Р Е Ш Е Н И
Е
№260925 22.12.2020 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На десети декември две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 911 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. *****, представлявано от *****, действащо чрез пълномощника
си юрисконсулт *****, срещу Т.К.А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***,
с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4357/15.11.2019 г. по
ч.гр.д. № 9746/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от
68.05 лева - главница, дължима за доставена, отведена и пречистена вода за
периода от 25.10.2016 г. до 26.03.2018 г., с отчетен период по фактури от
17.08.2016 г. до 13.03.2018 г., сумата от 13.56 лева - мораторна лихва за
периода от 25.11.2016 г. до 12.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от подаване на заявлението – 14.11.2019 г., до изплащане на
вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това
число и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията за дължимост на горните
суми се основават на твърдения, че ответникът е потребители на ВиК услуги,
титуляр по партида за обект, находящ се в гр. Бургас, *****, с абонатен номер *****,
като се сочи, че задълженията за горепосочения отчетен период не са заплатени.
Правното основание на предявените
искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
По делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат И.. Със
същия се оспорват исковете, като се сочи, че ответникът няма качеството на
потребител на Вик услуги, като излага подробно доводите си в тази връзка.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището
на ответните страни по нея и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна
следното:
По
заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано ч.гр.д. 9746/2019
г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния иск по
настоящото дело. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правният интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето
производство.
За процесния отчетен период от 17.08.2016
г. до 13.03.2018 г. са начислени 29 куб.м. вода т.е. средно месечно по 1. 52 куб.м.
вода. видно от справката извлечение на отчета, извършен с мобилно устройство, като
от водомера за топла вода е начислен 1 куб.м., а от водомера за студена вода 28
куб.м. По последният са налице 6 отчета на дати 17.08.2016 г., 21.09.2016 г.,
11.10.2016 г., 13.12.2017 г., 12.01.2018 г. и 08.02.2018 г., от които – 4
служебни и 2 с отбелязване „видяно“. Въз основа на този отчет са издадени и
процесните пет броя фактури в периода от 25.10.2016 г. до 26.03.2018 г., като
същите остойностяват изразходеното количество вода в периода от 17.08.2016 г.
до 13.03.2018 г. на обща стойност от 68. 05 лева.
Видно от събраните
данни във връзка със собствеността върху процесния водоснабден имот е че същият
е бил собственост на ***** и *****К.А.. След смъртта си, настъпила на *****г., *****
се наследява от децата си Т.К.А. и *****К.А., също починал на *****г., като последният
е без деца и не е женен. Т.е. към настоящия момент въз основа на наследяване от
майка си и брат си, ответникът се явява собственик на процесния водоснабден
имот.
По делото като
свидетел е разпитана Т.А., изпълняваща длъжността отчетник измервателни уреди
към ищцовото дружество и обслужвала района, където попада процесния водоснабден
имот до преди 2 години. Същата разяснява, че в този апартамент специално не е
бил осигуряван редовно достъп, като там, където в отчета е посочено „видян“
лично е видяла показанията на водомера и ги е отразила в устройството. При
липса на осигурен достъп е начислявала данни служебно, съобразно изразходеното
количество вода за предходния отчетен период.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на
претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали
ответникът респективно ответниците са собственици на водоснабдения имот.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2,
букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като
потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г.,
която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са
собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните
собственици на имоти в етажната собственост.
При това съдът приема, че потребител и
съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо
услугите по водоснабдяване и канализация е собственикът, съответно носителят на
право на строеж, респективно право на ползване, ако са учредени подобни
ограничени вещни права, на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост, или в случая за отчетния период това са ответникът и неговата
майка, като след смъртта на последната ответникът се явява собственик на имота
по наследяване, като няма данни да се е отказвал от оставеното му наследство от
майка му и брат му, при което и следва да отговаря за изразходеното количество
вода на основание чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството.
За конкретния водоснабден обект обаче се
установи, че не е бил редовно отчитан, като не е бил осигуряван достъп до
същия. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от
общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора
Бургас /ОУ/ предвижда отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер
се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на
общия водомер, което очевидно в случая е било спазено. При тези данни съдът
намира, че по делото се установява, че в периода на претенцията е била
изразходвана вода за процесното жилище, като търсената сума по фактурите
съответства на изразходеното количество вода, при което съдът намира, че
исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени, при все че не са
представени доказателства за плащането на търсената главница, при което
съответно дължими са и мораторните лихви /аргумент чл. 33, ал. 2 от общите
условия на ВиК оператора/, както и законната лихва от датата на депозиране на
заявлението.
При този изход на спора и досежно отговорността за разноските:
Дължими са направените в заповедното
производство разноски в размер на 75 лева, които съгласно дадените указания в
т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат
присъдени в настоящото производство.
Основателна се явява претенцията на
ищцовото дружество за присъждане на направените по настоящото дело разноски и
следва да се осъди ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 345 лева, включваща заплатената и дължима държавна такса от 75 лева,
20 лева депозит за свидетел, 150 лева възнаграждение за особения представител и
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с
оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по
делото.
При това общата дължима сума за
разноските от ответника възлиза на 420 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено, че Т.К.А. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес ***, дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от *****, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 4357/15.11.2019 г. по ч.гр.д. № 9746/2019 г. по описа на
Бургаския районен съд, а именно: сумата от 68.05 лева - главница, дължима за доставена, отведена и пречистена
вода за периода от 25.10.2016 г. до 26.03.2018 г., с отчетен период по фактури
от 17.08.2016 г. до 13.03.2018 г., сумата от 13.56 лева - мораторна лихва за периода от 25.11.2016 г. до
12.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 14.11.2019 г., до
изплащане на вземането.
Осъжда Т.К.А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***,
да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
представлявано от *****, сумата от 420 лв.
/четиристотин и двадесет лева/ за
направените разноски, от които 75 лева за
производството по ч.гр.д. № 9746/2019 г. и 345 лева за гр.д. № 911/2020 г.,
двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.