РЕШЕНИЕ
гр.
Русе, 13.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди и единадесета година
в състав:
Районен съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря Е.Д. и в присъствието
на
прокурора ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №6362 по описа за 2010 година, за да се
произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.132,
ал.1, т.2 СК.
Ищцата М.Ш.Р. чрез процесуалния си
представител твърди, че с ответника са бивши съпрузи. От брака си имат две
деца: Д Р.Т., родена на ***г. и Р Р.Т., роден на ***г. С влязло в сила решение
по гр. дело №Б-1331/2004г. Русенският районен съд прекратил брака им поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника, родителските
права спрямо двете им деца предоставил на нея. Осъдил ответника да заплаща ежемесечна
издръжка за децата си по 40 лв за всяко от тях, впоследствие увеличена на по 80
лв месечно с решение по гр. дело №3246/2008г. на РРС. Второто дете не познава
своя баща, тъй като ответникът е напуснал семейството си преди неговото
раждане. Никога не ги е търсил, за да контактува с децата, не им е пращал
подаръци, не изплаща и определената от съда издръжка, която се изплаща от
Община Русе. Тъй като без основателна причина трайно и явно не полага грижи за
отглеждането и възпитанието на децата, не плаща издръжка, моли на основание
чл.132, ал.1, т.2 СК съдът да лиши от родителски права ответника - баща.
Ответникът Р.Т.П. чрез назначения му на
основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител счита, че искът е недопустим,
алтернативно - неоснователен, тъй като изложените в исковата молба
обстоятелства са недоказани. Лишаването от родителски права е крайна мярка за
защита на децата и се прилага, когато с поведението си родителят представлява
опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото им. Същото
становище поддържа и при разглеждане на делото. Не ангажира доказателства в
подкрепа на становището си.
Представителят на Русенска районна
прокуратура изразява становище, че искът е основателен.
По делото са представени писмени
доказателства, разпитан е свидетел, изслушана е непълнолетната Д Т., приет е
Социален доклад, изготвен от И П и Ж И, социални работници при Дирекция
“Социално подпомагане”, отдел “Закрила на детето”.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
От
удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №142/30.01.1995г.
на Община Русе, е видно, че Д Р.Т. е родена на ***г. от родители: майка М.Ш.Т.
(Р.) и баща Р.Т.П..
От
удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане
№1698/5.12.2003г. на Община Русе, е видно, че Р Р.Т. е роден на ***г. от
родители: майка М.Ш.Т. (Р.) и баща Р.Т.П..
От
приложения препис на влязло в сила на 1.09.2004г. решение по гр. дело №Б-1331/2004г.
на Русенския районен съд се установява, че бракът на страните, сключен на 30.06.1990г.,
е прекратен с развод по вина на ответника (съпруга), упражняването на родителските
права спрямо децата Д и Р Р.Т. са предоставени на майката, на бащата е
определен режим на лични отношения с децата всяка първа и трета неделя от
месеца от 9.00 ч. до 17.00 ч., както и двадесет дни през лятото, които не
съвпадат с годишния отпуск на майката и същият е осъден да им заплаща
ежемесечна издръжка. В мотивите на решението съдът е приел за установено, че
ответникът през 2003г. без причина е напуснал семейното жилище и оттогава не се
е интересувал от съпругата и от децата си, не се е обаждал и не поддържа
контакти с тях. Не дава никаква издръжка, а грижите по отглеждането на децата е
поела изцяло майката.
От
приложеното на л.23 удостоверение №М-2595/11.08.2010г. на ОД на МВР Русе, група
“Миграция”, се вижда, че кубинският гражданин Р.Т.П., роден на ***г., няма
постоянен и настоящ адрес в Република България.
От
показанията на свидетеля С Ш.Р., брат на ищцата, се установява, че преди осем
години ответникът напуснал семейството си, заминал за Куба и повече не се
върнал. Оттогава не се е обаждал и не знаят нищо за него. Ищцата многократно е
правила опити да го открие, но те се оказали безуспешни. Малкото дете е със
сериозни здравословни проблеми и за него, както и за непълнолетната Д
единствено се грижи майката, която се издържа с помощи от социалните служби.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетеля, които не са опровергани с противни
доказателства. В подкрепа на същите са данните в приложения Социален доклад на
Д”СП”, отдел “Закрила на детото” гр. Русе, от които се установява, че детето Р
има сериозно неврологично заболяване, диспансеризирано е към невролог и
изостава в нервно-психичното си развитие. Майката осигурява добри условия и
грижи за това дете и е отговорна към състоянието му. Р не познава баща си,
който е напуснал семейството, когато майката е била бременна с него. Д е
ученичка в Х клас на Средно общообразователно духовно училище в гр. Русе,
образователното й равнище е задоволително, има добро поведение, проявява
интерес към хуманитарните науки и получава подкрепа от майка си, която
съдейства за развитието и обучението й. Изразеното становище в Доклада е, че предвид
отсъствието на бащата в живота на децата и трайното му неполагане на грижи за
тях, в техен интерес е да се отнемат родителските му права.
На
основание чл.15 ЗЗакрД съдът е изслушал навършилата 16-годишна възраст Д, която
заявява, че не познава баща си, когото не е виждала от осемгодишна. Той не се е
обаждал, не познава и неговите близки. Вече не си спомня как изглежда баща й,
който ги е напуснал неочаквано по никому неизвестни причини. За нея и за брат й
се грижи единствено тяхната майка.
При
тези данни съдът намира, че са налице предпоставките по чл.132, ал.1, т.2 СК,
тъй като бащата на децата Д и Р Р.Т. трайно не полага грижи за тях и не дава
средства за издръжката им. Същият е абдикирал от родителските си задължения и
не проявява грижи, внимание и интерес към децата си. Това негово поведение
злепоставя и уврежда интересите на децата, поради което възражението на
особения му представител се преценява като неоснователно.
Ето защо съдът намира,
че искът е основателен и следва да бъде уважен.
Произнасянето по иск за лишаване от
родителски права принципно налага произнасяне и по въпросите за режима на лични
отношения на лишения от родителски права родител и издръжката на детето,
съгласно чл.134 СК.
Това се налага, тъй като уважаването на
иска няма за цел и последица прекъсване на отношенията между родител и дете. В
конкретния случай обаче, такова произнасяне не е необходимо, доколкото има вече
постановени режим и издръжка - с решението по бракоразводното дело и по гр.
дело №3246/2008г. на РРС, които се преценяват като адекватни.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ЛИШАВА Р.Т.П., кубински гражданин, роден
на ***г., от родителски права спрямо децата Д Р.Т., родена на ***г., ЕГН ********** и Р Р.Т.,
роден на ***г., ЕГН **********,***, от родители: майка М.Ш.Т. (Р.) и баща Р.Т.П..
Решението може да се обжалва пред
Русенския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Преписи от същото да се изпратят на
Община Русе за вписване на лишаването от родителски права, както и на Дирекция
“Социално подпомагане” гр. Русе за сведение, съгласно чл.136 СК.
Районен съдия: