Решение по дело №601/2024 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 1135
Дата: 21 май 2025 г. (в сила от 21 май 2025 г.)
Съдия: Виктор Атанасов
Дело: 20247120700601
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1135

Кърджали, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ВИКТОР АТАНАСОВ
   

При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20247120700601 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5, във връзка с ал.1 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от Ю. Н. А., с посочен адрес - [населено място], [адрес], [община], [област], [ЕГН], с посочен съдебен адрес за призоваване - [населено място], [улица], [адрес], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0289-000058 от 29.11.2024 год., издадена от [длъжност] в РУ - [населено място] към ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП, на жалбоподателя Ю. Н. А. е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС и въз основа на която са отнети СРМПС №[номер] и 2/два/ броя регистрационни табели с №[рег. номер], за срок от 6/ шест/ месеца.

Жалбоподателят Ю. А. сочи в жалбата, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0289-000058 от 29.11.2024 год. на [длъжност] в РУ – [населено място] към ОДМВР - Кърджали, на основание чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка - „прекратяване на регистрация на ППС“, за срок от 6 месеца, както и отнемане на СРМПС №[номер] и на 2/два/ броя регистрационни табели №[рег. номер], за това, че на 29.11.2024 год. около 15:18 часа, в [населено място], на [улица], до ***, с посока към ***“, е управлявал личния си лек автомобил, [Марка], модел „[модел]“, с рег.№[рег. номер], след употреба на наркотични вещества, установено в 15:28 часа на 29.11.2024 год. с техническо средство „Дръг тест 5000“, с фабр. №[номер], с проба №[номер], тариран до м.февруари 2025 год., дисплеят на който е отчел положителен резултат за употреба ***, както и че му бил издаден талон за изследване с №[номер] и 8 броя холограмнни стикери. Сочи, че в заповедта е записано, че е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Жалбоподателят заявява, че не е доволен от така постановената заповед, поради което я обжалва пред съда и моли същия да я отмени, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, както и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, ведно с всички законни последици от това. Излага съображения за това, като сочи, че не е управлявал МПС след употреба на наркотици или техни аналози, тъй като никога в живота си не е ползвал такива вещества и субстанции. В жалбата се описва, че жалбоподателят работил в *** и в момента на проверката се е прибирал към дома си от работа и че предната вечер е имал зъбобол, поради което се е наложило да употреби обезболяващ медикамент „***”. Жалбоподателят сочи, че се е възползвал от дадената му възможност в издадения талон за медицинско изследване и в определения му срок се е явил в МБАЛ „***” ЕООД [населено място], където е дал кръв и урина за изследване, но резултатите все още не били известни.

На следващо място жалбоподателя счита, че [длъжност] Е. Х. не е оправомощен да издава заповед за прилагане на ПАМ.

С жалбата, с оглед на гореизложените съображения, моли да бъде призован на съд и след като докаже твърденията си, да бъде постановено решение, с което да бъде отменена изцяло Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0289-000058 от 29.11.2024 год., издадена от Е. Х., на длъжност „[длъжност]“ в РУ - [населено място] към ОДМВР - Кърджали, като незаконосъобразна, както и моли му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Призован редовно за съдебните заседания, жалбоподателят Ю. Н. А., с посочен адрес - [населено място], [адрес], [община], [област], не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения процесуален представител – адв.Н. М. от АК – [област], преди първото съдебно заседание, насрочено за 11.02.2025 год., е депозирана молба-становище, в която заявява, че поддържа жалбата по изложение в нея съображения, а в представена молба преди последното съдебно заседание, проведено на 08.05.2025 год., излага съображения по същество на спора, като твърди, че от доказателствата по делото - протокол за извършена експертиза №25/TKX-255 от 07.04.2025 год. на екип експерти от ЦЕКИ към НИК - МВР, се установява по безспорен начин, че в пробите кръв и урина, взети от жалбоподателя, не е било установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. с чл.3 от ЗКНВП. Излага довод, че съгласно чл.23 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, на експертен анализ подлежат предоставените проби урина и кръв, но употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, като в тази връзка счита, че резултата от изследването, доколкото по нормативен ред е призната по-висока степен на достоверност на резултата от кръвното изследване спрямо резултатите от тестването с техническо средство и/или от изследването на пробата урина, не можело да се приеме за доказано, че по отношение на жалбоподателя са били налице предпоставките за издаване на обжалваната прилагане на ПАМ, което налагало нейната отмяна. С оглед на изложеното, с молбата-становище се иска съдът да отмени атакуваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0289-000058 от 29.11.2024 год., издадена от Е. Х., на длъжност „[длъжност]“ в РУ - [населено място] към ОДМВР - Кърджали, ведно с всички законни последици от това, както и да бъдат присъдени на жалбоподателя и направените по делото разноски, съобразно представения списък на разноските.

Ответникът по жалбата – [длъжност] в Районно управление - [населено място] към ОДМВР – Кърджали – Е. Е. Х., редовно призован за съдебните заседание, не се явява и не се представлява. Преди първото съдебно заседание, проведено на 11.02.2025 год., от процесуалния представител на ответника – гл.юрк. в ОДМВР – Кърджали - С. Ч. е депозирана молба, в която заявява, че оспорва жалбата. По същество моли съда да приеме, че атакуваният административен акт е законосъобразен, като постановен при наличието материалноправните предпоставки за това, издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, с предвиденото съдържание, в това число правно и фактическо основание, без допуснати процесуални нарушения, както и че е съобразен с целта на закона, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Подробни доводи и съображения в подкрепа на оспорената заповед за прилагане на ПАМ излага в писмени бележки, приложени към депозирана молба. В тези писмени бележки, отново моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, в случай, че по делото са представени доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение и се претендират разноски за това, които са над минималния размер, определен по реда на Наредбата №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прави възражение за прекомерност, като счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и определяне на разноски за платено адвокатско възнаграждение, над минимално определените по реда на наредбата, се явява прекомерно и не отговаря на критериите хонорарът да е „обоснован и справедлив“.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Екземпляр от оспорената заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.11, стр.2/, е връчен лично на жалбоподателя Ю. Н. А., на датата 29.11.2024 год., за което е положен подпис на получателя и е отбелязана датата на връчване. Жалбата срещу нея е подадена на датата 12.12.2024 год., естествено, не по предвидения в закона ред – чрез административния орган, чиито акт се обжалва, а направо до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№3151/12.12.2024 год., видно от положения щемпел върху същата/л.2/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 13-ия/тринадесетия/ ден след връчването на екземпляр от оспорената заповед за налагане на ПАМ, като разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК, от което следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, т.е. жалбата е подадена в законоустановения срок, в предвидената от закона писмена форма, макар и не по предвидения ред. Същата, освен това, е подадена от лице – Ю. Н. А. - неин адресат, спрямо което е приложена тази ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед №24-0289-000058 от 29.11.2024 год./л.11/, Е. Е. Х. - [длъжност] в РУ - [населено място] към ОДМВР - Кърджали, е наложил на жалбоподателя Ю. Н. А. принудителна административна мярка/ПАМ/ - прекратяване на регистрация на ППС за срок до 6 месеца. Заповедта е издадена на основание чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП, а от фактическа страна същата е мотивирана с обстоятелството, че от същия [длъжност] в РУ - [населено място] към ОДМВР - Кърджали - Е. Е. Х., срещу жалбоподателя Ю. А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение с бланков №GA1412771 от 29.11.2024 год., за това, че на 29.11.2024 год., около 15:18 часа, в [населено място], по [улица], до ***, по посока ***“, управлява собствения си лек автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер], след употреба на наркотични вещества, установено в 15:28 часа на 29.11.2024 год. с техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“, с фабр. номер [номер], номер на проба [номер], тариран до м.февруари 2025 год., дисплеят на който отчел положителен резултат ***. На водача бил издаден талон за медицинско изследване номер [номер] и 8 броя холограмни стикери. Описаното деяние било квалифицирано като виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.2-ро от ЗДвП.

С разпореждане на съда от 13.12.2024 год. е изискана от административния орган, издал оспорената заповед, в заверен препис цялата административна преписка по издаване на заповедта, като същата е представена със съпроводително писмо Рег.№289000-3433 от 19.12.2024 год./л.10/, постъпила в съда на 20.12.2024 год. Към преписката по издаване на оспорената заповед е представен и е приет като доказателство по делото заверен препис от Акт за установяване на административно нарушение с бланков №GA1412771 от 29.11.2024 год., съставен от Е. Е. Х. – [длъжност] в РУ - [населено място] при ОДМВР – Кърджали, в присъствието на свидетеля – З. А. С. от [населено място]/л.18/, в който е описано, че е съставен срещу Ю. Н. А., с постоянен адрес: [населено място], [адрес], [община], [област], с [ЕГН], СУМПС [номер], за това, че на 29.11.2024 год., около 15:18 часа, в [населено място], по [улица], до ***, по посока ***“, управлява собствения си лек автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер], след употреба на наркотични вещества, установено в 15:28 часа на 29.11.2024 год. с техническо средство дрегер „Дръг тест 5000“, с фабр. номер [номер], номер на проба [номер], тариран до м.февруари 2025 год., дисплеят на който отчел положителен резултат ***. На водача бил издаден талон за медицинско изследване номер [номер] и 8 броя холограмни стикери. Така съставения АУАН е бил предявен на соченото за нарушител лице за подпис, който го е подписал без възражение и се е подписал за получаване на екземпляра от акта. В този АУАН е вписано, че като доказателства са иззети СУМПС [номер], СРМПС №[номер] и два броя регистрационни табели с №[рег. номер].

Към преписката по издаване на оспорената заповед е приложено и е прието като доказателство по делото, заверено копие от издадения на жалбоподателя талон за изследване с бл.№[номер]/л.18/, издаден от актосъставителя Е. Е. Х., в който също е отразено, че при извършената предварителна проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози с дрегер „Дръг тест 5000“, с фабричен №[номер], на 29.11.2024 год., в 15:23 часа, на лицето Ю. Н. А., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [адрес], [община], [област], техническото средство е отчело положителен резултат ***. В този талон за изследване е отразено, че проверяваното лице Ю. Н. А. не е приел показанията на техническото средство или теста, като същият е заявил, че иска да бъде изследван за употребата на наркотични вещества или техни аналози чрез медицинско и химическо изследване, за което собственоръчно се е подписал в съответната графа от протокола и за което, в талона е отразено, че същият следва да се яви във ФСМП [населено място], до 45 минути от връчването на талона, за да даде биологична проба за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. Екземпляр от талон за изследване с бланков №[номер] е връчен, срещу подпис, на жалбоподателя А., в 16:05 часа на 29.11.2024 година.

В хода на делото, от ответника, чрез процесуалния му представител, е представено и е прието като доказателство Служебна бележка Рег.№292р-4523 от 10.02.2025 год. на ОДМВР – Кърджали/л.35/, с което, Сектор „***” при Областна дирекция на МВР - Кърджали удостоверява, че Е. Е. Х., с [ЕГН], е държавен служител в МВР от [дата], като от [дата] е преназначен на длъжност „[длъжност] към РУ –[населено място] при ОДВМР – Кърджали, както и че не е в процедура на прекратяване на служебно правоотношение.

По административната преписка е приложена и приета като доказателство мотивирана резолюция №24-0289-М000041 от 02.12.2024 год./л.15/, издадена от П. А. Д. – началник РУ – [населено място] към ОДМВР – Кърджали, с която, на основание чл.54, ал.1, т.9, във връзка чл.33, ал.2 от ЗАНН и образувано ДП №[номер]/[година] по описа на РУ - [община], е прекратено административнонаказателното производство по АУАН с бланков №GA1412771 от 29.11.2024 год., съставен срещу Ю. Н. А., за констатираното с този АУАН административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.2/второ/ от ЗДвП.

По делото, със съпроводително писмо с Рег.№3565/24 от 16.04.2025 год./л.69/ на Районна прокуратура – Кърджали, ТО - [населено място], е представено и е прието като доказателство заверено копие от Протокол за извършена експертиза №25/ТКХ-225 от 07.04.2025 год., изготвена от екип експерти от Център за експертни криминалистични изследвания към Националния институт по криминалистика към МВР/л.70-л.73/, назначена по ДП №[номер]/[година] по описа на РУ – [населено място] към ОДМВР - Кърджали, от заключението на която се установява, че след извършено изследване на проби кръв и урина, взети от Ю. Н. А. на 29.11.2024 год., в същите не е установено наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците - приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 от ЗКНВП, като в кръвната проба е установено наличие ***, а в пробата урина – наличие ***.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за налагане на принудителна административна марка жалба се явява доказана и основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед Рег.№8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи/л.13-л.14/, с която, на основание чл.165, чл.186, ал.1 и чл.189, ал.1, ал. 5 и ал.12 от Закона за движение по пътищата, чл.37, ал.1, б.„б“, чл.39, ал.2а и чл.47, ал.2, във връзка с ал.1, б.„а“ от Закона за административните нарушения и наказания, чл.45, ал.2, т.13 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи и чл.33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи, са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в т.1.3. от заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, в рамките на обслужваната територия: като в т.1.3.2./предл.второ/ от заповедта, като такива длъжностни лица, които да осъществят контрол по ЗДвП са посочени заемащите длъжност „[длъжност] II - I степен“ и командир на отделение (пътен контрол) в ОДМВР и в техните териториални структурни звена. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №292з-1972 от 18.09.2023 год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали, издадена в изпълнение изискванията на чл.172, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата, Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи и на основание чл.43, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Кърджали да прилагат ПАМ по Закона за движение по пътищата/л.12/. С т.2, изр.2/второ/ от тази заповед, са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, букви „б“, „е“ и „ж“, т.2, букви „а“, „в“, „д“, „л“ и „м“, т.2а, букви „а“ и „б“ от Закона за движение по пътищата, с мотивирани заповеди, назначените по график служители на длъжност „[длъжност]и“ в РУ при ОДМВР - Кърджали - за нарушения на закона за движение по пътищата извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР - Кърджали.

В случая, оспорената заповед е издадена именно от такъв държавен служител – „[длъжност]“ в РУ – [населено място] при ОДМВР – Кърджали, видно и от представената Служебна бележка Рег.№292р-4523 от 10.02.2025 год. на ОДМВР – Кърджали, Сектор „***” при Областна дирекция на МВР – Кърджали, за нарушение на разпоредба от ЗДвП, извършено на територията на [населено място], т.е. на територията, обслужвана от РУ – [населено място] при ОДМВР - Кърджали. Следва да се отбележи, че действието на тази Заповед №292з-1972 от 18.09.2023 год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали не е обвързано със срок и доколкото не е отпаднало правното основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от оправомощен материално и териториално компетентен орган, а именно – от [длъжност] при ОДМВР – Кърджали. Предвид изложеното по-горе съдът намира за напълно неоснователни доводите, изложени в жалбата, за липса на компетентност на органа, издал процесната заповед за прилагане на ПАМ.

На следващо място, с оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма, изискуема се съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта, като е посочен номер и дата на АУАН, с който се твърди да е установено извършеното от жалбоподателя Ю. Н. А. нарушение, посочен е с трите имена, длъжност и месторабота актосъставителят, който е съставил този АУАН, посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е и МПС – лекият автомобил, който се твърди да е бил управляван от жалбоподателя, както и регистрационния номер, посочени са трите имена, точен адрес и ЕГН на жалбоподателя, отбелязано е фактическото основание за издаване на заповедта, посочена е и нарушената от жалбоподателя А. правна норма от ЗДвП – чл.5, ал.3, т.1, предл.2-ро от ЗДвП, както и е посочено правното основание за издаването й – чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП.

По тези съображения съдът в настоящия състав намира, че са спазени изискванията за съдържанието на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, включително и изискването на т.4 от тази ал.2, като заповедта в достатъчна степен съдържа фактическите и правните основания за издаването й, като същата е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което се прилага тази ПАМ.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, т.е. относно съответствието й с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира обаче, че заповедта е незаконосъобразна и е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, като за да стигне до този извод, съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП, в приложимата й редакция (Обн., ДВ, бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство или с тест за установяване на концентрацията с алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологични лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“, за срок от 6 месеца до една година. Предписанието, дадено в тази норма, е императивно и само при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон принудителна административна мярка/ПАМ/.

В настоящия случай, с оспорената Заповед за налагане на ПАМ №24-0289-000058 от 29.11.2024 год., на жалбоподателя Ю. А. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрация на пътно превозно средство“, като от описаната в нея фактическа обстановка е видно, че органът е приел за доказана една от регламентираните с горната разпоредба хипотези, а именно - управление на моторно превозно средство от собственик, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като е ясно, че така описаното кореспондира с нормата на чл.5, ал.3, т.1, предл.II/второ/ от ЗДвП, съгласно която, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В тази конкретна хипотеза на чл.171, т.2a, б.„б“ от ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ е установяване по надлежния ред на факта на употреба от водача на МПС на наркотични вещества или техни аналози, като нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Във връзка с горното следва да се посочи, че според чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, като в случая това е Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози.

Така, в чл.3, ал.1 от горецитирана наредба е регламентирано, че при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест, като същевременно, разпоредбата на чл.3а, т.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. гласи, че когато лицето не приема показанията на теста, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Пак в тази връзка, съгласно чл.23, ал.1, изр.2/второ/ и 3/трето/ от Наредба №1 от 19.07.2017 год., употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.

В настоящия случай, от обсъдените по-горе писмени доказателства, приобщени по делото, става ясно и е безспорно установено, че жалбоподателят Ю. Н. А., спрямо когото е приложена процесната ПАМ, на посочените в заповедта дата, време и място, е управлявал собственото си МПС, описано в оспорения административен акт, като след спирането му и при извършената му проверка от контролните органи като водач на МПС, за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дръг тест 5000“, с фабричен №[номер], последния е отчел положителен резултат, а именно наличие ***. От друга страна обаче, безспорно се установява също така, че жалбоподателят Ю. А. не е приел показанията на теста, поради което същият е оспорил резултатите чрез даване на проби кръв и урина за изследване по реда, определен в Наредба №1 от 19.07.2017 год. При това положение, както повеляват горецитираните текстове на посочената наредба, установяването на правнорелевантния факт на употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да бъде извършено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, каквото към датата на издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ безспорно не е било извършено, респ. не е съществувало, като такова изследване е осъществено едва в хода на настоящото съдебно производство. В случая, от надлежно учреждение по смисъла на чл.20, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. – Националния институт по криминалистика при МВР, е извършено химико-токсикологично изследване на взетите на 29.11.2024 год. от жалбоподателя Ю. А. проби кръв и урина, като резултатите от същото са обективирани в Протокол за извършена експертиза, която е била назначена по ДП №[номер]/[година] по описа на РУ - [община]. Видно от експертното заключение, изготвено на 07.04.2025 год. от вещи лица – специалисти в областта на химията в Центъра на експертни криминалистични изследвяни към НИК - МВР, при извършеното, в периода от 12.03.2025 год. до 17.03.2025 год., лабораторно изследване на проба кръв и урина, иззети от жалбоподателя А., не е установено наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 от ЗКНВП, като в кръвната проба е установено наличие ***, а в пробата урина – наличие ***. Така посочените резултати от извършената химико-токсикологично експертиза разколебават и оборват по категоричен начин приетата за установена фактическа обстановка, описана в мотивите на оспорената заповед за налагане на ПАМ, а именно - че жалбоподателят Ю. А. е управлявал собственото си МПС след употреба ***. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за категорично доказано, че в случая не са били налице фактическите основания за издаване на такава заповед за налагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя Ю. А., тъй като правнорелевантният факт относно употребата на наркотични вещества или техни аналози не е бил доказан по надлежния ред с химико-токсикологично изследване, доколкото е безспорно от наличните доказателства, че жалбоподателят А. е дал проби кръв и урина за лабораторно изследване именно поради това, че същият не се е съгласил с показанията на теста. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него са определящи за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, а не тестът, извършен с техническо средство, като този извод следва от регламентираното в чл.171, т.1, б.„б“, предл. последно от ЗДвП, според което, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4, установените стойности са определящи. При това положение, съдът в настоящия състав намира, че в случая категорично не са били налице материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„б“, във връзка с чл.5, ал.3, т.1, пред.II/второ/ от ЗДвП, за издаване на заповед за прилагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя Ю. Н. А., от което следва, че така издадената заповед е материално незаконосъобразна, т.е. същата е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона и по отношение на същата е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.

Съдът намира също така, че оспорената заповед за налагане на ПАМ, издадена от [длъжност] в РУ – [населено място] при ОДМВР – Кърджали, категорично не е съобразена от страна на нейния издател и с нормата на чл.6, ал.10 от Наредба №1 от 19.07.2017 год., където изчерпателно са изброени хипотезите, при наличието на които, показанията на теста за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози са достатъчни за налагане на ПАМ: при отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая, по делото няма абсолютно никакви доказателствата или данни, а няма дори и твърдения от страна на административния орган, жалбоподателят Ю. А. да е отказал да подпише, респ. да получи талона за изследване или че същият не се е явил в указания срок и място за даване на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, или че въобще лицето е отказало даването на такива проби, респ. нито една от посочените хипотези не е била налице, поради което административният орган не е имал основание да се позове на резултата от теста (дрегер тест), установяващ употребата ***. При това положение и с оглед спазването на правилото на чл.171, т.1, б.„б“, предл. последно от ЗДвП, което вече бе коментирано по-горе, и което правило, според съда, по аналогия е относимо и за ПАМ в хипотезите на чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, по разбиране на настоящия съдебен състав, е следвало административният орган да изчака резултатите от химико-токсикологичното изследване и съобразно тях да предприеме действия по издаване на заповед за налагане на ПАМ от вида на процесната. Вместо това, същият е издал процесната заповедта без наличието на положителен резултат от химико-токсикологичното изследване, който както се посочи, е и отрицателен, с което административният орган не е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, в противоречие с изискването на чл.35 от АПК. Съдът намира, че в случая това нарушение се явява съществено, тъй като ако беше изчакал и взел предвид резултатите от лабораторното изследване, органът би достигнал до различни правни изводи, поради което следва да се приеме, че по отношение на оспорената заповед за прилагане на ПАМ е налице и съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Най-сетне, съдът в настоящия състав намира, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ се явява издадена в несъответствие и с целта на закона, т.е. по отношение на същата е налице отменителното основание и по чл.146, т.5 от АПК. В тази връзка следва само да се посочи, че съгласно чл.22 от ЗАНН, принудителни административни мерки могат да се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, а съгласно чл.23 от същия закон, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ, като това именно е сторено с нормата на чл.171 от ЗДвП, в ал.1 на която е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат изброените по-надолу в нормата принудителни административни мерки. В конкретния случай, обаче, с така приложената ПАМ нито се предотвратява, нито се преустановява административно нарушение, нито пък се отстраняват някакви вредни последици от такова нарушение, още по-малко пък се осигурява по някакъв начин безопасността на движението по пътищата или се преустановява нарушение, свързано с тази безопасност. Така издадената по отношение на жалбоподателя Ю. Н. А. заповед за прилагане на ПАМ е самоцелна, т.е. с нея по никакъв начин не се постигат целите, формулирани в нормата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, а има по-скоро репресивен характер спрямо това лице, което съставлява основание за отмяната й и по смисъла и на чл.146, т.5 от АПК.

Така, предвид всичко изложено по-горе, при извършената служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира и приема, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия със Заповед с Рег.№292з-1972 от 18.09.2023 год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали, при спазване на изискуемата се от закона писмена форма, но същевременно е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, т.е. настоящият съдебен състав счита, че по отношение на същата са налице отменителните основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

По така изложените по-горе съображения, Административен съд - Кърджали намира, че жалбата на Ю. Н. А., с постоянен адрес - [населено място], [адрес], [община], [област], се явява основателна и доказана, а оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0289-000058 от 29.11.2024 год., издадена от Е. Е. Х. – [длъжност] в РУ - [населено място] към ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразна - издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена с решението по настоящото дело.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя Ю. Н. А., изразена още в подадената жалба и в депозираната впоследствие молба от процесуалния му представител, за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи в случая общо в размер на 1210.00/хиляда двеста и десет/ лева, представляващи внесената държавна такса по сметка на Административен съд – Кърджали, в размер на 10.00/десет/ лева, за образуване на административното дело, съгласно приложено по делото преводно нареждане за плащане към бюджета от 12.12.2024 год., референция [номер]/л.4/ и заплатеното в брой адвокатско възнаграждение с ДДС, за един адвокат, в размер на 1200.00/хиляда и двеста/ лева, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие №[номер] от [дата] и подписано пълномощно към него от същата дата/л.30/. По делото, от пълномощника на ответника по жалбата – ст.юрк. С. Ч., е направено възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение в депозирана от него молба на 11.02.2025 год. и в приложените към нея писмени бележки. По повод това възражение за прекомерност съдът намира следното:

Съгласно чл.8, ал.3 (Нова – ДВ, бр.84 от 2016 г., изм., бр.88 от 2022 г.) от Наредбата №1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е определено в размер на 1000 лева. Този размер, с оглед изменението на чл.1 от същата Наредба, не се явява минимален размер на адвокатското възнаграждение, но съдът намира, че с оглед обема, характера и вида на осъществените от пълномощника на жалбоподателя правна защита и съдействие по настоящото дело, този размер на възнаграждението се явява адекватен и съразмерен на същите и следва да бъде присъден в пълния му претендиран размер. Следва също така, да се посочи, че съгласно §2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 год., за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите по ЗДДС. По делото е представено писмено доказателство – удостоверение за регистрация по ЗДДС от 06.11.2024 год./л.32, л.59/, от което е видно, че адвокат Н. В. М. е регистрирано по ЗДДС лице, от 30.05.2016 год., с идентификационен № по ДДС: [номер]. От представения по делото Договор за правна защита и съдействие №[номер] от [дата] следва извод, че по делото е договорено адвокатско възнаграждение, в размер на 1000.00 лева, като върху договореното възнаграждение, в този размер от 1000.00 лева, е начислен и 20% ДДС, в размер на 200.00 лева и така е формирана общата сума, в размер на 1200.00 лева, заплатена от жалбоподателя Ю. А., представляваща дължимото адвокатското възнаграждение с начислен и съответно заплатен ДДС.

Отделно от горното, съдът намира, че така заплатеното възнаграждение не е прекомерно и е адекватно на реално извършените процесуални действия от страна на пълномощника на жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22: (т.54) - член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Както вече бе посочено по-горе, в конкретния случай заплатеното възнаграждение отговаря на реално осъществените процесуална защита и съдействие. С други думи, с оглед фактическата и правна сложност на производство и осъществените процесуални действия от пълномощника на жалбоподателя, заплатеното от него адвокатско възнаграждение не надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по дела от подобен характер. В този смисъл е и указанието на СЕС по дело С-438/22, че съдът да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както икономическия и правен контекст, в който той се вписва. Предвид горното, съдът намира, че възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение и това адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на жалбоподателя Ю. Н. А. в пълния му заплатен от него и претендиран размер.

За дължимите на жалбоподателя Ю. Н. А., деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР – Кърджали, към структурата на която принадлежи административният орган – [длъжност] в РУ - [населено място] към ОДМВР – Кърджали, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК и във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0289-000058 от 29.11.2024 год., издадена от Е. Е. Х. - [длъжност] в РУ - [населено място] към ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП, на жалбоподателя Ю. Н. А., с постоянен адрес - [населено място], [адрес], [община], [област], [ЕГН], е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС и въз основа на която са отнети СРМПС №[номер] и 2/два/ броя регистрационни табели с №[рег. номер], за срок от 6/ шест/ месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – [населено място], [улица], с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Н. А., с постоянен адрес - [населено място], [адрес], [община], [област], [ЕГН], сумата общо в размер на 1210.00/хиляда двеста и десет/ лева, представляваща направени деловодни разноски в настоящото производство.

Решението, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

 

Съдия: