр. Троян, дори и него водил няколко пъти. Подсъдимият К. също знаел
за страстта на И. към хазарта и то конкретно посещенията в казино „Ефбет"
в гр. Троян.
На досъдебното производство е изготвена съдебномедицинска
експертиза /СМЕ/ (т.1, л.64-68), от която е видно, че причина за смъртта на Т. И.И.
– 62 годишен, е черепно мозъчна травма, довела до тежки счупвания на костите на
черепа, мозъчни контузии и хематоми, последващ мозъчен оток и компресия на
жизнено важни центрове. Установено е, че уврежданията са в резултат от тъпи
травми, от удари с твърд тъп предмет с тясна издължена удряща повърхност, като
повечето от травмите били нанесени в лявата слепоочна област на главата.
Наличието на кръвонасядания и на гърдите отпред е дало основание на вещото лице
да приеме, че е имало обръщане или завъртане на тялото на пострадалия. В
заключението е посочено, че не са били установени при изследването травми,
чиято локация е от характера на т.н. „защитни" и че е налице пряка
причинна връзка между травмите в областта на главата и смъртта. Смъртта е
настъпила в болница, около две денонощия след инцидента – на 08.05.2018 год. в
20:05 часа.
В хода на разследването е била назначена съдебно
медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства (т.1, л.48-51),
от заключението на която е видно, че на предоставените за изследване обекти под
№ 1 и 2 (иззети проби кръв от местопроизшествието) се доказва наличие на
човешка кръв, произлизаща от лице с кръвна група А
- кръвната група
на пострадалият И..
Въз основа на иззетия образец на кръвта, иззет от
трупа на пострадалия Т. И. (заключение по назначената СМЕ за изследване на
веществени доказателства – т.2, л.113-114) е била възложена и ДНК експертиза на
веществени доказателства (т.2, л. 119-121), която установява, че при ВД обект
PG - 221-1-7/2018 (бухалката, с която са нанесени ударите), се доказва наличие
на човешка кръв. Видно от резултатите, ДНК профила на кръвта по бухалката, показва
напълно съвпадение с ДНК профила на Т. И..
На досъдебното производство е извършена и съдебна
химико-токсикологична експертиза (т.2, л. 180-182), която е установила, наличие
на медикаменти в кръвта на пострадалия (кематин и диазепам), които лекарствени
препарати, според експерта вероятно са прилагани по медицински показания по
време на болничното лечение на пострадалия И..
Изготвена е и комплексната психолого-психиатрична
експертиза (т.2, л. 126-155), по която вещите лица дават заключение, че
подсъдимият К.К.К. е психично здрав, тъй като не страда от психично
разстройство в тесен и широк смисъл на понятието. Могъл е да разбира свойството
и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си.
Притежава сравнително задоволителна правна култура и правилно различава добро и
лошо, разбира и формулира правилно понятията „закон, насилие и убийство".
Общото и психично състояние на К. му позволява да участва пълноценно в
досъдебното и съдебно производство. Липсват каквито и да било медицински
(клинични) основания за прилагане на медицински мерки от какъвто и да е вид,
най-малко принудителни такива.
Посочено е, че на пострадалия И. са нанесени три удара
в главата, с бейзболна бухалка и един по тялото. Ударите са били с достатъчна
сила и в жизнено важни органи, каквато е главата. Подсъдимият К. е действал
яростно, а пострадалият И. е нямал възможност да извършва каквито и да било
действия на активна защита. След нанесените му удари в главата той е паднал на
земята. Действията на подсъдимия са били бързи, който извод вещите лица са
направили с оглед показанията на свид. Б., който е чул реплики за няколко
секунди.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка
съдът счете, че от страна на подсъдимия К.К.К. са осъществени от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 116, ал.1,
т.6, пр.3 във връзка с чл.115 от НК, като на 07.05.2018 год., около 00:30 часа,
на път 2-35, Троян – Ловеч, около км.67+700, разклона за с. Д., Ловешка област,
пред заведение за бързо хранене „*****" с особена жестокост – чрез
нанасяне на три удара в областта на главата с дървена бейзболна бухалка,
умишлено умъртвил Т. И. ***, като смъртта е настъпила на 08.05.2018 г.
От субективна страна подсъдимият К.К.К. е действал
виновно при пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал настъпването на обществено
опасните последици и е искал тяхното настъпване.Този извод настоящата инстанция
прави,най-вече изхождайки от локацията и
силата на нанесените удари,а именно в главата на пострадалия предмета, с който
това е извършено,а именно дървена бейзболна бухалка.Относно силата на ударите
вещото лице по съдебно медицинската експертиза за изследване на труп,д-р Д.Д. е
посочил,че причината за смъртта на Т. И. е черепно мозъчна травма от тежки
счупвания на костите на черепа,мозъчни
контузии и хематоми,последващ мозъчен оток и компресия на жизнено важни
центрове/л.67,т.1ДП/.
Като първо възражение от страна на адв.М.М. се сочи,че
от страна на подзащитния му не е имало предумисъл за извършване на
убийството,което възражение настоящата инстанция приема за основателно,тъй като
прокурора не е повдигнал и предявил такова обвинение на подсъдимия К..
Възразява се също така от защитника адв. М., че в
конкретния казус не е налице квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3,
във връзка с чл. 115 от НК, позовавайки се на действията на подзащитния си,
подсъдимият К.. Аргументира се с това, че този човек, който преследва, за да
убие, изчаква жертвата, преследва я и в момента, в който тя вече е в положение,
че може да бъде нападната и може да бъде убита, той го прави, а неговият
подзащитен е отминал и се е поколебал дали да се върне, и е решил да се върне,
защото е видял, че му е спукана гумата. Позовава се и на посоченото в
обвинителния акт, в който е записано, че той е попитал „Имаш ли нужда от помощ”, респективно ако е искал да убива и да си
отмъсти, то е щял да го удари незабавно, без да го пита дали има нужда от
помощ, а на този въпрос И. го е напсувал на майка. Моли съда да прецени дали
псувнята на И. и поведението на К., не определя ли това, което е и степента на
обществената опасност на деянието. Счита тези факти са категорични, те са
истина и са свързани в задължителното включване в правопораждащите факти, които
са предмет на казуса. Възразява, че подсъдимият К. не е искал да умъртви
пострадалия, отишъл е да помага и тази псувня е причината да нанесе ударите с
бухалка. Липсата на констатиран физиологичен афект не означава, според адв.М.М.,
че не може да се обмисли дали той не се е разгневил, защото е бил обиден от
пострадалия и сочи, че от тези доказателства е налице квалификацията предвидена
в разпоредбата на чл.118 от НК. Възраженията в тази насока настоящата инстанция
приема за неоснователни, тъй като същите не кореспондират на заключението на
вещите лица по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
По-точно, вещите лица категорично са посочили, съобразявайки се със състоянието
на подсъдимия, че поначало физиологичния афект представлява силно, внезапно
настъпващо и бурно протичащо краткотрайно чувство(емоция), предизвикано от
негативни преживявания. При това, съзнанието е ясно, но значително стеснено,
възприятията са затруднени, а споменът за случилото се често е със значителни
празнини. Афектното състояние, сочат вещите лица се съпровожда от видими и
лесно установими промени във възприятно-представния и мисловен процес,
мимичната и жестова изразеност, двигателна активност, вегетативно-ендокринна
корелация, сърдечно-съдовата система и дейността на вътрешните органи.
Съобразявайки тези обстоятелства, а и
имайки предвид обясненията на подсъдимия, както и заявеното от негова страна
пред самата експертна комисия, вещите лица категорично са посочили, че в
настоящия казус липсват необходимите основания да се приеме, че деянието е
извършено от страна на подсъдимия в състояние на физиологичен афект. Нещо
повече, вещите лица се позовават и на дадените от подсъдимия К. в качеството му
на обвиняем, обяснения на 11.05.2018 г.,
след привличането му в това качество за престъпление по чл. 116, ал. 1, т.6,
във връзка с чл. 115 от НК, в които подсъдимият е демонстрирал ясен, пълен,
подреден и детайлен до пунктуалност спомен за случилото се по време на
извършване на престъплението, собственото му участие в него и поради което
вещите лица категорично заключват, че не би било налично, ако деянието е било
извършено в състояние на физиологичен афект /вж. лист 149-150, Том II от ДП/. Т.е. настоящата инстанция, с оглед на
посочените съображения приема, че в конкретния казус и предвид на посочените
съображения не е налице квалификацията на престъплението по чл. 118 от НК така,
както се възразява от адв. М. М..
Възразява се също така от адв. М. М., че в конкретния
казус не става въпрос за безпомощност, тъй като пострадалият не е бил пиян,
вързан, заспал, употребил наркотични вещества, в конкретната ситуация той не е
бил безпомощен и може да се приеме, че след псувнята, той е можел да очаква
някакво действие, като също така се възразява и че вещите лица не казват броя
на ударите, а казват само, че има три разкъсно-контузни рани, които са довели
до фрактурите, като броене, там се говори по-скоро за два. Възражението
настоящата инстанция приема за неоснователно, тъй като не кореспондира на
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза за изследване на
труп. По-точно, вещото лице, доц. Д. Д., в заключението сочи, че са налице три
разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, не големи охлузвания и
кръвонасядания в лявата слепоочна област, ивице 100, кръвонасядане по кожата на
гърдите в областта на дръжката на гръдната кост, като категорично вещото лице
сочи, че се касае за черепно-мозъчна травма, изразяващо се в тежка мозъчна
контузия до степен на размачкване на мозъчния паренхим в лявата слепоочна
област на главата, изливи на кръв под твърдата и меката мозъчни обвивки(т.нар.
субдорален и субарахоидален хематом), многофрагментно счупване на костите на
черепния покрив, фрактурна линия(спукване) на костите на черепната основа в
задна дясна черепна ямка. Категорично е вещото лице,че тези травми са получени
и са резултат от удари с твърд, тъп предмет, с тясна, издължена удряща
повърхност, като вещото лице е категорично, че е налице пряка причинна връзка
между травмите в областта на главата и смъртта (вж. лист 67, Том I от ДП). От друга
страна, така нанесените и посочени увреждания кореспондират и на обясненията на
подсъдимия, в които същият сочи, че е нанесъл няколко удара в областта на
главата на пострадалия с процесната бейзболна бухалка, предявена на страните по
делото по реда на чл. 284 от НПК и по която видно от заключението на вещите лица
по ДНК експертизата на веществени доказателства(л. 119 и сл. Том II от ДП и по-точно л. 121), в която вещите лица са
посочили, че по бухалката, Обект № РG-221-1-7/2018
се е доказало наличие на човешка кръв и ДНК профилът на кръвта по бухалката
напълно съвпада с ДНК профила на пострадалия Т. И.И..
Възразява се също така от защитника, адв. М. М., че не
е налице квалификация на деянието ”особена жестокост”, а се касае за убийство,
извършено по чл. 115 от НК, което възражение настоящата инстанция приема за
неоснователно с оглед събраните по делото доказателства, както и заключението
на вещото лица по съдебно-медицинската експертиза за изследване на труп,
относно локализацията и силата на ударите и уврежданията, получени от
пострадалия и посочени по-горе. В крайна сметка, касае се за нанасяне на силни
удари и получаване на тежки увреждания в областта на главата, която е
жизненоважен орган. Съдът съобрази и че за наличието на тази квалификация
следва да бъде взето предвид и съобразено и поведението на подсъдимия К., след
извършване на престъплението, непосредствено, а и през следващите дни, и което
категорично сочи, че той не е преживял емоционално извършеното деяние, тъкмо
обратното, демонстрирал е пълно безразличие към инцидента и е продължил
социалното си функциониране. Налице е и умишлено удължаване на агонията на
пострадалия, който подсъдимият е оставил паднал на земята, след като се е качил
в автомобила си и си е тръгнал за град Ловеч. Категорични са вещите лица по
комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, обсъждайки
въпроса, дали подсъдимият е целял причиняването на максимална болка и страдание
на жертвата, че такова е било налично, съдейки от една страна от локализацията
на ударите в главата, а от друга страна и напускането на местопроизшествието на
подсъдимия и неуведомяването за стореното на съответните власти, което
фактически е и възпрепятствало своевременното оказване на медицинска помощ на
пострадалия. От съществено значение,
освен локализацията на ударите е и тяхната сила, които са довели до
максимално страдание на пострадалия, в който смисъл е и заключението на вещото
лице, доц. Д., който е категоричен, че причина за смъртта е черепно-мозъчна
травма довела до тежки счупвания на костите на черепа, мозъчни контузии и
хематоми, последващ мозъчен оток и компресия на жизненоважни центрове. Нещо
повече, смъртта на пострадалия е настъпила не на момента, а в последствие на
08.05.2018 г.,поради което и настоящата инстанция приема,че в настоящия казус
подсъдимия К.К.К. е съзнавал ,че вследствие на нанесените от него удари с
бухалка в главата на Т. И. , същия
понася физически болки и страдания в по-висока степен от нормалните такива за
едно убийство/Р509-81-2н.о.ВС/.
В тази връзка
се възразява от адв. М. М., че за наличието на „особена жестокост” следва да се
преценява и личността на подсъдимия К. , а в конкретния казус се касае за човек
с безукорно поведение според адв. М. М., като се позовава на чистото съдебно
минало, липсата на криминална регистрация и добри характеристични данни. Възражението
настоящата инстанция приема също за неоснователно, тъй като вещите лица по
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, категорично сочат,
съдейки по цялостното поведение на подсъдимия, че същият е демонстрирал студено
и безразлично отношение към състоянието на пострадалия Безспорно е установено в
тази връзка,че подсъдимия е напуснал местопроизшествието веднага след
извършване на деянието, без да прояви интерес към физическото състояние на
пострадалия, не е уведомил съответните органи по реда на ЕЕН 112, а и в
следващите дни не е проявил никакъв интерес какво е здравословното състояние на
пострадалия и дали същият е оживял, от които действия вещите лица категорично
сочат,че същите илюстрират липсата на емпатично отношение към пострадалия. Нещо
повече, вещите лица, базирайки се на проведените психологични изследвания на
подсъдимия К., заключват че са установили стойности на „склонност към агресия
във всички нейни форми” около средните за референтната група(средни стойности
за дадена популация). В този смисъл, в противовес на посочените, от защитника,
адв. М. М., изцяло позитивни оценки за подсъдимия, базирайки се на добрите характеристични
данни за него, вещите лица са посочили, че са констатирали, при оценка на
личностовите качества на подсъдимия К. известна нарцистична насоченост на
мислене и поведение, необходимост от постоянно себедоказване и утвърждаване на
собствената значимост и постижения пред околните. Посочили са също така и че в
емоционален план, по отношение на околните, подсъдимият е хладен, дистантен и
неспособен на емпатия и подкрепа. При оценката на личностовата акцентуация,
вещите лица сочат, че е налице предразположеност към съответен тип психично и
емоционално реагиране. Констатирали са също така, наличие на определен вътрешен
конфликт, водещ до постоянно натрупване на негативни преживявания, сформиращ
повишен фон на емоционална напрегнатост (вж. лист 149-155, Том II от ДП).
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да изтърпи подсъдимият К.К., настоящата инстанция взе предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия К., добрите характеристични данни, като смекчаващи
вината обстоятелства.Настоящата инстанция счита за неоснователно възражението
на защитника, адв. М. М., че като такова следва да бъде взето предвид и
направеното пълно самопризнание от
страна на подсъдимия К., тъй като същото е възведено от закона и по-специално
от разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, като задължително условие за
провеждане на съкратено съдебно следствие. В тази връзка, настоящата инстанция
счита за необходимо да отбележи, че така направеното самопризнание се подкрепя
от събраните от досъдебното производство доказателства и каквато проверка по
начало, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да
извърши и при наличието на тези условия да разгледа делото при условията на
съкратено съдебно следствие, на основание чл. 371, т. 2 от НПК. Като отегчаващо
вината обстоятелство, настоящата съдебна инстанция счете изключително високата
степен на обществена опасност на деянието и подбудите за извършване на същото,а
именно влошените отношения между пострадалия и подсъдимия от една страна породени
от съмненията на подсъдимия,че пострадалия се е опитал да трови сина му,от
друга страна и по повод некачествения ремонт извършен от пострадалия в имот на
подсъдимия в с.Горан и счете,че е налице уравновесяването им, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.6,
пр.3 във връзка с чл. 115 от НК
и чл. 54 от НК при балансиращи вината
обстоятелства, го осъди на
18 /осемнадесет/ години лишаване от свобода. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК
във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК намали
размера на така определеното наказание от 18/осемнадесет/
години лишаване от свобода с 1/3 – една
трета, като подсъдимият К.К.К. фактически да изтърпи 12/дванадесет/ години
лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „а” от ЗИНЗС определи
наказанието да се изтърпи при условията на строг режим. На
основание чл. 59 от НК приспадна от така определеното наказание лишаване от
свобода времето, през което К.К.К. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, считано от 11.05.2018 година.
Настоящата инстанция прие, че подсъдимият К.К.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на непозволеното увреждане
и между неговите действия и настъпилият противоправен резултат –смъртта на Т. И.И.
е налице пряка причинна връзка, поради което и
осъди К.К.К. да заплати на Х.Т.И., ЕГН ********** и И.Т.И., ЕГН **********сумата
от по 100 000 лева /сто хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 08.05.2018 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от по 2000.00 лева/две хиляди лева/ за
упълномощаване на повереник. Съдът счете и че предявените граждански искове са
основателни и уважи същите изцяло, тъй като в хода на съкратеното съдебно
следствие е разпитан свидетелят Цончо Генов Цончев, който категорично е посочил,
че двамата граждански ищци и синове на пострадалия са били в изключително добри
взаимоотношения с пострадалия , поддържали са много тесни контакти, разчитали
са на помощта на пострадалия и много тежко са преживяли неговата загуба. В този
смисъл са и показанията на другия разпитан свидетел Пламен И.И., който е племенник
на пострадалия и също е категоричен, че гражданските ищци и пострадалият са
били в много добри отношения, пострадалият им е строял къща и са се събирали по
време на празници, и както същият свидетел сочи, същите много тежко са
преживели смъртта на пострадалия, като е категоричен свидетелят и че към
настоящия момент те не са преодолели неговата загуба.
При този изход на процеса и в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди К.К.К. да заплати по
сметката на ОД на МВР - Ловеч сумата 3 155.61 лева /три хиляди сто
петдесет и пет лева и 61 ст./, представляващи разноски за експертизи, както и
сумата от 157.00 лева /сто петдесет и седем лева/ разноски за явяване на вещи
лица и свидетели по сметка на ОС - Ловеч, както и държавна такса в размер на
сумата 8000.00 лева /осем хиляди лева/ върху уважения размер на гражданските
исковете, както и сумата от 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на 1 бр.
изпълнителен лист.
По отношение на Веществените доказателства: 1бр., черна тениска с къс ръкав с надпис отвътре на гърба „ LC WAIKIKI" BASIC; 1бр., тениска с яка, вишнево червена на цвят и надпис
отвътре на гърба „ LC WAIKIKI" и 1 бр., тениска светло синя
на цвят с щампа на гърба от вътрешна страна „SMOG BASIC" ползвани от лицето К.К.К., ЕГН ********** ***, съдът постанови след влизане
на присъдата в сила да бъдат върнат на подсъдимия.
Веществените доказателства: 1. Обект: 1 бр. дървена бейзболна бухалка с дължина около 84 см.; Обект
№ 1-Бял хартиен плик с поставен на него етикет с надпис: "ИЗЗЕТО ВД
;Иззет по ДП №146/2018год„ по описа на РУ-Троян на 07.05.2018год., в гр./с.Д.,
разклона с път II-35-Троян-Ловеч; Описание на
обекта и откъде е иззет: Проба от червено вещество иззето от
местопроизшествието";Обект № 2-Бял хартиен плик с
поставен на него етикет с надпис: "ИЗЗЕТО ВД ;Иззет по ДП №146/2018год„ по
описа на РУ-гр.Троян на 07.05.2018год., в гр./с.Д., разклона с път П-3
5-Троян-Ловеч; Описание на обекта и откъде е иззет: Иззета проба от червено
петно намерено на около 15
метра от местопроизшествието";Обект № 3 -Бял хартиен плик с поставен на него
етикет с надпис: "Обект№3; Дата 07.05.2018год.5; Адрес/ място:
гр.Плевен, клиника по неврохирургия към УМБАЛ" Г.Странски"; Обект/и
Нокти от дясна ръка на лицето Т. И.И., ЕГН **********";Обект №
4 - Бял хартиен плик с поставен на него етикет с надпис: "Обект№3; Дата
07.05.2018год.,; Адрес/ място: гр.Плевен, клиника по неврохирургия към
УМБАЛ" Г.Странски"; Обект/и Нокти от лява ръка на лицето Т. И.И., ЕГН
**********";Обект № 5-Кафяв хартиен плик с поставени на него два броя бели хартиени
етикета с надпис:Първия етикет: Изследвано ВД; ДП/ ДЕЛО №
146/2018 по описа на РУ- Троян; ДНК лаборатория Проген ООД, гр.София 1517, бул.
„Ботевградско шосе" № 247, офис-сграда 1, етЛ, тел. **********;
Постановление / определение вх. №221/02.08.2018год; Експертиза № PG 221/
DNA/10102018; Обект /и: Изсушена върху марля кръв от Т. И.И.". На втория етикет има надпис. Изследвано ВД; Обект № 5; ДП/Дело№146/18г., структура
на МВР: РУ-Троян Лаборатория: БНТЛ-ОДМВР-Плевен; Постановление per. №
359pS 10740; Дата 05.06.2018 г.; Протокол за експертиза №
24/18 г.; Дата 11.06.2018 г. Обект/и: Изсушена кръв върху памучна марля от Т. И.
*** - Бял хартиен плик с поставен на него етикет с надпис: Изследвано ВД; Обект
№ 6; ДП/ ДЕЛО Jfe 146/2018 по описа на РУ-Троян;
ДНК лаборатория Проген ООД, гр.София 1517, бул. „Ботевградско шосе" № 247,
офис-сграда 1, етЛ, тел. **********; Постановление / определение вх. №
221/02.08.2018год; Експертиза № PG 221/ DNA/10102018; Обект /и: Сравнителен материал от устната кухина на К.К.К.",
съдът постанови след влизане на присъдата в сила
да бъдат унищожени като такива без стойност.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в
този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: