Решение по дело №6169/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1785
Дата: 7 декември 2022 г.
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20224430106169
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1785
гр. Плевен, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430106169 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от
домашното насилие.
Постъпила е молба от Г. П. С. с ЕГН **********, от *** против В. П. М.
от ***, същия адрес, в която се твърди, че ответника е син на молителката и
живеели в една къща, в една стая, в имот, който бил собственост на
молителката и сестра й ***. Твърди се, че от години ответника се държал
агресивно със своите майка и леля по незначителни поводи. Употребявал
постоянно алкохол, след което започвал да обижда молителката с всякакви
думи и изрази и упражнявал физическо насилие спрямо нея. Удрял я с
юмруци и шамари. Излага се, че в последните две години, след инфаркт, за
молителката се грижела сестра й, тъй като била напълно сляпа и се
придвижвала само до инвалидния стол.
Твърди се, че на 22.11.2022г. вечерта, след като се било стъмнило,
ответника се прибрал в съвместно обитаваното с майка си жилище, отново
започнал да я обижда, да я нарича ***; заплашил я, че ще я пребие, ударил я с
юмрук по устата, като започнало да тече кръв; хванал я за косата и започнал
да я влачи в стаята. Сочи се, че молителката нямала сила дори да извика; след
1
това легнала на леглото си в същата стая и заспала.
Излага се, че на следващата сутрин молителката изпитвала болка в
главата, не можела и да стане от болки, и се оплакала за случилото се на
сестра си, която казала, че била чула викове вечерта. Уведомила ***, които се
свързали с другите двама сина на молителката ***.. В полицията също били
уведомени за извършеното насилие.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
мерки за закрила на пострадалата, както следва: 1.задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката; 2. Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното с
пострадалата жилище и 3.забрана извършителя да приближава молителката и
адреса й.
Ответникът В. П. М. не е ангажирал становище по молбата и не се явява
в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата, намира за
установено следното:
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 5 от ЗЗДН защита по този закон може
да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от
низходящ. От служебно изготвената справка за родствени връзки се
установява, че ответникът В. П. М. е син на молителката Г. П. С.. С оглед на
това, съдът счита, че молбата за защита от домашно насилие се явява
подадена срещу надлежно пасивно легитимирана страна при спазване на
установения в закона едномесечен преклузивен срок от датата, на която се
твърди да е упражнен акта на насилие, поради което е процесуално
допустима.
По основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН регламентира, че домашно насилие
е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.
От приложения препис на експертно решение *** се установява, че
молителката Г. С. е с определена 95% трудова неработоспособност с чужда
2
помощ.
Видно е от изготвената справка за съдимост, че ответника е
многократно осъждан през периода от 1990г. до 2001г.
По делото е приложена декларация от Г. П. С. по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в
която е молителката декларира, че спрямо нея е бил извършен акт на насилие
от ответника В. П. М., като на процесната дата 22.11.2022г. вечерта обиждал
молителката, наричайки я *** заплашил, че ще я пребие; ударил я с юмрук по
устата, от където започнало да тече кръв; хванал я за косата и започнал да я
влачи из стаята.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.2, т.3 от ЗЗДН декларацията по чл.
9, ал.3 е доказателствено средството в производството по ЗЗДН, когато в нея
са декларирани конкретни факти за извършено домашно насилие. В случай,
че тя има необходимото съдържание и декларираните факти сочат на
извършено психическо или физическо насилие, ако няма други доказателства,
съдът издава заповед за защита само на основание декларацията, както
повелява нормата на чл.12, ал.3 от ЗЗДН.
Представената от молителката в настоящото производство декларация
има това необходимо съдържание. Ето защо, съдът счита, че се явява
достатъчна за вземане на решение за издаване на заповед за защита на
молителката, още повече, че не е опровергана от други събрани в
производството по делото доказателства.
При преценката на тежестта на извършените действия на насилие съдът
счита, че в конкретния случай следва да бъдат приложени предвидените в
чл.5 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, а
именно: задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие,
отстраняване от съвместно обитавано жилище и забрана ответникът да
приближава молителката и жилището, в което тя пребивава. Съдът намира, че
подходящ за осигуряване на необходимата закрила е максималния срок от 18
месеца за налагане на тези мерки.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв. по сметка на
Плевенския районен съд.
По изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за
защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН В. П. М. с ЕГН
********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО
НАСИЛИЕ спрямо Г. П. С. с ЕГН **********, от ***.
ОТСТРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН В. П. М. с ЕГН
********** от СЪВМЕСТНО ОБИТАВАНОТО с Г. П. С. ЖИЛИЩЕ,
находящо се в ***, ЗА СРОК ОТ ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от
24.11.2022г., когато е издадена заповедта за незабавна защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на В. П. М. с ЕГН
**********, да приближава Г. П. С. с ЕГН **********, на по-малко от 50
/петдесет/ метра, както и жилището, което обитава в ***, ЗА СРОК ОТ
ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 24.11.2022г., когато е издадена
заповедта за незабавна защита.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от
полицейските органи по местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН В. П. М. с ЕГН
**********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно
на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН В. П. М. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ПлРС, както и
глоба в размер на 200лв. по сметка на ПлРС.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в 7-мо
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4