№ 209
гр. Ямбол, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц. Х. Г.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20232300500171 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София,
подадена от юр.к.Я.Т., против Решение №51/01.02.2023г. на Елховски районен съд,
постановено по гр.д.№20222310100605 по описа за 2022г., с което ГД "Гранична
полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на И. С. С. от гр.******, на основание
чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 и ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г.) сумата
489,36лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 02.09.2019г.-10.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд в дневен, ведно със законната върху главницата, считано от подаване на
исковата молба и разноски в размер на 400лв., като ГД "Гранична полиция" при МВР -
гр.София е осъдена да заплати ДТ в размер на 50лв., разноски в размер на 200лв. в полза на
ЕРС и ДТ в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата
инстанция, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се, че за
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени
съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден
труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Въззивникът изтъква, че при изчисляване на
времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е
приложима нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187,
ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за
процесния период приложими са Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908
от 02.08.2018г. Това според въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда
основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните
служители в МВР, КТ не намира субсидиарно приложение и неправилно районният съд е
1
приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на
основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало да се има предвид, че защитата на
служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо
заплащане и по-висока социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и на
работещите по трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща
формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита
спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира по-
високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът
изтъква, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от
НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими
предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са
налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и
нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по
трудови норми, и при деление на нощното и дневното работно време коефициентът е 1.
По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЕРС в оспорената му
част и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции, вкл.
юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Въззиваемият И. С., чрез адв.Б. и адв.С., е депозирал писмен отговор, с който е
оспорил въззивната жалба и по подробно изложени съображения с анализ на приложимата
правна уредба и при споделяне мотивите на районния съд, е настоял за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, с присъждане на
разноските пред въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивникът ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София не се
представлява.
Пълномощникът на въззиваемия И. С. - адв.Б. депозира писмено становище, с
искане за потвърждаване на обжалваното решение и за отхвърляне на въззивната жалба, с
изложени съображения, според които спорът между страните не попада в обхвата на
постановеното от ВКС ТР №1/15.03.2023г. по тълк.д.№1/2020г.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на И. С.
С. от гр.******, с която против ГД"Гранична полиция" на МВР гр.София е предявен иск по
чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР, който след изменение на размера му е за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 489,36лв., представляваща дължимо и
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в периода
02.09.2019г.-10.07.2020г., получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от
ищеца нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата на главницата от
депозиране на исковата молба до окочнчателното й изплащане.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете по
съображения, че положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен и заплатен,
съобразно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и при приложение на уредбата по
специалния закон - ЗМВР, а именно: Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-
908/02.08.2018г., която нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за
изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и изключва
приложението на Наредбата на структурата и организацията на работната заплата, издадена
на основание КТ и приложима само за работници и служители по трудово правоотношение.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е
2
разкрита от районния съд.
Не е налице спор, че през процесния период - 02.09.2019г.-10.07.2020г., страните
са били обвързани от служебно правоотношение, като И. С. С. е работил в ГПУ-Малко
Търново към РД"ГП"-Елхово – на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ –
София, т.е. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от
ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал
труд на 12-часови смени, т.е и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време
се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи
за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и
ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от
02.09.2019г.-10.07.2020г., ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 400 часа. От
заключението ва ВЛ-це се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 400
часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 457 часа, като разликата между
положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 57
часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ-це е посочило, че
допълнителното възнаграждение за този положен от ищеца извънреден труд за процесния
период възлиза на сумата от 489,36лв., изчислена съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от
ЗМВР.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил
изцяло предявения иск, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, уреждащ при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, който
коефициент е 1, 143.
Решението на ЕРС е валидно и допустимо, но неправилно.
Основното оплакване на въззивника е, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат специалните норми на ЗМВР и наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат
реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота в ЗМВР, която да бъде
преодоляна чрез субсидиарното прилагане на НСОРЗ.
По този въпрос към датата на произнасяне на настоящото решение е постановено
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. по т.д.№1/2020г. на
ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служители на Министерство на вътрешните работи, не са приложими разпоредбите
на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите
на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на посоченото ТР е прието, че съгласно
разпоредбата на чл.46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, са
необходими определени предпоставки, които следва да бъдат разгледани, като първата
предпоставка е празнота в закона, но ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете,
тъй като нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8
астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага – през деня, в неговата "светла" част и през нощта – в неговата "тъмна" част, в
последната хипотеза от 22 часа до 6.00 часа. При съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и
3 ЗМВР с чл.140 КТ ВКС е приел, че разпоредбите на ЗМВР установяват по–голяма
3
продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с
тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Независимо от това,
различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по–голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР, според ВКС се аргументира с
основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР. Посочено е, че
разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които
предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и
заплащането, да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С последната,
представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на
вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд от
служителите на МВР. Посочено е от ВКС, че действително в издадените на основание
чл.187, ал.9 ЗМВР от министъра на вътрешните работи наредби (които са цитирани и от
районния съд) липсва правило като това на чл.9, ал. 2 НСОРЗ за превръщане на нощните
часове труд в дневни с коефициент, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се
създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. С ТР е прието, че не са налице и
останалите две предпоставки за прилагането на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, тъй като случаите по
ЗМВР и по КТ не са сходни - трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на
частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна
власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни и при разработването и
приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на
служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се
компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за
прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.
189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1
ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7
ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни
условия за придобИ.е право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І
категория труд /чл. 69 КСО/ и др. Именно тези разрешения на специалния закон ЗМВР,
според ВКС съответствуват и на правото на ЕС, както и на решението на Съда на
Европейския съюз по дело № С-262/20г.
Неоснователен е доводът на пълномощника на въззиваемия, че в обхвата на
посоченото ТР на ВКС не попада настоящия спор, доколкото същият касае период преди
изменението от 2020г. на чл.187, ал.1 от ЗМВР, съгласно която редакция на нормата
работното време през нощта е 8 часа. Нито в мотивите, нито в диспозитива на
постановеното и задължително за съдилищата тълкувателно решение, ВКС е посочил, че
даденото задължително тълкуване касае приложението на Закона за МВР, но след неговото
изменение с ДВ бр. 60/07.07.2020г. Обратно, в самите мотиви е анализирана нормата на
чл.187 ЗМВР в действалата и сегадействащата й редакция, че нормалната продължителност
на работното време е 8 часа дневно, като изрично е направено тълкуване на израза "8 часа
дневно" - че смисълът е, че работното време е 8 астрономически часа, независимо от частта
на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата светла част и
през нощта – в неговата тъмна част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа. В чл.187,
ал.3 ЗМВР, в редакцията преди изменението от 2020г., също е посочен времевият интервал
за полагане на труд през нощта и той е от 22 до 6 часа, т.е. 8 часа. От съдържанието на
тълкувателното решение е изяснено, че непълнота на правната уредба в ЗМВР липсва както
преди, така и след изменението на закона. Поради това, настоящият състав не споделя
становището на въззиваемата страна, че за спора е неприложимо тълкуването, дадено в ТР
№ 1/2020 г /15.03.2023г. по т. д. № 1/2020г. на ОСГК на ВКС.
Независимо от досегашната практика на съдилищата, в т.ч. и на ЯОС, след
приемане на посоченото тълкувателно решение на ВКС, съдът е длъжен да се съобрази и да
приложи даденото от ВКС тълкуване на правните норми. При така даденото разрешение на
спорния по делото въпрос за приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ и преобразуването на
нощния труд в дневен с коефициент 1,143 на служителите в МВР, оспореното решение на
ЕРС е неправилно и следва да бъде отменено. Предявеният иск е неоснователен и недоказан,
тъй като положеният от ищеца в процесния период нощен труд от 400 часа е надлежно
заплатен от ответника. Тези положени от ищеца часове нощен труд не подлежат на
4
преобразуване с коефициента на чл.9, ал.2 НСОРБ и не се явява незаплатена от ответника
разлика, дължима на ищеца като допълнително трудово възнаграждение. Предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото, обжалваното решение следва да бъде отменено и в
частта на възложените на ответника за заплащане ДТ и разноски, направени от ЕРС, както и
в частта на присъдените на ищеца разноски. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК право на
разноските по делото пред двете съдебни инстанции има ответникът, сега въззивник, на
който следва да се присъдят разноски в размер на сумата общо 225лв. (25лв. - ДТ за
въззивната жалба и 200лв. юрисконсултско възнаграждение – 100лв. за първата и 100лв. за
въззивната инстанция, съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП, вр. с чл.78, ал.8 ГПК).
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №51/01.02.2023г. на Елховски районен съд,
постановено по гр.д.№20222310100605 по описа за 2022г. на този съд И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. С. С. от гр.******,
ул.*****№**, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, против Главна дирекция "Гранична полиция"
при МВР- гр.София, ул.“Мария Луиза“№46, Булстат *********, представлявана от
Гл.комисар Р.Д., иск по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ
бр.60/2020г.) за присъждане на сумата 489,36лв., представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода 02.09.2019г.-10.07.2020г.,
получен след преизчисляване на положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно
със законната върху главницата, считано от подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА И. С. С. от гр.******, ул.*****№**, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, да
заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР- гр.София, ул.“Мария
Луиза“№46, Булстат *********, представлявана от Гл.комисар Р.Д., на основание чл.78, ал.3
и ал.8 ГПК сумата 225лв, представляваща направени по делото разноски пред първата и
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5