№ 2080
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгени Г.
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело № 20241100100421
по описа за 2024 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] В искова молба от 06.12.2022 г. Е. Д. е заявила, че на 15.05.2010 г. тя
и съпругът С. Д. са сключили с ответника К. И. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот - апартамент 5 от 38,04 кв. метра, мазе 8
от 2,35 кв. метра и 3,220 % идеални части от общите части на сгР.та
(процесния имот). Апартаментът е бил с адрес в гр. София, ул. „*******. По
договора Е. и С. Д.и са били купувачи, а К. И. е бил продавач.
[2] Според предварителния договор К. И. е трябвало да построи сгР.та,
в която да се намира процесния имот, а Е. и С. Д.и е трябвало да придобият
собствеността му срещу цена от 45 000,00 лева. При подписване на
предварителния договор Е. и С. Д.и са заплатили на К. И. 30 000,00 лева, а
1
остатъкът е трябвало да заплатят при сключване на окончателния договор за
покупко-продажба.
[3] През 2021 г. К. И. е превел на Е. Д. 5 000,00 лева по банков път, а
основанието на банковия превод е било „връщане на заем“. Е. Д. твърди, че не
е давала на К. И. пари в заем, които той да е имал задължение да върне. Тя
твърди още, че К. И. многократно е отказвал да сключат окончателен договор
за покупко-продажба за процесния имот.
[4] Тъй като С. Д. е починал преди подаването на исковата молба, Е. Д.
моли съда да обяви предварителния договор за окончателен по отношение на
3/4 идеални части от имота. Ако съдът отхвърли този иск, Е. Д. моли съда да
осъди К. И. да върне полагащите се 3/4 от 30 000,00 лева, платени по
предварителния договор, плюс законната лихва от изтичането на
едномесечния срок след получаването на разрешение за ползване за
процесния имот (исковата молба, л. 3-5 от делото на СРС; молбата, л. 16).
2. На ответника
[5] К. И. е подал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове.
Той е заявил, че
1. от една страна той и от друга страна Е. и С. Д. са се договорили да
прекратят предварителния договор, тъй като строежът на сгР.та не е бил
извършен в сроковете, предвидени за това;
2. той е върнал на Е. и С. Д. 30 000,00 лева, заплатени от тях - 25 000,00
лева в брой и 5 000,00 лева по банков път;
3. той вече не е собственик на имота, върху който е трябвало да
построи сгР.та, понеже го е продал на трето лице;
4. правото на иск е погасено по давност както за главния, така и
евентуалния иск, като давностният срок е започнал да тече на 16.05.2010 г. и е
изтекъл на 16.05.2015 г. Затова К. И. моли съда да отхвърли исковете
(писмения отговор, л. 49-50 от делото на СРС; становището, л. 12 от делото на
СГС).
2
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[6] На 15.05.2010 г. К. И. от една страна и от друга страна С. и Е. Д.и са
сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, по
който К. И. е бил продавач, а С. и Е. Д.и са били купувачи. Цената по договора
е била 45 000,00 лева, като С. и Е. Д.и са заплатили 30 000,00 лева при
сключването на предварителния договор. Останалите 15 000,00 лева те е
следвало да заплатят при сключването на окончателния договор, което е
трябвало да стане в едномесечен срок от получаването на разрешение за
ползване на процесния имот (предварителния договор, л. 6 от делото на СРС).
[7] На 10.06.2021 г. К. И. е продал на ПИ АЙ ХОУМС процесния имот
(стр. 2 от справката от АВ, л. 13-17 от делото на СГС). На 17.06.2021 г. К. И. е
превел по сметка на Е. Д. 5 000,00 лева, като е вписал като основание
„връщане на заем“ (извлечението, л. 7 от делото на СРС). Липсват
доказателства К. И. да е превеждал или предавал на С. и Е. Д.и други пари.
Затова съдът приема, че К. И. не е правил това.
[8] През 2022 г. е починал С. Д.. Той е оставил за свои наследници по
закон съпругата си Е. Д. и синовете си А. и Н. Д.и (удостоверението за
наследници, л. 8 от делото на СРС).
[9] Липсват доказателства за процесния имот да е издадено разрешение
за ползване. Затова съдът приема, че такова не е издадено.
[10] Е. Д. е заплатила 358,54 лева държавна такса. Тя е била
представлявана от адвокат, но липсват доказателства Е. Д. да е заплащала
адвокатско възнаграждение или да е уговаряла безплатно представителство.
Затова съдът приема, че Е. Д. не е заплащала адвокатско възнаграждение и не
е уговаряла безплатно представителство. К. И. е заплатил 3 000,00 лева на
3
адвокат (л. 21 от делото на СГС).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[11] Е. Д. е предявила два иска. Първия иск е по чл. чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
за обявяване за окончателен на предварителен договор. Този иск е
неоснователен и съдът го отхвърля. Вторият иск е по чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД и
е частично основателен за 16 666,67 лева.
1. По иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
[12] Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, всяка от страните по предварителния
договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор. Когато
задължението е да се прехвърли право на собственост върху имот, съдът
проверява и дали са налице предпоставките за прехвърлянето на
собствеността на имота, включително дали отчуждителят е собственик на
имота (чл. 363 от ГПК).
[13] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. К. И. да е собственик на процесния имот;
2. наличие на валиден предварителен договор между К. И. от една
страна и от друга страна С. и Е. Д.и за продажба на процесния имот;
3. да не е сключен окончателен договор;
4. Е. Д. да иска от съда обявяването за окончателен на предварителния
договор;
5. Е. Д. да е изправна относно изпълнението на задълженията си по
предварителния договор.
[14] Съдът установи, че К. И. не е собственик на процесния имот,
защото го е продал на трето лице през 2021 г. Не е налице предпоставка за
4
уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
2. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
[15] Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, който е получил нещо на
отпаднало основание, е длъжен да го върне. Следователно предпоставките за
уважаване на иска са:
1. К. И. да е получил от Е. Д. пари;
2. К. И. да е получил парите на определено правно основание –
предварителния договор;
3. правното основание да е отпаднало;
4. К. И. да не е върнал получените пари.
[16] Съдът установи, че К. И. е получил от С. и Е. Д.и 30 000,00 лева.
Той е получил тези пари на правно основание – предварителния договор със
С. и Е. Д.и. Налице са първите две предпоставки за уважаването на иска.
[17] Отпаднало е правното основание (предварителният договор), на
което К. И. е получил от С. и Е. Д.и 30 000,00 лева. Това е така, защото
продавачът по предварителен договор се поставя в пълно виновно
неизпълнение на договора, когато продаде на трето лице имота, предмет на
предварителния договор. Това обуславя възникването за купувача по
предварителния договор на правото му да го развали и то с подаването на
исковата молба. Тогава предварителният договор се счита за развален, ако
ответникът продавач по него не изпълни в хода на производството (решение на
ВКС 186-2014-III Г. О. по гр. д. 6 836/2013 г.).
[18] В случая с продажбата от К. И. на ПИ АЙ ХОУМС на процесния
имот К. И. се е поставил в пълна виновна невъзможност да изпълни
предварителния договор със С. и Е. Д.и. Това е обусловило правото на Е. Д. да
развали договора с подаването на исковата молба. Тя е направила това под
условие, ако съдът отхвърли иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, а съдът отхвърля
5
този иск.
[19] Същевременно в хода на производството К. И. не е изпълнил
задължението си да е готов да прехвърли на Е. Д. процесния имот, т. е. да е
негов собственик. Ето защо съдът приема, че развалянето на договора е
настъпило с приключването на съдебното дирене, когато е бил крайният
момент за К. И. да удостовери, че е собственик на процесния имот и той може
да бъде придобит от Е. Д..
[20] С развалянето на предварителния договор е отпаднало
основанието, на което К. И. е получил от С. и Е. Д.и 30 000,00 лева. Налице е и
третата предпоставка за уважаването на иска.
[21] Съдът приема, че К. И. е върнал на С. и Е. Д.и 5 000,00 лева,
защото след като С. и Е. Д.и не са давали на К. И. заем, то преводът е бил
връщане на част от цената, платена по предварителния договор. К. И. не им е
върнал обаче, останалите 25 000,00 лева, по 12 500,00 лева, дължими на всеки
от С. Д. и Е. Д.. След смъртта на С. Д., вземането му от К. И. за 12 500,00 лева
е преминало в наследството му.
[22] Децата наследяват по равно, а преживелият съпруг наследява част
равна на частта на всяко дете (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН). С. и Е. Д. имат
двама сина. Следователно Е. Д. е придобила по наследство от С. Д. 1/3
идеална част от вземането му от К. И. за 12 500,00 лева. Ето защо К. И. дължи
на Е. Д. 16 666,67 лева (12 500,00+(1/3х12 500,00). Затова съдът осъжда К. И.
да заплати на Е. Д. 16 667,67 лева, като отхвърля иска за разликата над
16 667,67 лева до предявения размер от 22 500,00 лева (30 000,00х3/4).
[23] К. И. е възразил, че правото на иск на Е. Д. е погасено по давност.
Възражението е неоснователно, защото: давностният срок е пет годишен (чл.
110 от ЗЗД). Той започва да тече от деня, в който вземането стане изискуемо
(чл. 114, ал. 2 от ЗЗД). Когато едно задължение е без срок, кредиторът може да
иска изпълнението му веднага (чл. 69, ал. 1 от ЗЗД).
6
[24] В случая вземането на Е. Д. от К. И. е без срок. Следователно
изискуемостта му е настъпила с възникването на вземането.
[25] Съдът прие, че Е. Д. е развалила предварителния договор, като
развалянето е настъпило към момента на приключване на съдебното дирене
по делото. Следователно в този момент е възникнало вземането на Е. Д. от К.
И. за връщане на цената, платена от нея и С. Д. по разваления предварителен
договор. Ето защо в този момент е настъпила и изискуемостта на вземането за
тази цена. Оттогава е започнал да тече срокът за погасяване по давност на
правото на иск за вземането, който очевидно не е изтекъл. Затова съдът
приема, че възражението на К. И. е неоснователно.
[26] Дори съдът да приеме, че с преводът на 5 000,00 лева от К. И. на Е.
Д. през 2021 г., К. И. е прекратил действието на предварителния договор –
нещо, което съдът не приема – тогава правото на иск на Е. Д. за връщане на
платената цена по договора би възникнало на 17.06.2021 г. Към подаването на
исковата молба давностният срок отново не би бил изтекъл.
3. По разноските
[27] Е. Д. търси разноски. Тя е направила такива за 358,54 лева.
[28] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски
съобразно уважената част от иска. Когато с исковата молба е предявен главен
и евентуален на него иск, чието разглеждане зависи от отхвърлянето на
главния иск или прекратяването на производството по главния иск, съдът
разпределя разноските в зависимост от решението по главния иск
(определение на ВКС 3 413-2023-IV Г. О. по гр. д. 4 456/2023 г.).
[29] В случая съдът отхвърля главния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, но
уважава частично за 16 666,67 лева евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от
7
ЗЗД при предявен размер от 22 500,00 лева. Ето защо съдът разпределя
разноските съобразно резултата от евентуалния иск. Затова съдът осъжда К. Г.
да заплати на Е. Д. 265,59 лева разноски по делото (358,54х16 666,67/22
500,00).
[30] К. И. също търси разноски. Той е направил такива за 3 000,00 лева.
[31] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска по чл. 55, ал. 1, т. 3
от ЗЗД за 5 833,33 лева при предявен размер от 22 500,00 лева. Затова съдът
осъжда Е. Д. да заплати на К. И. 777,78 лева разноски по делото (3
000, 0х5 833,33/22 500,00). Ето защо съдът
РЕШИ:
[32] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на Е. Н. Д. срещу К. К. И.
съда да обяви за окончателен предварителен договор за покупко-продажба от
15.05.2010 г. за 3/4 идеални част от недвижим имот. Този недвижим имот
представлява апартамент 5 от 38,04 кв. метра, мазе 8 от 2,35 кв. метра и 3,220
% идеални части от общите части на сгР.та (процесния имот). Апартаментът е
бил с адрес в гр. София, ул. „*******. Е. Д. е с адрес в гр. София, ул. „*******.
К. И. е с адрес в гр. София, ул. „******* и със съдебен адрес – адвокат В.Т., гр.
София, ул. „*******.
[33] ОСЪЖДА К. К. И. да заплати на Е. Н. Д. следните суми:
- 16 666,67 лева на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД плюс законната
лихва от 14.02.2025 г. (датата на приключване на съдебното дирене) до
окончателното изплащане;
- 269,59 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.
[34] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е. Н. Д. да заплати на
К. К. И. 777,78 лева разноски по делото.
8
[35] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[36] Ако някоя от страните обжалва решението, с въззивната си жалба
тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% от
обжалваемата сума държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение
съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9