Присъда по дело №2399/2021 на Районен съд - Русе
| Номер на акта: | 20 |
| Дата: | 15 февруари 2022 г. (в сила от 3 март 2022 г.) |
| Съдия: | Явор Димов Влахов |
| Дело: | 20214520202399 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 15 ноември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Подс. В. Д. П., от гр. Русе в това, че:
В периода от 16.07.2021 г. до 19.07.2021 г. в гр. Русе, в условията
на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление – на
два пъти, отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон марка
„REALME-5” с Имей 1 - № 864510040545231 и Имей 2 - №
864510040545223 и пари в брой – сумата от 50.00 лева, всичко на
обща стойност 230.00 лева, собственост на Д. Б. ИЛ. от гр. Русе и 1
бр. микровълнова фурна марка „DAEWOO”, модел “KOR7727W” –
бяла на цвят, на стойност 90.00 лева, собственост на ЛЮБ. В. Н. от
гр.Русе, всичко на обща стойност 320.00 лева, от владението на Д. Б.
ИЛ. от гр.Русе и ЛЮБ. В. Н. от гр.Русе, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и в това, че
На 19.07.2021 г. в гр. Русе, потвърдил неистина в частен
документ – Писмена декларация към Заложен билет № 064 00005339
от 19.07.2021 г., като удостоверил, че 1 бр. микровълнова фурна марка
„DAEWOO”, модел “KOR7727W” е негова собственост, в която
декларация по смисъла на Постановление № 40 от 18.02.2009 г. на
Министерски съвет, в сила от 27.02.2009 г. и изрична разпоредба на
чл.14 ал.3 от НДЗК – „При сключването на договора залогодателят
попълва декларация по образец, съгласно Приложение № 5“, бил
специално задължен да удостовери истината, и употребил този
документ като доказателство за невярно удостоверените
обстоятелства пред заемодателя – Заложна къща „Доверие“ ЕООД,
представлявана от Д.В.Б. от гр.Русе - престъпление по чл.313, ал.3,
вр. ал.1 от НК
Прокурорът поддържа обвинението и моли Съдът да признае
подсъдимия за виновен в извършването на престъпленията и му
наложи предвидените за тях наказание.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2
от НПК. Той и защитникът му молят Съда да определи наказанията
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
По делото бил предявен и приет от Съда граждански иск от Д. Б.
ИЛ. против подсъдимия, за сумата от 230.00 лв., претендирани
имуществени вреди, резултат от престъплението. Гражданският ищец
1
поддържа иска си и моли Съда да го уважи изцяло.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимият
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
същите са събрани при условията и по реда на НПК, приема за
установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият В. Д. П. е роден на 12.03.1978 г. в гр. Русе,
български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, не
работи, с ЕГН **********.
В периода от м.април до м.юли 2021 г., подс. В.П. работел в
„Джордани Продакшън“ ЕООД - Русе, където се запознал със
свидетелите Л.Н. и Д.И. - служители на същата фирма.
На 15.07.2021 г. вечерта, подс. П. и свид. Д.И. отишли на гости в
дома на свид. Л.Н., където се черпили с алкохол и разговаряли до
сутринта на следващия ден. Около 07.30 ч. свид. И. и подс. П. си
тръгнали, като отишли в дома на И., където продължили да
консумират алкохол. Под влияние на умората и значителното
количество употребен алкохол, свид.И. заспал на масата. Тогава
подсъдимият видял мобилният телефон на И. - „Realme-5” и банкнота
с номинал 50 лв., които били оставени от пострадалия на маса в
съседната стая, взел ги и напуснал дома му. В последствие, подс. П.
продал мобилния телефон за сумата от 20 лева на неустановено в хода
на разследването лице, а парите изхарчил за лични нужди.
По-късно същият ден, когато приятелката на свид.И. се прибрала
в дома им и го събудила, пострадалият установил липсата на
мобилния си телефон и парите. Няколко дни по-късно подал сигнал до
органите на полицията за случилото се.
На 19.07.2021 г. подс. П. влязъл в дома на свид. Л.Н.,
възползвайки се от отсъствието на последния. От там взел
микровълнова фурна „Daewoo KOR7727W“ и бързо напуснал къщата.
Още същият ден отнесъл фурната в Заложна къща „Доверие“ ЕООД
гр. Велинград, находяща се в гр. Русе, ул. “Лозенград“ № 30, където
бил приет от служителя - свид. Д.Б.. Подс. П. представил
микровълновата фурна като вещ, която му принадлежи и приел да я
остави в залог за сумата от 30.00 лв. За залога, свид. Д.Б. издал
Заложен билет № 064 00005339/19.07.2021 г., в който подс. П. се
2
подписал като „Заемател“ и изписал двете си имена под подписа си.
Наред с това, подс. П. положил подписа и имената си за „Декларатор“
в Декларация по чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните
къщи, приета с Постановление на Министерски съвет № 40 от
18.02.2009 г., към заложния билет, в която декларирал
обстоятелството, че именно той е собственик на заложената от него
вещ – 1 бр. микровълнова фурна марка „DAEWOO”, модел
“KOR7727W“.
След като напуснал заложната къща, подс. П. изхарчил
получената сума в размер на 30.00 лева за собствени нужди. По-късно
същият ден свид. Л.Н. се прибрал в дома си и след като установил
извършената му кражба, подал сигнал в полицията.
Проверката по извършените от подсъдимия кражби била
възложена на свид.Х.С. – инспектор в Първо РУ при ОД МВР-Русе.
От проведените от него оперативно-издирвателни действия се
установило, че автор на деянията е подс. В.П.. Същият признал пред
полицейския служител, че е извършил кражбите и посочил как се е
разпоредил с отнетите вещи. Материалите от предварителната
проверка дали основание да се образува досъдебното производство по
настоящото наказателно производство.
В хода на досъдебното производство, с протокол за доброволно
предаване от 07.09.2021 г., свид. Д.Б. предал доброволно заложената
от подсъдимия микровълнова фурна, която била върната срещу
разписка на собственика й – свид. Н..
При разследването била назначена ценова-икономическа
експертиза, от заключението на която се установява, че стойността на
всички инкриминирани вещи -1 бр. мобилен телефон марка „Realme-
5”, сумата от 50.00 лв и 1бр. микровълнова фурна марка „Daewoo”,
възлиза на 320.00 лв.
От заключението на изготвената по досъдебното производство
почеркова експертиза се установява, че подписите за „Заемател“ и
„Декларатор“, положени в Заложен билет с № 06400005339/19.07.2021
г. /и в Декларацията по чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на
заложните къщи, приета с Постановление на Министерски съвет № 40
от 18.02.2009г. към заложния билет/, са изпълнени от подс. В.П., както
и че ръкописният текст „В.П.“, на двете места, наличен в Заложен
билет с № 06400005339/19.07.2021 г., срещу реквизита „Заемател“ и
„Декларатор“ е изпълнен от подс. В.П..
Така изложената фактическа обстановка се установява
3
безпротиворечиво от събраните по делото доказателства. В тази
насока са признаването изцяло от страна на подсъдимия В.П. на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в
хода на съдебното следствие. Същите са подкрепени и от събраните
гласни доказателства - показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели Л.Н., Д.И., Д.Б., Д.А. и Х.С.,
както и от приетите и приобщени писмени доказателства и
доказателствени средства – Заложен билет № 064 00005339/19.07.2021
г. с прилежащата към него Декларация, заключенията по назначените
икономическа и почеркова експертизи, протокол за отговорно пазене,
протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с фотокадрите към него, разписки, протокол за
доброволно предаване, протокол за отговорно пазене, гаранционна
карта, фискален бон, декларация, автобиография, справка за съдимост.
Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:
Подс. В. Д. П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, като в периода от 16.07.2021г. до 19.07.2021г. в гр.
Русе, в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано
престъпление – на два пъти, отнел чужди движими вещи: 1 бр.
мобилен телефон марка „REALME-5” с Имей 1-№ 864510040545231 и
Имей 2- № 864510040545223 и пари в брой – сумата от 50.00 лева,
всичко на обща стойност 230.00 лева, собственост на Д. Б. ИЛ. от
гр.Русе и 1бр. микровълнова фурна марка „DAEWOO”, модел
“KOR7727W” – бяла на цвят, на стойност 90.00 лева, собственост на
ЛЮБ. В. Н. от гр.Русе, всичко на обща стойност 320.00 лева, от
владението на Д. Б. ИЛ. от гр.Русе и ЛЮБ. В. Н. от гр. Русе, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна:
Безспорно е установено, че инкриминираните вещи били чужди
за подсъдимия. Те били собственост, съответно, на Д. Б. ИЛ. и на
ЛЮБ. В. Н. и били в тяхно владение, съхранявани в жилищата им.
Подсъдимият сам участвал в извършване на престъплението,
както във фаза на отнемането на вещите, като прекъснал фактическата
власт на пострадалите лица над предмета на престъплението, вземайки
4
посочените по-горе вещи от жилищата на пострадалите, а така също и
във втората фаза - установяването на трайната фактическа власт над
отнетите мобилен телефон, парична сума и микровълнова фурна, като
след като ги вземал се отдалечил от местопрестъплението, с което си
осигурил възможност за безпрепятствено разпореждане с тях.
Несъмнено липсвало съгласие от владелците и собствениците на
вещите, за отнемането им от страна на подсъдимия, още по-малко за
разпореждане с тях.
Деянията подсъдимият извършил в условията на продължавано
престъпление – на два пъти, тъй като през непродължителен период -
от три дни, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
извършил действия по отнемане на чужди движими вещи, като всяко
от деянията се явявало от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото.
Деянието подсъдимият извършил в условията на опасен рецидив,
по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Основанията за това са
следните: В.П. бил осъждан два пъти за престъпления от общ
характер извършени като пълнолетен, за които му били налагани
наказания „Лишаване от свобода“, чието изпълнение не било отлагано
по реда на чл.66, ал.1 от НК. Деянията, за които подсъдимия бил
осъден по тези дела са умишлени, като от изтърпяване на наказанията,
до извършване на деянието предмет на настоящото дело не били
изтекли пет години.
От субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимият
В.П.. Той действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Съзнавал общественоопасния характер на
деянието и неговите общественоопасни последици, при което целял
настъпването на противоправния резултат, тъй като решил да се
облагодетелства по неправомерен начин.
Поради изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички
елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК, поради което подсъдимият В. Д. П. следва да бъде признат за
виновен в извършването на това престъпление и му бъде наложено
наказание.
При индивидуализацията на наказанието за това
престъпление, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства оказаното съдействието за разкриване на обективната
5
истина още във фазата на предварителната полицейска проверка,
признанието на вината в хода на досъдебното и съдебното
производство, относително ниската стойност на предмета на
престъплението – значително под минималната работна заплата за
страната, частичното възстановяване на причинената на едно от
пострадалите лица имотна вреда, изразеното искрено съжаление и
разкаяние.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е невъзстановяване на
част от причинените имотни вреди.
Предвид това Съдът приема, че с оглед характера и
относителната им тежест, е налице превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на
наказание в границите между минималния и средния размер на
предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще се
постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок
от 2 /две/ години и 3 /три/ месеца. Съобразявайки, съгласно чл.373,
ал.2 от НПК задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът
намалява така определеното наказание с една трета, като налага на
подс. В.П. наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на 1
/ЕДНА/ ГОДИНА и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
Подс. В. Д. П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава и на престъплението по чл.313, ал.3, вр. ал.1 от НК, като на
19.07.2021 г. в гр. Русе, потвърдил неистина в частен документ –
писмена декларация към Заложен билет № 064 00005339 от
19.07.2021г., като удостоверил, че 1 бр. микровълнова фурна марка
„DAEWOO”, модел “KOR7727W” е негова собственост, в която
декларация по смисъла на Постановление № 40 от 18.02.2009 г. на
Министерски съвет, в сила от 27.02.2009 г. и изрична разпоредба на
чл.14 ал.3 от НДЗК – „При сключването на договора залогодателят
попълва декларация по образец, съгласно Приложение № 5“, бил
специално задължен да удостовери истината, и употребил този
документ като доказателство за невярно удостоверените
обстоятелства пред заемодателя – Заложна къща „Доверие“ ЕООД,
представлявана от Д.В.Б. от гр. Русе.
Налице са всички елементи от обективната страна на състава
на това престъпление. Подс.П. съзнателно и с ясно определена цел
потвърдил неистина в частен документ - Декларация № 064 00005339
6
от 19.07.2021 г. към Заложен билет със същият номер, досежно
обстоятелството, че е собственик на предадената в залог вещ – 1 бр.
микровълнова фурна марка „DAEWOO”, модел “KOR7727W” и, че я
бил придобил чрез покупка. Установи се по несъмнен начин, че тази
вещ била собственост и във владение на свид. Л.Н. няколко часа преди
това и била предмет на кражба, извършена от подсъдимия. Безспорно,
с този документ е дадена възможност на лицата да удостоверят
наличието или липсата на определени факти или обстоятелства, в
конкретният случай – какъв е произхода на залаганите предмети и, че
лицето което ги предава в залог е техен собственик. Тази декларация
по силата на чл.14, ал.3 от Наредба за дейността на заложните къщи
/приета с ПМС № 40 от 18.02.2009 г./ се изисква за удостоверяване
истинността на обстоятелството, че предаващото вещите в залог лице
е техен собственик и ги е придобило по някои от трите способа
посочени в декларацията – покупка, дарение или по наследство. Тази
декларация била подадена, респ. употребена, от подс. П. в качеството
му на залогодател, пред свид. Д.Б. – концесионер в Заложна къща
„Доверие“, като доказателство за невярно отразените в нея
обстоятелства.
Безспорно, процесната декларация представлява частен
документ, тъй като не представлява официален документ по смисъла
на чл.93, т.5 от НК, поради това, че не е издадена от длъжностно лице
в кръга на службата му или от представител на обществеността в
кръга на възложената му функция, по установените форма и ред.
От субективна страна деянието е извършено при условията на
пряк умисъл. Подсъдимият В.П. съзнавал, че обстоятелствата, които
удостоверява в процесната декларация са неистински, но въпреки това
подал декларацията пред концесионера, с ясното съзнание, че така
отразените от него обстоятелства, ще послужат като основание за
сключване на договора за заем. Съзнавал общественоопасния
характер на деянието, свързан с потвърждаването на неистина в
частен документ и употребяването му за доказване на отразените в
него неверни обстоятелства и искал настъпването на
общественоопасните последици от деянието.
При индивидуализацията на наказанието за това
престъпление, Съдът отново отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства, оказаното съществено съдействието за разкриване на
обективната истина още във фазата на предварителната полицейска
проверка, признанието на вината в хода на досъдебното и съдебното
производство, изразеното искрено съжаление и разкаяние.
7
Отегчаващо отговорността обстоятелство са предишните му
осъждания, неоказващи влияние върху правната квалификация на
деянието.
Предвид това Съдът приема, че с оглед наличието на посоченото
отегчаващо отговорността обстоятелство, сочещо на упоритост при
извършване на престъпления против собствеността на гражданите, за
които подсъдимият търпял ефективни наказания „Лишаване от
свобода“, и съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК, най-
подходящо за подсъдимия е наказанието „Лишаване от свобода“,
чиито размер следва да бъде отмерен за срок от 9 месеца.
Съобразявайки, съгласно чл.373, ал.2 от НПК задължителното
прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът намалява така определеното
наказание с една трета, като налага на подс. В.П. наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
На осн. чл.23, ал.1 от НК, така наложените наказания следва да
се групират, като се определи едно общо наказание, най-тежкото
измежду тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1
/ЕДНА/ ГОДИНА И 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА
Съдът констатира, че с оглед предходните осъждания на подс.П.,
по отношение на които не е настъпила или постановена реабилитация,
не са налице предпоставките на чл.66 от НК и изтърпяването на така
наложеното общо наказание следва да бъде ефективно, при строг
режим, съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и
съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
Относно гражданският иск:
Гражданският иск, предявен от пострадалият Д.И., Съда счита за
доказан по своето основание, до размера на причинената и
нерепарирана имуществена вреда, а именно 230.00 /двеста и тридесет/
лв., поради което следва да бъде уважен в пълен размер. Деянието на
подсъдимия В.П. представлява непозволено увреждане и на основание
чл.45 от ЗЗД той е длъжен да компенсира парично вредите, които
причинил виновно, а пострадалият Д.И. понесъл в размер на 230.00
лв., представляваща стойността на отнетите му и невъзстановени вещ
и парична сума.
Подсъдимият следва да заплати в полза на Държавата – ОД на
МВР-Русе сумата от 204.55 лв. за разноски на досъдебното
8
производство.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
9