№ 16897
гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20251110103534 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран от В. И. К., ЕГН ********** срещу „Сити кеш” ООД,
ЕИК ********* с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Договор за
паричен заем Кредирект № ******* от 29.10.2021 г., сключен между страните
по делото е нищожен, поради противоречие със закона, под евентуално съдът
да обяви за недействителни клаузите на чл. 6.1, чл. 6.2 и чл. 3.5 от Договори за
паричен заем Кредирект № ******* от 29.10.2021 г. и да осъди ответника да
плати на ищеца сумата в размер на 419,98 лв., представляваща платена без
основание суми въз основа на нищожен договор Договори за паричен заем
Кредирект № ******* от 29.10.2021 г., ведно със законната лихва от
21.01.2025 г. - депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че с ответника е сключен Договори за паричен заем
Кредирект № ******* от 29.10.2021 г., по силата на който ответникът е
предоставил на ищца в заем сумата в размер на 600 лв., при посочен ГПР в
договора 48,35%, който кредит ищецът се е задължил да върне на ответника
на 10 месечни вноски. Излага аргументи, че договора е сключен в
противоречие на императивните разпоредби на ЗПК. Релвира становище, че
съгласно чл. 6.1 дължи неустойка в размер на 657,20 лв. Навежда твърдения,
че ищецът е заплатил на ответника по процесния договор за кредит на
02.12.2021 г. сумата в размер на 140 лв., на 13.01.2022 г. сумата в размер на 170
1
лв. и на 25.01.2022 г. сумата в размер на 709,98 лв.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Излага подробни
съображения за валидност на процесния договор и клауза за неустойка.
Признава факта, че между страните е сключен процесния договор за кредит,
че ответникът е извършил твърдените в исковата молба плащания по договора
и че сумата за неустойка не е включена с посочения в договора ГПР, като
подробно аргументира защо същата не следва да е част от ГПР.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем
Кредирект № ******* от 29.10.2021 г., сключен между страните по делото,
поради противоречие със закона, под евентуално съдът да обяви за
недействителни клаузите на чл. 6.1, чл. 6.2 и чл. 3.5 от Договори за паричен
заем Кредирект № ******* от 29.10.2021 г., кумулативно съединен с
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата в размер на 419,98 лв., представляваща
платена без основание суми въз основа на нищожен договор Договори за
паричен заем Кредирект № ******* от 29.10.2021 г., ведно със законната
лихва от 21.01.2025 г. - депозиране на исковата молба до окончателното
плащане.
За уважаване на предявения главен иск е в доказателствена тежест на
ищеца да докаже, наличието на облигационно правоотношение по Договор за
паричен кредит; че последният е нищожен поради противоречие със закона, и
в частност поради неспазване на процедурата по сключването му; по
евентуалния иск в тежест на ищеца е да докаже, че част от съдържанието на
Договор за паричен кредит са оспорените клаузи; че последните накърняват
добрите нрави, противоречат и заобикалят закона, както и че са
неравноправни.
За основателността на иска по чл. 55, ал. ЗЗД ищецът следва да докаже
следните факти: В тежест на ищеца е да докаже реалното заплащането на
сумата, съответно получаване от ответника на претендираната сума, а в
2
тежест на ответника е да докаже, че е било налице основание да задържи тази
сума, т.е. че сумата е била дължима и е платена на правно основание.
Страните не спорят и съдът с доклада е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването между
страните на Договор за паричен заем Кредирект № ******* от 29.10.2021 г., по
силата на който ответникът е предоставил на ищца в заем сумата в размер на
600 лв., при посочен ГПР в договора 48,35%, който кредит ищецът се е
задължил да върне на ответника на 10 месечни вноски. Съгласно чл. 6.1 дължи
неустойка в размер на 657,20 лв. Ищецът е заплатил на ответника по
процесния договор за кредит на 02.12.2021 г. сумата в размер на 140 лв., на
13.01.2022 г. сумата в размер на 170 лв. и на 25.01.2022 г. сумата в размер на
709,98 лв.
Преценката относно действителността на процесните договори за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
3
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
48,35 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите
за кредита, а именно – неустойка за непредставено в тридневен срок
обезпечение.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за
паричен заем неустойката е разсрочена и включена в месечната вноска за
погасяване на кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
4
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира главният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния
договор за паричен заем за основателен и следва да го уважи.
Доколкото съдът е уважил главният иск, не се е сбъднало условието да
разгледа предявените под евентуалност искове.
Относно предявените кумулативно искове с правно основание чл. 55
ЗЗД:
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
Страните не спорят, че ищецът е извършил плащания по процесния
договор за заем на 02.12.2021 г. в размер на 140 лв., на 13.01.2022 г. в размер на
170 лв. и на 25.01.2022 г. в размер на 709,98 лв. По делото бе установено като
безспорно обстоятелство, че предоставеният заем е в размер на 600 лв., което е
чистата стойност на кредита, поради което горницата над тази сума е платен
без основание и искът следва да се уважи в претендирания размер.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 340 лв. за заплатена държавна такса и
адв. М. Д. Д. има право на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, предявен от В. И. К., ЕГН ********** срещу „Сити кеш” ООД,
5
ЕИК ********* Договор за паричен заем Кредирект № ******* от 29.10.2021
г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55 ЗЗД „Сити кеш” ООД, ЕИК ********* да
заплати на В. И. К. сумата в размер на 419,98 лв., представляваща платена без
основание суми въз основа на нищожен договор Договори за паричен заем
Кредирект № ******* от 29.10.2021 г., ведно със законната лихва от
21.01.2025 г. - депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити кеш“ ООД, ЕИК
********* да заплати на В. И. К., ЕГН ********** сумата в размер на 340 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. „Сити кеш“
ООД, ЕИК ********* да заплати на адв. М. Д. Д. сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6