№ 140
гр. В, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от НДН Въззивно гражданско дело №
20251300500151 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
Подадена е въззивна жалба от /*** - София, представлявана от СВ - Изп.
директор на /***, чрез пълномощник ДГ - гл. юрисконсулт *** *** срещу
Решение № 33/17.04.2025 г. постановено по гр. дело № 305/2024 г. по описа на
РС Кула, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск срещу М. П.
Д. от гр.Кула за установяване наличие на задължение в размер на 2 451.63 лева
. Излага се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон.
Твърди се, че при постановяване на решението първоинстанционният
съд не е кредитирал всички събрани по делото доказателства, не ги е ценил в
цялост и не ги е обсъдил в мотивите си. Районен съд Кула при постановяване
на решението си не бил взел предвид писмените доказателства представени по
делото, не е изложил доводи, мотиви и изводи. Не били обсъдени от съда и не
са ценени доводите и съображенията на въззивника по същество на делото.
Неправилен, се излага, че е извода на съда, че условията за кандидатстване по
проекта не били публично оповестени на интернет страницата на /*** към
момента на кандидатствате на М. Д. като родител по проекта. Представени
били Разпечатка от сървъра на /***, както и извадки от различни
информационни сайтове и електронни медии, от които било видно, че е имало
публичност и всички били публикувани в периода 23-24 март 2023 г. Твърди
1
се, че всеки кандидат по проекта е бил длъжен сам да се информира за
условията за кандидатстване. Още при кандидатстването въззиваемата страна
била подала заявление, като е посочила, че е самотен родител, което не било
вярно. Наетото лице по Проекта на длъжност „детегледач" е биологичен
баща/родител на детето, за което полага грижи. В резултат на невярно
деклариране данни от страна на родителя била сключено Тристранно
споразумение № РВЗР-05-07-00531#5 от 05.06.2023г., между /*** в качеството
на „работодател", М. Д. - в качеството на „родител" и ВЦ - в качеството на
„детегледач" по проект „Родители в заетост". Предоставените средства по
споразумението, до неговото прекратяване възлизат на 2 451,63 лв. При тези
обстоятелства сумата била неправомерно платена и подлежала на
възстановяване от недобросъвестния родител. По смисъла на Проекта -
родителят М. Д.- самостоятелно заето/самоосигуряващо се лице било
получателя на помощта, независимо че пряко не била получила финансови
средства по нея, тъй като се явявала косвен получател на помощта именно
заради услугата, която и се предоставя (осигуряване на детегледач), и за която
в друг случай би заплатила със собствени средства. Твърди се, че съгласно
условията на проект „Родители в заетост" по Програма „Развитие на
човешките ресурси" 2021 - 2027 г. не било допустимо участието на безработен
родител за извършване на разписаните дейности в качеството на „Детегледач"
за полагане на грижи за собственото си дете .
Не било обсъдено в решението представено от въззивника
доказателство - писмено становище от Управляващия орган на Програма
„Развитие на човешките ресурси". Твърди се, че се касае за невярно подадена
информация от страна на родителя и за приложимост на чл.17 от
Тристранното споразумение -възстановяване пълния размер на
предоставените средства по чл. 2 от настоящото споразумение, ведно със
законната лихва от момента на получаването им до окончателното им
изплащане.
Иска се да се отмени решение № 33/17.04.2025 г. постановено по гр. д.
№ 305/24 по описа на Районен съд Кула, и да бъде уважен иска.Претендират се
и разноските.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.
Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
Вският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното: Производството пред районния съд е образувано по
предявени искове от /*** - София, представлявана от СВ - Изп. директор на
/***, след като е подадено възражение в заповедно производство, в което по
заявление на /*** вх.№ 1452/02.10.2024г. , е издадена Заповед за изпълнение
2
на парично задължение по чл.410 ГПК №132/15.10.2024г. по ч.гр.д.
№236/2024г по описа на КРС. Със същата заповед в полза на заявителя е
присъдена сумата 2451.63 лева, представляваща неправомерно получени
средства за детегледач със законната лихва от 02.10.2024г. до окончателното
изплащане, и разноските в размер 49.03 лева ДТ и разноски за юрисконсулско
възнаграждение 50.00 лева.
В първоинстанционното производство безспорно е установено, че на
13.04.2023 г. М. Д. е подала електронно заявление за включване в проект
„Родители в заетост", като се е самоопределила като самотен родител. С
уведомително писмо № РВЗР - 05-07-00531 от 25.04.2023 г. на Директора на
*** е уведомена, че е одобрена за включване в проекта. С протокол
№5/25.04.2023г. е удостоверена среща за избор на лице на длъжност
„детегледач". Проведено е интервю единствено с едно безработно лице ВИЦ,
одобрено за длъжността „детегледач“.
Разходите по Тристранното споразумение се предоставят за срок от 18
месеца от датата на сключване на трудов договор с „детегледача".
Предоставените средства по споразумението са в размер 8 369, 28 лв. Въз
основа на Тристранното споразумение е сключен трудов договор № РВЗР - 05-
07-0531-6 от 05.06.2023 г. с избрания от родителя „детегледач" ВЦ за полагане
на грижи за едно дете на 4 часов работен ден.
На 11.12.2023г. е подписано Допълнително споразумение № РВЗР-05-07-
00531#22 между ищеца в качеството на работодател, ответника в качеството на
родител и ВИЦ, с което е прекратено посоченото по - горе тристранно
споразумение между същите страни, в което не е посочено основанието за
прекратяване. До момента на прекратяване на Тристранното споразумение от
„Работодателя" на „Детегледача" са преведени суми в обща размер на 2451,63
лв., по които обстоятелства не се спори между страните.
С Писмо - покана с рег. № РВЗР - 05-07-00531#31/0 от 03.06.2024 г.
въззиваемата М. Д. е поканена да възстанови неправомерно получените
средства в размер на 2451,63 лв. за периода юни - ноември 2023г. тъй като,
съгласно Проект „Родители в заетост" по Програма „Развитие на човешките
ресурси" 2021 - 2027 г. не е допустимо участието на безработен родител, за
извършване на разписаните дейности, в качеството на „Детегледач" за
полагане на грижи за собственото/собствените си дете/деца, като при
извършване на оценка на допустимостта в периода месец май 2023 г. до
подписване на Тристранното споразумение и влизането му в сила от
05.06.2023 г. и двете страни „Родител" и „Детегледач" са били допустими за
3
участие в проекта разгледани, като отделни субекти, подали заявления за
включване в проектните дейности, но при извършване на Верификация от
Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси", на /*** е
предоставено писмено становище за допуснати нередности при оценката за
допустимост на сключени Тристранни споразумения, в които безработен
родител е назначен на трудов договор на длъжност „Детегледач" на дете, с
което са в родствена връзка.
Посочено е също в писмото, че изплатените средства за трудово
възнаграждение на назначения по проекта детегледач са неправомерно
отпуснати, поради неспазването на заложените критерии в проекта, и същите
следва да се възстановяват на /***, като с посоченото писмо е отправена и
покана за доброволно възстановяване на недължимо изплатени средства в
размер на 2451,63лв., представляващи изплатените суми за месеците от юни
до ноември включително. Поради невъзстановяване на средствата
работодателят е подал заявление по чл.410 ГПК.
Ответникът М. П. Д. не е отговорила на исковата молба.
С обжалваното решение КРС е приел, че ищецът не е установил в
производството, че към момента на подаване на заявлението за участие в
програмата от ответницата, както и към момента на сключването на
тристранното споразумение, изискване на програмата е лицето, което е
избрано и назначено за детегледач да не е баща на детето, както и че не е
установил такова изискване да е било публично оповестено на интернет
страницата на /*** към момента на кандидатстването. Не било установено,
както в заявлението, така и в листовете за проверка на заявителя да е налице
отбелязване на обстоятелството детегледачът дали е баща на детето или не.
Прието е, че не се касае за невярно подадена информация от страна на
родителя, за да може да бъде приложена санкционната клауза на чл. 17 от
тристранното споразумение и същата да дължи връщане на предоставените
средства по споразумението. Прието е, че не е установено невярно подадена
информация и от страна на детегледача.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Вският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК, по отношение на съдебното решение може да са налице
три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният
4
закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите
на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269,
изр. 1 ГПК/, а по отношение на преценката за неговата правилност въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата, когато не се касае за защита на
интереси на уязвими групи лица, какъвто не е настоящия случай.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Спорът в производството се свежда до изясняване на обстоятелството
дали М. П. Д. е подала невярна информация, при кандидатстване по процесния
проект, като е посочила, че е самотен родител, което да представлява
нарушение на изискванията на проекта и да е довело до сключване на
тристранното споразумение и неправомерно отпуснати средства, подлежащи
на възстановяване.
Видно е от представените по делото писмени доказателства, че в нито
един от документите, попълвани от участниците в тристранното споразумение
не е изисквана информация относно другия родител / който не е заявител/ или
задължаваща заявителя да подаде такава информация. Няма изискване за
представяне на акт за раждане на детето. В изготвения и представен лист за
проверка на заявления от родители по проект BG05SFPR002-1.002 „Родители
в заетост“ , част Проверка за допустимост , т.5 относно графа „Самотен
родител“ е записано , че е извършена служебна проверка чрез платформа
RegiX, и заявлението е одобрено от двама служители на въззивника. Следва
да се има предвид, че липсва легално определение за самотен родител, но в
гражданския оборот се приема, че това е родител, който не е в граждански
брак и отглежда сам детето /децата си. В настоящото производство не са
изложени твърдения и не са събрани доказателства, родителят М. Д. да не
отговаря на тези критерии, и да е подала невярна информация, а е видно и че
информацията е проверена служебно и същата е одобрена като родител,
отговарящ на критериите за участие в проекта. Видно от доказателствата, в
попълнените от безработното лице, в качеството на „Детегледач“ документи,
също липсва изискване за подаване на информация дали същото лице е
родител на детето, за което ще полага грижи. Ако в проекта е било
недопустимо участието в качеството на „детегледач“ на другия родител на
детето, възниква въпросът защо в нито един от документите не е изискана
такава информация. В самото писмо до родителя-кандидат по проекта М. Д.
РВ3Р-05-07-00531 /06.03.2024г. относно недопустимостта на назначения
детегледач, е посочено, че при извършване на оценка на допустимостта в
периода м.април 2023 до подписване на тристранното споразумение и
5
влизането му в сила от 05.06.2023г. и двете страни „Родител“ и „Детегледач“
са били допустими за участие в проекта, разгледани като отделни субекти,
подали заявления за включване в проектните дейности.
Нещо повече, в същото писмо е посочено, че при извършване на
верификация от управляващия орган на програма „Развитие на човешките
ресурси“ на АЗ е предоставено писмено становище за допуснати нередности
при оценката за допустимост на сключени тристранни споразумения. Не са
констатирани нередности при подаване на заявленията, а при оценката за
допустимост, която оценка безспорно не е задължение на кандидатстващия
родител. Приетото по –късно, след сключване на тристранното споразумение
и трудовия договор, тълкуване на изискванията на програмата, не би могло да
се отразява със задна дата върху вече възникнали правоотношения.
Възниква и въпросът защо тристранното споразумение е прекратено по
взаимно съгласие, а не на основанието на чл.13, б.“б“ от същото, ако е
установено такова нарушение.
Настоящият съдебен състав намира, че не се установяват наведените от
въззивника нарушения от РС Кула, които да обосновават връщането на
изплатеното трудово възнаграждение на назначеното на длъжност
„Детегледач“ лице по сключеното тристранно споразумение от родителя М.
Д.. Не се установяват твърденията на въззивника, че съда е приел липса на
оповестяване на условията за кандидатстване. Съдът е приел, че изискването
лицето, което е избрано и назначено за детегледач да не е баща на детето, да е
било публично оповестено на интернет страницата на /*** към момента на
кандидатстването, който извод е законосъобразен и правилен делото. Това
изискване е формулирано доста по –късно, видно от самото писмо /от
06.03.2024г/ на /*** до родителя М. Д. .
Дори условията по проекта да са публично оповестени, те са за
информация на кандидатите, които имат желание да участват. В случай, че
кандидат, който не покрива критериите подаде заявление, е следвало да не
бъде допуснат до участие. В случая кандидатите са одобрени от служител на
Агенцията по заетост и от експерт на Главна дирекция „Европейски фондове и
международни проекти“, видно от листове за проверка, след което е сключено
тристранно споразумение. Не се установява и твърдението, че всеки кандидат
по проекта бил длъжен сам да се информира за условията за
кандидатстване.Такова задължение не се установява да е поето от
въззиваемата Д.. Видно от представените разпечатки от НБД за пазара на
труда и ЕСФ, направена е справка за родствени връзки и семейно положение
на кандидатстващия родител, от която е видно, че същата е неомъжена.
Справки за родствени връзки на детето не са правени.
Информацията, която родителят е подала, че е самотен родител, не се
установява по делото да е невярна, поради което и съдът е направил
законосъобразни и правилни изводи. Наличието на двама родители, вписани в
акта за раждане на детето, установява единствено произхода на детето. От
6
този факт не биха могли да се обосноват други изводи. Обстоятелствата дали
подаващия заявление за участие в проекта родител е в брак, дали живее в едно
домакинство с другия родител, дали избраното лице за детегледач е в
роднински отношения с детето, и пр., ако са били необходими за целите на
проекта, е следвало да бъдат установени от управляващия проекта орган, като
бъде изискана и събирана конкретна информация, което не се установява по
делото. Други твърдения за невярна информация, подадена от
кандидатстващия родител не са направени.
Възражението, че не обсъдено от съда писмено становище от
Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ е
неоснователно, доколкото липсва информация кога и от кого е изготвено това
становище, нито за същото да е уведомена въззиваемата страна, за да може
това становище да представлява доказателство по смисъла на ГПК и да влече
отговорност за родителя по реда на чл.17 от тристранното споразумение, още
повече, че правоотношението не е прекратено на основание чл.13, б.“б“ от
споразумението.
Решението следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и
правилно.
С оглед изхода на делото разноски на страните не следва да се
присъждат, тъй като не са поискани такива от въззиваемата страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33/17.04.2025 г. постановено по гр.
дело № 305/2024 г. по описа на РС Кула.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7