№ 949
гр. Пазарджик, 23.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично засе**е на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Д. Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20255220100296 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 14:08 часа, се явиха:
Молителката К. Х. К., редовно призована, се явява лично и с
пълномощника си адв. С., редовно упълномощена с пълномощно по делото.
Ответникът С. Н. К., редовно призован се явява лично и се представлява
от пълномощниците си адв. м и адв. **.
АДВ. С.: - Свидетелите, които са по искане на молителката са тук. Да се
даде ход на делото.
АДВ. **: - Госпожо съдия, посочили сме с писмена молба трима
свидетели, единият свидетел, обаче, е със здравословни проблеми и за
процесуална икономия ще Ви моля да бъде заменен с друг, който водим. Да се
даде ход на делото.
Явяват се допуснатите по делото свидетели.
АДВ. м: - Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. С.: - Да се приобщят изисканите и постъпилите по делото
доказателства, тъй като те са релевантни относно повдигнатия спор Аз се
1
запознах с документите чрез система ЕПЕП, от това, което е качено там, но не
видях в цялост – поправете ме колеги, ако греша – цялата преписка от
полицията, във вр. със събитието на 28-ми, съответно и протоколите не видях.
Може да съм пропуснала, но ние сме напра** такова искане. Ние твърдим
изначално, че на дата 28-ми е осъществен акт на домашно насилие, а не битов
скандал. Също така, в протоколите доколкото все пак носят информация от
това което дежурните инспектори са констатирали при посещение на адреса,
смятам, че следва да бъдат приобщени по делото.
АДВ. **: – Госпожо съдия, ние твърдим, че на 28.12.2024 г. не е имало
акт на домашно насилие. Става въпрос за битов скандал. Видно от писмото,
което е изпратено от РУ Пазарджик преписката е изпратена по компетентност
за произнасяне на РП Пазарджик. Същата тази преписка, обаче, е постъпила
по гр.д. № 358/2025 г. – за другото домашно насилие, с оглед процесуална
икономия съм принтирала от системата в цялост, така, както е приложена по
другото дело, представям и моля да я приемете по делото, представям с
препис за другата страна. Госпожо съдия, в предходно съдебно засе**е ни
беше дадена възможност с писмена молба да посочим трима свидетели, които
да бъдат разпитани за днешното съдебно засе**е. Един от свидетелите има
здравословни проблеми, и за да не става причина за отлагане на делото ще
молим да бъде заменен. Днес водим и се явяват свидетелите – Д. **, като тук
става въпрос за моя грешка, тя не е К., а по мъж е **, П. Н., и третият свидетел
е **, той е пред залата, ще Ви моля да бъдат допуснати тези трима свидетели
от Вас.
АДВ. С.: – Да се приобщят представените писмени доказателства,
наистина, за процесуална икономия, така или иначе не съм съобразила, че са
постъпили по другото дело, да бъдат приобщени. Относно искането за замяна
на свидетеля с ** **, моля само да установим той какви факти ще установява
със своите показания, с оглед очертания предмет на правния спор и
конкретните дати, за които К. твърди, че са извършени актове на домашно
насилие.
АДВ. м: – Свидетелят ** ** е поискан за установяване на същите факти
и обстоятелства, за които е поискан и свидетелят, който искаме да заменим.
АДВ. С.: – Още един свидетел водим, тъй като съдът ни е дал такава
възможност. Третият свидетел който водим е **в М..
2
По доказателствата, съдът счита че следва да пристъпи към разпит на
явяващите се днес свидетели – Й. Б. Б., Д. А. М. и **в М., които са посочени от
страна на молителката, както и свидетелите ** Г. Ч. и Б. Г. Г.. Съдът намира за
основателно искането единият от посочените с допълнителна молба от
ответната страна свидетели да бъде заменен с друг явяващ се днес. Следва да
се приемат и постъпилите по делото писмени доказателства, а именно писмо
от ОД на МВР Пазарджик, както и днес представеното от пълномощника на
ответника адв. ** заверено копие от писмо от РП Пазарджик, ведно с
приложеното към него заверено копие от прокурорска преписка, поради което
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА по делото да бъдат разпитани като свидетели **в М., Д. Н.
**, П. Р. Н. и **.
ПРИЕМА като доказателства по делото писмо от ОД на МВР Пазарджик
вх. № 8828/27.03.2025 г., както и днес представеното, от пълномощника на
ответника – адв. **, заверено копие от писмо вх. № 227/09.05.2025 г. на РП
Пазарджик, ведно с приложеното към него заверено копие от прокурорска
преписка № 227/25 г. на РП Пазарджик.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Не
възразяваме да се приобщи и възпроизведе полученият диск от Дирекция
„Национална система 112”, Районен център 112 – Кърджали, преди разпита на
свидетелите.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото писмо вх. № 8830/27.03.2025 г.
от Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Национална система
112”, Районен център 112 – Кърджали.
ПРИЛАГА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото
като ВД изпратения с писмо вх. № 8830/27.03.2025г. от Министерство на
вътрешните работи, Дирекция „Национална система 112”, Районен център 112
– Кърджали компактдиск.
ПРИСТЪПВА към възпроизвеждане на съдържанието на получения
компактдиск от Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Национална
3
система 112”, Районен център 112 – Кърджали.
Постави се компактдиска в четеца на компютъра.
При отваряне на диска се установиха два файла, от които първият е
звуков, а вторият е „JPG“.
Файловете се възпроизведоха в съдебната зала, като „JPG“ файлът беше
принтиран на хартиен носител, връчи се на страните и се приложи по делото.
АДВ. С.: - Уважаема госпожо председател, предлагам да започнем
разпитите с полицейските служители, и след това да преминем към разпит на
свидетелите на страните.
АДВ. м: - Не възразявам.
АДВ. **: - Не възразявам.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ СЪБИРАНЕ НА ДОПУСНАТИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА С РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
СЛЕДВА:
** Г. Ч.: - на 37 години, българин, български граж**н, женен,
неосъждан, без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. ** Ч.: – Обещавам, да кажа истината.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. С., СВ. ** Ч.: – На 27-и срещу 28-и, около 03
часа на 28-ми, бяхме изпратени от ОДЧ при РУ на МВР Пазарджик, заедно с
колегата Б. Г., на сигнал за домашно насилие на **, отпред пред входната врата
на жилището, беше къща, беше госпожа К. (свидетелят сочи към
молителката), която беше пред входната врата, боса. Разказа ни за скандал
със съпругът й, като влязохме вътре в къщата, като господин К. беше вътре.
Вътре в къщата бяха само двамата. Същият беше в неадекватно съС.ие, като
не мога да кажа дали под въздействието на алкохол или друга субстанция, но
от опита който имам, не беше в трезво съС.ие. Госпожа К. ни обясни, че между
двамата, след семейно тържество е възникнал скандал, като е била гонена от
него с нож, като й е хвърлил мобилния телефон в басейна на къщата им, и тя е
успяла да се обади от неговия мобилен телефон. Разговаряхме и с двете
страни, като госпожа К. беше запозната с разпоредбите на ЗЗДН, като тя
4
отказа да бъде образувано ДП, тъй като ни обясни че го обича, и иска всичко
да се разберат помежду си между тях. От нея на момента снехме писмено
обяснение, от господин К. не беше снето обяснение на момента, а на другия
ден посетихме адреса, където му беше снето писмено обяснение и му беше
съставен протокол за предупреждение.
АДВ. С.: – А защо К. беше на улицата?
СВ. ** Ч.: – Входната врата беше заключена. Не си спомням какво точно
ни обясни, но тя беше отвън, седнала, боса и входната врата беше заключена
отвътре. Господин К. отвори отвътре, като ние почукахме на вратата. Ние се
легитимирахме и той отключи входната врата.
АДВ. С.: – В какво съС.ие външно беше К.?
СВ. ** Ч.: – Беше разстроена. Ако ме питате за тежки следи от побой –
нямаше, не, нямаше видими следи. Значи, единствено имаше някакво
зачервяване по ръцете, като кръв, такива работи, не е имало.
Да, информирах госпожа К. за правата, които има по ЗЗДН. Разяснихме
й, че може да бъде образувано ДП срещу г-н К. за причиняване на лека
телесна повреда в условията на домашно насилие, като тя отказа и попълни
саморъчно формуляра и съгласно дадените ни указания, при подадени сигнали
за домашно насилие, като тя категорично заяви че го обича, и иска да се
разберат помежду тях си, да не се стига до такъв край.
Поведението му – на господин К., през това време, беше, за мен
неадекватно. От рев до обиди към госпожа К.. Спрямо нас – полицейските
служители, не е имало нищо. Нито някаква съпротива, нищо. Нито нещо да ни
обижда, да скача и т.н., но менеше си съС.ието. Започваше да плаче, след
няколко минути разговаряхме сериозно, казваше, че ще се разберат всичко
приключва, и след няколко минути пак.
Пет месеца след случая не мога да кажа точните му думи, с които
обиждаше, но впечатлението ми е, че беше обидно за нея. В наше присъствие,
освен тази агресия, друга агресия не е имало – в смисъл, нещо физическа
саморазправа, да я е удрял – не е имало. В наше присъствие не е удрял по
стени, по предмети. На адреса прекарахме над час.
АДВ. С.: – Поради каква причина се отложи снемането на писмените
обяснения от господин К., тоест да бъдат снети на следващия ден?
5
СВ. ** Ч.: – Тогава прецених, че поради неадекватното му съС.ие не е
възможно да му се снеме писмено обяснение, и оставих това за другия ден.
На другия ден отидох след 18 часа вечерта. Смените ни започват от 18 часа,
може би към 18:30-19 часа, точният час не мога. Тогава само господин К.
излезна, имаше – той, драскотина на едната от ръцете, някъде около ей-
толкова голяма (свидетелят показва около 8 см), точно ей-тука, около областта
на китката. Нямаше нещо следи по лицето, нормално се държа, оказа ни пълно
съдействие. Нищо коренно различно от това, което Ви казах.
АДВ. С.: – В деня на събитието - 27-и срещу 28-и, Вие или Вашият
колега да е звънял на родителите на младежите?
СВ. ** Ч.: – Значи, аз с госпожа К. и с майка й се познавам. Аз позвъних
първо на родителите на господин К., разговарях с баща му. Познавам се с
майката на госпожа К..
След случая, тъй като брат ми има, да речем общ бизнес със семейство
К.и се запознах и с неговите родители, които не знам те дали знаят, че съм
присъствал на този случай спрямо синът им. Но аз знам кои са те, но не знам
те дали знаят за мен. Уведомих бащата на господина, че между синът му и
снаха му е възникнал скандал, като го помолих да отидат на адреса и да
разговарят – това на същия ден, 28-и – около между 4 и 5 часа сутринта. След
като излезнахме от жилището веднага направих справка с ОДЧ при РУ
Пазарджик, мобилни телефони ми дадоха, и позвънях, както и госпожа К. ми
предостави – попитах я дали иска да се обадя на майка й, тя ми предостави
мобилния телефон, и аз й позвънях. Решението да им се обадя си е мое, бих го
направил и сега. Целта ми беше да не се допуска – защото много случаи,
когато съм посещавал след като си тръгна веднага има втори сигнал, втори
скандал, трети и т.н. Целта ми беше да тушират напрежението между тях и да
не се стига до повторен скандал и повторно наше ходене
АДВ. С.: - Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. **: - Вие, на два пъти споменахте, че когато сте отишли на адреса,
госпожа К. е била боса. Боса по чорапи, по пантофи, по джапанки – в какъв
смисъл боса?
СВ. ** Ч.: - Не съм я пипал. Боса без обувки. С пантофи не беше, не мога
да кажа дали с чоропогащник или боса – не съм я пипал, но не беше с цветен
чорап. Без обувки и без чехли. Пантофи, цвички и обувки не е имала.
6
АДВ. **: - Тя каза ли Ви колко време е престояла?
СВ. ** Ч.: - Не. Не мога да кажа дали ни е посочила към момента.
Точно това за времетраене колко време е стояла отвънка не си спомням.
Не сме устано** нож. Тя ни каза, че той я е гонил с нож, който е хвърлен
в басейна, мисля че. Нож ние не сме устано**.
Не сме устано** и не ни беше заявено такова нещо, госпожа К. да е
отправила обидни думи към господин К..
АДВ. **: - Госпожо съдия, аз ще моля да бъде предявена докладна
записка изготвена от свидетеля Ч. на 02.01.2025 г. и 28.12.2024 г., от
прокурорската преписка, където свидетелят при изготвяне на тези записки е
посочил, че страните са си отправяли обидни думи.
СВ. ** Ч.: - За момента се придържам към докладната, не мога да кажа
какво точно съм имал в предвид. Нямам спомен конкретни думи да ми е казал
той – не. Пред нас не, пред нас никакви.
АДВ. **: - Това ми беше въпросът – придържате ли се към написаното в
докладните, които сте написали?
СВ. ** Ч.: - Да, придържам се.
АДВ. **: - Аз нямам други въпроси.
АДВ. м: - След като пристигнахте на адреса, установихте ли К. К. да
има някакви зачервявания в областта на врата и на гушата, шията?
СВ. ** Ч.: – Значи, единствено си спомням по ръцете. Не съм я
оглеждал. Мисля, че беше облечена с дънки, но това е една от подробностите
които не си спомням.
Доколкото си спомням имаше зачервявания по ръцете, но не си спомням
да е имала по шията.
След като влезнахме вътре в дома им, на първия етаж, кръв никъде не
установихме, за косми не мога да кажа.
Направи ми впечатление хубавата къща, нищо друго. Холната маса,
беше след тържество, и не беше вдигната.
АДВ. **: – През времето, през което казахте че сте били на адреса,
около един час, какво беше съС.ието чисто емоционално на двамата?
7
СВ. ** Ч.: – Значи, за господин К. го казах. Той си сменяше съС.ието от
рев до превъзбуденост спрямо госпожицата, а нейното съС.ие беше нормално.
Тя разговаряше с нас, като поС.но го молеше той да й обещае, че това няма да
се повтори. Ако ме питате тя дали е плакала – не е плакала.
НА ВЪПРОС ОТ АДВ. м, СВ. ** Ч.: – Господин К. не е тестван за
алкохол и за наркотици, просто от опита който имам, лично за мен си приех
заключение, че той е употребил или алкохол или друга субстанция, не мога да
кажа коя от двете. На масата имаше празни бутилки с водка. Ако ме питате
дали съм душил в устата – не, не съм го душил, но това съС.ие за мен, е след
употребата на една от двете субстанции.
АДВ. м: – В случаите, в които имате подозрения или убеждения, че
някакво лице е консумирало наркотици каква е полицейската практика, как се
процедира?
СВ. ** Ч.: – Вие много добре знаете, че тази практика е единствено след
управление на МПС – много добре го знаете това.
АДВ. м: - Нямам други въпроси.
СВ. ** Ч.: – Не желая да ми се заплати възнаграждение за явяването ми.
Разпитът приключи. Свидетелят ** Ч. напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ ДОПУСНАТ СВИДЕТЕЛ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. Г. Г.: на 45 години, българин, български граж**н, неженен,
неосъждан, без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Б. Г.: – Обещавам, да кажа истината.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. С., СВ. Б. Г.: - служител съм на РУ Пазаджик.
И за въпросната вечер, 27-и декември, беше ** нали? Аз го казах и миналия
път. По друго дело бях свидетел. Имаше сигнал за домашно насилие ли беше
сигналът не си спомням, за семеен скандал ли, и отидохме на адреса, където
ни бяха повикали „**“, не помня кой номер, беше момичето, да, момичето
беше събута, без обувки, и по чорапки вътре ни чакаше, заключена.
АДВ. С.: - Къде Ви чакаше?
СВ. Б. Г.: - Пред вратата беше вънка на – сега не знам, на пътя или на
8
тротоара, пред вратата навън. Къща беше. Каза, че съпругът й е хвърлил
телефона в басейна, нямала телефон от къде да се обади, обадила се от
неговия – как беше не си спомням точно, и я заключил вънка. А после вече
вътре като влезнахме – ами той ни отвори момчето, тя се обади, почукахме,
отвори ни, влезнахме, разговаряхме. Не помня сега, дали се обади или
чукнахме, легитимирахме се, влезнахме, разговаряхме с двете страни, и
докато заявяваше че има скандал – празнували са рожден ден имен ден ли
нещо, явно имен ден на **, като си тръгнали гостите възникнал скандалът,
хвърлил и телефона и тя се обадила на 112. В последствие каза, че го обича
твърде много и не иска да пуска нито жалби, нито да има някакви скандали
повече. Разбраха се за момента, дори и двете страни родителите идваха, майка
й нещо идва, сега не си спомням точно, разбраха се, всичко беше тихо и мирно
за момента. Тръгнахме. След това явно пак е продължил скандалът в другите
дни.
Ами, беше момичето притеснено, господинът беше и той афектиран.
Каза, че е подпийнал, тъй като са празнували имен ден у тях. Но за момента се
бяха разбрали и двете страни всичко. Пред нас се разбраха още. Попълнихме
там документите за домашно насилие, но заявиха, че няма да има скандали
повече и няма да продължават. Момичето каза, че си го обича, иска да се
разберат – така беше за момента, после вече какво е станало като сме тръгнали
и в последствие следващия ден в момента не знам. Ние не бяхме когато
родители идваха там, ние си тръгнахме, те останаха вътре да се разбират,
казаха, че ще се разберат сами, и ние си тръгнахме.
АДВ. С.: - В какво съС.ие беше господин К.?
СВ. Б. Г.: - Беше подпийнал, казах го миналия път, не знам сега, не съм
го тествал с дрегер, празнувал е господинът, имал е повод. Познах, че е
подпийнал по това – ами, беше изнервен леко, и си личеше, че малко
заваляше, сега. То се видя, че – когато е пийнал се разбира. Не казвам, че е бил
пиян, просто беше леко почерпен – не искам да го обидя нищо, просто,
почерпил се беше леко.
АДВ. С.: - А да е удрял по стени, по мебели, пред Вас?
СВ. Б. Г.: - Не, не пред нас никой нищо – нито тя. Поне половин час
бяхме на адреса. Пред нас не е имало нито удари, нито скандали. За момента
беше всичко – първо беше по-изнервена обстановката, като постояхме там,
9
дадоха се документите, казаха, че ще се разберат помежду си.
АДВ. С.: - Те пред Вас се разбраха двамата, че се разбират?
СВ. Б. Г.: - Ами, да, да, то така стана всичко, че се разбират помежду си,
няма да имат нужда от нас.
АДВ. С.: - Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. **: - Вие споменахте какво е било съС.ието, според Вашите
възприятия, на господин К., а госпожа К. спомняте ли си в какво съС.ие
беше?
СВ. Б. Г.: - И тя беше афектирана, почти същото положение и тя беше
вънка, да не кажа че е треперила, ама беше доста притеснена, уплашена и
ядосана. Сега не знам каква е била причината, просто беше неспокойна. В
наше присъствие, момичето, се стараеше поС.но да го успокои, в началото
много се не получаваше, но след като минаха около 15-20 минути наше
присъствие там и той се успокои, ходи вътре по стаите, върна се, разбраха се.
Беше пред мен всичко за момента спокойно. После вече какво се е разиграло,
дали е имало нещо. Пред мен нито удари, нито е имало нещо.
АДВ. **: - Нещо обиди да е имало във Ваше присъствие?
СВ. Б. Г.: - Сега не си спомням точно кой какво е говорил. В началото се
разправяха като отключи господинът вратата, после се поуспокоиха нещата и
всичко, беше.
АДВ. **: - Някой а да е плакал от тях двамата?
СВ. Б. Г.: - Ами тя плачеше, даже когато отидохме беше се разплакала.
АДВ. **: - А господин К. да е плакал?
СВ. Б. Г.: - И той по едно време се разплака, да, като влезнахме вътре.
АДВ. **: - На сигнала, когато отидохте, установихте ли да е имало
някакво оръжие, нож?
СВ. Б. Г.: - Не. В последствие като влезнахме каза, че е имало нож, който
е вадил той, но само ни го показа, не иска да коментира за ножа, не иска да се
пише никъде за ножа. Нито съм видял аз да е държал господинът нож, нито тя
е държала. Имаше нож, кухненски, на бар-плота на самото кухненско
обзавеждане. Никой не е пред мен държал нож.
Не съм ходил до басейна, дори не съм видял къде е басейнът. Само каза
10
момичето, че телефонът бил в басейна – бил й хвърлил телефона нейният в
басейна и се обажда от неговия телефон, ако не бъркам от някой друг телефон
да се е обадила, не знам. Не съм ходил да проверявам в басейна.
Подписахме пред нас протоколите за домашно насилие, не си спомням
за предупреждението и за обясненията дали после се връщахме носихме нещо
на момчето, попълването по-късно завърши. По-късно ги носихме, не помня
кога беше, но се връщахме за един документ, който да го попълни К. по-късно.
Не си спомням, обяснение ли беше или нещо друго, обяснение – обяснение от
страна да пише.
АДВ. **: - При изготвянето на докладните записки по преписката, която
се съставя, Вие запознат ли сте със съдържанието на тези докладни?
СВ. Б. Г.: - Аз не знам въобще, колегата мисля че е писал докладните –
не съм чел нищо. Не съм сигурен дали ги е писал той, но ако има докладна аз
не съм запознат с нея.
Следи от удари не е имала госпожа К., не си спомням дали някъде е
имало. Не си спомням да е имало следи от удари.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. м, СВ. Б. Г.: - Не, кръв нямаше на първия етаж
в къщата, бяха разхвърляли явно са обръщали по масата чинии, чаши – имаше
такива работи. Кръв не съм видял. Имаше нещо, сега, може да са си събирали
като са имали гости, не знам точно. Пред мен никой не е хвърлял нищо, кръв
изобщо не съм видял. Къде ще има кичури от коса – не сме виждали женски
кичури от коса. Ние гледахме да ги успокоим да няма скандал – да се
приключи скандалът. Друго не си спомням да кажа, каквото съм видял, казвам
Ви го.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
други въпроси.
СВ. Б. Г.: - Не желая възнаграждение за явяването ми.
Разпитът приключи. Свидетелят Б. Г. напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ ПРИ РЕЖИМ НА
ДОВЕЖДАНЕ ОТ СТРАНА НА МОЛИТЕЛКАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ДОВЕДЕН ОТ
СТРАНА НА МОЛИТЕЛКАТА, КАКТО СЛЕДВА:
Й. Б. Б.: - на 51 години, българка, български граж**н, разведена,
11
неосъждана, молителката К. ми е дъщеря.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал.1, т. 2 от ГПК.
СВ. Й. Б.: – Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Й. Б.: – Обещавам, да кажа истината.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. С., СВ. Й. Б.: - Ще започна от там, че на 27-и
срещу 28-и, всъщност на 28-и сутринта в три часа, получих обаждане по
телефона от полицай, че трябва спешно да отида в дома на К. в семейното им
жилище тогава, защото се е случило нещо. Аз, първото нещо, което попитах
полицая, е дали е жива – като всяка майка, а и не само затова, а и защото и
преди това от нея знам, че С. много често я е нагрубявал, заплашвал, удрял.
Лятото видях едни синки по лицето, по шията й, след като се бяха върнали от
море от Гърция. Причината беше там, че беше споделила пред майка му, че
той е пренесъл наркотици. Но да се върна на 28-и. Отидохме в семейното им
жилище. Полицаят ни забра с моя приятел Д., с който живеем, с колата, и в
колата набързо ни обясни, че К. била заключена отвън, почти гола, по една
тениска и боса. Преди това, вътре той я е изгонил, влачил я е по коридора.
Значи, в колата полицаят казва, че е станало нещо, и че К. е била отвън
заключена почти гола, в смисъл по тениска и боса. В колата се качвам с моя
приятел Д., защото ние живеем заедно. Не, той не ми казва, че тя е била
влачена. Полицаят набързо ни разказва, че тя е била отвън, били са я заварили.
В смисъл, че в последствие разбирам, че тя, когато е заключена отвън, била е
влачена – това от дъщеря ми го знам, че е била влачена, душена преди това и я
изхвърлил. Значи, на 27-и, значи, аз между другото, през деня бях с дъщеря ми
и внучето, през деня ходихме от Билата да пазарувахме, мезета искаше да
купи, защото той има имен ден, С.овден, да купи и да подготви вечеря, за да
посрещнат гости. Вечерта са имали гости и след като са си тръгнали гостите,
това вече го разбирам от дъщеря ми, без никакъв повод и причина, той е
увеличил музиката в хола, започнал да я напада с груби думи, да я обижда, да
я заплашва, след което и е взел телефона и лаптопа й, ги е хвърлил, те имат в
двора си басейн. През това време от неговия телефон е успяла да позвъни на
112 за помощ, защото е бил много агресивен, уплашила се е, детенцето е спяло
на втория етаж през това време в къщата, и след това са се отзовали
полицаите. Когато ние пристигнахме, значи, видях ** зачервена, много
12
уплашена, разрошена. Мисля, че вратата беше отключена, не си спомням сега,
наистина, когато дойдохме с полицаите. Влязохме вътре и видях нея, в хола
бяха всъщност и двамата, тя беше много уплашена, зачервена, разрошена,
плакала, очите й бяха зачервени, имаше тук червенина по шията. С. видимо
беше абсолютно неадекватен и пиян. Той лежеше на дивана и гледаше в една
точка. Седнахме с Д. да изчакаме, защото разбрахме, че и неговите родители
също идват към къщата. Ние първо пристигнахме с Д. и малко по-късно
дойдоха и неговите родители. Д. е моят партньор. Седнахме всички заедно. С
влизането майката започна нещо да крещи. Аз я помолих да е по-спокойна, да
седне, да видим какво се случва, защото това не е нормално един мъж така да
се държи с жена си. Още повече, такива индикации имаше и преди това. Аз
лично съм искала среща с майката, да си поговорим за това негово
неадекватно държание. Два дни е с добрите, два дни я гони, пъди я, обижда я,
нарича я с най-различни мръсни думи – да разберем каква е причината. И че,
ако причината всъщност е с комбинация взимане на алкохол и някакви други
вещества, да се предприемат мерки, като жени, като майки сме длъжни това
да го направим, защото в крайна сметка имат детенце. И тогава, когато
пристигнаха, аз подхванах същия разговор, да й кажа, че в крайна сметка
затова направих опит да поговорим, защото рано или късно това щеше да
стане. Отговорът беше, че, да, тя си спомняла че август месец К., когато
отишла на морето го е споменала, тя го е наблюдавала, но не е виждала
проблем по отношение на такива неща – за сина си го казва.
Пак казвам, С. не си промени поведението, в смисъл, че той си лежеше.
Всъщност забелязахме, че така има леко зачервяване на едното око.
Премерихме му кръвното, мисля, че баща му му премери кръвното, и се оказа,
че има високо кръвно, и ** – моят приятел, му даде хапче за кръвно. Иначе, ни
вопъл, ни стон от него. ** седеше просто през сълзи казваше, че го обича, че
той й обещал, че ще се промени, че няма повече, че иска да направи – защото я
попитах: „Какво правиш тука, при условие, че толкова време ти си тормозена?
Това никоя жена не го заслужава“, но тя каза, че иска да си спаси семейството,
и че вярва, че той ще се промени. И така останахме да се успокояваме може би
до пет-шест часа сутринта, нали, всички – и неговите родители, и ние. Това, че
детенцето спеше горе, тя ме помоли и й дадох моя телефон, защото тя е
останала без телефон за комуникация, оставих й, аз имам две слушалки,
едната слушалка оставих на нея, ако се случи нещо, да има готовност да ми
13
звънне, заради детенцето, да него будим, да не става, тя остана в къщата. След
това бих казала, че повече агресираха отношенията. Значи, имаше един
момент, след това на другия ден ние говорихме с нея, тя каза, че той й се е
извинил, обещал й е, съжалявал много за това, което й е причинил, че ще се
направи всичко възможно да се промени. На първи бяха вкъщи – детенцето, С.
и **, на гости, за Нова година. Той тръгна по-рано, като каза, че има среща с
приятели да се види. ** с малкия остана още около час вкъщи и си тръгна
сама към тях, да си приспива детето. На втори сутринта, тя ми звънна и каза:
„Мамо, С. още не се е прибрал. Цяла нощ го няма.“ Беше ми изпратила една
снимка и каза: „Ето, виж, пак са се събрали, и жени има. Той ме излъга, че ще
бъдат само мъже, затова не ме е взел. Продължава да ме лъже“. Тя всъщност
го е видяла във Фейсбук, там са се били снимали компанията. Аз отидох към
10 часа у тях, това говоря сутринта вече на втори, за да я успокоя, защото се
беше притеснила, определено, и седнах да ги чакам долу в хола, а те с малкия
се качиха на втория етаж, да се облекат да излезем на разходка. През това
време С. се прибра, може би да е било около 11 часа вече на обяд, но той не
знаеше, че аз съм там, защото чувайки, че те говорят, той директно, защото
както влизаш, веднага се качваш за втория етаж, се качи към тях и само чух:
„На теб казах ли ти да си изнесеш багажа и да не си вече тук ма, курво?“ и аз,
притесних се, и затова излязох и казах: „**, готова ли си?“ – за да ме чуе че
съм там, за да не става нещо друго. И това всичко се случва и пред детето.
Къде е бил и какво е, не знам, но я помолих да излезем на разходка, да го
оставим малко той да изтрезнее ли, да се успокои ли. И така. На шести бяха
вкъщи на гости за Йордановден, аз съм Й., уж всичко точно. На седми, тя
беше пак вкъщи на гости. Няколко пъти той й се обади по телефона. Първия
път – „Като се прибера, да те няма вкъщи.“ След два часа й се обади. Това на
седми през деня, ние тогава бяхме вкъщи с дъщеря ми и с малкия. Те не
останаха при нас на шести, те просто през деня на седми дойдоха вкъщи,
защото разходихме малкия – направихме разходка, и тогава, той й се обади на
няколко пъти с много противоречиви ултиматуми към нея. Единият път „Като
се прибера, да те няма“, втория път „Не, няма да си взимаш багажа, ще ме
изчакаш като се прибера ще поговорим“ И тя се прибра, може би към пет часа
с малкия, да го изчака, да се прибере от работа, за да си поговорят. Аз, не знам
точно към колко е било, към шест-шест и половина, бях на Била-та да
пазарувам, с колата. Колата не можа да ми запали, телефонът ми беше паднала
14
батерията, а те са там много близо, затова реших да отида да поискам
телефона да се обадя на моя приятел да дойде да види какъв е проблемът на
колата, и в този момент виждам, и то непосредствено, че майката и бащата на
С. са в къщата и дори майка му пита: „Какво става?“, и аз им казвам, „Идвам
случайно. А Вие какво правите?“ – „Ами, отново има проблеми.“, и аз питам:
„Ако има проблем защо не сте ми се обадили? Какво се случва?“. Влязохме
вътре, седнахме. Майка му категорично заяви, че: това е нейна къща, и крайно
време е К. да става и да се маха. С., много интересно, защото все пак той е
бащата, той е мъжът, беше седнал така отстрани. Аз само го погледнах и
казвам: „С.е, какво се случва? Колко пъти се опитах да направя с теб разговор,
и уж всичко е точно, а сега вие правите някакъв заговор ли, какво?“. Между
другото, като се замисля, от хронологията на всичките му действия от
миналото лято до тук, много добре си е планирал нещата. И по повод един
документ, който разбрах, че си е извадил и така я държи на късо, и я заплашва,
че ако не изпълнява каквото той каже, или че ако каже еди-какво си – той каза:
„Аз все още не съм го използвал“, стана и си тръгна, защото не искаше просто
да се продължи разговорът. И останахме, всъщност, аз, ** с детенцето, на С.
майката и бащата. Майката каза, че, ако не напусне дома, утре – о буквално
повтарям думите й – утре, ще сменя бравите на вратите, ще изключа тока и ти
няма как да живееш тук с малкия. Ако още тази вечер не напуснеш дома ще
извикам 112. Дори аз тогава я репликирах, и казах: „Да, **, извикай 112“
Защото посред зима, дете на две години и жена, да ги гониш, е нечовешко,
поне за мен. През това време детето беше в скута на майка си, тя така го беше
стиснала, тя не можеше да повярва въобще какво й се случва, беше
изплашена. Може би всичко и се струваше, че е сън или поне така й се искаше.
Тя си стискаше детето, и каза: „Не, аз тук ще си остана. Тук ще си живеем с
детето.“ Но при такива резки и категорични приказки от страна на майката
нямахме друг избор, и я помолих просто да вземе нещо на детето и да си
отидем вкъщи, и извиках ** да дойде с колата, и я взехме. Тя, между другото,
през тия дни, там, осми-девети, се надяваше С. да звънне, да дойде поне, да
седнат наистина да поговорят, но, на десети, разбрах, че той й е звъннал два се
видят да поговорят, след работа. Тя вече си беше при мен с детето. На 10-ти,
излизайки, първоначално, това беше и наша препоръка да се видят някъде в
заведение, там, където има хора, нали, да не е сама с него, защото след това,
което се беше случило преди нова година, аз не знам как той ще реагира и в
15
какво съС.ие е. Тръгна за срещата, след десет минути тя се обади и каза, че
няма да е срещата в заведение, а я помолил да се видят на градинката на
математическата гимназия при читалище „Виделина“ и тръгна за тази среща.
Малко след нея ** се облече и тръгна, и каза, че съвсем тактически, без да им
нарушава разговора, но притеснен, защото беше и тъмно, ще тръгне след К., за
да е наблизо, недай си Боже нещо ако се случи, да е там. По-късно аз отидох,
защото разбрах че е станал нов скандал, той уж искал да дойде да види детето
– от ** разбрах, тя ми се обади по телефона, и аз отидох веднага там, тръгнах
към математическата гимназия, той вече си беше тръгнал (свидетелката сочи
ответника). Разбрах, че идеята и целта явно не е била за разговор, за нещо
добронамерено. Тръгнали са, уж, за вкъщи двамата, той да види детето, но на
сто метра се е спрял и е казал, че най-вероятно ние му кроим нещо, затова
няма да се качи да види детето, тя да го свали. И тя му е казала, нали, съвсем,
че осем часа вечерта зимата, няма как да свали детето. И той пак я е нещо
обидил с някакви закани и си е тръгнал. По-късно, аз тогава направих опит и
звъннах на майка му, с молба, и й казах: „Имали са среща, но не са
поговорили нормално. Много ти се моля, поне ни дайте достъп да си вземем
багажа.“, защото тя буквално излезе само с раничката на детето, където имаше
едно яке, водичка и един памперс. Нищо друго, всичко остана в къщата. Три
дни те не ни предоставиха достъп да си вземем багажа. На десети, тогава се
обадих на майката, да я помоля, защото тя е собственичка на къщата, така ни
беше представено, поне да си вземем якета, обувки, на малкия много неща,
които са му нужни. След като тя ми затвори телефона, и може би, след като се
прибрахме вкъщи, след един час, в черни мръсни чували, долу на входа бяха
оставени дрехи на малкия и на **. И така. От там насетне, те са си при мен. **,
в началото я виждах, между другото, сутрин ако искам нещо да й кажа, че
излизам, тръгвам за работа по-раничко, и тя скачаше така. Сега определено е
по-спокойна. Със сигурност една майка може да разбере, кога детето й е
тормозено. Тя и отслабна много във времето, неглижира се много. Сега вече
разбирам, че е имала много проблеми.
АДВ. С.: - Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. м: - Относно това, което разказахте за 28.12.2024 г., бих искал да
Ви попитам, след като отидохте на адреса и влязохте в къщата, видяхте ли в
коридора да има следи от кръв, кичури коса или нещо друго да ви направи
впечатление? Имаше ли разхвърляни вещи?
16
СВ. Й. Б.: - Значи, то в коридора няма как да видя, не съм видяла кръв,
защото то буквано от вратата която се влиза от пътя, влизаш в хола. Има така
коридор имат още една врата, така, че ние буквално влязохме в директната
врата в хола – не съм видяла да има кръв.
Басейнът се намира в двора им. Аз не съм излизала навънка на двора на
28-и, за да видя. Виждала съм басейна на двора през зимата. Не мога да кажа
дали басейнът през зимата има покривало.
АДВ. м: - Може ли да изясните пред съда, дали познавате инспектор Ч.,
имате ли бизнес с членове на неговото семейство?
СВ. Й. Б.: - Значи, инспектор Ч. го познавам дотолкова доколкото
живеем в един град. Неговата сегашна жена, но това беше преди 12 години,
работеше при моята съдружничка, две години на трудов договор, но отдааавна
това е приключило. Не съм имала контакти с тях след това, каквито и да е. В
търговското дружество, в което е била трудово заета жена му, и аз съм
съдружник. Доколкото разбрах ** е дала моят телефонен номер на инспектор
Ч., за да ми звънне, както и, сега не знам на техните кой е звънял, мисля, че
пак те полицаите са звъннали на родителите на ответника, и те, защото
определено казаха, че са много притеснени за това, и че все още С. не е в
съС.ие, където да са сигурни, че да я оставят сама с детето, и затова го правят.
АДВ. м: – Споменахте, че на втори януари сте видели снимка, която
дъщеря Ви е показала. Снимката е приобщена по делото със становището,
което е дадено от ищеца – от 17.01.2025 г., и бих искал да се предяви снимката
на свидетеля да каже дали това е снимката, която е видяла. Въпросът ми е с
оглед на твърдението, че господин К. е извършвал системно домашно насилие
под въздействието едва ли не на алкохол, наркотици и т.н., на въпросната
снимка се вижда господин К. в присъствието на компания, и просто искахме
да установим дали това е снимката, тъй като на снимката се вижда алкохол.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, ЧЕ ПО НАСТОЯЩОТО ДЕЛО ЛИПСВА
ЦИТИРАНОТО ОТ АДВ. м СТАНОВИЩЕ ОТ 17.01.2025 Г. С ПРИЛОЖЕНА
КЪМ НЕГО СНИМКА.
АДВ. м: – Мисля, че е по това дело, но в случай, че не я откриваме,
защото е по друго дело, оттеглям искането.
АДВ. **: – Оттегляме искането.
17
АДВ. м: – Добре, оттегляме искането в такъв случай, само ако позволите
още два въпроса. Споменахте за обаж**я на 07.01., между С. К. и К. К.. Искам
да Ви попитам, тези обаж**я и проведените разговори на високоговорител ли
бяха проведени пред Вас?
СВ. Й. Б.: - Единият, да. Това беше вторият, когато й каза да не си
събира багажа, да го изчака вкъщи. Това беше на седми. Тя беше вкъщи, и я
помолих да го пусне на високоговорител, защото усетих че е притеснена.
АДВ. м: – На 7 януари, вечерта, когато се били на адреса на ** **, Вие
казахте ли на К. да си събере багажа и да напусне къщата?
СВ. Й. Б.: - Аз казах на **, да вземе на детето якенце, и нейно, и просто
да се приберем, защото при така поставените обстоятелства от страна на
майката, на В., на С., то, буквално си я изгони, нямахме друг избор. Аз
нямаше как да я оставя, при условие, че и С. просто се изнесе, незнайно къде
отиде, и заряза жена си с детето, сама в къщата, а майката агресивна, и просто
явно си го бяха нацелили това нещо точно този ден да се случи. Просто едно
щастливо, да, казвам, обстоятелство, че аз точно тогава се появих.
АДВ. м: – На 11.01.2025 г., Вие и дъщеря Ви влизали ли сте в къщата на
** **?
СВ. Й. Б.: – На 11.01.2025 г. аз не съм влизала в къщата на ** **.
АДВ. м: - Нямам повече въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелката Й. Б. напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА МОЛИТЕЛКАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. А. М.: - на 56 години, българин, български граж**н, разведен,
неосъждан, без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Д. М.: – Обещавам, да кажа истината.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. С., СВ. Д. М.: - След С.овден, както е, той е на
27-ми, 28-ми се пада като дата след С.овден, около три-три и половина, звънна
телефона, ние бяхме заедно с ** в нейното жилище, това е майката на
молителката, и се оказа, че трябва бързо да тръгнем – нещо се е случило в
18
семейното жилище на К. и на С.. Излезнахме вънка и там ни чакаше
полицейският автомобил, качихме се, и пътувайки нататък разбрахме, че са
били повикани по 112, на спешния телефон, по сигнал, намерили са К. пред
къщи, много леко облечена и доколкото си спомням телефон, лаптоп бил й в
басейна. На ** се обадиха по телефона.
Ние пристигнахме там с полицейската кола, влязохме в къщата.
Полицейската кола ни взе от вкъщи и ни закара там, и в самата кола, нали,
разбрах, че се е случило нещо, някакви проблеми големи. От полицаите
разбрах, казват, че са я заварили вънка на улицата, някакво напрежение, и се
притесняват какво ще стане, и заради това ни се обаждат на нас, за да видим
какво се случва.
Влизаме вътре в къщата, вътре беше всичко нормално. Аз и друг път
съм влизал в тази къща. В хола влязохме, на първия етаж. Значи, К. беше във
видимо много напрегнато и притеснено съС.ие, сега, не мога да подбера
правилните думи, но става въпрос, че беше нещо се случило, много
притеснено, нещо, което е извънредно нещо се е случило, което аз останах
много така впечатлен. Сега в момента не мога да кажа дали е била седнала или
е права К., но всичките седнахме на масичката там в хола. Нормално е след
С.овден, С. беше там, седеше си кротко, предполагам, че нещо може би се е
бил почерпил, защото беше доста червен, и аз помислих, че е вдигнал кръвно.
И тръгнахме да мерим кръвно, и след известно време дойдоха и неговите
родители – майка му, и баща му.
Ние когато пристигнахме, те двамата не се караха, не се разправяха.
Абсолютно нямаше, нали Ви казах, С. си стоеше абсолютно кротко, спокойно,
без – все едно, че не е там и не е в цялата обстановка. Аз не съм му мерил
кръвното, но аз му дадох хапче. Хлофазолин му дадох, за да може да му
спадне кръвното. В последствие дойдоха майка му и баща му, мерихме
кръвно, предложихме даже да викнем бърза помощ, нещо, защото се вижда, че
– нещо да не стане беля, но категорично се отказа за бърза помощ. И, от
цялата ситуация, разговорите които се водиха бяха, че К. държи и иска да си
запази семейството. На всяка цена, при всички възможни обстоятелства и т.н.,
но от страна на родителите на С., и от негова страна, се виждаше, че те не са на
това мнение, и искат, така да се каже, да не са заедно. С такова впечатление
останах.
19
Звънна телефон, качихме се в полицейската кола и там разбрах, че има
проблем. До тогава никога не е имало никога проблем. Аз разбрах, че К. е
вънка на улицата била, че телефона – не знам защо е била навън, аз затова се
учудих. Леко облечена, телефонът и лаптопът в басейна, и те се притесняват
какво ще стане.
После, от разговорите се разбра, нали, че те – родителите на С., са на
мнение, че не трябва да са заедно. Така го разбрах. Тогава останахме доста,
може би до пет и половина или нещо такова, и заедно с неговите родители се
прибрахме, те ни докараха. Успокоиха се нещата, естествено, то това беше
целта на посещението, така да се каже.
Значи, следващата дата, която си спомням – горе-долу около Нова
година, имаше слънце, на тортата се видяхме, там имаше някакво базарче, и те
минаха двамата – К., С. и малкият, абсолютно нормално, както си трябва да си
бъде, както всяко едно семейство, нормално си се държаха, и нямаше никакви
напрежения. Е, сега, случват се такива работи, икам, дано пък да е отминало,
да е отшумяла цялата тази работа.
Значи, след Йордановден е Иванов ден, нали така, седми се пада, значи
един ден след Йордановден фактически, получавам телефонно обаждане от
**, колкото е възможно по-бързо да дойда пред къщата на ** и на С.. Качих се
на колата и отидох. Изчаках известно време, след което те излезнаха, и **, **
и малкият и една раничка с дрехи, се качиха в колата и си тръгнахме към
жилището на **. По-конкретно какво се е случило не знам. Знам само, че те,
така да се каже, започнаха да си живеят там – при нас.
Значи, след като се преместиха там в жилището на майка й, мисля, че
беше някъде три дена след това, около 10-ти, там някъде, бяхме аз, **, сестра
й, малкият и **. ** каза, че са се разбрали със С. да се видят, да се срещнат, и
очаквахме нали да се разберат и да се оправят, с една дума – нормално е.
Посъветвахме ** да бъдат някъде на обществено място, защото, все пак,
някак несвойствено е така да се случват разни работи, не е минало много
време. И разбрахме, че се променят обстоятелствата, че няма да бъдат там в
някакво заведение, където са се били разбрали, ами щели да бъдат, там, при
читалището. Не знам кой е променил мястото, разбрах само, че има промяна
на срещата, което малко се притесних от тази цялата работа. Идеята е такава,
че аз се усъмних малко в тази цялата работа, в последния момент да се
20
променят обстоятелствата, и заради това, тръгвайки **, аз тръгнах след нея,
без тя да знае. Значи, тя слезна по бул. „**“, тръгна по тротоара, аз изчаках
така да мине напред, и тръгнах след нея да видя какво ще се случи, защото
щом има промяна на обстоятелствата, бях малко така притеснен. И след тази
ситуация, нали, в три часа да станем, да ходим с полицая и така, както и да е.
И, от далече, видях че тя отива към читалището, минах така в страни, там, към
острова, да се прикрия да не ме види, и видях, че се видя със С. и тръгнаха по
посока към жилището, и всичко беше нормално, но изведнъж се започнаха да
се викат някакви работи от страна на С., на висок глас. Някакви, нецензурни
такива неща, които, може би какво беше (свидетелят мисли). Бях така на не
мога да кажа на колко метра, но така че да не могат да ме видят, но да държа
под око нещата, но силно, силно се чу, така, нали, нещо, „ще те унищожа“,
какво беше, някакви такива неща, заплахи, с една дума нещо се случи, нещо се
скараха, и той тръгна обратно, в посока на моста на Марица – предполагам, че
там някъде си е спрял колата, човекът, или нещо от този сорт. След което,
имаше доста хора, видях, че ** идва от дясно, и отидох при нея.
АДВ. С.: - Нямам повече въпроси към свидетеля.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. **, СВ. Д. М.: - Този случай, за последното,
което разказах, мисля, че някъде около 5-6 часа се разви случката, там някъде,
на смрачаване беше.
Значи, около спирката там – автобусната спирка, в този район, те се
срещнаха, и тръгнаха заедно към жилището, от страната на читалището, да –
автобусната спирка, срещат се и тръгват към нашия дом. Аз мислех, че са се
разбрали да дойде да види малкия, и да се съберат в края на краищата, сега,
млади хора.
Да Ви кажа, в момента не мога да си спомня с какви дрехи бяха
облечени.
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): – Извинявам се, че Ви прекъсвам, може ли
да изляза за малко, че ми стана малко лошо, до тоалетната.
МОЛИТЕЛКАТА БЕШЕ ОСВОБОДЕНА ОТ СЪДЕБНАТА ЗАЛА В
15:39 ЧАСА.
СВ. Д. М.: - Мисля, че ** беше облечена с черното, това дългото, едно
зимно палто, но много време мина, не съм сигурен. За това, ,което не съм
21
сигурен не мога да твърдя. Не си спомням С. с какви дрехи беше.
МОЛИТЕКАТА СЕ ВРЪЩА В СЪДЕБНАТА ЗАЛА В 15:40 ЧАСА.
АДВ. **: - Да се върнем малко на това събитие, което разказахте, края на
декември месец. Когато Вие сте отишли в къщата, в дома където са живеели,
когато са живеели заедно, в края на декември месец, направи ли Ви
впечатление К. и С., нещо видимо да са имали някакви белези върху тях?
СВ. Д. М.: - Значи, първо искам да кажа, че светлината не беше силна, а
беше приглушена светлина, така че не мога много добре да си спомня за
белези, видими, освен че С. беше червен и очите му, нали, бяха червени и
видимо имаше или високо кръвно, или нещо друго. Не мога да си спомня дали
К. е имала зачервявания по тялото.
Пред мен съм свидетел, че К., непрекъснато, тя беше много афектирана,
но държеше твърдо да си запази семейството и да бъдат заедно.
АДВ. **: - Афектирана в какъв смисъл?
СВ. Д. М.: - Ами, притеснена, видимо нещо се е случило.
АДВ. **: - Притеснена и афектирана са различни понятия, бихте ли
конкретизирали?
СВ. Д. М.: - Ами, неправилно се изразявам. Значи, тя беше под някакъв
стрес или нещо – така да се каже.
Не ми е направило впечатление нещо вещи да са разместени –
нормално. Като има малко дете, винаги, знаете, че нещо е разместено.
АДВ. **: - Аз нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. м, СВ. Д. М.: - Ами по булеварда имаше – те
непрекъснато вървят хора. Това си е главната улица. Това си е главната улица,
от там е движението, точно по това време има много движение, много хора
имаше.
АДВ. м: - А може ли да се каже, че е било шумно?
СВ. Д. М.: - Ами нормално шумно.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА СТРАНИТЕ, ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ,
СВИДЕТЕЛЯ, ДА ИЗКЛЮЧАТ МОБИЛНИТЕ СИ ТЕЛЕФОНИ В
СЪДЕБНАТА ЗАЛА, ЗАЩОТО В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ, ЩЕ ИМ БЪДЕ
НАЛОЖЕНА ГЛОБА ЗА НАРУШАВАНЕ РЕДА В СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
22
АДВ. м: - Искам да Ви попитам, на 10.01, когато е проведена срещата
между С. и К., Вие видяхте ли и други хора около тях?
СВ. Д. М.: - Не, никой друг не съм видял да има около молителката и
ответника. Синът ми има такава фирма – **3.
АДВ. м: - Нямам други въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ТРЕТИЯ СВИДЕТЕЛ ДОВЕДЕН ОТ
СТРАНА НА МОЛИТЕЛКАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
**В М.: - на 25 години, българин, български граж**н, неженен,
неосъждан, без родство със страните по делото. Работодател съм на
молителката К., и съм син на предишния свидетел Д. М..
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. а М.: – Обещавам, да кажа истината.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. С., СВ. а М.: - С К. се видяхме на 29 декември,
неделя, около пет часа вечерта беше, бяхме в апартамента на майка й на бул.
„**“ ** заедно с баща ми Д. М., с Й. Б., с малкия ** и тя дойде да си го вземе.
На 29-и декември, неделя, бяхме в апартамента на Й. Б. аз, баща ми Д.
М., Й. Б., както и малкия **, и дойде К. К. да си го забере, около пет-пет и
половина, вече не си спомням точно. И видях, че ** видимо беше в не добро
съС.ие, да го кажем така, изглеждаше много разстроена, изглеждаше много
притеснена, и аз, тъй като с нея сме доста близки, и си споделяме доста,
просто я поканих в другата стая да я питам насаме за какво става въпрос,
какво се е случило на практика. При което отидохоме в другата стая, тя почти
се разплака, беше много тъжна, и ми каза какво се е случило предишния ден,
ми разказа. Как нейният съпруг С. се е върнал пиян, как цяла нощ са се карали,
тук имаше червено. Бил излизал, и се е върнал пиян у тях, и е имало
грандиозен скандал. Аз на това не съм бил свидетел. Това е станало на
предишния ден, на 27-и срещу 28-и. Аз тогава не съм присъствал. Аз бях на
29-и. Тя всъщност доста често ми е споделяла как между тях има много
големи напрежения, от доста време, след като се родил малкият. Понеже с нея
излизаме, чат пат си говорим, нали, и тя винаги ми споделя момичето,
притеснено, как той се е връщал, излизал е и се е прибирал много късно, как е
23
употребявал алкохол, тормозил я поС.но, заплахи, обиди. Питал съм я защо. Тя
ми казва „Не знам“ – тя ми казва, че не знае. Викам: „Какво ще направиш по
този въпрос? – „Аз, искам си семейството, искам си мъжа, искам си детето“.
Викам: „Това защо го търпиш?“ – „Защото искам да сме заедно, искам да си
продължим напред.“ Ей това, доста често. Тъй като не е моя работа, аз затова
не се бъркам, това са си техни неща – аз така казах.
Бил съм свидетел на скандал между тях двамата. Миналото лято, 2024 г.,
не знам кой месец, когато в техния семеен дом имаше един басейн, и се беше
спукал, имаше нещо проблеми басейнът, не си спомням, и ходихме да
помагаме, бяхме аз, Й. Б., баща ми Д., К. и С., при което, по едно време те
някъде се усамотиха, някъде отидоха, не знам, аз влезнах вътре да си взема
вода, да си налея вода си спомням, и бях свидетел на скандал. Те нещо се
караха – С. и К., видимо имаше много напрежение. Той й беше казал: „Боклук,
ще те смачкам, ще те унищожа“, нещо така го чух, при което, беше я хванал за
китката, аз това го видях и веднага се отдръпнах, тъй като не искам да съм
свидетел и участник в такива семейни напрежения, да кажем така. Тогава съм
видял нещо между тях двамата да се случи на практика.
АДВ. С.: - Нямам повече въпроси към свидетеля.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. **, СВ. а М.: - Не искам да се бъркам в
семейните отношения на хората. Какво мога да направя – не съм част от
семейството. Аз съм много близък, но това са си техни неща, аз не искам да
взимам отношение и да се бъркам.
АДВ. **: - Нямам други въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ ДОВЕДЕНИ ОТ
СТРАНА НА ОТВЕТНИКА .
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА
НА ОТВЕТНИКА, КАКТО СЛЕДВА:
Д. Н. **: - на 38 години, българка, български граж**н, омъжена,
неосъждана, сестра съм на С. К..
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Д. **: – Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
24
СВ. Д. **: – Обещавам, да кажа истината.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. м, СВ. Д. **: - Понеже тогава, по това време
беше имения ден на брат ми, Стефанов или С.овден, ни си му казваме С.ов,
ние не отидохме тогава, защото децата ми не бяха добре, както и да е, те са си
празнували, видях снимка във фейсбук, която беше качена от тях. Имаха
гости, още две семейни двойки, като на снимките всички бяха усмихнати,
всичко беше наред. Като на следващия ден, 28-и, брат ми ми писа, след това
се чухме и вече той ми разказа какво се е случило, след 12 часа, но не знам
точно кога. Каза, че са се събрали, в смисъл такъв са си празнували, при което
след това К. е започнала да става много агресивна към него след като са си
отишли гостите, нападателна. Словесно, за физически каза, че е просто е
изпадала в съС.ие, сега това не знам как точно да го тълкувам, защото не съм
присъствала, но съм виждала, да, нейни съС.ия, наистина тя е така доста
агресивна, когато изпадне в моменти на ярост бих казала, а те са доста чести,
стигнало се е да се обиждат явно по-ожесточено. Не за тогава, когато са се
събирали за имения ден. За тогава просто аз знам, че те много жестоко са се
карали. Не знам защо. В смисъл, аз просто бях изненадана от факта, че е
извикана полиция, при положение, че никога не съм предполагала, че може да
се стигне до там. Брат ми само ми каза: „Ти не знаеш какво стана. Тя извика
полиция.“, че не след дълго са дошли майка ми, баща ми, нейната майка с
приятеля на майка й – съжалявам, не му знам името, при което те са писали
нещо с полицаите, и те са си отишли – на следващия ден това той ми го
разказва, не съм присъствала. А иначе, случаите когато К. е изпадала в такива
съС.ия, те са още от 2023-а година, даже и 22-а, още преди да се омъжат. В
моменти, когато сме се събирали, ако нещо не е било така, както тя смята че е
редно да бъде, спори винаги ожесточено, много грубо, в повечето случаи вика
на всички, които ние мълчим, защото тогава не се познавахме добре за да си
позволим да влизаме в някакви словесни спорове, защото все пак това е
приятелката на брат ми. Не исках да влизам в конфликти. След раждането на
детето мога да кажа, че нещата страшно много се обостриха, защото тя
започна да му забранява да се вижда с родителите ми, с мен, приятелите –
абсолютно подбор имаше на приятели. Все по-рядко се случваше да се
виждаме и той да се вижда с приятелите си. В пътите, когато сме се виждали е
било повечето по семейни празници, вече след раждането на детето. Излизали
сме и по паркове, разбира се, но К. имаше 2024-а година лятото беше, юли или
25
август месец, не съм точно сигурна, беше много топло, аз бях на работа,
работното ми място е на центъра и след пет часа често се случваше те да
минават с детето с количката, и в един от случаите си говорехме, те се спряха
при мен, аз излезнах от магазина. Двама, явно приятели на брат ми минаха, и
се спряха. Брат ми отиде да поговори с тях, но не продължи повече от минута
максимум две, той се върна, К. започна да крещи, като детето беше там: „Ти
тъп ли си, какъв си, глупак“ започна да го обижда така доста неадекватно
според мен на центъра. Каза: „Колко пъти съм ти казала да правиш каквото ти
казвам. Прост ли си?“. И аз млъкнах, и започнах да си играя с детето, за да не
се меша в отношенията им, защото смятах, че не знам за какво става въпрос. И
не е хубаво пък и да взимам страна, защото много се надявах, че те ще им се
случат нещата да си изградят семейство, да си гледат детето подобаващо.
Много често, когато сме били на гости у нашите родители, особено по
празници – Никулден, Коледа, винаги сме били у тях, К. си позволяваше уж на
шега да го удря, брат ми да удря. Като се е случвало в рамото съм виждала, в
корема, и започва да се смее след което, К.. Всеки си мълчеше. Тя много
демонстративно се държеше, държеше, родителите ми и аз да знаем, че тя има
тотално надмощие над него, и когато сме се събирали винаги така прави
нещата, че да го обиди пред нас, да го наругае, или както се казва в кавички,
да му скръцне със зъби, нали, така, че да си знае мястото, едва ли не, при което
ние всички винаги мълчахме, защото все пак там бяха моите деца, аз имам две
деца, съпругът ми. Ние, нашето семейство, съвсем по различен начин е
изградено. Ние имаме ценностна система, която никога до сега през тези
години не видях у К.. Тя е свикнала да получава това което иска и винаги е
била много настъпателна към С..
Брат ми не злоупотребява с алкохол – никога пред мен не е
злоупотребил с алкохол, но съм го виждала да пие, защото също аз пия по една
чаша бяло вино, или червено зимата. Не смятам, че това е нещо повече.
За забранени вещества – никога, никога не сме имали проблем, а само –
предни приятелки на брат ми, също са били и мои приятелки, и никога не се е
случвало нито едно момиче да се оплаче по някакъв начин за агресия или за
наркотици от страна на брат ми, също не съм виждала по никакъв начин. И
това много ме изненада, че изведнъж се започнаха делата.
След 28-и, дефакто случката, на 28-ми ние се чухме с брат ми, след това
26
имаше една случка на 29-и, когато брат ми и майка ми ми споделиха за нея, че
С. се е прибрал от работа и е заварил как К. шляпа детето и му крещи, по
дупето и по бузките, и тогава в ожесточения му спор тя е замахнала с някакъв
метален предмет и го е ударила. Това е на 29-и, но аз разбирам за него на 30-и,
защото на следващия ден брат ми ми се обади на обяд, и така, беше доста
разстроен, затова и след работно време след пет часа мина през мен в
магазина, тогава аз бях, не само аз, съпругът ми беше в магазина, както и
сестра му с нейния съпруг, и го видяхме пораженията от предната вечер, като
той от дясната страна вътре в окото беше всичко кърваво, кърваво му беше
окото, беше надут, беше тръгнал да посинява, така, отокът беше доста голям,
показа ми и ръцете си, които бяха издрани. И разбрахме, тогава, че всичките
скандали преди това явно не са били просто скандали, а си е тотално различие
на характери, интереси – не знам как да го нарека. След това К. започна да се
държи още по-налудничаво. Брат ми ми разказва за случай, в който вкъщи е
чупила – сега не знам точно какво е – дали чаша или нещо друго, и си е
лепила стъкла по лицето с кетчуп, не с кетчуп, със сос барбекю, извинете. Не
знам, нямам идея, съжалявам, и на мен това ми е страшно чудно, случай, в
който той спал една вечер и тя се приближила до него с голям кухненски нож,
и го е молила той да я наръга, за да се приключило всичко. Също така, К. ми е
споделяла за ожесточени скандали, в които дори тя е счупила вратата на
спалнята, и са ми го показвали, виждала съм дупката във вратата. След всеки
път, когато тя ми казваше разни такива неща, за между тях спорове, се смееше
така, сякаш това е най-нормалното нещо на света. Аз имам семейство и
съпруг, осемнадесет години сме заедно, две деца – в живота ми дори не се е
налагало дори да си помисля нещо подобно, но за нея бяха нормални, сякаш,
тези работи. Също така, тя след седми януари изобщо отказа да дава детето на
брат ми, като преди това поС.ните заплахи бяха не само към брат ми, че няма
да си види детето. На седми януари, тогава брат ми напуска къщата, при което
майка ми моли К. да напусне, защото С. вече го няма там. Брат ми каза, че ще
си намери квартира, защото не може повече да живее с нея по този начин,
защото се страхува за живота си. Особено след случая с ножа. Имаше един
случай, точно преди няколко дни, той ми разказа, че си е тръгнал през нощта
от къщата, и като е влязъл – влизайки в колата, тя е тръгнала след него и му
казала, че хич не я интересува, той няма никъде да ходи, щял да седи и да трае.
Но той е казал: „Прибери се в къщата, защото детето спи горе на втория етаж“,
27
тя казала: „Не ми пука. Хич не ме интересува. Връщай се“. С. тръгнал, но след
това се върнал, защото К. отказала да влезе в къщата при детето. За 7-и, К.
просто не е искала да напусне къщата, въпреки, че брат ми е напуснал къщата.
Майка ми й е казала да си вземат квартира, да се отделят, да се опитат да се
оправят, но тя твърдяла, че няма да излезе от тази къща по никакъв начин и ще
остане да живее с нея, което беше много изненадващото, при което майката на
К. я е издърпала от къщата, въпреки волята й, за да спре да се унижава. След
това те отказаха категорично да дават и двете, детето на С..
На 10-и, аз и съпругът ми бяхме въвлечени в много грозна случка. На
10-и януари, брат ми се обади, спомням си го много добре, защото
приключвахме работно време и гасихме лампите в магазина, 6:28 беше, той ми
звънна, и аз се почудих дали да вдигна, защото по принцип ако има нещо
първо ми пише, след това се чуваме, знаех, че евентуално нещо се е случило,
веднага му се обадих и му вдигнах, и той ми каза: „Како, моля те, ела да ме
забереш срещу Виделина съм на Аксаков“. Викам: „Идваме веднага с Тошко“
– Тодор е съпругът ми, извинете. Отивайки натам имаше страшно голямо
движение след 6:30 часа по улицата и затова карахме много бавно, точно пред
Виделина, ние не можахме да ги видим къде са, но пред нас имаше коли и
трябваше да намалим много, при което задна дясна врата се отвори, аз се
обърнах, видях, че С. влиза, в същото време пред колата изскача К., и
съпругът ми спря колата, тя мина от дясната страна до мен, отвори ми вратата,
аз бях с колан и просто не можех да реагирам, пък и не съм предполагала, че
нещо такова ще ми се случи. Аз й казах: „**, моля ти се недей“. Тя започна да
ми удря ръцете и да ме избутва навътре удряйки ме, при което пак казах:
„Моля те недей, **“, тя скочи върху мен, аз бях с колан, просто не можех да
реагирам, и затвори вратата, започна да се смее истерически. Съпругът ми
тръгна, защото бяхме запушили движението, нямаше как, и веднага в дясно
отбихме. Веднага щом отбихме в дясно, С. скочи в движение от колата, К.
веднага след него и започна да го гони. Беше доста голямо сътресение.
Нямаме никаква идея защо го гони, никаква идея нямаме. Ние просто неволно
бяхме въвлечени.
Как приключи – пак казвам, К. тръгна да го гони, ние това видяхме,
защото бяхме спряли колата. Съпругът ми има автоимунно заболяване и доста
зле му повлия ситуацията, и трябваше да се приберем. Аз се обадих на брат ми
само за да питам какво става, дали всичко е наред, дали трябва нещо да се
28
предприема, той каза: „Не, тя не можа да ме догони, и се качих в колата, и
успях да се прибера“. Но по принцип, аз специално за тази вечер, си
говорихме с него, той каза, че иска да си види детето и ще я помоли, нали, ако
може да си види детето, при което тя му е казала, че, да, ще му даде детето за
уикенда и затова той е отишъл на уреченото място, срещата, т.нар., и той след
това сподели: „Тя ме излъга. Просто е искала да отида, и не искаше да ме
пусне да си тръгна.“ Сподели ми също, че през цялото време го е дърпала по
улиците, и каза, хората ни гледат, а тя ме дърпаше за крака, за ръцете – това е,
нали, самата случка на десети.
Случката в колата се случва в посока моста Марица, точно където е
Виделина и Аксаков отпред има едно Т-образно кръстовище и по принцип
има пешеходна пътека, затова там доста често след 6-6:30 ч. минават деца
пресичат, може би заради това се получи това забавяне, а не минахме по-
бързо. Те бяха в градинката на математическата гимназия, в смисъл пред, на
тротоара най-вероятно, защото от дясната страна се случиха нещата, аз пак
казвам, ние просто шофирахме бавно и се оглеждахме, за да ги видим, а пред
нас се събраха много коли и трябваше да ги видим.
Не познавам а М.. Никога не съм чувала такъв човек да е идвал на гости
на брат ми и на К..
Визуално да, виждала съм приятеля на Й. Б. два или три пъти на
семейни събирания и то на големи събирания като кръщене на ** и рожден
ден. На 10.01, приятелят на Й. Б. не, не съм го видяла на улицата във
въпросния ден. Бяха само К. и С., аз и съпругът ми.
Значи, за случая на 28-и декември, брат ми ми каза, че тя изпаднала пак
в нейните съС.ия, но понеже и преди доста често се случвало, знаех за какво
става въпрос, каза, че просто са се обиждали, тя е започнала тя да го обижда,
при което той каза: „Опитах се да се сдържам, опитах се да се сдържам, но тя
просто не спира.“ Не съм запозната между тях да е имало някакви физически
съприкосновения.
АДВ. ** и АДВ. м (ПООТДЕЛНО): - Нямаме други въпроси.
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): - Тъй като сега, за дата 10.01., за първи път
чувам че сестра му е присъствала, за това адвокатът ми не знае и ще задавам
аз въпроси вместо нея. Казахте, че в движение първо С. се е качил, после аз
съм се качила някъде си, интересно ми е как в движение сме се качили, тъй
29
като 2020-та, след 2000-а година колите, след като тръгнат в движение вратите
се заключват, особено, както казвате сама, имате две деца, една от която е по-
мъничка, и съответно вратите са направени така, че да не могат да се отварят?
СВ. Д. **: – Много благодаря за въпроса, за което. Изключително съм
благодарна. Тя дори и няма представа, дамата, колата ни каква е, защото тя е
толкова високомерна, че дори не си е направила труда да запомни каква ни е
колата. Колата ни е стара, няма такива защити – защитите, които каза дамата,
аз не съм запозната, за заключване.
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): - Повечето неща, които казахте, сама
потвърдихте, че не сте била свидетел, а единствено по думите на брат ви.
Възможно ли е той да си измисля или по някакъв начин да се опитва в
момента да се оневини, защото нещата които казахте нямат конкретна връзка с
фактите, които са изнесени?
СВ. Д. **: – Ами, сега, понеже ти ми сподели на Нова година за това,
съжалявам, но ти също ми го каза.
На Нова година те бяха вкъщи поканени, тази нова година. Бяха С., брат
ми, както и още две приятелски семейства, и понеже имаше доста деца – след
скандала, на нова година те бяха вкъщи, и попитах лично, какво става, какво
се случва, защото има ситуация, в която викат полиция, след това има
ситуация, в която шляпа детето, удря брат ми и то с видими поражения, и тя
ми отговори: „Повече това няма да се повтори“.
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): - Искам да Ви питам, щом според думите
на брат Ви, аз съм шляпала детенцето или лично него, с моето телосложение
от 37 кг, защо сте решили да ни поканите на Нова година и да празнуваме
заедно, предвид обстановката, която той е изнесъл пред Вас?
СВ. Д. **: – Защото аз бях решила, нито на Коледа, нито на Нова година,
да се събираме. Беше ме страх, че децата ми ще станат свидетели на скандал
породен от К., но К. беше заплашила С. с детето, и той ме помоли – защото тя
в смисъл такъв заплашва, че той повече никога няма да си види детето, и ще
направи така, че никога няма да го види, да го докосне и т.н. – помоли ме,
вика: „Моля те, како, нека да се съберем, защото тя каза, че нещата ще станат
много по-зле за всички, ако не идем у техните, и у нас“. В смисъл, по
празниците така да се случат нещата, че да се иде и при едните и при другите.
30
Не бях съгасна, но затова поканихме и други хора, за да може да не сме само
ние, да има и други хора, при което на Нова година детето беше вече толкова
променено, толкова различно се държеше, че цяла вечер хапеше К., в нейното
присъствие ревеше поС.но и я удряше, което ни направи ужасно впечатление.
То никога не се държеше така преди това. Беше по-малко от две годишно, а я
хапеше и удряше, при което К. го хващаше – на два пъти се случи, и то след
това го обсъдихме, естествено, с останалите семейства, но никой не каза
нищо, защото знаехме в каква ситуация са и решихме да не подклаждаме огън
– тя хващаше главата на детето и му я тресеше много рязко, и му крещеше
„Какво искаш бе?“, пред всички.
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): - Това вярно ли е, че на Нова година сте
ударили сина ми ** К. през устата, защото сте се била напила и той Ви е
пречил?
СВ. Д. **: – Никога не се е случило
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): - Добре, благодаря.
СВ. Д. **: – нещо подобно. На Нова година не съм пила никакъв
алкохол, освен 50 грама уиски. 50 грама уиски. Никога в живота си не съм
посегнала на ** и никога не бих го направила по начина, по който го правеше
К..
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): - Нямам други въпроси.
АДВ. С.: - Нямам въпроси.
АДВ. м: - Нямам въпроси
АДВ. **: – Колко време С. не си видя детето, след фактическата им
раздяла?
СВ. Д. **: – Два месеца и половина, при което това беше тежко за
всички.
АДВ. **: – Нямам други въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят Д. ** напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
П. Р. Н.: - на 35 години, българин, български граж**н, женен,
31
неосъждан, без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. П. Н.: – Обещавам, да кажа истината.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. м, СВ. П. Н.: - С. го познавам от 2004 година,
това означава 21 години, бяхме съученици в СУ „**в“. Очевидец не съм бил
на събитията на 28-и декември 24-та година, но от С. знам, че на неговия имен
ден, аз му се обадих да му го честитя той ми сподели, че няма да празнува и
ще бъде в семеен кръг. Ние се чуваме обичайно за всички празници с него.
Това, което разбрах беше на 30-и декември се видях с него, че на 27-и срещу
28-и, тоест през нощта е имало инцидент, в който е имало сигнал на полиция,
и са имали семейна разправия, така да се каже, с **. След което бях безкрайно
учуден от това нещо, защото аз на 29-и през деня видях **, аз излизах от
билковия магазин, който се намира до бившата сладкарница „**“. Доколкото
знам там е адресът на майка й, тя живее също там, посещава този адрес и се
засякохме. Честитих й Коледните празници, пожелах й весело посрещане на
Новата година, но не ми е споделила да е имало някаква разправия или семеен
инцидент, както се е случило. В този ден, когато я видях, ** изглеждаше много
добре, красива както винаги, беше облечена със светли дрехи и беше
усмихната. Не, не носеше шал. Не, нямаше зачервявания на шията.
На неговото работно място в търговията в гр. Пазарджик видях С., бях с
моя партньор, с който управляваме заедно магазини. Поводът на срещата беше
служебно, търговия на дребно развиваме, трябваше да пуснем заявки за
новогодишните празници за магазините, тогава вече забелязах, че като видях
С. имаше кръвоизлив в окото, силно зачервяване посиняване от дясната страна
на слепоочието, беше ми неудобно да го питам какво се случва, подадохме си
заявките, той ме помоли да го изчакам отвън, и той отвън ми показа вече, че и
по ръцете има още охлузвания, издран, и ми разказа какво се е случило
предишната вечер, тоест на 29-и вечерта. Разказа ми, че пак са имали битов
скандал вкъщи – ами семеен скандал, семеен скандал между него и **. От
историята която ми разказа, разбрах, че той се е намирал на втория етаж в
къщата, в която живееха и е чул крясъци, викове от ** към детето, при което
той е слязъл долу, опитал се е да поговори с нея, с цел да я успокои, но тя му е
посегнала и го е ударила с метална кутия в лицето, от дясната страна. Дясното
око, там беше зачервяването, в областта на слепоочието, в главата. Другото
32
което ми сподели е за случката на 28-и, че има два случая пъти агресия срещу
него на неговата жена. Това се случва на 30-ти декември. Те са
последователни, единият път агресията е била най-вероятно вербална,
доколкото знам е имало полиция на адреса, и следващата вече е физическа,
след полицията, на 29-и вечерта.
За съжаление знам за други случаи на скандали на семейството – след
новата година, знам, че С. напусна жилището което живееха заради трети
скандал, който трети скандал отново е бил - агресията е била спрямо детето, С.
отново се е опитал да поговори с **, явно без никакъв успех. От него знам, че
е била с кухненски нож в спалнята, след което скандалът прераства по
сериозно с думи и изречения, които са обидни и за двамата. Сега, взела е една
бутилка със сос барбекю, намазала се е по главата, счупила е една чаша и
започнала да си лепи стъкла по главата и отново го е заплашила с полиция.
Това става в началото на януари, 6-и или 7-и януари, и знам, че на по-късен
етап С. напусна жилището, в което те живеят. Сподели ми, че след като **
родила започнали да имат семейни проблеми. Ние като приятели сме си
споделяли. Аз също имам две деца, говорили сме си открито, споделял ми е,
че бил обиждан многократно, с ужасни думи, скандали, които са правени без
причина. Неволно бях свидетел един път тя го обиди пред мен пред един
хранителен магазин, в който пазаруваха. Тя беше отвънка с **, той беше
мъничък, докато аз си говорех с нея, той беше вътре, той беше объркал нещо
покупките, тя го нарече олигофрен пред мен. Аз тогава това нещо не го взех
под внимание, защото не ми се е сторило чак толкова странно, но на по-късен
етап се оказва, че това е нещо системно – така разбирам от С.. Друго какво ми
е направило впечатление в тяхната връзка.
Не, никога С. пред мен не е консумирал наркотични вещества. Той е
абсолютен противник на тези вещества. Алкохол, не, рядко, в съвсем умерени
количества.
АДВ. м: - Случи ли се промяна в поведението на С. спрямо Вас, след
раждането на детето? Споделихте, че тогава са започнали някакви семейни
проблеми, за които К. Ви е казал.
СВ. П. Н.: - Ами да, започна се едно отдръпване, което аз го отдадох
нали на съвсем нормално, все пак имат дете, нови ангажименти и т.н., но
веднъж той ми направи забележка да не го търся вечерно време, дори и да е по
33
работа, защото на ** не й е приятно. Вече не беше така лъчезарен, нямахме
чести събирания приятелски, ние сме доста голяма компания. Отсъстваше, в
работата си също беше доста напрегнат. Няколко пъти се е случвало, не
няколко, те са над 10 пъти, звъня му по телефона за сутрешна заявка за
магазина, той не може да я приеме, защото е в детската кухня и взима храната
на **, и отчетох това на някакво елементарно напрежение, свързани със
семейния им живот, с което те не са свикнали още.
АДВ. м: - Аз нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. С., СВ. П. Н.: - Откакто се познаваме с К.
никога не сме се подминавали. Ами, да Ви кажа, честно, тя е минавала поне
два пъти или три пъти с ** през моя офис, който е на центъра, имам офис за
застраховки, не е подминавала, винаги е спирала, пра** сме приятен мохабед
така да го кажа. Моята майка е виждала детето, тя е излизала вънка, моята
жена. В дясното око имаше кръвоизлив С., много ясно си го спомням.
АДВ. С.: - Нямаме повече въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят П. Н. напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ТРЕТИЯ СВИДЕТЕЛ ДОВЕДЕН ОТ
СТРАНА НА ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА
НА МОЛИТЕЛКАТА, КАКТО СЛЕДВА:
**: - на 40 години, българин, български граж**н, разведен, неосъждан,
без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. м, СВ. ** **: - Със С. К. се познавам от 2008-а
година. С К. К. се познаваме чисто задочно, лично не се познавам с нея, но
знам коя е. За периода, в който познавам С. К., той никога пред мен не е
консумирал наркотични вещества. Не злоупотребява с алкохол, имало е когато
сме излизали да пием по едно пиене, но нищо повече не е било. Случвало се е,
да речем, през два-три месеца да излезем, да се видим някъде на заведение,
нещо от този сорт. Това беше през ученическите години, когато бяхме още
малки. Аз не съм му съученик, той е по-малък от мен, ние се познаваме от
училището. Да, виждал съм на 30.12.2024 г. С. К.. На 30.12., бяхме в склада в
който работи в търговията, заедно с П., причината да бъдем в склада, в който
34
работи С. е – пускахме заявки предвид новогодишните празнични и почивните
дни, които бяха, на тази дата го видях С.. Имаше, тогава ми направи
впечатление, кръвоизлив в дясното око който имаше, и синина. Странно беше
цялата тази ситуация, която е. Синината беше в дясната част на окото. Изчаках
го отвън да приключи работа, излезнахме отвънка да се видим с него, и той
тогава ми обясни причината каква е да има кръвоизлива и синината в окото.
Разказа ми тогава, че е имало спречкване между него и К., и тя го е била
ударил с някаква кутия ли или нещо от този сорт, в дясната част на окото, след
имения му ден, и т.н. Показа ми, тогава много добре си го спомням, защото
бяхме отвънка, нали, изчака да няма хора, дръпна си блузата и показа, че има
драскотини по ръцете. Не мога да определя точно в момента много ли бяха
тези драскотини, бяха на ръката. Изглеждаха като нокти, един вид, одрано. По
дясната ръка. В тази част на ръката (свидетелят сочи под лакътната част).
АДВ. м: - Знаете ли какви са били отношенията в семейството на С.?
Споделял ли Ви е дали е имало някакво напрежение между съпрузите?
СВ. ** **: - Така, през 2024 г., лятото когато е, тъй като аз преминах
през подобно нещо, причината поради която сме тук – не за скандали, дело за
незабавна защита имам, което било в София, чака решение в момента, много
дълго време аз лично отсъствах от бизнеса, с който се занимавам, и той тогава
ми обясни, че имат пререкания с К.. Неговото дело, когато си говорехме, не
беше образувано тогава.
Да, С. се е съветвал с мен, преди всичко, както и аз към онзи момент съм
апелирал да съумее да си запази семейството, по един или по друг начин. Но
когато с течение на времето ми каза, че нещата ескалират, и той не разбира
поради каква причина, тогава вече му му споделих какво направиха всъщност
с мен, че ме съдят за домашно насилие. И най-вече това, че ме ограничиха пет
месеца да не мога да си видя детето. Просто от това исках да го предпазя,
защото един човек, който обича истински детето си , да не можеш да си видиш
детето без каквато и да е конкретна причина и извършено каквото и да е
деяние, за един баща е убийство.
АДВ. м: - Нямам повече въпроси.
АДВ. С.: - Аз нямам въпроси.
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): - Тъй като казахте, че сте съветвали бившия
ми съпруг във връзка с това как да си съхрани семейството искам да Ви
35
попитам съветвали ли сте го също така как да се снабди със заповед за
незабавна защита в негова полза и как да отдели детето от майка си?
СВ. ** **: - Не, не съм го съветвал за подобно нещо, как да се снабди
със заповед за незабавна защита и да отдели детето от майка си. Предадох му
просто какво направиха с мен – не можех да си го виждам детето.
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): Нямам други въпроси.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
други въпроси към свидетеля.
Разпитът приключи. Свидетелят ** ** напусна съдебната зала.
АДВ. С.: – На този етап нямаме искания по доказателствата. Да се
приключи делото
АДВ. **: - Нямаме други доказателствени искания. Считаме, че делото е
изяснено. Да се приключи.
След изчерпване на доказателствените искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВАХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. С.: - Уважаема госпожо съдия, с оглед проведеното съдебно
следствие, считам, че се доказаха наведените в подадената от К. Х. К.,
твърдения за извършени актове на домашно насилие, така, както са описани.
Предвид фактическата и правна сложност на делото, обемът на
доказателствата, ще помоля за кратък срок, в който да представя писмена
защита. Също така, в случай на постановяване на решение с което се счита за
основателна предявената молба, моля, в полза на доверителката ми да бъдат
присъдени сторените съдебно-деловодни разноски, в частност заплатеният
адвокатски хонорар, като представям списък на разноските.
АДВ. м: - Представям нашият списък по чл. 80 от ГПК.
АДВ. **: - Представяме списък по чл. 80 от ГПК – списъкът е един за
двамата. Уважаема госпожо председател, аз считам, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и от проведеното съдебно следствие по един
безспорен и категоричен начин се установи нападките и неоснователните
твърдения посочени в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, а именно за
извършени актове на домашно насилие, позволявам си да го формулирам в
36
кавички актове на 28.12.2024 г. и на 10.01.2025 г. Смятам, че от множеството
събрани по делото писмени и гласни доказателства категорично се доказа, че
доверителят ми не е извършил тези актове на домашни насилия и обвиненията
спрямо него са изключително неоснователни. Ще Ви моля с постановяване на
Вашия съдебен акт да бъде отказано издаване на заповед за защита, а
издадената незабавна заповед за защита да бъде обезсилена от Вас. Ще Ви
моля да бъдат присъдени на доверителя ми сторените от него разноски в
производството. С оглед обема на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и множеството гласни събрани в днешното съдебно
засе**е, считам, че следва детайлно да бъдат обсъдени в съвкупност и
поотделно, поради което ще Ви моля да ни бъде даден подходящ срок за
представяне на писмени бележки, да изложим неоснователността на
депозираната пред Вас молба.
АДВ. м: - Присъединявам се към казаното от колегата, като бих желал
да акцентирам върху това, че действително домашното насилие е един
сериозен проблем в нашето общество и практиката да се използва с цел да се
получи предимство в други процеси, за съжаление не е чужда, и в
преимуществената си част представлява злоупотреба с правото. Също така,
моля да ми бъде предоставен срок за писмена защита и да бъдат присъдени
сторените в настоящото производство разноски, като моля да съобразите, че
договорът за правна помощ е сключен на основание чл. 38 от ЗАдв. Също
така, правя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
АДВ. С.: – Ние също, тогава, правим възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.
С оглед на фактическата и правна сложност на делото, съдът ДАВА 5
дневен срок за представяне на писмени защити от страна на молителката и на
ответника, и ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе със своя съдебен акт в
о.с.з. на 03.06.2023 г. от 12:30 часа, за която дата и час страните уведомени от
днес.
Протоколът се изготви в съдебно засе**е, което приключи в 16:45
часа.
37
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
38