РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Сливен, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500380 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение
№ 612/11.07.2025г. по гр.д. № 1174/25 г. на СлРС, с което е:
- ПРОГЛАСЕН ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.22, вр.11, т.10 ЗПК
Договор за потребителски кредит № ********** и клиентски №
***********г., сключен между И. И. И., ЕГН: ********** от гр.********* и
„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев““ 52-54;
- ОСЪДЕНО, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Димитър
Хаджикоцев““ 52-54 ДА ЗАПЛАТИ на И. И. И., ЕГН: ********** от
гр.*********, сума в размер на 790 лв. /седемстотин и деветдесет лева/,
деловодни разноски;
- ОСЪДЕНО, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Димитър
Хаджикоцев““ 52-54 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета
на съдебната власт, сума в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, държавна
1
такса.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство.
Въззивникът атакува цитираното решение изцяло, като твърди, че
съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен.
Счита, че съдът неправилно е приел за недействителен процесния
договор на осн. чл. 11 ал. 1 т. 10 вр. чл. 19 ал. 4 от ЗПК, както и че
неправилно застрахователната премия не е включена като разход. Заявява,
че всички изисквания на ЗПК в чл. 10 са спазени, ГПР е 22, 93 и е в рамките на
законовия лимит. Посочена е общата дължима сума от потребителя от
27 302, 36 лв., описани са всички взети предвид допускания, липсват
неясноти. Твърди, че начинът на формиране на ГПР е ясен и съобразен със
законовите изисквания и в разходите по кредита не следва да се включва
застрахователните премии и еднократната такса за оценка на риска, тъй
като сключването на договор за застраховка не е задължително условие за
получаване на кредита. Позовава се на пар 1 на ДР на ЗПК и не е обсъдил
всички изложени от банката аргументи, че застраховката, като
допълнителна услуга, е отделно договорно правоотношение, а премията е
цената на предоставената услуга. Заявява, че неправилно съдът не е
възприел поддържаната от ответника теза, че застрахователната премия
не е част от общите разходи по кредита, защото сключването на
застрахователния договор не е условие за получаване на кредита. Сочи, че в
чл. 19 от ДПК това изрично е посочено, че преди сключването му
потребителят е подписал заявление-декларация, с което е изразил изрично
желание и съгласие за сключване на застрахователен договор, запознал се е с
правата и задълженията си и възможностите за прекратяване на
застраховката. Така според въззивника, първоинстанционният съд
неправилно е достигнал до извода, че реалният размер на ГПР е различен от
посочения в договора. Цитира съдебна практика в тази насока.
Поради всичко изложено моли да се отмени атакуваното решение и да
се постанови ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира
разноски за платена държавна такса за въззивната жалба и за
юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
2
Поради всичко изложено моли да се отмени атакуваното решение и да
се постанови ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира
разноски за платена държавна такса за въззивната жалба и за
юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Развива
подробни доводи, с които оборва релевираните с нея оплаквания, като
заявява, че решението на страда от пороци, водещи до неговата отмяна.
Заявява, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
процесният ДПК е нищожен и оспорва доводите по повод
застрахователната премия, сочи че включването й в главницата води до
оскъпяване на кредита, разсроченото й плащане едновременно с
погасителните вноски заобикаля разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗКП. С
назначената експертиза е установено, че ГПР изобщо не отговаря на
посочения в договора, съгласно същия усвоената сума е 15 000 лв., всички
други суми нямат характер на главница. Правилно първоинстанционният съд
е приел, че договорът е нищожен и се дължи само връщане на чистата
стойност съгласно чл. 23 от ЗПК.
Моли да се потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА.
В отговора не са направени нови доказателствени искания.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие. С писмена молба,
подадена чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от
ГПК, поддържа въззивната жалба, моли да се отмени атакуваното с нея
решение и да се постанови ново, с което да се отхвърлят изцуло исковете
като неоснователни. Няма нови искания, претендира присъждане на
разноски за всички инстанции. Прави евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
3
В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззивният съд намира, че въззивната жалба е редовна и допустима,
отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че атакуваното решение е неправилно и
следва да бъде отменено.
Предявен е установителен иск за обявяване нищожността на договор
за потребителски кредит.
Предмет на спора е валидността по смисъла на ЗПК на Договор за
потребителски кредит № ********** и клиентски № ********* от
24.02.2023г., по силата на който ответникът Ти Би Ай Банк ЕАД, гр. София
е предоставило потребителски кредит на ищеца И. И. И. в размер на 15 000
лв. при лихвен процент 22, 01%, ГПР 22, 93 %, с платими месечни вноски 39
бр. с дата на последната вноска 25.06.2026г.
Към договора за кредит е сключена с „Кардиф Животозастраховане
Клон България“ АД /клон на застрахователя - CARDIF ASSURANCES VIE SA,
FRANCE/ и застраховка BANK „Защита на кредита“, като
застрахователната премия е в общ размер 4 379, 96лв.
Така общият размер на кредита е посочен като 19 379, 96 лв., а
общата дължима сума от кредитополучателя – 27 302, 36 лв.
С атакуваното решение съдът е счел, че ДПК е нищожен поради
нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК и е уважил
установителния иск.
Ключовият правопрепятстващ довод на въззивника се състои в
отричане недействителността на договора, поради нарушение на чл. 11 ал. 1
т. 10 от ЗПК, като заявява, че погрешно първоинстанционният съд е приел,
че ГПР е неправилно посочен в договора и в действителност надхвърля пет
пъти основния лихвен процент.
Основната точка на противопоставяне между страните е дали
4
сумите за заплащане на застрахователни премии следва да се включат при
изчисляване на ГПР и съответно – дали последният действително надвишава
законовия максимум от 50%.
Въззивникът-ответник счита, че посоченият в ДПК процент ГПР е
действителен, получен при спазване на законовите изисквания и е в рамките
на допустимия, а при изчисляването му не следва да се включват
застрахователните премии. Въззиваемият-ищец поддържа тезата, че в
посочения ГПР не са включени всички действителни разходи, поради което е
налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
и договорът за потребителски кредит е нищожен.
Установено е, че едновременно с договора за потребителски кредит
ответникът е избрал да сключи и застраховка „Защита на кредита“, за
което е подписал „Заявление-декларация за установяване на договорни
отношения“ от 23.02.2023г., в което в т.13 изрично е изразено желание и
дадено съгласие за сключване на застраховка, предлагана от банката,
действаща като застрахователен агент на „Кардиф Животозастраховане,
клон България“. В договора е уговорено, че застрахователните вноски се
заплащат чрез банката, която ги превежда на застрахователя, съгласно чл.
7.2.3 от ДПК.
В ДПК е посочен ГПР в размер на 22, 93%, който е изчислен съобразно
нормативно установената формула посочена в Приложение №1 към чл.19,
ал.2 от ЗПК, като са описани в чл. 10 от договора взетите предвид
допускания. Застрахователната премия и еднократните такси не са
включени при изчисляване на ГПР, а според заключението на СИЕ, дори при
включването им, обаче, ГПР би бил 45, 87%.
Точка 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК предвижда, че в ДПК се посочва
„годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
Член 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК императивно забраняват на кредитора
да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително
на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както
5
и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая не са отразени като разход по кредита застрахователните
премии и те не са взети предвид при калкулацията на ГПР.
При преценката дали по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е трябвало да бъде
включен този разход, доколкото ГПР изразява общите, преки или косвени
разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, следва да се държи
сметка за съдържанието на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“
Легалната дефиниция за него се намира в пар 1 на ДР на ЗПК и чл. 3,
буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма "общи
разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
В случая категорично се установява от представените по делото
документи, че за получаването на кредита при конкретните условия не се е
изисквало задължително сключване на договор за застраховка и това е
отбелязано изрично в чл. 19 от ДПК. В чл. 7.1 са посочени условията за
усвояване на кредита, съобразно чл. 7.2.3 – когато е избрано от
потребителя сключването на застраховка.
Същевременно потребителят е подписал и Заявление-декларация за
установяване на договорни задължения и в чл. 13 изрично е посочено желание
и съгласие за сключване на застраховка на кредита и е отбелязан изборът на
тази опция.
Следователно, щом сключването на договор за застраховане не е било
условие за получаването на кредита, то застрахователните премии не
представляват разход, който е следвало да бъде включен в ГПР. Поради
6
това последният се изчислява в размер на 22, 93% и не надвишава
предвидения от ЗПК лимит от 50 % /а както бе посочено по-горе – дори и
при включването на застрахователната премия като разход, ГПР отново би
бил под 50% - 45, 87%/. Договорът за потребителски кредит не е
недействителен поради нарушения на разпоредбите на чл. 11 и чл. 19 от
ЗПК.
Следва да се посочи още, че в представения договор за потребителски
кредит са описани размерът на кредита, размерът на застрахователните
премии, видовете застраховки, и така формираният общ размер на кредита.
Изрично е отбелязано, че застрахователните премии се изплащат на
банката, действаща като застрахователен агент на „Кардиф Общо
застраховане – клон България“ КЧТ, която ги превежда на същия и това се
потвърждава и от изготвената СИЕ относно пълния размер на премията.
Вноските не са прекомерни или несъразмерни. Инкорпориран е и погасителен
план, в който са описани размерът на вноските, съставът им от главница и
лихва и падежът. Посочени са лихвеният процент и годишният процент на
разходите и начина на изчисляване. Потребителят е имал пълна
информираност и яснота относно вида и характера на договорните
отношения, условията, размера на задължението и отделните права и
задължения, породили се за всяка страна. Получил е подробна предварителна
информация и разяснения за абсолютно всички аспекти на договора,
включително и относно пожеланата застраховка и нейното отражение в
имуществената му сфера, и следователно е могъл да прецени в резултат на
разясненията, дали предлаганите продукти съответстват на неговите
възможности и финансово състояние. Той не е бил длъжен да сключва
застраховка, изборът му е бил съзнателен, доброволен и обоснован, с оглед
покритието на конкретните рискове.
Поради всичко изложено въззивният съд счита, че няма основания за
обявяване на недействителността на ДПК и установителният иск за
обявяване на нищожността му е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е стигнал до различни крайни правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва
да се отмени изцяло и да се постанови ново решение, с което искът бъде
отхвърлен.
7
С оглед изхода на спора на ищеца не се дължат разноски за
първоинстанционното производство и решението следва да бъде отменено и
в частта за разноските. На ответника следва да се присъдят изцяло
направените от него такива за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 350 лв. съобразно вида и сложността на спора,
характера и цената на исковете и обема на извършените процесуалните
действия, както и 750 лв. заплатено възнаграждение за вещи лица, или общо
разноски в размер на 1 100 лв.
Отговорността за разноски за тази инстанция също следва да се
възложи на въззиваемия, който следва да понесе направените от него и
заплати на въззивника такива в размер на 600 лв. – 300 лв. внесена държавна
такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
съобразно горните критерии.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 612/11.07.2025г. по
гр.д. № 1174/25 г. на СлРС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. И., ЕГН: ********** от гр.*********
против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54 иск за признаване за
установено между страните, че Договор за потребителски кредит №
********** и клиентски № ***********г. е нищожен, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И. И. И. да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, гр. София
направените разноски по делото в първоинстанционното производство в
размер на 1100 лв.
8
ОСЪЖДА И. И. И. да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, гр. София
направените разноски по делото за въззивното производство в размер на
общо 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9