О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ...
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в закрито
заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в.ч.гр. дело № 546 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 278 вр. с чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна
жалба на „Кредит Инс“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ***, чрез адв. Р.Д., със същия адрес за призоваване, против
Определение № 1207/20.05.2019 г. по ч.гр.д. № 4515/2018 на Районен съд – Враца,
с което Заповед за изпълнение № 2819/16.10.2018 г. по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 4515/2018 г. по описа на Районен съд – Враца, е обезсилена изцяло и
производството по същото дело е прекратено.
В частната жалба се
навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.
Според дружеството – жалбоподател не са налице законовите хипотези
първоинстанционният съд да обезсили изцяло издадената заповед за изпълнение,
тъй като длъжникът е депозирал възражение срещу нея само в частта за сумата от
560,03 лв., представляваща такса „Гарант” за периода от 05.12.2017 г. до
11.10.2018 г., и с разпореждане районният съд е указал, че при непредставяне на
доказателства по делото за предявяване на иск в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК,
издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение ще бъде обезсилена само
в тази част. Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което заповедта за изпълнение да бъде обезсилена само в
частта за сумата от 560,03 лв. Претендират се и разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 276,
ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна в
производството – Т.Р.К., ЕГН: **********.
Врачанският окръжен
съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена
в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, произхожда от страна с необходимата
легитимация и правен интерес, насочена е против съдебен акт от категорията на
обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 415, ал. 5 от ГПК,
което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна
по следните съображения:
В производството по
ч.гр.д. № 4515/2018 г. по описа на Районен съд – Враца, седми граждански
състав, в полза на кредитора „Кредит Инс“ ООД, ЕИК: ***, е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2819/16.10.2018 г., по силата
на която длъжникът Т.Р.К., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, следва да
заплати на кредитора следните суми: сумата от 750,36 лв. – главница,
представляваща непогасено задължение по договор за потребителски кредит
„Екстра” № 72761 от 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението – 15.10.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 264,00 лв., представляваща възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 05.12.2017 г. до 11.10.2018 г., сумата от
560,03 лв., представляваща такса „Гарант” за периода от 05.12.2017 г. до
11.10.2018 г., сумата от 6,21 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 06.06.2018 г. до 11.10.2018 г., както и сумата от
31,60 лв., представляваща разноски в производството за платена държавна такса и
сумата от 300,00 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Срещу така издадената
заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК на 05.03.2019 г. длъжникът
е депозирал възражение, в което е посочено, че не дължи изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение за сумата от 560,03 лв. – такса „Гарант” по
договор за потребителски кредит „Екстра”.
Заповедният съд с
Разпореждане № 2182 от 20.03.2019 г., съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, е
указал на заявителя „Кредит Инс“ ООД, че може да предяви иск за установяване на
вземането в размер на 560,03 лв., представляващо такса „Гарант” за периода от
05.12.2017 г. до 11.10.2018 г, срещу което е депозирано възражение, в
едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна
такса, и в същия срок представи по делото доказателства за предявяване на иска.
Указано е и че при непредстявяне на такива доказателства в срока по чл. 415, ал.
4 от ГПК, издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение ще бъде
обезсилена в посочената част. Съобщението за връчване на препис от
разпореждането е получено от „Кредит Инс“ ООД на 08.04.2019 г., от която дата е
започнал да тече едномесечният срок за предявяване на установителния иск. На 20.05.2019
г. е постановено обжалваното определение, в което е прието, че заявителят не е
представил по делото доказателства за подаден в срока иск за установяване
съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което
на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК е обезсилил изцяло последната.
Постановеното
определение е неправилно. В настоящия случай първоинстанционният съд точно е приложил процесуалния закон, като е изпълнил
служебното си задължение за уведомяване
на заявителя, че може да предяви иск по
чл. 422 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, за установяване на вземането,
срещу което длъжникът е възразил. Правилно
районният съд е указал на заявителя и последиците от непредявяване на иск, а именно,
че издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена в посочената част. В
законоустановения по чл. 415, ал. 4 ГПК едномесечен срок, изтичащ на 08.05.2019 г./съобщението е получено от заявителя на 08.04.2019 г./, кредиторът не е
представил доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си в частта за сумата от 560,03 лв., представляваща
такса „Гарант” за периода от 05.12.2017 г. до 11.10.2018 г. С атакуваното
определение обаче заповедният съд
е приел, че заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена
изцяло, а производството по делото – прекратено, въпреки, че са били налице
предвидените в чл. 415, ал. 5 от ГПК предпоставки само за частичното ѝ
обезсилване. С депозираното в срок възражение по чл. 414 от ГПК длъжникът е
възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение само за сумата от 560,03 лв., представляваща такса „Гарант“.
Дружеството-заявител не е предявило иск против длъжника за установяване на дължимостта на тази сума, поради
което е следвало районният съд да обезсили заповедта за изпълнение само в тази
част, съобразно с указанията, дадени в Разпореждане № 2182/20.03.2019 г. Поради
това неправилно и незаконосъобразно с атакуваното определение заповедният съд изцяло
е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2819/16.10.2018 г. по ч.гр.д. № 4515/2018 г. по описа на Районен съд – Враца и
е прекратил производството по същото дело. Предвид гореизложеното, обжалваното
определение следва да бъде отменено в частта, в която заповедта за изпълнение е
обезсиелна за сумите, за които длъжникът не е подал възражение, и потвърдено в
останалата му част.
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал.1 от ГПК, която е обща и намира приложение и в заповедното производство,
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, съразмерно с уважената
част от иска. В случая, приемайки жалбата за основателна и намирайки, че
заповедта за изпълнение е следвало да бъде обезсилена частично, настоящият
съдебен състав счита, че заявителят има право на разноски за адвокатско
възнаграждение за производството по издаването ѝ съобразно уважената част
от заявеното вземане, като следва да се отмени
заповедта за изпълнение в частта, с която са присъдени разноски,
представляващи платено адвокатско възнаграждение над размера от 193,71 лв.
С оглед
основателността на депозираната частна жалба и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в
настоящото производство – държавна такса в размер на 15,00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лв.
Водим
от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Определение № 1207/20.05.2019 г. по ч.гр.д. № 4515/2018 на Районен съд – Враца,
с което е обезсилена Заповед за изпълнение № 2819/16.10.2018 г. по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 4515/2018 г. по описа на Районен съд – Враца, в частта за
сумите: 750,36 лв. – главница, представляваща непогасено задължение по договор
за потребителски кредит „Екстра” № 72761 от 05.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 15.10.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, 264,00 лв. – възнаградителна лихва
върху главницата за периода от 05.12.2017 г. до 11.10.2018 г., 6,21 лв. – лихва
за забава върху главницата за периода от 06.06.2018 г. до 11.10.2018 г. и 31,60
лв. – разноски в производството за платена държавна такса, и производството по
делото е прекратено.
ОТМЕНЯ
Заповед за изпълнение № 2819/16.10.2018 г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 4515/2018 г. по описа на Районен съд – Враца, в частта, в която са присъдени
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер над 193,71 лв. до 300,00
лв.
ПОТВЪРЖДАВА
определението в останалата му част.
ОСЪЖДА Т.Р.К.,
ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, да заплати на „Кредит Инс“ ООД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***, сумата от 215,00 лв.,
представляваща сторени разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.