№ 422
гр. Шумен, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20243630100567 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.258 и сл. от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда, ищецът „Мастъркрафт” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *** 3, чрез адв. И. И. от
ШАК, излага, че по ч.гр.д.№2567/2023 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от
ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника „Пупилла” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от П.М.П. – управител, за следните суми: 3
620.00 лева, представляваща главница, възнаграждение по сключен между
страните договор за изработка, с предмет ремонт на л.а. марка „Форд“, модел
„Мондео“, за който е издадена фактура №********** от 31.03.2023 г., както и
сумата от 294.82 лева – мораторна лихва за периода от 03.04.2023 г. до
23.11.2023 г. Присъдено било и обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, както и извършените в
заповедното производство разноски. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК
длъжникът подал възражение, поради което ищецът предявява настоящите
установителни искове за установяване на вземанията си по заповедта.
1
Ищецът твърди, че през месец март 2023 г. между страните е сключен
договор за услуга/изработка, по силата на който ищецът извършил ремонт на
представен му от ответника л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“. Извършената
от ищеца работа била приета от ответника без възражения. Ищецът бил издал
фактура №499/31.03.2023 г. на стойност 3 620.00 лева с включен ДДС,
включваща цената на вложените материали и положения труд. Фактурата
била получена и подписана от представителя на ответното дружество.
Предвид неизпълнението задължението на ответника в уговорения срок,
последният дължал заплащане и на мораторно обезщетение.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 3 620.00 лева, представляваща главница,
възнаграждение по сключен между страните договор за изработка, с предмет
ремонт на л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“, за който е издадена фактура
№********** от 31.03.2023 г., както и сумата от 294.82 лева – мораторна
лихва за периода от 03.04.2023 г. до 23.11.2023 г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
24.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и
разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът представя писмен отговор. Изразява становище за
допустимост и основателност на исковете, като признава изцяло исковете.
В първото по делото заседание, ищецът, действащ чрез процесуалния
си представител заявява, че след завеждане на исковата молба и след
постъпване на писмения отговор, ответникът му е заплатил сума в размер на
1 000.00 лева.
В същото съдебно заседание ищецът отправя и искане за произнасяне с
решение при признание на исковете.
Така предявената молба е допустима, разгледана по същество е
основателна досежно направеното искане за произнасяне с решение при
признание на исковете, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
2
Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася
с решение съобразно признанието. В случая съдът счита, че са налице
предпоставките за постановяване на решение при признание на исковете, като
не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК. Признатото от ответника
право не противоречи на закона и добрите нрави, а освен това е такова, с
което страната може да се разпорежда. Съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът
в настоящото съдебно решение не излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 от
ГПК, а указва, че решението се основава на признанието на исковете от
ответника. Ето защо, исковете следва да бъдат уважени съобразно
направеното признание, като в случая се отчете и направеното от ответника в
хода на делото плащане на сума от 1 000.00 лева, с която се погасява
претенцията за мораторно обезщетение, в това число и законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до датата на плащането, и част
от главницата /510, 84 лева от главницата/, арг. от разпоредбата на чл.76, ал.2
от ЗЗД.
С отговора си ответникът прави и искане, в случай, че до постановяване
на съдебното решение, сумите не бъдат платени на ищеца, да се допусне
отсрочване на изпълнението, което искане съдът счита за неоснователно. По
делото ответникът не ангажира някакви надлежни доказателства, от които да
се установи наличие на предпоставките на разпоредбата на чл.241 от ГПК.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски, включително и тези в
заповедното производство, равняващи се общо на сума от 880, 69 лева /78, 29
лева – в заповедното производство и 802, 40 лева – в исковото/.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Пупилла” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
П.М.П. – управител, ДЪЛЖИ на „Мастъркрафт” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *** 3, чрез адв. И. И. от ШАК, сумата от
3
3 109, 16 лева /три хиляди сто и девет лева и шестнадесет стотинки/ ,
представляваща остатък от главница, възнаграждение по сключен между
страните договор за изработка, с предмет ремонт на л.а. марка „Форд“, модел
„Мондео“, за който е издадена фактура №********** от 31.03.2023 г., ведно с
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 24.11.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
№1163 от 28.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.дело №2567/2023 г. по описа на Районен съд Шумен.
Отхвърля иска за главницата в останалата му част, до пълния предявен
размер, както и иска по чл.422 от ГПК, вр. с чл.86 от ЗЗД, поради плащане на
задълженията в хода на делото.
ОСЪЖДА „Пупилла” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от П.М.П. – управител, да заплати на
„Мастъркрафт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*** 3, чрез адв. И. И. от ШАК, сумата от 880, 69 лева /осемстотин и
осемдесет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща
извършените по делото разноски, включително и тези, направени в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок,
считано от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4