№ 43987
гр. София, 22.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20251110119567 по описа за 2025 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда
на чл. 140, ал. 3 ГПК:
„Частно основно училище „Цар Симеон Велики“ ЕООД е предявило
против Д. П. С. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 11400 лв., за такса за обучение за учебната 2022-
2023 г. по сключен между страните Договор № 2022-118 от 14.09.2022 г.,
сумата от 2700 лв., такса за храна по споменатия договор, за горния период,
сумата от 450 лв., такса за спортна дейност за горния период, по сключен
между страните Анекс от 14.09.2022 г. по договора по – горе, сумата от 700
лв., такса за клубна дейност за горния период по сключен между страните
Анекс от 14.09.2022 г. по договора по – горе, ведно със законната лихва върху
горните вземания от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното им изплащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 3579,84 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху таксата за обучение, начислено за периода от 01.10.2022
г. до 06.03.2025 г. сумата от 847,86 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху таксата за храна, начислено за периода от
01.10.2022 г. до 06.03.2025 г., сумата от 123,24 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху таксата за спортна
дейност, начислено за периода от 16.02.2023 г. до 06.03.2025 г., както и сумата
от 191,71 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху таксата за клубна дейност, начислено за периода от 16.02.2023 г.
до 06.03.2025 г.
Ищецът твърди, че посоченият договор е сключен между страните с
предмет обучението на П.М., син на ответницата, за учебната 2022/2023
година, с начало от 15.09.2022 г., с уговорени годишна такса за обучение от
11400 лв. и годишна такса за храна в размер на 2700 лева, двете платими на 1
вноска, с падеж на 30.09.2022 г. Поддържа, че между страните е подписан
1
Анекс от 14.09.2022 г. по договора по – горе, по силата на който ответницата е
избрала, а ищецът се е задължил да предоставя спортни и клубни дейности за
горния период, срещу такси в размер на 450 лв. за спортно направление
„Футбол“ и 700 лв. за клубна дейност „Speaking English“, платими на две
равни вноски с падежи на 15.10.2022 и 15.02.2023 г. Сочи, че през цялата
учебна 2022-2023 г. е изпълнил всички свои задължения по договора, за които
е издал на сина на ответницата свидетелство за успешно завършена учебната
2022-2023 г., но въпреки кореспонденцията с ответната страна, последната не е
заплатила горните такси.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба.
С оглед твърденията в исковата молба и на основание чл. 154 ГПК в
тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД е да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника
по валиден договор за обучение, по силата на който ищецът е следвало да
извърши обучение и да предостави на обучаемото лице храна, занимания по
избран спорт, изучаване на английски език на сина на ответницата, срещу
заплащане от възложителя на уговорената цена, изпълнените работи по
обучение, предоставяне на храна, спортни занимания и езиково обучение
качествено, в обхвата, сроковете и при условията, уговорени в договора
и приложимата нормативна уредба. В тежест на ответната страна е да
установи, че е заявила своевременно възражения относно изпълнението на
обучението или другите съпътстващи дейности или, че е погасила
задълженията си.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
установи наличието на ликвидно и изискуемо вземане срещу ответника. В
тежест на ответника е да установи погасяване на вземането на падежа.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които
са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети. Предвид
отсъствието на отговор на исковата молба, съдът следва да отложи
произнасянето по доказателственото искане на ищеца за допускане
изслушването на заключение по съдебно – счетоводна експертиза, до първото
по делото открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.11.2025 г. от 15:00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и уточнителната молба от
11.06.2025 г. писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на ищеца за
допускане изслушването на заключение по съдебно – счетоводна експертиза
2
до първото по делото открито съдебно заседание.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото да се връчи на страните.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените
указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез
медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за
разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд
действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.
2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени;
съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото
задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в
регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3