МОТИВИ към присъда № 18, постановена на 04.06.2020г. по НЧХД № 988/2019г. по описа на Районен съд -
Търговище.
Подсъдимият С.Х.Е. *** е предаден на съд с обвинение по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1 , т.1, т.2 и т.3 във вр.
с чл.147, ал.1 от НК за това, че на
03.06.2019г. в гр.Търговище чрез жалба
до Директора на ОДМВР – Търговище
публично разгласил позорни обстоятелства за И.Н.И. в качеството му на
длъжностно лице – младши експерт в РУ –Омуртаг, при и по повод изпълнение на
службата му.
В наказателното производство бе приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от частния тъжител И. срещу подс.Е. за сумата от 3 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното и изплащане.
В съдебно заседание повдигнатото с тъжбата обвинение срещу
подс.Е. се поддържа като безспорно доказано. Повереникът на частния тъжител и граждански ищец –адв.Р., намира
фактическата обстановка за установена по несъмнен начин. Намира за доказан
както факта на подаване на жалбата до Директора на ОДМВР- Търговище, така и нейното авторство и съдържание. Счита, че доказателственият
материал обосновава извод, че с подаването на жалбата подсъдимият съзнателно и
публично е разгласил неверните и позорящи обстоятелства, описани в тъжбата,
както и че е направил това при и по
повод изпълнение на службата на тъжителя.
Намира обвинението за доказано както от
обективна, така и от субективна страна и пледира за осъдителна присъда, за
налагане на справедливо наказание, уважаване на предявения граждански иск и присъждане на направените по делото разноски.
В рамките на пледоарията си заяви, че подсъдимият следва да бъде оправдан в
това да е извършил деянието при изпълнение на службата на тъжителя.
Подс.Е. не се признава за виновен. Защитникът на подсъдимия
пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданският иск. Счита, че
повдигнатото с тъжбата обвинение не е доказано нито от обективна, нито от
субективна страна.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка:
Тъжителят И.Н.И.
бил младши експерт на длъжност младши полицейски
инспектор в Участък Антоново към РУ – Омуртаг при ОДМВР - Търговище. Св. Б.Г.
бил негов колега – полицейски инспектор в същия участък. Съгласно заповед № 308з- 156/28.05.2019г. на
Началника на РУ- Омуртаг, бил сформиран мобилен екип, включващ двамата
полицейски служители, за провеждане на рейдова проверка от 17.30ч. до 21.30ч.
на 28.05.2019г. Съгласно плана за провеждането й, същата следвало да бъде
извършена в няколко населени места, сред които и с.Семерци, общ.Антоново. Изпълнявайки служебните си задължения, около 21.30ч на 28.05.2019г. двамата полицейски служители се
намирали в посоченото село. Движейки се по главната улица „Димитър Благоев“ в посока към с.Пиринец, полицейският
автомобил се разминал с други два автомобила.
Тъжителят забелязал, че първият автомобил – „Ауди“ с рег. № Т … ВТ е управляван от лице, за което имал данни, че е неправоспособно.
Поради това, предприел обратен завой и със светлинен и звуков сигнал на служебния автомобил полицейските
служители последвали двата автомобила. Последните спрели на същата улица, до магазин, стопанисван от св. Г. Йорданов. Веднага
след спирането си, водачът на л.а „Ауди“ слязъл от колата, която управлявал,
като в същото време тъжителят му разпоредил да
остане на място при автомобила. След това извършил проверка на
документите му, при която било установено, че въпросният водач – подс.С.Е., не притежава СУМПС, както и че управлявания от
него автомобил „Ауди“ с рег. № Т 4263 ВТ
е собственост на К. С., който управлявал
втория автомобил. Пред полицейските служител С. обяснил, че предоставил
управлението на л.а. „Ауди“ на Е., за да докара колата до магазина, стопанисван
от баща му, след което баща му да я ползва. На Е. бил съставен АУАН по чл.150
от ЗДвП. За предоставяне управлението на МПС на неправоспособен водач, в чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е
предвидено налагане на ПАМ „прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 м.
до 1г.“ Поради това, полицейските служители разпоредили на С. като собственик
на л.а. „Ауди“ да свали регистрационните
табели на автомобила, тъй като същите следвало да се изземат със съставянето
на АУАН.
С. ги смъкнал, но при свалянето
ги огънал, поради което тъжителят ги изправил като ги сложил на пътното платно
и ги настъпил с крак. Действията на полицейските служители породили недоволство
у проверяваните и разменяйки си реплики по
повод извършваната проверка, тъжителят заявил, че е полицай номер едно в
България. Междувременно по улицата приближил л.а. „Сеат
Толедо“, управляван отМ.п., на която също била
извършена проверка от полицейските служители, но нарушения не били
констатирани. След приключване на работата си, св.Г. и тъжителят се отправили в
посока към центъра на с.Семерци. Около
22.50ч. те забелязали отворен павилион, който бил стопанисван от ЕТ „ДАКИЯ
-2000 Р.И.“ и оттам тъжителят И. закупил
една бутилка бира „Пиринско пиво“ -2 литра.
На 03.06.2019г.
в ОДМВР – Търговище била получена жалба от подс.Е., адресирана до Директора на ОДМВР - Търговище и
входирана под № 812102- 989. В жалбата подсъдимият
написал, че при извършената на 28.05.2019г. проверка полицай И.И. „…видимо полицай И.И. беше
пиян. Скачаше върху рег.номера на Аудито и викаше Аз
съм полицай №1 в България… Видях в полицейския автомобил между седалките галон
бира /„Пиринско“ 2л/.“ На същата дата
жалби до Директора на ОДМВР -Търговище
срещу тъжителя били депозирани и от С. и
отМ.П.
След като се
запознал с жалбите, Директорът на ОДМВР - Търговище издал заповед № 363з-900/06.06.2019г.
за извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение
от тъжителя. В хода на дисциплинарната проверка били снети сведения от
запознатите със случая лица, като при същата не били установени данни за неправомерни
действия от страна на тъжителя в качеството му на полицейски служител. Съдържанието
на подадената от подс.Е. жалба станало достояние на
много хора, включително колеги на тъжителя. Последният възприел цитираните по-горе
изрази от жалбата като позорящи го, поради което подал и тъжбата, въз основа на
която е образувано и настоящото съдебно производство.
Съдът установи
описаната фактическа обстановка, след анализ на събрания по делото доказателствен материал:
показанията на свидетелите Д.Д., Б.Г., Г. Йорданов, М. Михайлов, Р.И., Валентин Ангелов, И.С., С. Михайлов, П.И., заверените копия на преписката от
извършената дисциплинарна проверка
по заповед № 363з-900/06.06.2019г. на Директора на ОДМВР –Търговище, на протокол
от съдебното заседание, проведено на 09.01.2020г. по АНД № 137/2019г. по описа на РС – Омуртаг, на заявление
и разрешително за работно време на търговски обект, стопанисван от „ДАКИЯ
2000 -Р.И.“***, длъжностна характеристика
на длъжността младши полицейски инспектор и останалите писмени доказателства,
приложени по делото. Анализирайки доказателствения материал и формирайки изводите си за
фактическата обстановка, съдът не взе предвид писмените сведения, снети от
лицата по дисциплинарната проверка, както и свидетелските показания, дадени в
с.з. по АНД № 137/2019г. на РС – Омуртаг. Същите са дадени в хода на други
производства и включването им като годни доказателствени
средства в настоящия процес би било в
нарушение на принципа за непосредственост, визиран в чл.18 от НПК. Същото се
отнася и за съдържанието на приложените докладни записки, които също не са процесуално
годни доказателствени източници. /В този см.решение №
314/29.09.2015г. по н.д.№ 955/2015г. -I н.о
ВКС/. От друга страна съдът внимателно анализира показанията на свидетелите по делото, доколкото между тях са налице различни
отношения /приятели, съседи, колеги и т.н./ и формира изводите си съпоставяйки
ги помежду им, респ. с писмените доказателства и проверявайки тяхната
логичност и съответствие с обективно съществуващи факти.
По делото е
безспорно установено, че на 03.06.2019г. подс.Е. ***
жалба срещу тъжителя с вх. № 812102- 989/03.06.2019г., адресирана до Директора
на ОДМВР- Търговище. От обясненията на подсъдимият се потвърди обстоятелството,
което не се и оспорва, че жалбата е подписана от подсъдимият и подсъдимият
потвърди, че е вярно това което е написано в жалбата. Съдът съпостави съдържанието на жалбата с твърденията, съдържащи се в тъжбата и констатира, че
изразите, визирани в последната като клеветнически, действително се съдържат в
жалбата.
От приложените
по делото писмени доказателства /заповед № 308з- 156/28.05.2019г., писмо
308000-437/28.01.2020г. на
Началник РУ- Омуртаг, длъжностна характеристика/ се доказва, че
към момента на извършване на инкриминираното деяние, тъжителят е бил
младши експерт, изпълняващ длъжността младши полицейски инспектор в Участък
Антоново към РУ – Омуртаг при ОДМВР – Търговище. Следователно същият е бил длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК. Доколкото цитираните по -горе твърдения, изложени
от подс.Е. в жалбата се отнасят до действия и
поведение на тъжителя именно в това му качество, то е безспорно, че изявленията
са направените от подсъдимия „по повод изпълнение службата“ на тъжителя. Същите
обаче не са направени „при“ нейното изпълнение, тъй като не са написани по
времето и на мястото на осъществяване на тези служебни задължения. /В този см. Тълкувателно
решение № 56 от 01.06.1961 г. по н. д. № 36/1961 г., ОСНК на ВС/. Налице е разгласяване на обстоятелствата, съдържащи се в жалбата,
тъй като се установи, че същата е била
получена в ОДМВР
– Търговище , а впоследствие
препратена в РУ – Омуртаг с оглед
извършването на дисциплинарната проверка срещу тъжителя т.е. написаното е било
доведено до знанието на трети лица. Тези лица са били повече от 2 -3 /със сигурност това е служителят, който я е входирал, Директорът на
ОДМВР- Търговище, който е разпоредил извършването на проверка по
нея, полицейският служител от РУ -Омуртаг,
който е бил натоварен с извършването й/. От това следва, че съдържанието е било
разгласено публично. В този см. и решение
№ 102/24.02.1976г. по н.д. №
59/1097г. I н.о. ВС, което въпреки, че се отнася за престъплението „обида“
визира същия квалифициращ признак.
Спорният момент
е дали посредством посочените твърдения, изложени в жалбата подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението “клевета”.
За да е налице „клевета“
законът изисква виновният да е разгласил
позорно обстоятелство за пострадалия или да му е приписал престъпление.
“Позорни “ са тези обстоятелства, които
се отнасят до личността на засегнатото лице и съдържат твърдения за факти,
които са обществено укорими, противоречат на
общоприетите норми на поведение, създават отрицателна репутация за личността на
засегнатия. За да е осъществено престъплението “клевета” е необходимо на
следващо място разгласените позорни обстоятелства да са и неистински, респ.
лицето да не е извършило приписаното му престъпление. Законодателят в тази
връзка е установил оборима презумпция, че всяко
позорно обстоятелство е неистинско и че всяко приписано престъпление не е
извършено.
Тъжителят визира като клеветящи го следните изрази,
съдържащи се в жалбата: Първо, че
полицейският служител И. „…викаше аз съм полицай № 1 в България“. На следващо
място като такова твърдение се визира и следния текст : “…скачаше върху рег.номера
на Аудито.“. Като клеветнически се сочи и изразът „Видимо
полицай И.И. беше пиян, …видях в полицейският автомобил
между седалките галон бира /„Пиринско“ 2л“.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът прие, че в хода на развилите се на
28.05.2019г. в с.Семерци събития, тъжителят действително е заявил, че е полицай
номер едно в България. Този извод следва
от дадените в същия смисъл показания от свидетелите Г. Йорданов, С. Н. и
обясненията на С..Е., които не са опровергани от останалите относими
доказателства по делото. Св. Б.Г. не
достави данни тъжителят да изрича въпросните
думи. Св.И. също не достави такива данни. Този свидетел не е присъствал на
целия случай, развил се на 28.05.2019г. в с.Семерци. По този начин показанията
на св.Г. и св.И. не опровергават гласните доказателства на първите трима. Предвид
изложеното, съдът прие, че истинността на посоченото твърдение, обективирано в жалбата,
независимо от това в каква светлина представя личността на тъжителя,
изключва неговия клеветнически характер.
Същият извод
съдът направи и по отношение на твърдението на подс.Е.
в жалбата, че тъжителят скачал върху регистрационните номера на автомобила/Аудито/.
Св.Г. обясни, че когато подсъдимият
свалил табелите на л.а. „Ауди“ той ги
огънал Г- образно, което наложило тъжителят да ги изправи с крак, поставяйки ги
на асфалта, за да могат след това да ги предадат по надлежен ред в РУ - Омуртаг.
Посоченото действие, което и тъжителят
не оспорва, видно от тъжбата, е обяснимо, предвид обстоятелството, че табелите,
съгласно чл.172, ал.4 от ЗДвП е следвало да бъдат иззети със съставянето на АУАН, а същите са били прашни, респ. за
присъстващите е била ясна целта на неговите действия. Св. Г. Й.също описа
последните като заяви, че тъжителят започнал да тъпче регистрационните табели.
Според свидетеля С. М.и подс.Е., тъжителя започнал да
скача върху табелите, което твърдение е очевидно пресилено предвид материала на
табелите и целта на извършваното действие. При тези данни, съдът прие, че написаното
от подс.Е. в жалбата
- че тъжителят скачал върху регистрационните
номера, кореспондира с извършеното от последния /въпреки, че подсъдимият е пропуснал
да посочи каква е била целта на това
действие/. Поради изложеното, съдът прие
за доказана истинността на това обстоятелство, което изключва неговия
клеветнически характер, независимо от това – дали същото е позорящо или не.
Относно
твърдението „Видях в полицейският автомобил между седалките галон бира
/„Пиринско“ 2л/, съдът намира следното:
Св.Б.Г. бе категоричен,
че когато извършвали проверката на Е., /около 21.45ч./, в служебния
им автомобил не е имало бутилка бира. Същият заяви, че тъжителят купил
галон бира „Пиринско“ 2л. от павилион в селото, след края на работния ден, след 22.30ч., когато вече щели да се прибират.
Тогава пред този павилион имало двама или трима човека. Свидетеля бе
категоричен, че тъжителя не е бил употребил алкохол.
Подс.С..Е. от своя страна заяви, че му се сторило, че И. е
пиян и лъхал на алкохол.
Съдът
внимателно анализира гласните доказателства и на двамата, доколкото и за
двамата се установи, че са налице обстоятелства, сочещи заинтересованост. Св.Г.
е колега на тъжителя и е бил старши на екипа. Подсъдимият от своя страна има
право на защитна версия. Според показанията на св.Р.И., на 28.05.2019г. полицейският автомобил спрял
пред нейния магазин в с.Семерци и тогава
тъжителят купил галон бира „Пиринско“ 2 литра, за което тя издала фискален бон.
От показанията й се установи, че фискалният
бон за продажбата, която била последна за деня, впоследствие бил предаден на органите на РУ- Омуртаг и бил приложен
към дисциплинарната преписка /л.46/.
След предявяване на последния, свидетелката потвърди идентичността му. Видно е,
че с фискалния бон е документирана
продажба на стойност 2,60лв. на стока от артикулна
група „алкохол и цигари“, извършена на 28.05.2019г в 22.51ч. Представеното заверено
копие на разрешително № 33/29.01.2019г.,
издадено от Община Антоново кореспондира с нейните твърдения. От същото е
видно, че работното време на обекта,
стопанисван от ЕТ „ДАКИА- 2000- Р.И.“*** за сезон „пролет- лято“ на 2019г. т.е. от 01.04.2019г. до 01.10.2019г. е от 07.00ч. до 00.00ч. Т.е. в 22.51ч. посоченият обект е работел.
Свидетелката обясни, че касовият апарат в павилиона е свързан с НАП, което не
позволява корекции на дати и часове. Същата обясни също, че когато тъжителят
купил бирата т.е. около 22.51ч. отвън
имало двама клиенти – Валентин и И.. Преценявайки показанията на тази свидетелка,
съдът не намери основание за тяхното дискредитиране. Не са налице обстоятелства, които да сочат, че същата е
заинтересована или предубедена, поради което съдът даде вяра на нейните
показания. Показанията й напълно кореспондират с показанията на св.Г., които се подкрепят и от приложения фискален бон.
Поради това, съдът прие, че именно тези свидетели дават достоверни сведения по
случая.
Съдът не
кредитира като достоверни показанията на св.С. Н.. Показанията му са изключително
вътрешно противоречиви. Първо свидетеля заяви, че чул от Валентин и още един,
че видели бирата в полицейската кола. След това заяви, че лично видял бирата в
полицейската кола. Очевидно налице е съществено разминаване във възприятията на
свидетеля, което сериозно разколебава достоверността на показанията на този
свидетел.отделно от това свидетеля заяви, че познава подсъдимият от много
години и са приятели. Очевидно свидетеля не е безпристрастен спрямо изхода на
делото.
Съдът не кредитира
обясненията на подс.Е., според който тъжителя бил
пиян и лъхал на алкохол, тъй като това е
негово право на защитна теза, а и това твърдение не се подкрепи от останалите
гласни доказателства, освен от показанията на св.С. Н., но по изложените
по-горе съображения съдът не кредитира тези показания като достоверни. Установи
се освен това, че никой от останалите
свидетели не е видял бутилка в служебния автомобил и не е възприел, лично, тъжителя
да е пиян или употребил алкохол. Св.Г. Й.каза,
че не е видял бутилка, но от подс.Е. чул, че имало такава в автомобила. св.И.С. и св.Валентин Ангелов. Досежно часа на покупката двамата си спомниха, че е бил
между 20.30 и 21.00ч.- според св.С. и между 20.00ч.-21.00ч. – според
св.Ангелов. Предвид несъответствието между техните показания и тези на св.Р.И., които съдът кредитира и които се подкрепят от приложения фискален бон,
не може да се приеме, че данните, които свидетелите И.С. и В.Ангелов предоставиха
относно часа на покупката, извършена от тъжителя са достоверни. Твърдението на
св.Г. Йорданов, че по -рано същата вечер тъжителят попитал в магазина му дали
има студена бира „Пиринско“ не опровергава този извод.
Фактът, че бутилката
бира е била закупена от тъжителя в 22.51ч. на 28.05.2019 г. изключва
възможността същата да е била видяна от подс.Е. в
полицейския автомобил при извършването на проверката около час преди това. Последното
от своя страна изключва истинността на твърдението
му изложено в жалбата - „видях в полицейският автомобил между седалките галон
бира „Пиринско“ 2л“. Този цитат е смислово и граматически свързан с думите: „Видимо полицай И.И.
беше пиян“, което несъмнено сочи, че под „пиян“ подсъдимият е имал предвид
„употребил алкохол“. Че именно този смисъл е вложен в посочения израз е видно и
от заповед № 363з- 900/ 06.06.2019г. на Директора на
ОДМВР-Търговище, в която е записано, че същата се издава за изясняване на
постъпилите с жалбите на С., М.п. и подсъдимият предварителни данни, че
тъжителят „при изпълнение на служебните си задължения е бил в нетрезво
състояние“. Данни за такова състояние обаче се съдържат единствено в обясненията
на Е., който посочи, че тъжителят бил
пиян и лъхал на алкохол. Нито един от останалите свидетели не потвърди това
обстоятелство. Св.Г. бе категоричен, че тъжителя не е употребявал алкохол. Св.Й.не достави данни дали тъжителят е
употребил алкохол. Св.П.И. – „Не ми е направило впечатление И.И. да е пил или пиян“. Св.Р.И. не достави Данни И. да е
употребил алкохол, заяви: „…И. си беше в нормално състояние…“ , „…беше много културен и внимателен…“. Последното кореспондира и с данните за
личността на тъжителя, предоставени от прекия му началник св.Д. ***, който го описа като един от най
–добрите служители, неколкократно награждаван за
своята работа. Същият заяви, че познава И.
от осем години, през който период никога
не го е виждал да е неадекватен или под влияние на алкохол. При тези данни, при наличието само на
обясненията на подсъдимият, съдът прие
за недоказано, респ. невярно твърдението в жалбата на подсъдимия, че
полицай И. е бил „пиян“. Видно е, че така коментираните изрази от жалбата,
чиято истинност не се доказа /какъвто е
резултата и от извършената дисциплинарна проверка срещу тъжителя/, представляват
обстоятелство, очертаващо изключително
негативно личността на тъжителя И. - като част от полицейски екип, в чийто
служебен автомобил се държи алкохол по време на работа, респ. че
същият изпълнява служебните си
задължения в нетрезво състояние. Т.е. касае се за обстоятелство, очертаващо тъжителя
като длъжностно лице, пренебрегващо и
незачитащо професионалните и етични норми на поведение, което накърнява неговия авторитет и доброто му име в обществото и има “позорен” характер.
При тези данни, съдът намира, че с написания в жалбата си до Директора на ОДМВР- Търговище текст
“Видимо полицай И.И. беше пиян“, и …“Видях в
полицейският автомобил между седалките галон бира /„Пиринско“ 2л/“ подсъдимият
е осъществил от обективна страна състава на престъплението клевета. Формулировката
на инкриминираното изречение не изключва съставомерността
на неговото обективиране, доколкото съгласно
съдебната практика клевета е налице
и когато позорящите обстоятелства са изнесени
като слух или съмнение. /Р.№ 51/80г. по н.д. №26/80г. ВС -ІІ н.о, Р.№ 2/11.02.2011 г. по н. д. № 698/2010
г. ВКС -III н. о. , НК./. В случая
обаче, съдът намира, че не става въпрос
за общи или завоалирани съждения на подсъдимия, а за конкретни факти, които се твърдят.
От субективна страна съдът прие, че подс.Е. е
действал умишлено – с пряк умисъл, съзнавайки неистинността на разгласеното и
неговия позорящ характер. Отговорността за клевета би отпаднала единствено
тогава, когато деецът е бил напълно уверен, че изложеното от него е вярно и
тази увереност почива на обективни основа. В случая обаче това не е установено.
Както бе посочено, доказателствата по делото изключват възможността при полицейската
проверка, извършена около 21.45ч. подсъдимият да е видял закупената в 22.51ч.
бутилка бира от тъжителя. От
кредитираните /по посочените по-горе съображения/ показания на св.Г. се установи, че към момента на проверката такава
в автомобила не е имало. Няма каквато и да е обективна основа на твърдението, че тъжителят е бил „пиян“ по време на изпълнение на служебните си
задължения. Не може да се приеме, че подс.Е. е действал
с пълната увереност, че изложените от него данни са верни и почиват на обективни
източници, тъй като такива не са налице. Действията на тъжителя при извършването
на проверката сами по себе си също не биха могли да създадат такава убеденост,
респ. да обосноват впечатление, че И. е бил „пиян“. За всички присъстващи, включително
за подс.Е. е била ясна целта на стъпването върху регистрационните табели от страна на
тъжителя – да ги изправи с оглед нормативно установеното задължение за изземването
им, но тази цел не е била спомената от подсъдимия
в жалбата. Още по- малко такова
впечатление би могло да създаде едно
непремерено изказване, каквито са били думите на тъжителя, че е полицай номер
едно в България, а и очевидно същите са били казани в рамките на проведен
диалог, в определен контекст, данни за
които в жалбата на подс.Е. също не се съдържат. Едностранчивото
излагане на данните в жалбата са показателни относно умисъла на
подсъдимия. Показателно за този умисъл е и невярното твърдение, изложено
от него още в началото на жалбата до Директора на ОДМВР- Търговище, а именно,
че автомобила „Ауди“ бил паркиран пред кръчмата. Доказателствата по делото
категорично опровергават твърдението, че автомобилът е бил паркиран, напротив
установяват, че непосредствено преди полицейската проверка е бил управляван от
неправоспособния Е., което обаче не е отразено в жалбата. Обстоятелството, че на 28.05.2019г. вечерта в
с.Семерци, неправоспособния водач Е. е
управлявал л.а. „Ауди“, собственост на С. съдът намери за доказано от показанията на св.Г., на когото даде вяра, тъй като твърденията му кореспондират с редица
обективни факти. Респ. съдът не възприе казаното от св.Г. Йорданов, св.М. М.и
самият Е., че последният се намирал пред
магазина на св.Й.и безпричинно полицейските служители му наредили да отиде до паркираното там чуждо
„Ауди“, след което му съставили АУАН. На първо място това твърдение противоречи
на формалната и житейска логика. Не кореспондира и с установения по делото
факт, че полицейският автомобил е минал покрай магазина на св.Й.и е продължил,
а после отново се върнал. Ако фактите са такива, каквито ги описаха двамата свидетели е необяснимо кое е наложило
промяна в посоката му на движение и кое е наложило включването на
полицейската сирена тип „гарга“. Необяснимо остава и обстоятелството защо ако при
първоначалното преминаване на полицаите покрай магазина на св. Й.пред него са били и паркираното
„Ауди“ и неправоспособния Е. /съгласно казаното от св.Михайлов/ , още тогава не са му съставили АУАН, а се е наложило да се връщат допълнително
за това. Очевидна е несъстоятелността на поддържаната от свидетелите Йорданов, М.и
подс.Е. теза. Видно е, освен това, че последният
е подписал съставеният му АУАН за
нарушение на чл.150 от ЗДвП без възражения.
Според показанията на св.Г., след като полицейските
служители констатирали управлението на л.а. „Ауди“ от неправоспособния водач подс.Е., С. обяснявал, че той го бил помолил да придвижи автомобила му до магазина, в който работи баща
му, за да го ползва после той. Действията
на полицейските служители – проверката, съставянето
на АУАН на подс.Е. въпреки обясненията на С., свалянето
на рег. табели на неговия автомобил и очевидно породилото се в тази връзка недоволство
и напрежение, очертават и подбудите за
извършване на процесното деяние. За проявено провокативно отношение към полицейските служители
тъжителят докладвал още същата вечер на прекия си началник св.Д., видно от показанията на последния.
Твърдението за преследваната от подс.Е.
обществено оправдана цел – упражнявайки правото си на жалба да сигнализира за неправомерно
и непрофесионално поведение на тъжителя, не е от естество да изключи субективната съставомерност
на деянието. Законът е предвидил баланс на
обществено значимите блага – от една страна
е гарантираното от Конституцията право на жалби до държавните органи за търсене на защита при
накърнени права /чл.39, ал.1 и чл.45 от Конституцията на РБ /,но от друга страна
упражняването на това право не е
неограничено, т.к. в противовес на упражняването му стои друго право, също гарантирано
в КРБ, а именно – правото на чест
и достойнство / чл.39, ал.2 от КРБ/ . В
чл.10 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, същото е посочено, че всеки има право свободно да изразява мнения и
да разпространява информация, което обаче не е неограничено, а е съпроводено със
задължения и отговорности и може да бъде обусловено от определени условия или
санкции, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество,
например за защита на репутацията и правата на другите. Затова и когато, макар
и с мотив, че се упражнява собственото
право на жалба, се твърдят факти за
другиго, които не са верни и тяхната невярност е съзнавана и тези
факти са позорящи, деянието е наказуемо, защото съставлява престъпление по НК. В този см. е
Решение № 412 от 30.10.2009 г
постановено по н.д. № 450/2009
г от
III н. о на ВКС :
„Конституционното право на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез
слова има своето ограничение в чл.39, ал.2 от Конституцията – това право да не
се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Въздигната в
престъпление злоупотреба с това право е престъплението по чл.147 от НК - всяко наказателно отговорно лице, което
разгласява позорни обстоятелства за другиго или му припише престъпление се
наказва за клевета.“ С оглед изложеното, съдът прие, че доводите за несъставомерност от субективна страна, аргументирани с реализирането
на конституционното право на жалба, са неоснователни. С оглед събраните по делото доказателства
намери, че е налице превратно и невярно отразяване
на случая в жалбата, което е извършено от подсъдимия съзнателно. Прие, че от
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че
разпространява позорни и неверни обстоятелства за тъжителя, съзнавал е и неговото длъжностно качество,
като обективно е целял злепоставянето му пред ръководството и накърняването на
доброто му име в обществото. Във връзка
с обществената опасност на процесното деяние
следва да се посочи, че негова последица е не само настъпването на предвидения
от закона престъпен резултат -
накърняване доброто име на тъжителя, но също така и засягане на авторитета на МВР
като цяло, респ. подкопаване на доверието, което гражданите имат в органите на
полицията.
Предвид изложените съображения, съдът намери, че на
03.06.2019г. в гр.Търговище посредством написването в жалба до Директора на ОДМВР – Търговище на следните изрази: „Видимо полицай И.И. беше пиян…,…Видях в полицейският автомобил между
седалките галон бира /„Пиринско“ 2л/“ и довеждането им до знанието на трети
лица, подс.Е. публично
разгласил позорно обстоятелство за И.Н.И. в качеството му на длъжностно лице –
младши експерт в РУ –Омуртаг по повод изпълнение на службата му, респ. прие, че
същият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.148,
ал.2 във вр. с ал.1 , т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.147, ал.1
от НК, за което го призна за виновен.
По изложените по-горе мотиви,
съдът прие, че същият не е извършил деянието при изпълнение на службата на И.Н.И.
и го оправда по тази част на обвинението.
За престъплението законът предвижда наказание “глоба” от 5000 до 15000лв., както и “обществено
порицание”. След като призна подсъдимият за виновен в извършване на престъпление
по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НК
съдът му наложи наказание „Глоба“ в размер на 5000лева и наказание „Обществено
порицание“, като определи подходящ начин за изпълнението на последното. Определяйки
размера на наказанието, съдът взе предвид наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно - възрастта на подсъдимия /24г. към момента на деянието/ и недостатъчния му житейски опит, липсата на
данни за други противообществени прояви,
както и на данни същият да разлага с доходи.
На тази база съдът наложи на подс.Е. “глоба” в
размер на 5000лв., като счете, че същият е достатъчен за постигане целите на
индивидуалната и на генералната превенция.
Съдът не установи наличието на отегчаващи обстоятелства, затова наказанието бе
определено в минималният предвиден от закона размер.
Безспорно, в резултат на престъплението, тъжителят е
претърпял неимуществени вреди, произтичащи от накърненото му добро име като
полицейски служител в обществото, засегнатите чест и достойнство. Видно от показанията на св.Г.
тъжителя се чувствал демотивиран, унижен, обиден. Нямало човек да не го спре да
го пита или да му се подиграе :“Вие си карате колата, пиете си бирата, хващат
ви пияни“. Вредните последици при престъплението клевета „съставляват една
необорима законова презумпция и не подлежат на доказване“./Р.№ 21/1995г. по
н.д.№ 557/94 – III н.о. ВКС/, но техният размер е винаги индивидуален и определянето
му се подчинява на
критериите по чл.52 от ЗЗД. В
тази връзка съдът отчете от една страна обстоятелството, че клеветническите твърдения са станали широко обществено
достояние и повод за неприятни по съдържание реплики и
подмятания спрямо тъжителя от негови колеги
и жители на гр.Омуртаг и гр.Антоново, в резултат на което той се чувствал
унизен и което му подействало демотивиращо /съгласно показанията на св.Г. и св.Д./.
От друга страна съдът взе предвид обстоятелството, че обвинението повдигнато в тъжбата се доказа
частично. На тази база прие, че сумата от 1000лв., се явява справедлив размер на обезщетение. Именно в
такъв размер бе уважен предявеният граждански иск. В останалата си част и до
пълния размер от 3000лв., гражданският иск бе отхвърлен от съда като
неоснователен. Обезщетението бе присъдено ведно със законната лихва от деня на
увреждането - 03.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подс.Е.
бе осъден да заплати на тъжителя И. направените по делото разноски в размер на 613,
02лв. /за държавна такса и адвокатско възнаграждение/, а по сметка на РС-
Търговище – сумата от 50лв., представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :