№ 6534
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100504230 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 2059/07.02.2025 г., постановено по гр.д. № 21675/2023 г. на
Софийски районен съд, 113 състав, съдът е отхвърлил предявения от Т. М. С., ЕГН
**********, срещу А. Г. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 30 ЗН за
намаляване на дарението, извършено от наследодателката Е.Х.С., починала на
30.12.2013 г., прикрито с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт
№ 54, том VII, рег. № 33605, дело № 1181/2007 г. на нотариус Б.Я., и за възстановяване
на запазената част на Т. М. С., ЕГН **********, от наследството на Е.Х.С., починала
на 30.12.2013 г.
Със същото решение съдът е отхвърлил и предявения от Т. М. С., ЕГН
**********, срещу А. Г. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС
вр. чл. 341 ГПК за съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.108.65.1.2, находящ се в сграда с идентификатор
68134.108.65.1, с предназначение на имота: жилище, апартамент, при съседи на имота:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.108.65.1.1 и самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.108.65.1.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор
на АГКК, който имот по документ за собственост представлява партерен етаж от
източната част на вътрешната къща, състоящ се от две стаи, кухня, клозет и баня,
находящ се в гр. София, район „Средец”, бул. „Цариградско шосе” № 29, заедно с едно
мазе със стълбище и още едно мазе под по-малката от двете стаи и терасата към
кухнята, заедно с 32/78 ид.ч. от 1/3 ид.ч. от мястото, представляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.108.65, с площ от 460 кв.м. съгласно представена скица, а
1
съгласно нотариален акт – с площ от 455 кв.м., съставляващо УПИ XVII-20,22 от кв.
14, местност „Трета извънградска част” по ПУП на гр. София, район „Средец”,
одобрен със Заповед № РД-50-09-198/18.10.1991 г. на главния архитект на гр. София,
при съседи на мястото: бул. „Цариградско шосе”, Р.Р., д-р Т., Х.Д. и И.Л., а при граници
по скица – бул. „Цариградско шосе”, УПИ XVIII-21, УПИ XIII – за детско заведение,
УПИ XV-18 и УПИ XVI-19.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил ищцата Т. М. С., ЕГН
**********, да заплати на ответницата А. Г. К., ЕГН **********, сумата от 3140 лева,
представляващи разноски по делото.
Срещу частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлен искът по
чл. 30 ЗН, е постъпила въззивна жалба от ищцата Т. М. С.. Релевирани са оплаквания,
че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че първоинстанционният
съд не е съобразил, че към датата на смъртта на наследодателката Е.С. атакуваната
сделка е била действителна като договор за покупко-продажба. Във връзка с това се
поддържа, че към датата на смъртта на наследодателката ищцата не е разполагала с
право на иск по чл. 30 ЗН, с който да иска намаляване на дарение, тъй като такова не е
съществувало. Поддържа се, че правото на иск е възникнало най-рано от датата на
образуване на производството, в което е поискано прогласяване на нищожността на
договора за покупко-продажба, прикриващ договор за дарение. Във връзка с
изложеното се поддържа, че към датата на депозиране на настоящата искова молба
погасителната давност не е била изтекла. Предвид изложеното се иска отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявения иск за възстановяване на запазена
част по чл. 30 ЗН. Претендират се разноски по делото.
В установения за това срок е постъпил отговор от ответницата А. Г. К., с който
се оспорва жалбата. Твърди се, че искът за разкриване на симулация е установителен, а
не конститутивен. Поддържа се, че право да се иска възстановяване на запазена част е
възникнало от датата на смъртта на наследодателя, като в случая не е било упражнено
в установения за това петгодишен срок от откриване на наследството. Предвид
изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се
разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна
следното:
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 054, том
VII, рег. № 33605, дело № 1181 от 2007 г. на нотариус Б.Я., рег. № 258, Е.Х.С. е
продала на 06.12.2007 г. на А. Г. К. партерен етаж от източната част на вътрешната
къща, състоящ се от две стаи, кухня, клозет и баня, находящ се в гр. София, район
„Средец”, бул. „Цариградско шосе” № 29, заедно с едно мазе със стълбище и още едно
мазе под по-малката от двете стаи и терасата към кухнята, заедно с 32/78 ид.ч. от 1/3
ид.ч. от мястото, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.108.65, с
площ от 460 кв.м. съгласно представена скица, а съгласно нотариален акт – с площ от
2
455 кв.м., съставляващо УПИ XVII-20,22 от кв. 14, местност „Трета извънградска част”
по ПУП на гр. София, район „Средец”, одобрен със Заповед № РД-50-09-
198/18.10.1991 г. на главния архитект на гр. София, при съседи на мястото: бул.
„Цариградско шосе”, Р.Р., д-р Т., Х.Д. и И.Л., а при граници по скица – бул.
„Цариградско шосе”, УПИ XVIII-21, УПИ XIII – за детско заведение, УПИ XV-18 и
УПИ XVI-19.
С Решение № 266252/27.10.2021 г. по гр.д. № 13241/2019 г. на СГС, I-6 състав, в
сила от 16.03.2023 г., по иск на Е.С.В., предявен срещу А. Г. К. и Т. М. С., е прогласен
за нищожен като привиден договор за покупко-продажба от 06.12.2007 г., обективиран
в Нотариален акт № 054, том VII, рег. № 33605, дело № 118/2007 г. на нотариус Б.Я.,
рег. № 258 на НК. Със същото решение и на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗД е обявен за
действителен сключеният между Е.Х.С. и А. Г. К. договор за дарение на партерен
етаж от източната част на вътрешната къща, състоящ се от две стаи, кухня, клозет и
баня, находящ се в гр. София, район „Средец”, бул. „Цариградско шосе” № 29, заедно с
едно мазе със стълбище и още едно мазе под по-малката от двете стаи и терасата към
кухнята, заедно с 32/78 ид.ч. от 1/3 ид.ч. от мястото, представляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.108.65, с площ от 460 кв.м. съгласно представена скица, а
съгласно нотариален акт – с площ от 455 кв.м., съставляващо УПИ XVII-20,22 от кв.
14, местност „Трета извънградска част” по ПУП на гр. София, район „Средец”,
одобрен със Заповед № РД-50-09-198/18.10.1991 г. на главния архитект на гр. София,
при съседи на мястото: бул. „Цариградско шосе”, Р.Р., д-р Т., Х.Д. и И.Л., а при граници
по скица – бул. „Цариградско шосе”, УПИ XVIII-21, УПИ XIII – за детско заведение,
УПИ XV-18 и УПИ XVI-19.
По делото е представено удостоверение за наследници на Е.Х.С., починала на
30.12.2013 г. От удостоверението е видно, че Е.Х.С. е оставила за свои наследници по
закон двете си дъщери – А. Г. К. и Т. М. С..
С Решение № 260102/08.02.2024 г. по в.гр.д. № 9258/2018 г. на СГС, II-Ж
въззивен състав, в сила от 18.03.2024 г., е отменено Решение № 303821/02.01.2018 г.
по гр.д. № 63141/2017 г. на СРС, 141 състав, и е отхвърлен като неоснователен
предявеният от Т. М. С. срещу Е.С.В. иск с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване
на дарението, извършено от Е.Х.С., починала на 30.12.2013 г., в полза на Е.С.В.,
направено с договор за дарение от 04.07.1994 г., обективиран в Нотариален акт № 56,
том LXXVII, дело № 15299/1994 г., за възстановяване на запазената част на Т. М. С. от
наследството на Е.Х.С., починала на 30.12.2013 г. Искът е отхвърлен поради това, че
наследството не е било прието от ищцата по опис в установените за това срокове.
При така установеното от фактическа страна съдът приема по наведените
във въззивната жалба оплаквания следното:
Софийски районен съд е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 30
ЗН за възстановяване на запазена част и конститутивен иск с правно основание чл. 69
ЗН за делба на наследство. Висящ пред настоящата инстанция е спорът само по иска с
правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за
неправилност въззивният съд приема следното:
Съгласно чл. 30 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да
получи пълния размер на тази част поради извършени от наследодателя завещания или
дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на
запазената част. Възстановяването се извършва, като се вземат предвид даренията и
заветите, направени в полза на наследника, предявил иска по чл. 30 ЗН.
Видно от чл. 29, ал. 1 ЗН низходящите на наследодателя имат право на запазена
3
част.
По арг. от Тълкувателно решение от 19.12.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г. на
ОСГК на ВКС не се изисква наследството да е прието по опис, за да се уважи иск по
чл. 30 ЗН, когато претенцията е насочена срещу друго лице, призовано към
наследяване. Низходящите на наследодателя са призовани към наследяване, поради
което за настоящия иск е ирелевантно дали ищцата Т. М. С. е приела наследството на
майка си Е.Х.С. по опис.
В Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд е посочено,
че иск за възстановяване на запазена част се погасява с общата петгодишна давност
по чл. 110 ЗЗД. Тази давност започва да тече от откриването на наследството,
когато се иска намаляване на дарение. А когато се иска намаляване на завещателни
разпореждания, давността започва да тече, след като ползващият се от завещанието
упражни правата си по него. Тази практика продължава да е актуална и към днешна
дата – арг. от Решение № 304/27.09.2012 г. по гр.д. № 354/2012 г. на I Г.О. на ВКС,
Решение № 177/28.03.2017 г. по гр.д. № 890/2016 г. на II Г.О. на ВКС, Решение №
445/04.07.2024 г. по гр.д. № 1577/2023 г. на II Г.О. на ВКС и др.
В случая в срока по чл. 131 ГПК ответницата А. Г. К. своевременно е направила
възражение за изтекла погасителна давност на предявения от сестра й Т. М. С. иск за
възстановяване на запазена част.
От материалите по делото се установява, че на 26.04.2023 г. Т. М. С. е
депозирана срещу А. Г. К. искова молба, с която е поискала да се възстанови
запазената й част от наследството на майка й Е.Х.С., починала на 30.12.2013 г. Чрез
иска се цели да бъде намалено дарение от 06.12.2007 г.
Видно е, че в случая иск за възстановяване на запазена част, накърнена с
договор за дарение, е предявен девет години, след като е починала наследодателката
Е.Х.С. и е било открито наследството й. В съответствие с горецитираната
задължителна практика на върховните съдии искът на Т. М. С. е погасен по давност.
Не могат да бъдат споделени доводите на въззивницата Т. М. С., че давността в
настоящия случай е започнала да тече от датата, на която е било образувано делото за
разкриване на договора за дарение, прикрит с договор за покупко-продажба, сключен
между А. Г. К. и наследодателката Е.Х.С.. Това следва от обстоятелството, че
нищожността е такъв порок на сделките, който ги лишава от правно значение.
Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и
не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки
заинтересован може да се позове на нея. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно
решение от 27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани,
както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е
само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които не желаят,
симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин,
различен от посочения в привидната сделка, симулацията е относителна. И в двата
случая явната сделка е нищожна – така Решение № 72/25.06.2018 г. по гр.д. №
1934/2017 г. на IV Г.О. на ВКС.
След като явната сделка е винаги нищожна, това означава, че тя изначално не
поражда никакви правни последици. Тази нищожност само се констатира и
прогласява от съда. Решението по иска за прогласяване на сделката за нищожна се
ползва с установително, но не и с конститутивно действие. В този смисъл неверен е
доводът на въззивницата, че до влизане в сила на Решение № 266252/27.10.2021 г. по
гр.д. № 13241/2019 г. на СГС, I-6 състав, е съществувал договор за покупко-продажба,
4
сключен между А. Г. К. и наследодателката Е.Х.С..
Не съществува никакви пречка наследник да предяви при условията на
кумулативно съединяване искове за прогласяване на нищожност на привидна сделка
(чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД), за разкриване на прикрита сделка (чл. 17 ЗЗД) и за
възстановяване на запазената част, накърнена от прикрития договор за дарение (чл. 30
ЗН). От волята на наследника зависи дали да предяви всички искове едновременно, за
да гарантира в пълен обем правата си. Ако наследникът пропусне да предяви исковете
едновременно, то той трябва да търпи неблагоприятните последици от процесуалното
си бездействие, свързани с изтичането давността за предявяване на иска за
възстановяване на запазена част.
В изложения дотук смисъл са и разясненията на върховните съдии,
обективирани в Решение № 239/30.10.2017 г. по гр.д. № 6138/2015 г. на IV Г.О. на
ВКС, постановено по сходен казус.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая дори ищцата
Т. М. С. не е предявила иска за разкриване на действителния договор, сключен между
А. Г. К. и наследодателката Е.Х.С.. Този иск е бил предявен от трето за спора лице –
Е.С.В.. Това обстоятелство е допълнително доказателство за пасивното поведение на Т.
М. С., която не е предприемала своевременно действия, за да защити правото си на
запазена част от наследството на Е.Х.С..
По делото не са наведени своевременно твърдения, респ. не са представени
доказателства от страна на Т. М. С. за наличието на обстоятелства, водещи до
спирането или прекъсването на давностния срок за предявяване на иска за
възстановяване на запазена част.
Съобразявайки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че СРС се е
произнесъл в съответствие с материалния закон и трайната съдебна практика, като е
отхвърлил иска на Т. М. С. за възстановяване на запазената й част от наследството на
Е.Х.С.. Поради това първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази
обжалвана част.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата А. Г. К..
Същата е представила списък по чл. 80 ГПК, като е претендирала разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 2640 лева. В
последното съдебно заседание пред СГС са представени освен това доказателства за
това, че адвокатският хонорар от 2640 лева е бил заплатен на 21.03.2025 г.
Следователно претендираните от въззиваемата А. Г. К. разноски от 2640 лева са
реално сторени и подлежат на присъждане в цялост на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.
3 ГПК. В хода на производството пред СГС въззивницата Т. М. С. не е направила
своевременно възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2059/07.02.2025 г., постановено по гр.д. №
21675/2023 г. на Софийски районен съд, 113 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният от Т. М. С., ЕГН **********, срещу А. Г. К., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на дарението, извършено от
наследодателката Е.Х.С., починала на 30.12.2013 г., прикрито с договор за продажба,
5
обективирано в Нотариален акт № 54, том VII, рег. № 33605, дело № 1181/2007 г. на
нотариус Б.Я., и за възстановяване на запазената част на Т. М. С., ЕГН **********, от
наследството на Е.Х.С., починала на 30.12.2013 г.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила като
необжалвано в установените за това срокове.
ОСЪЖДА Т. М. С., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК на А. Г. К., ЕГН **********, сумата от 2640 лева, представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6