Решение по к. адм. дело №1286/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на П. Г. П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], Затворническо общежитие „Дебелт“, против Решение № 4437/15.05.2025г., постановено по адм. дело № 1836/2024г. по описа на Административен съд Бургас. Конкретни касационни отменителни основания не се сочат. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

В съдебно заседание касаторът участва лично чрез видеоконферентна връзка.

Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“, [населено място], не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Бургас се е развило по исковата молба на П. П., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието в Затвора [населено място], ЗО „Дебелт“, предявена против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която, на основание чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, е подал иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 30 000лв., настъпили в резултат на подлагането му на унизително отношение, пораждащо у него чувство на страх и незащитеност, вследствие на нарушение на чл.27в, ал.1 – ал.6 от ППЗИНЗС, настъпили в периода 15.01.2021г. – 15.10.2024г.

Фактическите основания, на които е претендирал обезщетяването, са твърдения за шумно и стресиращо отваряне на вратата на спалното помещение при сутрешното събуждане от страна на служители на ГД „Изпълнение на наказанията“, както и последващо разпореждане към лишените от свобода да се подготвят бързо и да излязат извън помещението за извършване на ежедневната сутрешна проверка в Затвора-Бургас. Съдът е обсъдил сочените основания и събраните за тяхното установяване доказателства и е приел, че не обосновават извод нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, респ. не са налице материалните предпоставки за уважаване на иска по чл.284 от ЗИНЗС, поради което е отхвърлил претенцията като неоснователна.

Решението е правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е обосновал извод относно недоказаност на претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които мотиви се възприемат и от настоящия съдебен състав.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно следващата алинея 2 за нарушение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Съгласно нормата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Първоинстанционният съд е анализирал законовата регламентация, съдържаща се в ППЗИНЗС относно извършването на ежедневните задължителни проверки на лишените от свобода – сутрин и вечер, както и е обсъдил дадените свидетелски показания относно начина на провеждане на сутрешното събуждане и проверка. Установил е, че се касае за временно извеждане от спалното помещение, което е с кратка продължителност и е необходимо за установяване на броя, самоличността и физическото състояние на лишените от свобода. Съответно, проверката се извършва в 6,00ч. сутринта, съгласно утвърдения график, с който лишените от свобода са запознати, случва се след включване на електрозахранването и подаване на сигнал от дежурен главен надзирател, с последващо поетапно отключване на помещенията, което опровергава твърденията на ищеца за причиняване на интензивен стрес, доколкото се касае за ежедневна рутина, която се извършва по график и няма внезапен характер. В този смисъл следва да се приеме, че причинените неудобства на ищеца, описани като „рязко отваряне на вратите“, „обличане и обуване за проверка“, „излизане пред вратата на спалното помещение, в коридора“, разгледани в тяхната съвкупност не могат да се счетат за такива, представляващи нечовешко и унизително отношение, забранено с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и не надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо на наказанието „лишаване от свобода“.

Изложеното обосновава извод за неоснователност на касационната жалба и поради отсъствие на отменителни основания съдебният акт следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Бургас, XIІІ състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4437/15.05.2025г., постановено по адм. дело № 1836/2024г. по описа на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно.