Решение по адм. дело №430/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 172 от ЗДвП.

Образувано по жалба на „Р.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.Н.К., чрез * С.Ц. ***, против ПАМ /принудителна административна мярка/  по чл. 171, т. 5, буква „б“ от ЗДвП – принудително преместване на пътно превозно средство – лек автомобил с ДК № ********, без знанието на неговия собственик – „Р.“ ЕООД или на упълномощен от него водач Т.Н.К., разпоредена на 24.07.2025г. в ***, от старши инспектор в Сектор „Контрол по паркирането“ отдел „Контрол на общинската инфраструктура“ в Столичен инспекторат към Столична община – ***.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и е отправено искане към съда да я отмени.

В представени по делото писмени бележки и в с.з. жалбоподателят, чрез * С.Ц., поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения. Застъпва становище, че е налице изначална липса на компетентност на служителя, разпоредил ПАМ. Отделно от това, твърди липса на фактически и правни основания за прилагане на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, както и отсъствие на обосновка в кой конкретен обект по смисъла на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП е било паркирано превозното средство. Иска се отмяна на оспорената ПАМ и се претендират разноски, съобразно представен по делото списък.

Ответникът, ст. инспектор в Сектор „Контрол по паркирането“ отдел „Контрол на общинската инфраструктура“ в Столичен инспекторат към Столична община – ***, в с.з. се представлява от * ***, която оспорва жалбата като неоснователна. Релевира аргументи за законосъобразност на мярката, като издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и при наличие на законово правно основание. Представя писмени доказателства – сигнал, постъпил в Столичния инспекторат, за неправилно паркирания автомобил и извадка от цифровия кадастър установяващ, че районът, в който е бил паркиран процесният автомобил, е предвиден за озеленяване със зелени тревни площи.

По делото са приети и приложени представените с административната преписка и в съдебно заседание писмени и веществени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

По аргумент на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП може да се наложат и без да има издадена мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП. Обжалването на заповедите, с които се налагат ПАМ по чл. 171 от ЗДвП, се извършва по реда на АПК съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. След като ПАМ "принудително преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик" се налага с фактически действия, съдът намира, че мярката има характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК - волеизявление на административен орган, изразено, чрез действие, с което непосредствено се засягат права и законни интереси на определени лица. Т. е. налагането на ПАМ по реда на чл. 171, т. 5, буква "б" от ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Предвид формата на акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.

В случая жалбата против наложената ПАМ е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК. Видно от представената с преписката Докладна относно принудителното преместване, автомобилът е репатриран на 24.07.2025 г., а жалбата е депозирана в съда на 05.08.2025 г.

По изложените съображения, съдът приема, жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, чиито права и законни интереси са накърнени от налагане на ПАМ и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав я намира за основателна по следните съображения:

С оглед изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същата разпоредба съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Съгласно чл. 167, ал. 2 от ЗДвП към общинската администрация се изграждат и служби за контрол, определени от кмета на общината, на които са възложени тези функции. От представената по делото Заповед № СОА24-РД09-3454/08.08.2024 г. се установява, че Кметът на Столична Община е определил Столичен инспекторат да осъществява функции на служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2 за нарушения на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП. В т.2.2 от същата, длъжностните лица от Столичния инспекторат са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП.  Отделно е представена Заповед № ССИ24-РД56-306/17.12.2024 г., с която Директорът на Столичен инспекторат е определил поименно длъжностните лица, които имат право да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП, сред които по т. 1 е ответникът в настоящото производство, ст. инспектор в Сектор „Контрол по паркирането“ отдел „Контрол на общинската инфраструктура“ в Столичен инспекторат.

С оглед на това противно на изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя, мярката е приложена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изброените в нормата ПАМ се прилагат с мотивирана (т.е. и писмена) заповед от ръководителите на службите по контрол, а обжалването на тези заповеди е по реда на АПК. Доколкото в ал. 1 не е спомената изрично  нормата на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП и по аргумент за противното следва да се приеме, че за ПАМ в тази хипотеза не се изисква нарочна мотивирана писмена заповед, с оглед характера и мястото на хипотезите, при които те се прилагат, а с нареждане на съответните, оправомощени лица, за което не е необходима форма, която в случая е само за доказване, но не и за валидност.

Тъй като мярката е в устна форма, нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Законодателят не е ограничил доказателствените средства за доказването на релевантните факти с оглед на разпоредбата на 39, ал. 1 и 2 АПК, поради което съставената от органа към момента на прилагане на мярката докладна, в която са отразени релевантни за прилагането й факти, както и съставеният снимков материал по принцип могат да бъдат доказателства за фактическите основания на органа.

В докладната органът посочва, че на 24.07.2025 г., в 10:50 ч. е разпоредил принудително преместване на МПС марка „Грейт уол“ с рег. № ********, което било паркирано пред *** в нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП. Цитираната разпоредба забранява преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. В докладната липсва уточнение, коя от трите възможни хипотези е осъществена от жалбоподателя – дали е паркирал процесния автомобил в парк, градина или детска площадка. От представените 2 бр. снимки също не може да се формира еднозначен извод за твърдяното нарушение.

От друга страна прилагането на ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" е регламентирано изрично в чл. 171, т. 5 ЗДвП. С нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП са предвидени три отделни хипотези, в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, административният орган прилага в условията на обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение.

Приложения по делото снимков материал не установява по никакъв начин, че процесният автомобил е паркирал на място, което попада под забрана, липсват доказателства, а дори и твърдения, че мястото е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, при което не се установява наличието на първата хипотеза за прилагане на мярката.

Не се установява и паркирането на ППС да създава опасност или невъзможност за преминаването за другите участници в движението, между които се включват и пешеходците, съгласно легалното определение на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП. От двете снимки, които не показват различна фактическа обстановка, а само различен ракурс на снимане, се установява, че от всички страни на автомобила е възможно нормалното и безпрепятствено преминаване, както на други ППС, така и на пешеходците, включително на възрастни хора, хора със здравословни проблеми и с увреждания, ползващи помощни средства за придвижване или на майки с детски колички.

Предвид изложените съображения следва да се приеме, че в конкретния случай не са били налице материалните предпоставки, визирани в хипотезата чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП за прилагане на ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач".

За паркирането на сянка под дървета, на място с липсваща асфалтова и тревна настилка, както е в случая, законодателят не е предвидил прилагането на ПАМ.

 Дори да се приеме за вярно твърдението на процесуалния представител на ответника, позовавайки се на представените по делото извадки от цифровия модел на информационна система СОФКАР, че мястото е отредено за озеленяване, спорт и подземен гараж, то при липсата на ограждения, забранителни знаци, указателни или информационни табели, гражданите, в това число и водачите на ППС, не могат да гадаят за намеренията на общината, нито имат задължението, а понякога и възможността да проверяват за тези обстоятелства в ИС СОФКАР. Освен от снимковия материал, липсата на каквито и да било ограждения се установява и от приложения по делото Сигнал № 618357/СОА25-КЦО1-62326/10.07.2025 г. /л. 15/, в който е отправено искане към компетентните общински власти, след като извършат проверка, да установят къде е законната граница, разделяща зелените площи и паркинга пред бл. 376, след което да бъдат поставени метални „колчета“, за да се предотврати уголемяването на паркинга за сметка на зелените площи.

С констатацията в докладната, че жалбоподателят е бил паркирал в нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, макар да липсват доказателства за това, е налице административно нарушение, за което е предвидено налагане само на наказание глоба, съгласно чл. 183, ал. 2, т. 1 или чл. 185 ЗДвП, но не и принудителна административна мярка.

Обсъденото по-горе налага правния извод на настоящия съдебен състав, че в конкретния случай не е налице правопораждащият фактически състав, липсва основание за упражняване на правомощието на административния орган да приложи процесната ПАМ.

Така издаден оспореният акт не съответства и на целта на закона, тъй като функцията по обществено управление, възложена на администрацията не предполага произволно прилагане на принудителната мярка, а само в точно изброени в закон или указ случаи. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени в нея. Принудителните административни мерки са действия на администрацията, чрез които се упражнява държавна принуда за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Най-общо същите са насочени към предотвратяване и преустановяване на административни закононарушения, както и към отстраняване на вредните последици от тях. Следователно издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това условия.

Предвид изложеното оспорената принудителна административна мярка ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на спора направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски по делото е частично основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая установените разноски са в общ размер от 1450 лева, от които 50,00 лв. заплатена д.т. и 1400,00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 12/.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ответника, настоящият съдебен състав намира за основателно.

В случая, договореното и заплатено такова от 1400,00 лева, освен че надвишава значително размера за този вид дела – чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) , където е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв., същото не е съобразено и с липсата на фактическа и правна сложност на делото, видът на претенцията, броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или по хода на делото, липсата на извършени значими процесуални действия в открито съдебно заседание и пр. По тези съображения съдът счита, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимално определения в Наредбата размер от 1000 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ ПАМ по чл. 171, т. 5, буква „б“ от ЗДвП – принудително преместване на пътно превозно средство – лек автомобил с ДК № ********, без знанието на неговия собственик – „Р.“ ЕООД или на упълномощен от него водач Т.Н.К., разпоредена на 24.07.2025г. в ***, от старши инспектор в Сектор „Контрол по паркирането“ отдел „Контрол на общинската инфраструктура“ в Столичен инспекторат към Столична община – ***.

ОСЪЖДА Столична община, да заплати на „Р.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.Н.К., сторените по делото разноски в размер на 1050,00 /хиляда и петдесет/ лева заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Р.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.Н.К., за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в останалата част до пълния му размер от 1400,00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.