№ 6296
гр. С., 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110142592 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК вр. чл. 238 ГПК.
С искова молба ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД), чрез адв. Г., е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу
АНЖ. Б. Т. положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 825,89 лв., представляваща неизплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода 18.07.2018 г. – 17.11.2018 г.; 681,89 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 08.11.2017г. във
връзка с договорен абонамент за номер ************, за мобилно устройство „APPLE
iPhone 7 32 GB Black“, дължими за периода от м.01.2019 г. до м.10.2019 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2020 г.
до окончателното изплащане на сумите, за които суми по реда на чл. 410 ГПК е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 20781/2020 г. по описа на СРС,
167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата
на договор за предоставяне на мобилни услуги от 08.11.2017 г., ответницата била абонат на
дружеството-ищец с клиентски номер ********** и титуляр на предпочетения мобилен
номер ************, с избрана абонаментна програма „Тотал 24,99 лв.“ с уговорен срок на
действие 24 месеца до 08.11.2019 г. Ответницата сключила и Договор за лизинг от същата
дата – 08.11.2017 г., по силата на който взел мобилно устройство „APPLE iPhone 7 32 GB
Black“ на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 61,99 лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Въз основа на посочения
договор ответницата ползвала предоставените от ищеца мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната – **********. За
потребените от абоната – ответник услуги за периода от 18.07.2018 г. до 17.11.2018 г.
ищецът издал фактури от 18.08.2018 г., 18.09.2018 г., 18.10.2018 г., кредитно известие от
18.11.2018 г. и крайна фактура от 18.12.2018 г. Ответницата потребила и не заплатила
мобилни услуги на обща стойност 773,70 лв., фактурирани за три последователни отчетни
месеца – м.08.2018 г., м.09.2018 г. и м.10.2018 г. С кредитно известие от 18.11.2018 г. била
1
извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на -9,40 лв. (с ДДС) за
върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, като
била начислена и дължимата се лизингова вноска в размер на 61,99 лв. и бил отразен
незаплатения баланс в размер на 773,70 лв. за предходните три отчетни периода, при което
задължението за плащане възлизало на сума в размер на 825,89 лв. Неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност
825,89 лв., ангажирало договорната му отговорност, като във връзка с общите условия
ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори с ответницата и издал крайна
фактура № **********/18.12.2018 г. с начислени суми за плащане, както следва: 681,89 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 08.11.2017г. във
връзка с договорен абонамент за номер ************, дължими за периода от м.01.2019 г.
до м.10.2019 г.; 825,89 лв., представляваща неизплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода 18.07.2018 г. – 17.11.2018 г. Ето защо моли съда
да уважи предявените искове за посочените по – горе суми, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2020 г. до
окончателното изплащане на сумите, за които суми по реда на чл. 410 ГПК е издадена
заповед по ч.гр.д № 20781/2020 г. по описа на СРС, 167 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба,
не се е явила в първо съдебно заседание и не е изпратила представител, както и не е
направила искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие.
С молба от 23.03.2022 г. ищецът, чрез адв. Г., е поискал постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
СРС, 167 състав е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, съобразно разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК са: 1/ ответникът да
не е представил в срок отговор на исковата молба; 2/ редовно призованият ответник или
негов представител да не се е явявил в първото редовно открито съдебно заседание; 3/ да не
е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да са му
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
първото редовно о. с. з.; 5/ ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска; 6/ искът да е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В разглеждания случай както с Разпореждане № 19692/29.09.2021 г., надлежно връчено
лично на ответника на 24.12.2021 г., така и със съобщението за датата на насроченото
съдебно заседание, надлежно връчено лично на ответника на 05.02.2022 г., на АНЖ. Б. Т. е
указана възможността за постановяване на неприсъствено решение в случай, че не
представи отговор, не се яви в първо съдебно заседание и не направи искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие. Както се изясни, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същата не е
депозирала отговор на исковата молба, не се е явила в първо съдебно заседание и не е
изпратила представител, както и не е направила искане делото да бъде разгледано в нейно
отсъствие. С молбата от 23.03.2022 г. ищецът изрично е поискал постановяване на
неприсъствено решение. Наред с това видно от наведените с исковата молба твърдения и
приетите писмени доказателства, съдът намира, че исковете са вероятно основателни - арг.
чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ето защо съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на
2
неприсъствено решение.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност за присъждането на разноски,
разполага единствено ищецът. Последният е поискал присъждането им, поради което следва
да му бъдат присъдени следните суми: 231,49 лв. за заповедното производство, от които:
30,16 лв. за държавна такса и 201,33 лв. за възнаграждение за адвокат, и 249,84 лв. за
исковото производство, от които: 69,84 лв. за държавна такса и 180 лв. за възнаграждение за
адвокат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че АНЖ. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: с.
Г., ул. „Д.“ № 8, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД), ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ж.к. „М. - 4“, Бизнес парк С., сграда 6, следните суми: 825,89 лв., представляваща
неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода
18.07.2018 г. – 17.11.2018 г.; 681,89 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 08.11.2017г. във връзка с договорен абонамент за номер ************,
за мобилно устройство „APPLE iPhone 7 32 GB Black“, дължими за периода от м.01.2019 г.
до м.10.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 29.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми по реда на
чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д №
20781/2020 г. по описа на СРС, 167 състав.
ОСЪЖДА АНЖ. Б. Т. , ЕГН **********, с адрес: с. Г., ул. „Д.“ № 8, да заплати на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД),
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. „М. - 4“, Бизнес парк С.,
сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 249,84 лв. - разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата от 231,49 лв. - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 20781/2020 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3