№ 589
гр. Благоевград, 15.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
Крум Динев
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500452 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 836/12.11.2024 г., постановено по гр. д. № 890/2023 г. по
описа на РС - Благоевград, съдът е обявил за нищожно на основание чл. 42,
б. „в” от ЗН нотариално завещание № *** г. на нотариус И. К. от *** г. от М. Т.
М., починал на ** г., в полза на ответника К. М. М., **********, с адрес гр. С.,
ул. **; разпределил е на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, между съсобствениците
М. М. Д., ЕГН **********, и Д. С. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.
В., ул. ***, и К. М. М., **********, с адрес гр. С., ул. **, ползването на
ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, построена
в УПИ IV, имот пл. № 15, в кв. 3 по регулационния план на гр. С. от 1951 год.,
с декларирана площ от 120 кв.м., съобразно варианта от заключението на
назначената основна съдебнотехническа експертиза, по начина отразен на
СКИЦАТА на лист 114 от делото към заключението на вещото лице инж. Х. Г.,
представляваща неразделна част от настоящото решение, а именно: ищците
М. М. Д., ЕГН ********** и Д. С. Д., ЕГН **********, да ползват площ от
75,37 кв.м., означена на скицата със зелен цвят, ответникът К. М. М.,
**********, да ползва площ от 16,59 кв.м., означена на скицата със син цвят,
1
като за общо ползване на съсобствениците остава площта от 15,56 кв.м.,
означена на скицата със розов цвят.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявените от ищците М. М.
Д., ЕГН **********, и Д. С. Д., ЕГН **********, срещу ответника К. М. М.,
**********, искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане
ответникът да заплати на ищците следните суми: 240,00 лв., представляваща
обезщетение за ползването от ответника на собствените на ищците 5/6 ид. ч.
от съсобствения им недвижим имот - ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от
двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ IV, имот пл. № 15, в
кв. 3 по регулационния план на гр. С. от 1951 год., с декларирана площ от 120
кв.м., която сума представлява наемна цена от 60,00 лв. месечно, считано от
13.12.2022 год. до 13.04.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяването на иска /27.04.2023 г./, до окончателното й
изплащане, разпределена между ищците, както следва: 40,00 лв.,
представляващи обезщетение за ползване на личната 1/6 ид. част от имота
собственост на ищцата М. М. Д. за периода от 13.12.2022 г.-13.04.2023 г. /по 10
лева месечно/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяването на иска /27.04.2023г./ до окончателното й изплащане, и 200 лв.,
представляващи обезщетение за ползване на 4/6 ид. част от имота собственост
на ищците М. М. Д. и Д. С. Д. в режим на СИО, за периода от 13.12.2022 г.-
13.04.2023 г. /по 50 лева месечно/, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяването на иска /27.04.2023г./ до окончателното й
изплащане.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от К. М. М.
с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ***, чрез адв. А. А. — процесуален
представител, с която обжалва постановеното решение в частта, с която е
обявено за нищожно на основание чл. 42, б. „в” от ЗН нотариално завещание
№ *** г. на нотариус И. К. от ***г. от М. Т. М., починал на ** г., в полза на
ответника К. М. М., с адрес гр. С., ул. ***, и в частта, в която е разпределено
на основание чл. 32, ал. 2 ЗС между съсобствениците М. М. Д., ЕГН
**********, и Д. С. Д., ЕГН **********, двамата с адрес гр.В., ул. ***, и К.
М. М., с адрес гр. С., ул. **, ползването на ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от
двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ IV, имот пл. № 15, в кв.
3 по регулационния план на гр. С. от 1951 год., с декларирана площ от 120
кв.м., съобразно варианта от заключението на назначената основна съдебно-
2
техническа експертиза, по начина отразен на скицата на лист 114 от делото
към заключението на вещото лице инж. Х. Г., представляваща неразделна част
от настоящото решение.
Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, както и че е постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди, че действително чл. 17, ал. 1 от ЗН
допуска завещание под условие и тежест, но те, както условието, така и
тежестта, трябва да се изпълнят след смъртта на завещателя, а не приживе,
като валидността на завещанието се определя към момента на откриване на
наследството, в какъвто смисъл са и мотивите на съда касателно приетата
нищожност на завещанието. Сочи, че мотивите на завещанието имат важно
значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали
разпореждането е в границите на закона, доколкото в исковата молба са
изложени твърдения, че самото завещателно разпореждане е нищожно като
извършено срещу поемане на задължение за гледане, което отнема характера
му на едностранен безвъзмезден акт, при обсъждането на същите заедно и
поотделно обаче не се налага извод за наличието на цел на завещателното
разпореждане, която да е различна от типичната, а именно да се прехвърли
собственост срещу задължение за гледане.
Твърди още, че в процесния случай, конкретният мотив за извършването
на завещателното разпореждане не само не е изложен в текста на
завещанието, но и от събраните доказателства изобщо не се налага
категоричен извод за липсата на благодарствена мотивация за положени до
момента грижи и внимание към завещателя. Сочи, че К. М. се е грижи за баща
си, поел е изцяло издръжката му, грижи се е за здравето му и го е поддържал
изцяло, ответникът е присъствал в живота на завещателя си в период много
преди извършването на процесното завещание. Сочи, че не се доказва по
делото завещателното разпореждане да е извършено единствено поради
поемането на насрещно задължение от страна на ответника за гледане в
бъдеще, което да му придава възмезден характер и поради това да го прави
нищожно поради противоречие на закона и добрите нрави и не се установяват
релевантните факти, включени във фактическия състав на чл. 42, буква „в“ от
ЗН.
На следващо място сочи, че следва да се отмени процесното решение
3
като неправилно и незаконосъобразно и в частта му относно иска с правно
основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, тъй като квотите на съсобственост няма да бъдат
такива каквито е приел първоинстанционният съд, а именно 5/6 идеални части
за ищците и 1/6 идеална част за въззивника относно процесното жилище.
Твърди, че правото на ползване следва да бъде разпределено при квоти на
съсобственост по 1/2 идеална част за ищците и 1/2 идеална част за
ответниците. Сочи, че решението е постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила.
Моли да бъде отменено Решение № 836/12.11.2024 г. по гр. д. №
890/2023 г. по описа на Районен съд - Благоевград като неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната му част и да бъде върнато делото за ново
разглеждане от първоинстанционният съд, а при евентуалност да бъдат
отхвърлени като неоснователни инцидентните установителни искове,
предявени от М. М. Д. и Д. С. Д., и правото на ползване да бъде разпределено
съобразно квотите на собственост, както следва при квоти – 1/2 ид. част за
ищците и 1/2 идеална част за ответника.
В срок по депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от М. М. Д.,
ЕГН **********, и Д. С. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.
А.К., с който се оспорва същата като неоснователна и необоснована, въз
основа на което се иска да бъде оставена без уважение. Излагат се
съображения, че в жалбата се навеждат доводи само по отношение на
инцидентния установителен иск по чл. 42, б. „в” от ЗН. По отношение на
останалите доводи се излагат се съображения за бланковост на жалбата.
Въззиваемите твърдят, че мотивът за извършване на завещателното
разпореждане е изразен категорично и той не е да се надари лицето, а да му се
вменят задължения за бъдещи грижи и издръжка към праводателя, защото от
съдържанието на завещанието не следва, че то е направено в израз на
благодарност или други морални причини, а волеизявлението се прави при
една очаквана бъдеща възмездна престация, насочена към грижи за него,
които са с материален израз. Сочат, че волята на завещателя е изразена ясно и
недвусмислено и тя е, че той завещава на ответника собствените си идеални
части от процесния имот срещу насрещното задължение от негова страна да
се грижи за него така, както се е грижил до момента на завещанието, като му
осигурява необходимата издръжка до края на живота му. Т.е. не се касае за
4
завещателно разпореждане, направено с тежест по смисъла на чл. 17 от ЗН.
Сочат още, че в случая не се касае до това да се извърши еднократно нещо
определено по смисъла на чл. 17 от ЗН и то след смъртта на завещателя, а до
вменяване на едно дългосрочно, за неопределено време и обем престиране на
грижи и издръжка, т.е. завещателят има очакването за материална-възмездна
престация от страна на приобретателя, което изключва приложението на чл. 17
от ЗН и води до нищожност на завещанието.
На следващо място твърдят, че с представеното завещание се възлага на
бонифициара да гледа и издържа завещателя до края на живота му, като
мотивът поради който е съставено е за полаганите до момента на завещанието
грижи и дадената издръжка от К. М. на завещателя, както и за това, че същият
ще полага грижи за завещателя и ще го издържа до края на живота му. Сочат,
че това противоречи на безвъзмездния характер на завещанието като
едностранна сделка и в този смисъл задължението, установено в саморъчното
завещание съставлява невъзможна тежест и на основание чл. 42 б. „в" от ЗН е
нищожно.
Твърдят още, че в случая, нищожност е налице и поради факта, че
прехвърлянето на имуществото със спорното завещание е извършено срещу
вече дадените грижи и издръжка до датата на подписването му, което също
обосновава възмезден характер на прехвърлянето.
При условията на евентуалност и ако съдът приеме, че завещанието не е
нищожно, то молят да бъде разгледан предявения при условията на
евентуалност иск, с правно основание чл. 30 от ЗН за намаляване на
завещателното разпореждане, извършено с нот. завещание № *** от *** г. на
нотариус И. К., нотариус с район на действие РС - Благоевград, вписана в
регистъра на нот. камара под № 241, и възстановяване на запазената част на
М. Д.. В тази връзка твърдят, че наследодателят на страните не е притежавал
други имоти, извън завещаните и със съставяне на същото е накърнена
запазената част на Д.. Сочат, че на основание чл. 29 от ЗН същата е в размер
на 1/12 ид.ч. от имота, тъй като наследодателят е оставил съпруга и две деца
след смъртта си, като свои наследници и молят за възстановяване на
запазената част от наследството на М. Д., като бъде намалено завещанието с
посочената 1/12 ид. ч. от имотите, предмет на същото.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба
5
от М. М. Д., ЕГН **********, Д. С. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника
си адв. А.К., с която се атакува решението в частта му, с която съдът е
отхвърлил предявеният иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение
за ползата от съсобствения имот, от която ищцата е лишена.
Твърдят, че при постановяване на решението си БРС изобщо не е взел
предвид, че всички свидетели безпротиворечиво установяват, че след смъртта
на родителите на Д. и ответника, именно последният е този, който според св.
А. е почистил и стопанисва помещенията, че освен котелното помещение от
първия етаж, тръби за парното на М. /обслужващо жилището му на втори
етаж/ преминават през целият коридор /разпределително за другите стаи
помещение в жилището/, като преминават през стените и след това през
плочата на тавана на помещенията от първия етаж. Твърдят, че не се касае за
една-две тръби, а снопове от такива, които свързват котела с всички
помещения на втория етаж, което представлява по своето естество вид
ползване на жилището. Сочат още, че от необсъдените от БРС гласни
доказателства се установява и че в т.нар. дневна/хол и кухня към нея,
ответникът все още има свои вещи. Твърдят, че в своята съвкупност
показанията на всички свидетели доказват твърденията на ищците, че на
практика М. ползва целият етаж, въпреки че същия е съсобствен на страните в
производството.
Молят да бъде отменено решението в атакуваната му част и вместо него
да бъде уважен на иска по чл. 31 ал. 2 ЗС, като и да бъдат присъдени
направените разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор по насрещната
въззивна жалба.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима /подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК,
от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването/
и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са
направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата
инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен
доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по
6
реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният
съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съдът счита, че искането на жалбоподателя К. М. М. за спиране на
настоящото производство, по съображения, че с разпореждане от 24.10.2024
година по т. д. № 2/2023 година на ОСГК на ВКС е насрочено за разглеждане
образувано по спорния въпрос тълкувателно дело за 12.12.2024 година за
закрито заседание е неоснователно. По посоченото тълкувателно дело е
налице постановено тълкувателно решение, поради което направеното искане
е несъстоятелно.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
03.06.2025 г. от 11:20 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите спиране на
настоящото производство.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за
редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
7
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8