РЕШЕНИЕ
№ 1275
гр. Пловдив, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20255300502162 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Н. И. М., ЕГН
**********, чрез пълномощника му по делото адв.Р. Р., срещу решение
№264/16.05.2025г. постановено по гр.д.№383/2024г. по описа на РС –
Асеновград, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск
за осъждането на „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК ********* , да му върне сумата
2389 лева, като получена без основание по нищожен Договор за паричен заем
№ 102531/26.01.2023 г., сключен между страните.Във въззивната жалба са
релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на
материалния, процесуалният закон и съдопроизводствените правила.
Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и уважаване на исковата
претенция с присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемото „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК *********.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
1
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД
вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.55,ал.1 от ЗЗД, предявени от
Н. И. М., ЕГН **********, против „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК ********* за
прогласяване нищожността на сключения между страните договор за паричен
заем № 102531/26.01.2023 г. и за осъждане на търговското дружество да върне
на ищеца сумата 2389лева, като получена без основание по нищожния
договор за кредит.
С обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че
между страните е бил сключен договор за паричен заем №
102531/26.01.2023 г. , по силата на който ответникът „Кредит тайм“ ЕООД,
ЕИК ********* е предоставил на ищеца Н. И. М., ЕГН **********,
паричен заем в размер на 5 000 лв., както и че последният е заплатил по
договора на ответника сумата от 2778,98 лева. Приел е, че доводите на
ищеца за недействителност на договора са основателни на осн.чл.22 от ЗПК,
поради нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което е прогласил
нищожността на сключения между страните договор за паричен заем №
102531/26.01.2023 г.
В тази му част първоинстанционното решение е влязло в законна сила,
като необжалвано.
На основание чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за
всички съдилища.
Ето защо, фактически констатации и правни изводи на
първоинстанционния съд досежно недействителността на сключения между
страните договор за паричен заем № 102531/26.01.2023 г. са задължителни за
настоящия състав на съда и не могат да бъдат преразглеждани.
Последиците от недействителността на договора за потребителски
кредит са уредени в чл. 23 ЗПК, предвиждащ, че потребителят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по
кредита. Това е специална императивна законова норма, която е приложима
при потребителски кредити с оглед особената защита на потребителите като
икономически по-слабата страна в правоотношението.
При това положение за Н. М., като кредитополучател, е възникнало
задължението да върне на търговското дружество само действително
получената главница по договора за кредит.
В процесния случай чистата стойност на предоставения финансов
ресурс възлиза на 5 000 лв., което именно се явява и релевантната стойност за
главница, която кредитополучателят дължи на кредитодателя при
недействителност на договора. От представените от ищеца по делото
приходни касови ордери се установява , че през периода 143.10.2023г.-
25.01.2024г. е заплатил на търговското дружество сума в общ размер от
1690,20 лева. От приетото в първоистнационното производство заключение по
допуснатата от съда ССЕ е установено, че по процесния договор ищецът е
платил на търговското дружество сумата от 2778,98 лв. Въззивният съд
кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно изготвено,
2
почиващо на знанията и опита на експерта.
Следователно по делото е безспорно установено, че заплатената от
ищеца по договора сума е в общ размер от 2778,98 лева и същата не е
достатъчна да покрие главницата по кредита възлизаща в размер от 5000 лева,
поради което предявеният иск по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е неоснователен и
правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд с обжалваното решение.
Действително, съгласно диспозитивното начало в гражданския процес,
ищецът е този, който определя предмета на спора и вида на търсената защита.
Вярно е, че в настоящия случай се търси връщане на недължимо платена сума,
но съдът достигна до извод за нищожност на целия договор за потребителски
кредит, което обосновава приложението на императивната разпоредба на
чл.23 от ЗПК. Кредиторът винаги има право да получи главницата по кредита,
както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане. Противното би означавало неоснователно обогатяване на ищеца,
който не е заплатил изцяло дължимата главница, а ще получи неследваща се
парична престация.
Същевременно при доказателствена тежест за ищеца същият не е
установил в процеса да е платил по договора сума надхвърляща чистата
стойност на кредита или сума по- висока от тази установена от експертното
заключение на вещото лице. Не са налице и основанията за приложение на
нормата на чл.161 от ГПК, както неоснователно поддържа
жалбоподателя.Приложението на чл.161 от ГПК съставлява санкция за
недобросъвестното поведение на страната, която е попречила за попълване на
делото с доказателства, поради това по този ред съдът може да приеме за
осъществени само такива недоказани факти, които страната, направила
искането по чл.190 от ГПК е заявила и от които тя черпи благоприятни
последици.Действително ответникът не е представил по делото сключения
между страните договор за заем и съпътстващите го счетоводните
документи, съгласно процесуалното искане на ищеца. Това неизпълнение
обаче не се дължи на виновно поведение на ответника , а на обективна
невъзможност , тъй като документите са унищожени вследствие на
наводнение, което обстоятелство е удостоверено по делото както от
експертното становище на вещото лице, така и от представените по делото
писмени доказателства- констативен протокол на Столична община район
„Младост“ от 11.04.2023г., заповед за извършване на инвентаризация на
Кредит Таим ЕООД № 343/21.06.2023г., протокол за бракуване на архив от
03.07.2023г. При тези данни по делото е недопустимо да се прилага санкцията
по чл.161 от ГПК спрямо страна, която е в обективна невъзможност да
изпълни задължението да представи посочения по делото документ.
Следователно обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният
от жалбоподателя иск за осъждането на „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК *********
, да му върне сумата 2389 лева, като получена без основание по нищожен
Договор за паричен заем № 102531/26.01.2023 г.,следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №264/16.05.2025г. постановено по гр.д.
№383/2024г. по описа на РС –Асеновград, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Н. И. М., ЕГН **********, иск за осъждането на „Кредит
тайм“ ЕООД, ЕИК ********* , да му върне сумата 2389 лева, като получена
без основание по нищожен Договор за паричен заем № 102531/26.01.2023 г.,
сключен между страните.
В останалата част решението е влязло в законна сила, като необжалвано.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4