№ 1472
гр. Варна , 23.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело №
20213100101026 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с основание чл.440, ал.1 от ГПК на П. Н. М. срещу М. Т.
Д. и „Банка ДСК“ ЕАД, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата не е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
№10135.55.06.94, от жилищна сграда идентификатор №10135.55.06.94.1 и от жилищна
сграда идентификатор №10135.55.06.94.2, всичките по по КК и КР на гр. Варна, всички
находящи се в кв. Аспарухово, ул. „Димчо Дебелянов“ №15, върху които части се твърди да
е насочено принудително изпълнение по изп. дело на ЧСИ Ивета Ернандес, в полза на
взискателя по изп. дело „Банка ДСК“ ЕАД, но които части се твърди да се притежават от
ищцата по делото.
При извършената служебна проверка по чл.118 ГПК и чл.119 ГПК съдът намери
следното: Съгласно чл.104, ал.6 ГПК съединените в една исква молба искове се разглеждат
винаги от Окръжен съд, като първа инстанция, стига поне един от тях да е родово подсъден
на този съд, като първа инстанция. Съгласно чл.69, т.2 ГПК цената на искове за собственост
и вещни права върху имоти се определя от данъчната оценка на спорното вещно право. А
съгласно чл.104, т.3 от ГПК на Окръжния съд, като първа инстанция, са подсъдни всички
искове за собственост или вещни права, с цена на исковете над 50 000лв. Следователно
когато всеки един от предявените вещни искове е с цена под 50 000лв. следва спорът да се
разгледа от Районен съд, като първа инстанция - чл.103 ГПК.
Видно от представените в случая удостоверения за данъчна оценка, при предявените
петитуми, предмет на вещния спор за собственост по делото са недвижими имоти или части
от тях с данъчна оценка на всеки поотделно от под 50 000лв. (за 100% ид. части оценките са
съответно 47 824.90лв., 9 033.60лв. и 9 295.70лв., съответно за ½ ид. части оценките са
наполовина по-ниски). Тези стойности са и цените на исковете, съобразно горните правила,
посочени и като цена на исковете от ищеца. Тоест всеки един от вещните искове по делото е
с отделна цена под 50 000.00лв., което обуславя и родовата подсъдност на спора на Районен
съд – Варна, като първа инстанция.
Поради това производството следва да бъде прекратено и изпратено на родово
компетентния съд, на осн. чл.119, ал.1 ГПК, чл.118, ал.2 ГПК.
За пълнота следва да се отбележи още, че независимо от спецификите на исковете по
чл.440, ал.1 ГПК, доколкото при тях се установява притежание или не на вещни права на
ответника, (а отделно и на противопоставими права на ищеца), то цената на исковете се
определя по правилото на чл.69, т.2 ГПК. А сборът от цените на обективно кумулативно
1
съединени искове за вещни права не е меродавен, въпреки противоречивата редакция на
новия чл.72, ал.1 ГПК.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1026 по описа на ВОС за 2021г., 11-ти с-в,
на осн. чл.119, ал.1 ГПК вр. чл.118, ал.2 ГПК.
ИЗПРАЩА на Районен съд – Варна гр.д. №1026 по описа на ВОС за 2021г., 11-ти с-
в, по компетентност, след влизане в сила на прекратителното определение, на осн. чл.118,
ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, от ищеца,
в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2