Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 226
гр.Свищов, 18.10.2019г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 17.10.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №102 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взема предвид:
Производството е с правна
квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Предявен е иск от А.Х.М. ***
против Р.Д.М. за разваляне на сключения между ищцата А.М. и ответника Р.М.
договор за гледане и издръжка с НА №57, том VII, дело №1780/1997г. на
Свищовския районен съдия. Ищцата твърди, че на 17.12.1997г. с посочения НА
прехвърлила 2/3 ид.ч. от недвижим имот, подробно описан в исковата молба.
Твърди, че от сключване на договора до настоящия момент ответникът въобще не е
изпълнявал задълженията си по договора – никога не е давал издръжка и не се е грижил за нея,
въпреки, че същата се нуждаела от нея, т.к. била вече пенсионерка с ниска пенсия.
Освен това повече от 10 години ответникът живее в гр.Бургас и през първите
години си идвал веднъж годишно, а през последните 4-5 години въобще не се е прибирал.
Поради това през 2010 г. ищцата поискала от ответника да ѝ върне
собствеността върху имота, но той се съгласил да ѝ върне само 1/3 от
ид.ч. от него. Сделката оформили с НА за дарение №7, том V, рег.№6797, дело №
629 от 2010г. на нотариус № 349 с район на действие РС-Свищов. Моли съда да се
произнесе с решение в този смисъл. Претендира разноски.
С допълнителна моба представя
подписано между страните извънсъдебна спогодбаот 12.08.2019г., с която страните
се споразумяват на следното: Ответникът Р.Д.М. признава изцяло предявения от
ищцата А.Х.М. иск правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения
между тях договор, оформен с НА за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане №57, томVІІ, дело №1780/1997г. на Свищовския
районен съдия, от който имот към настоящия момент е собственик на 1/3 ид.ч.
Страните се споразумяват ищцата да се откаже от претенцията за разноски. В
съдебно заседание ищецът А.М. редовно
призована не се явява, представлява се
от адв.И.И.. Процесуалният представител поддържа исковата молба, като моли съда
да постанови неприсъствено решение, т.к. са налице процесуалните предпоставки
за това.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК
не е постъпил отговор от ответника по иска. В проведеното съдебно заседание, същият
редовно призован не се явява и не заема становище по иска, не е направил искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК
ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Според чл. 239, ал. 1 от ГПК
съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства;
съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. В настоящия случай
съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното
от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира,
че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответниците по следните съображения: С разпореждане
на съда от 02.07.2019г., постановено по
реда на чл. 131 ГПК на ответника са указани последиците от неподаването в срок
на отговор на исковата молба и неявяването му в първото по делото заседание,
без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния срок за отговор
такъв не е постъпил, не е направено
искане делото да се гледа в отсъствие ответника. В съдебно заседание ответника
или негов представител не се яви, въпреки редовното му призоваване, не е представил и доказателства за уважителни
причини за неявяването си, както и не е направили искане делото да се гледа в
негово отсъствие.
Съдът намира, че налице е и
втората кумулативна предпоставка - искът е вероятно основателен. За да бъде
уважена исковата претенция в тежест на ищеца бе да докаже само и единствено
факта на сключване на договора за издръжка и гледане. Представените в подкрепа
на твърденията на ищеца писмени доказателства - обосноват извода, че правото,
претендирано с иска вероятно съществува. Ответникът не само не представи
отговор на исковата молба и не представи доказателства съобразно разпределената
от съда доказателствена тежест, но и извънсъдбно е признал иска в представената
пред съда спогодба от 12.08.2019г.
С оглед изложеното, както и
поради факта, че при неприсъствено решение съдът не се мотивира по същество,
съдът следва да постанови неприсъствено
решение, с което на основание на чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите да развали процесният договор.
Предвид
обстоятелството, че ищцата изрично заяви в съдебно заседание, че не претендира
разноски, то такива не следва да й бъдат присъждани.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
РАЗВАЛЯ на основание на чл. 87,
ал. 3 от Закона за задълженията и договорите сключения сключения между А.Х.М. с
ЕГН ********** ***.*и ответника Р.Д.М. с ЕГН ********** *** договор, оформен с
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и
издръжка №57, том VII, дело №1780/1997г. на Свищовския районен съдия.
ОПРЕДЕЛЯ на ищеца шестмесечен
срок от влизане на решението в сила за отбелязване на решението на осн. чл.
115, ал. 2 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,
ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението
на ответника, като същият може в едномесечен срок от връчването да поиска от ВТОС
отмяната му на основанията посочени в чл. 240 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: