Определение по дело №243/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 366
Дата: 28 юли 2020 г.
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20205000600243
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 366

 

                                          Пловдив, 28.07.2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛ ГАТОВ

                           ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

   ДЕНИЦА СТОЙНОВА       

 

 разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд №243/20г. по описа на съда. 

 

 Производството е по реда на чл. 243 ал.8 НПК.

 

С обжалваното Определение състав на  Окръжен съд *е потвърдил Постановление от 14.02.2020г. на прокурор при Окръжна прокуратура  *, с което е прекратено наказателното производство по пр. преписка № 12314/17г. и по ДП № 168/2017г. по описа на ОСлО при ОП *.

 Останал недоволен, пострадалият И.Г.Г. го обжалвала с нарочна жалба чрез процесуалните си представители.

 В просителния пункт на жалбата се иска Апелативният съд да отмени Определението на Окръжния съд. Релевирани се съображения за  необоснованост, като се оспорват правните изводи на прокурора.

По допустимостта на жалбата.

Жалбоподателят И.Г.Г. се явява пострадал в  процесното досъдебно производство. В указания от закона срок е депозирана жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело. Така активната му легитимация за иницииране на производство по реда на чл. 243 ал.7 НПК е налична и жалбата му е допустима.

По същество на жалбата.   

Пловдивския апелативен съд като въззивна инстанция провери в рамките на направените оплаквания и служебно правилността на обжалваното Определение и за да се произнесе взе предвид следното:

 В Определението си Окръжният съд е възприел изцяло изложената в постановлението за прекратяване фактическа обстановка и е приел за безспорно установено, че причина за настъпване на  инкриминираното ПТП е единствено поведението на пострадалия Н.Г.Г., изразяващо се промяна на траекторията на управлявания от него велосипед и внезапно навлизане в лентата за движение на лекия автомобил „*“ с рег. № *, управляван от свидетеля И. О. по начин и в момент и място, когато това не е било безопасно.

 Съдът не е установил наличие на доказателства, ПТП да е възникнало в резултат на противоправни действия или нарушение на правилата за движение от страна на водача лекия автомобил „*“ с рег. *, управляван от свидетеля О..

Основният съд е сторил това, след като правилно е анализирал  действията, както на пострадалия Н. Г., така и на водача на лекия автомобил О., довели до настъпване на вредоносния резултат, точно ги е оценил и обстойно е обосновал наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия Н. Г. и смъртта му, респективно липсата на такава връзка между този резултат и действията на свидетеля О..

На внимателна преценка са били подложени показанията на свидетелите Ж., Д. и Ш., както и писмените доказателства.

Основно съдът е изследвал заключенията по назначените експертизи, като ги е намерил за аргументирани, пълни и дадени от компетентни специалисти в областта на съдебната медицина и автотехника. Настоящата инстанция намира оценката на заключенията по АТЕ и СМЕ за обосновани и правилно те са били включени в общата доказателствена съвкупност.

Детайлно е изследвано  и поведението на пострадалия Н. Г. по време на настъпването на ПТП. Правилно е становището на Окръжния съд, че единствената причина за блъскането му в предната част на лекия автомобил и последвалият от това летален изход е именно неговото неправомерно поведение, изразяващо се в  управление на велосипеда в тежка степен на обикновено алкохолно опиване /3,09 промила/ и навлизане внезапно в лентата за движение на лекия автомобил. С действията си пострадалият велосипедист Г. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в нормите на чл.79, т.3 и чл.80, т.1 и т.2 ЗДвП и това му противоправно поведение е довело до настъпване на инкриминираното ПТП.  

Всичко това  сочи, че органите на досъдебното производство са взели всички мерки за разкриване на обективната истина и за изследване на обстоятелствата по чл.102 НПК.

Изложените в тази връзка съображения от Окръжният съд по същество на делото  са правилни, точни и обосновани. Те са продукт на прецизен  анализ на доказателствата, както поединично, така и в тяхната съвкупност и настоящата инстанция ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря.

  По възраженията в жалбата.

Поставените пред настоящата инстанция възражения от жалбоподателя не могат да бъда споделени и жалбата не може да бъде уважена.

Макар същите възражения да са поставяни и пред Окръжния съд и да са намерили подробен отговор в атакуваното определение, те следва да получат надлежен коментар и в настоящето производство.

Тук е местото да се отбележи, че в голямата си част жалбата съдържа препис от решения на ВКС, свързани с подобни казуси. Експлоатираната от защитата казуистика обаче касае донякъде аналогични, но по съществото си съвсем различни ПТП, по повод на които ВКС се е произнасял и същите не са приложими в настоящия случай. Нещо повече, освен че цитираните решения са постановени „ad hoc“ т.е. специално за определени случаи, различни от настоящия, то те нямат задължителен характер за настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат подлагани на допълнителен коментар.

Не може да бъде споделено възражението, че съдът безрезервно е приел заключенията по назначените експертизи и неоснователно ги е кредитирал. Подробно и детайлно са изследвани от решаващият съд заключенията по  назначените експертизи. Аргументирано и обосновано Окръжния съд им е дал вяра, като изготвени компетентно, обосновано,  пълно и от надлежни специалисти, притежаващи знания в областта на автотехниката, физиката,  химията и съдебната медицина и поради това настоящия състав намира включването им в доказателствения материал за правилно и в съответствие с изискванията на процесуалните императиви.

 Неоснователен е упрекът, че съдът не е изследвал физиологичното състояние на пострадалия Г.. Алкохолната концентрация в кръвта му е установена по надлежния ред и спор, че същият е управлявал велосипеда в състояние на алкохолно опиянение /3,09 промила наличие на алкохол в кръвта/ няма. Това му състояние е анализирано и отчетено от вещите лица, в чиято компетентност настоящият състав не намира основания да се съмнява и заключението, че то /алкохолното опиянение/ е допринесло за настъпване на ПТП е обосновано и законосъобразно.

По делото е установено с необходимата категоричност, а и не спори от страните, че поведението на пострадалия Г. е било неправомерно. И в постановлението на прокурора, и в атакуваният съдебен акт на първата инстанция този въпрос е изследван детайлно и крайните изводи, до които са достигнали решаващите органи е правилен. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените в тази връзка съображения от Окръжният съд и не намира за необходимо да ги преповтаря.

След като за свидетелят О. не е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата и същият не е могъл да предвиди неправомерното поведение на пострадалия М. при управлението на велосипеда, то изводът на Окръжният съд, че деянието му е „случайно” и попада в обхвата на разпоредбата на чл.15 НК  е обоснован и законосъобразен.

Анализът на установената доказателствена съвкупност от първоинстанционния съд е наложил категоричният правен извод, че единствената причина за настъпване на инкриминираното ПТП е поведението на пострадалия Г., който внезапно е навлязъл в траекторията на движение на лекия автомобил, управляван от О.  и последният не е имал техническата възможност да предотврати блъскането му в предната част на автомобила, довело до вредоносния реултат.

След като Н. Г. е починал и няма други виновни лица за настъпилото ПТП, прекратяването се явява единствения възможен и законосъобразен процесуален завършек на наказателното производство.

В крайна сметка, когато изводите на Окръжния съд са резултат от задълбочен анализ на цялата доказателствена съвкупност, в мотивите липсват вътрешни противоречия и те са основани на закона, то Определението, с което е потвърдено Постановлението за прекратяване на наказателното производство е правилно.

При разследването не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на определението или връщане на делото за доразследване на прокурора.

 Предвид всичко изложено по – горе съдът намира, че обжалваното определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 243 ал.8, вр. ал.6,  т.1 НПК Съдът

 

                           О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 350/24.03.2020г. по чнд №417/20г. на Окръжен съд *. Определението е окончателно.

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                          

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                   2.