№ 65
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Невена Б. Г.а
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000501715 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 4 от 01.02.2021 г., постановено по гражданско дело №
181/2018 г. Окръжен съд – Видин, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка
с чл. 141 от ЗПКОНПИ е отнел в полза на Държавата от П. Г. М. следното
имущество: Сумата общо в размер на 115 825,68 лв., получена в брой,
представляваща незаконно облагодетелстване с чужди средства по досъдебно
производство - сл. д. №2/2013 г. по описа на НСлС, пр. пр. №01098/2010 г. по
описа на РП - гр. Видин и образувано НОХД №1455/2015 г. по описа на
Районен съд - Видин; Сумата в размер на 15 080 лв., представляваща вноски
на каса по сметка IBAN ********** в лева, открита в „Обединена българска
банка” АД; Сумата в размер на 44 070 лв., представляваща вноски от трети
лица по банкова сметка с IBAN ********** в лева, открита в „Обединена
българска банка” АД; Сумата в размер на 12 940 лв. прехвърлена от сметка
IBAN ********** по сметка с IBAN ********** в лева, открита в “Юробанк
България” АД; Сумата в размер на 4 675 лв., представляваща вноска на каса
по банкова сметка с IBAN ********** в лева, открита в „Обединена
българска банка” АД; Сумата, общо в размер на 72 994 лв., представляваща
1
преводи от трети лица, по банкова сметка с IBAN ********** в лева, открита
в “Юробанк България” АД; Сумата в размер на 20 лв., представляваща вноска
на каса, по банкова сметка с IBAN ********** в лева, открита в „Обединена
българска банка” АД; Сумата, общо в размер на 23 839 лв., представляваща
преводи от трети лица, по банкова сметка с IBAN ********** в лева, открита
в “Юробанк България” АД; Сумата в размер на 500 лв., представляваща
вноски от трети лица по банкова сметка с IBAN ********** в лева, открита в
„Токуда банк” АД. С решението Окръжен съд-Видин, на основание чл. 142,
ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, е отнел в полза на Държавата от
А. И. М. и П. Г. М. следното имущество: лек автомобил, марка “Форд”, модел
“Фокус”, рег. № ********, рама № WF0WXXGCDW6J46883, двигател -
G8DBJ46883, с дата на първоначална регистрация - 01.06.2006 г., цвят
“Светло сив металик”. С решението Окръжен съд-Видин, на основание чл.
151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл.141 от ЗПКОНПИ, е отнел
в полза на Държавата от А. И. М. и П. Г. М. следното имущество: Сумата в
размер на 9 720 лв., представляваща пазарната стойност към момента на
отчуждаването на лек автомобил, марка “Опел”, модел “Зафира”, рег. №
********, рама № W0L0AHM7562208883, двигател - без номер, с дата на
първоначална регистрация - 27.06.2006 г., цвят “Бял”; Сумата в размер на
162,00 лв. представляваща стойността изплатена за излязъл от употреба лек
автомобил марка “ФИАТ”, модел “Пунто”, peг. № ********, рама №
ZFA18800005118683, двигател - 188А40000622992. С решението ОС-Видин,
на основание чл. 142, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, е отнел в
полза на Държавата от А. И. М. следното имущество: Сумата в размер на 49
920 лв., представляваща вноска на каса от А. М., по сметка IBAN **********
в лева, открита в „Обединена българска банка” АД; Сумата в размер на 700
лв., представляваща преводи от трето лице по сметка IBAN ********** в
лева, открита в „Обединена българска банка” АД; Сумата в размер на 10 лв.,
внесена на каса по сметка № 21413465 в лева открита в „Банка ДСК” ЕАД;
Сумата, в размер на 600 лв., представляваща преводи от трети лица, по сметка
№ 21413465 в лева, открита в „Банка ДСК” ЕАД; Сумата в размер на 14 289,
50 лв., внесени на каса от А. М., по сметка IBAN ********** в лева, открита в
“Банка Пиреос България” АД. С решението Окръжен съд-Видин е осъдил А.
И. М. и П. Г. М. да заплатят на Комисията за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество направените по делото
2
разноски за държавна такса за обнародване в ДВ - 110лв., за възнаграждение
на вещи лица - 1 100лв. и за юрисконсултско възнаграждение - 450лв. С
решението Окръжен съд-Видин е осъдил А. И. М. и П. Г. М. да заплатят в
полза на Окръжен съд - Видин сумата от 14 833 лева държавна такса.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от П. Г. М., чрез
процесуалния му представител, с възражения, че първоинстанционното
решение е неправилно и постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила и материалния закон. В жалбата се поддържа
твърдение, че първоинстанционният съд не е извършил задълбочен анализ и
преценка на доказателствата, събрани в хода на производството по делото,
както и не е обсъдил всички направени възражения, а единствено е
преповторил искането на КПКОНПИ и заключенията на вещите лица.
Релевира се възражение, че по отношение на сумата общо в размер на 115
825,68 лв., за която се твърди, че е получена в брой и представлява незаконно
облагодетелстване с чужди средства по досъдебно производство - сл. д.
№2/2013 г. по описа на НСлС, пр. пр. №01098/2010 г. по описа на РП - гр.
Видин и образувано НОХД пред Районен съд - Видин първостепенният съд
не е следвало да уважава искането на КПКОНПИ предвид обстоятелството,
че и към момента на подаване на жалбата спрямо ответника няма постановена
осъдителна присъда, с която да е доказано, че той е извършил престъпление и
се е облагодетелствал с тази сума. Прави се оплакване, че относно сумите,
постъпили по банковите сметки на ответника, първоинстанционният съд
неправилно е приел, че следва да бъдат отнети, тъй като тези суми, видно и от
събраните доказателства, са преминали за съвсем кратко през банковите му
сметки и впоследствие са били превеждани от него на трети лица, но те
реално не са увеличили актива на притежаваното от него имущество през
проверявания период. В жалбата се релевира възражение, че при анализа на
паричните суми, които ответникът П. М. е получавал по банковите си сметки,
първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че голяма
част от тях представляват приходи, за които не е установен законен източник
на придобиване и подлежат на отнемане. Сочи се, че видно от банковите
извлечения, представени от КПКОНПИ, тези преводи са извършвани от
реални физически и юридически лица, като във всеки паричен превод освен
наредител е посочено и основанието за превода. Допълва се, че нито едно от
лицата, извършили посочените преводи по сметките на ответника, не са
3
предприели действия срещу него за тяхното възстановяване, нито са налице
данни за наличие на незаконно придобито имущество за нито едно от лицата
превеждали суми по сметките на ответника. Поддържа се становище, че
началото на икономическата и стопанска дейност на П. М. не трябва да се
разглежда и да съвпада с периода на проверката, извършена от Комисията,
тъй като житейски нелогично би било да се приеме, че преди началната дата
на проверката от КПКОНПИ ответникът не е извършвал никаква дейност, не
е получавал приходи и не е имал лични спестявания. Прави се искане
въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което
да отхвърли предявените искове.
На основание чл. 265, ал.2 ГПК съдът служебно е конституирал като
жалбоподател и необходимият задължителен другар на П. Г. М., а именно:
неговата съпруга А. И. М., която поддържа подадената от П. М. жалба и
прави искане същата да бъде уважена, а обжалваното решение да бъде
отменено.
Въззиваемият-ищец - Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния
представител, е подала в законоустановения срок писмен отговор на
въззивната жалба, в който се излагат правни доводи за нейната
неоснователност.
В с.з. пред въззивната инстанция жалбоподателите поддържат
подадената жалба, ответникът по жалбата я оспорва и поддържа подадения
отговор.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата, освен когато трябва да се приложи императивна материалноправна
норма.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
4
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОС-Видин е бил сезиран с кумулативно обективно съединени
конститутивни искове с правно основание чл. 74, ал.1, вр. чл. 75, ал. 1
ЗОПДНПИ (отм.). Но съгласно правната норма, уредена в § 5, ал. 2 (нов - ДВ,
бр. 1/2019 г.) ЗПКОНПИ, неприключилите проверки и производства пред
съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон. Тази
разпоредба е процесуална, поради което с новия закон не са преуреждат
материалните предпоставки, обуславящи възникването на предявеното
потестативно право, поради което всички правопораждащи юридически
факти трябва да се подведат под приложимите материалноправни норми,
уредени в отменения ЗОПДНПИ. Следователно, настоящата съдебна
инстанция трябва да квалифицира предявените конститутивни искове по чл.
74, ал.1, вр. чл. 75, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.).
За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на
незаконно придобито имущество, следва да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) лицето, с когото
останалите проверявани правни субекти са в граждански брак или са негови
непълнолетни деца през проверявания период, да е привлечено като обвиняем
за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 22, ал. 1 от закона; 2)
през проверявания период да е налице значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице по смисъла на разпоредбата, уредена в
§1, т. 7 от ДР на закона - при несъответствие между имуществото и нетния
доход, надвишаващо 250 000 лв. за целия проверяван период (в редакцията на
тази разпоредба към релевантния момент - проверяваният период е от
29.01.2006 г. до 29.01.2016 г., т.е. преди изменението на тази правна норма
през 2016 г.); 3) въз основа на доказателствата по делото да е формирано
основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице
имущество е от незаконен източник, като съгласно правната норма, уредена в
чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), обосновано е онова предположение, когато се
установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице
(над 250 000 лв. - изменението на материалната правна норма, уредена в § 1,
т. 7 от ДР на закона, с ДВ, бр. 103/2016 г., действа ex nunc); 4) имуществото
да е придобито в срока по чл. 27, ал.3 от закона - в период от 10 години назад
от предявяване на иска и 5) то да не е придобито със законен източник на
средства.
5
Първите четири материални предпоставки следва да бъдат установени
от ищеца чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а
в доказателствена тежест на ответника е да установи, че имуществото, което е
на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход (в този
смисъл са и задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни
разяснения, дадени в ТР № 7/30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 7/2013 г., ОСГК -
„Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не
замества основателното предположение, а само освобождава Комисията от
тежестта да я установи по несъмнен начин ”, което, макар и да е прието по
приложението на чл. 4 ЗОПДИППД (отм.), в тази част не е загубило своето
действие.
По правилното тълкуване и прилагане на ЗОПДНПИ е формирана
константна практика на ВКС, поради това настоящият въззивен състав следва
да се съобрази с обективираните в решенията принципни постановки, които
са в следния смисъл: Преди да се извърши преценка на законността на всяко
от имуществата, първо подлежи на установяване същественото за решаване
на спора обстоятелство, а именно – налице ли е значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице, което е в основата на обоснованото
предположение за незаконност на придобитото имущество, съгласно чл. 21,
ал.2 от закона. Релевантно за преценка дали е налице „значително
несъответствие“ е установяването на стойността на придобитото през
процесния период имущество от проверяваното лице, налично в края на
проверявания период, от една страна, а от друга - размера на приходите и
разходите, въз основа на които ще се установи „нетният доход“. Приход е
всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния субект,
а разход - всяко напускане на имуществено благо от същия патримониум.
Съгласно легално даденото в §1, т.1 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./
определение на понятието „имущество“, това са „пари, активи от всякакъв
вид – материални и нематериални, движими или недвижими вещи или
ограничени вещни права“. Придобито имущество са всички имуществени
блага, които субектът някога е притежавал; Отчуждено имущество е
придобито имущество, което впоследствие е напуснало патримониума на
собственика, тъй като е преминало в собственост на друго лице (чрез сделка,
по давност или публичен акт с отчуждително действие); Преобразувано
6
имущество е имуществено благо, което в резултат на фактически или правни
действия е трансформирано в друго имуществено благо; Притежавано
имущество е придобито имущество, което продължава да се намира в
патримониума на субекта, тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е
потребено, обезценено (в т. ч. повредено или изхабено), унищожено или
погинало; Непритежавано е имущество, което е било придобито, но вече е
напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено, изоставено,
потребено, обезценено (в т. ч. повредено или изхабено), унищожено или
погинало. Притежаваното имущество има придобивна стойност, която
показва какъв паричен ресурс е вложен за неговото придобиване, както и
стойност при отчуждаване, която показва какъв паричен ресурс е получен
при отчуждаването му (след приспадане на разходите за подобрения). На
основание чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.), т. е. по гражданскоправен ред не може да
бъде отнет доход, а имущество, (което е незаконно придобито), което е влязло
в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания
период, което е налично в края на този период. В мотивите на решение №
13/13.10.2012 г. по конституционно дело 6/2012 г. IV, т. 1 на
Конституционния съд на Република България, е прието, че на изследване
подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края
на изследвания период, увеличението му през същия период от законни
източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и
пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения.
Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не
може да бъде отнето от него: ако имуществото се намира у свързани лица, то
се отнема от тях; а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане
подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването
е противопоставимо на държавата; а ако отчуждаването не е
противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя”.
Ако в края на изследвания период лицето притежава незаконно придобито
имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба,
погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена,
отнема се съответната равностойност към този момент. Не може да се отнеме
равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на
проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания
период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на
7
отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването
на друго имущество до изтичането на този период. Когато придобито през
изследвания период имущество е отчуждено възмездно, тези обстоятелства
могат да имат правно значение само доколкото има разлика между
придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако придобивната
стойност е по-висока, разликата е разход, а ако стойността при отчуждаването
е по-висока, разликата е доход. Дали този доход е законен ще се установи,
след като бъде преценен размерът на превишението, ако е налице такова в
края на изследвания период.
При преценка на доходите следва да бъдат съобразени следните
принципни постановки: Не са от забранена със закон дейност, т. е. законни са
не само някои от посочените в § 1, т. 2 ДР на ЗПКОНПИ доходи, но също и:
недекларираните доходи (всички декларирани за нуждите на данъчното
облагане доходи се предполага да са законни); посочените и внесени по
митническа декларация доходи също са законни, когато има данни
проверяваният да е работил, макар и неофициално, в чужбина, но същите
(или част от тях) може да са незаконни, ако напр. проверяваният е осъден за
квалифицирана контрабанда; законни са също и доходите от полагане на труд
или осъществяване на стопанска дейност в т. нар. „сива икономика”;
доходите от гадателство, лична проституция и други дейности, които не всеки
е готов да признае, че е извършвал.
По отношение на източниците на финансиране следва да бъдат
съобразени следните принципни постановки: Те могат да бъдат собствени и
привлечени: собствени са наличното имущество и доходите (приходите
минус разходите за осъществяването на дейността), а привлечени са
кредитите (заеми) и субсидиите (безвъзмездни помощи) или даренията
(грантове). Не винаги източникът на финансиране е източник на забогатяване.
Източник на забогатяване не може да е нито наличното имущество (то се
трансформира в новопридобито), нито кредитите, защото с получаването им
възниква задължение за тяхното връщане. Източникът на финансиране е
незаконен, ако доходът е незаконен. Във всички останали случаи източникът
на финансиране е законен. Кредитът е законен източник на финансиране, но
получаването му не обогатява кредитополучателя. Кредитът обяснява
временното превишаване на придобитото имущество над дохода.
Забогатяване ще е налице, когато кредитът бъде върнат от доходи или
8
безвъзмездни помощи и дарения. Ако кредитът още не е върнат или бъде
върнат от осребряване на придобитото или друго налично имущество, няма да
е налице забогатяване.
Както бе изяснено, при определяне стойността на „нетните доходи” по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР от закона не трябва да се преценява дали съответни
доходи, приходи и източници на финансиране са законни или не - принципно,
преценката за законност на придобиването се извършва при констатирано
значително несъответствие между имуществото и нетния доход (арг. § 1, т. 7
от ДР на закона), като на отнемане подлежи именно незаконно придобитото
имущество, а не дохода или прихода (арг. чл. 62, във вр. с чл. 63, ал. 2 от
закона).
При съобразяване на горните принципни постановки, настоящият
въззивен състав приема следното:
По делото не се спори относно наличието на първата от цитираните по-
горе кумулативно изискуеми предпоставки, а именно, че ответникът е
привлечен като обвиняем за престъпление, което попада в приложното поле
на чл. 22, ал.1, т. 10 от ЗОПДНПИ (отм.).
От приетата от ОС-Видин и неоспорена от страните СИЕ, извършила
анализ на всички установени по делото доходи и приходи на ответниците
през проверявания период, съпоставени с извършените от проверяваните лица
обичайни и извънредни разходи, както и при съобразяване на тройната
съдебно-оценителна експертиза за пазарна цена на недвижимите имоти и
единичната за пазарна цена на МПС, се установява, че получените приходи от
ответниците през периода от 29.01.2006 г. до 29.01.2016 г. са общо в размер
на сумата от 816 286.09лв. формирана, както следва: 1) доходи от трудови и
приравнени към тях правоотношения в размер на 261 787.01лв.; 2)
обезщетения и помощи в размер на 7 380.53лв.; 3) усвоени кредити
396 883.85лв. и заеми 150 000лв. или в общ размер на 546 883.85 лв.; 4)
налични салда по банкови сметки в размер на 234.70 лв.; Към приходната
част обаче трябва да се добавят и следните суми: 1) 31 527.26лв. – внесени от
ответника суми на депозит; 2) 168 603.82 лв. - вноски по банкови сметки; 3)
160 643лв. – суми от трети лица; 4) 68 500лв. - върнати заеми на физически
лица и фирми; 5) 16 624.55лв. – предоставен заем на физически лица.
Посочените суми, с оглед изложените по-горе принципни постановки,
9
неправилно са отнесени от първата инстанция в Раздел „Имущество“.
Както бе пояснено, за целите на закона не следва да се преценява дали
даден доход, приход или източник на финансиране е законен или не, ако това
обстоятелство не е установено по несъмнен начин (напр. с влязла в сила
присъда), а от съществено значение е законността на придобитото през
проверявания период имущество и то след като се установи значително
несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на закона. Ето защо, в
приходната част са включени всички суми, които са постъпили като авоари
по банковите сметки на ответниците. При така приетите за установени
правнорелевантни факти настоящата съдебна инстанция достига до
фактическия извод, че през проверявания 10-годишен период ответниците са
получили приходи общо в размер на 1 262 184.72 лв. В тази връзка е
основателно възражението на въззивника по отношение на паричните суми,
които е получавал по банковите си сметки от трети лица, за които
първостепенният съд е приел, че не е установен законен източник.
Основателно е и възражението на жалбоподателя, че сумата от 115 825,68 лв.,
за която се твърди, че е получена в брой и представлява незаконно
облагодетелстване с чужди средства по досъдебно производство - сл. д.
№2/2013 г. по описа на НСлС, пр. пр. №01098/2010 г. по описа на РП - гр.
Видин и образувано НОХД пред Районен съд – Видин, не е следвало да бъде
отнета, както е прието от първостепенния съд. Това е така, тъй като по
отношение на тази сума не е налице постановена осъдителна присъда, с която
да е доказано, че ответникът е извършил престъпление и се е
облагодетелствал с тази сума.
От приетата СИЕ се установява, че през релевантния период
извършените обичайни (съобразно легалната дефиниция, уредена в § 1, т. 6 от
закона - разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството му
съобразно данните на НСИ) и извънредни разходи (разходи за пътувания в
чужбина; разходи за данъци, такси и глоби; разходи за застраховки, обучение;
други разходи/наказателни постановления; други разходи за закупуване на
техника) възлизат на сумата от 177 787.17 лв., представляваща сборът от
следните разходи: 1) 102 694лв. - разходи за издръжка на домакинство по
статистически данни на НСИ; 2) 47 106.17 лв. - разходи за пътуване в
чужбина; 3) 27 987 лв. - разходи за местни данъци и такси, осигуровки и т.н.
Но към извънредните разходи трябва да се прибавят и следните суми: 1)
10
166 400лв., от които 38 800лв. – пазарна стойност за придобиване на
25.02.2008г. право на собственост върху следния недвижим имот: магазин,
разположен в двуетажна масивна жилищна сграда в град Видин, ул.
„Александър Стамболийски“ №45, със застроена площ от 49 кв.м., заедно с
1/3 ид.ч. от дворното място цялото с площ от около 380 кв.м.; и 127 600 лв. –
пазарна стойност за придобиване на 19.05.2006г. право на собственост върху
следния недвижим имот: магазин с площ 145 кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сграда, находящ се на първи етаж в триетажна
жилищно-търговска сграда с адрес: гр. Видин, ул. „Христо Ботев“ №69 с
22.99% ид.ч. от общите части на сградата и заедно с 136.35/445 ид.ч. от
правото на собственост върху поземления имот; 2) 21 750 лв. – общата
пазарна стойност към датата на придобиване на следните МПС - лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № ******** в размер на 3360
лв.; лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ******** в размер
на 7320лв.; лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. № ******** в
размер на 11 070лв.; 3) 8500 лв. – цена за придобиване на дружествени
дялове; 4) 166 624.55 лв. –предоставени заеми на физически и юридически
лица; 5) 68 500 лв. – върнати заеми на физически и юридически лица; 6)
11 087.43лв. – вноски за погасяване на кредити.
При така приетите за установени правнорелевантни факти настоящата
съдебна инстанция достига до фактическия извод, че през проверявания 10-
годишен период всички обичайни и извънредни разходи на ответниците
възлизат на сумата от 620 649.15лв.
Следователно, нетните доходи по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на закона
възлизат на положителна величина от 641 535.57 лв. (1 262 184.72 /приход /-
620 649.15 /обичайни и извънредни разходи/).
Както бе изяснено, в имуществото по смисъла на § 1, т. 1 от закона не
се включват разходи за придобиване на движими и недвижими вещи,
дружествени дялове, акции и други имуществени блага, а самите материални
блага, поради което в патримониума на ответниците за проверявания период
не следва да се включват разходите за погасяване на кредити, за придобиване
на леки автомобили, както и сумите, с които ответникът като титуляр се е
разпоредил със своя авоар по банковите сметки, а стойността на наличните
към края на проверявания период авоари, движими и недвижими вещи и
11
дружествени дялове. С оглед изложеното, въззивният съд следва да
преизчисли и стойността на придобитото имущество по задача № 4 от
заключението на СИЕ, както следва: 1) 166 400 лв. - пазарната стойност на
недвижимите имоти към момента на придобиване през 2008 г.; 2) 21 750 лв. -
пазарната стойността на придобитите през проверявания период леки
автомобили към момента на придобиване; 3) 8500 лв. - дружествени дялове,
като сборът на тези суми възлиза на 196 650лв.
Следователно, стойността на имуществото по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на закона на ответника през проверявания период е общо в размер на сумата
от 196 650лв.
Настоящият съдебен състав споделя формираното в практиката на ВКС
становище, че внесените и преведени суми по банкови сметки на ответниците
(проверяваните лица), които не са налични по тези сметки в края на
проверявания период, нито подлежат на отнемане в полза на държавата, нито
са релевантни - чрез включването им в имуществото на ответника за
определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 ЗОПДИППД
(отм.), доколкото тези суми само са „преминали” през това имущество в
проверявания период - били са разходвани, без да са вложени, респ.
трансформирани в друго подлежащо на отнемане имущество. Тази практика
на ВКС е трайно установена - формирана е по приложението още на
ЗОПДИППД (отм.) (напр. Решение № 129/08.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013
г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 228/06.07.2015 г. по гр. д. №
5321/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 137/02.11.2018 г. по гр. д. №
2507/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС) и е доразвита в същия смисъл - и по
приложението на ЗОПДНПИ (отм.), идентичен по нормативен смисъл със
ЗПКОНПИ - Решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/17 г. на IV-то гр.
отд. на ВКС, Решение № 200/14.02.2019 г. по гр. дело № 4143/2017 г. на III-то
гр. отд. на ВКС, Решение № 147/16.09.2019 г. по гр. дело № 1998/2018 г. на
IV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 83/20.07.2020 г. по гр. дело № 4939/2017 г.
на IV-то гр. отд. на ВКС. В тази връзка е основателно възражението на
жалбоподателя, че сумите, които са отнети съгласно първоинстанционното
решение не подлежат на отнемане, тъй като същите са преминали през
банковите му сметки, но в края на проверявания период същите не са налични
и не могат да увеличат актива на имуществото. В Решение № 147/16.09.2019
г. по гр. дело № 1998/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС е прието и следното:
12
„Както е посочено в Решение № 129/08.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г. на
IV-то гр. отд. на ВКС, предмет на отнемане могат да са налични средства, т. е.
такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и
неизразходвани средства) и в по-тясното им разбиране, налични по банкови
сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не
могат да бъдат предмет на отнемане обаче парични средства, преминали през
банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към
датата на предявяване на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), тъй като
законът не предвижда такава възможност. Предмет на отнемане може да бъде
само имущество, което е налично в патримониума на лицето или е във
владение на лицата по чл. 64, чл. 65 чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.), а
само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с
трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно, се
присъжда паричната равностойност. Паричните средства, които са
изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са
трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на
проверяването лице или на лицата по чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от
ЗОПДНПИ (отм.), не попадат в предметния обхват на чл. 62 и чл. 63, ал. 2 от
закона и не подлежат на отнемане. Тези парични средства могат да бъдат
третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице, а както е
посочено в решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/17 г. на IV-то гр. отд.
на ВКС, не може да се отнеме равностойността на имущество, което е
преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово
притежание в края на изследвания период, тъй като не е необходимо да се
доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период
имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на
този период”.
За преодоляване на противоречивата практика и по този въпрос е
образувано тълк. д. № 4/2021 г. по описа на ВКС, ОСГК, което обаче не е
основание за спиране на въззивното производство.
При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни
доводи не е налице превишаване по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на закона на
придобитото през проверявания период имущество (196 650 лв.) и нетния
доход (641 535.57 лв.). Напротив, нетният доход превишава имуществото с
13
444 885.57 лв., а не имуществото нетния доход с повече от 250 000 лв. (в
релевантната редакция на § 1, т. 7 от закона).
Следователно, предявените конститутивни искове се явяват
неоснователни и следва изцяло да бъдат отхвърлени, без да се изяснява дали
конкретните имуществени блага, включени в имуществото на проверяваното
лице, са придобити от законни източници.
Тъй като правният извод на въззивния съд не съвпада с крайните
правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение трябва
да бъде изцяло отменено. Въззивният съд следва да постанови решение, с
което да отхвърли предявените от Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество искове.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият
дължи на въззивника – П. Г. М. направените пред настоящата инстанция
разноски. Съгласно списък по чл. 80 ГПК разноските възлизат на сумата от
9500лв. – платено адвокатско възнаграждение, за което са представени
доказателства.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 4 от 01.02.2021 г., постановено по
гражданско дело № 181/2018 г. от Окръжен съд – Видин и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество с адрес:
гр.София, бул. „Дондуков“ №9 против П. Г. М., ЕГН: ********** с адрес: с.
***, ул. „***“ №**, общ. *** и А. И. М., ЕГН: ********** с адрес: с. ***, ул.
„***“ №**, общ. *** искове с правно основание чл. 74, ал.1, вр. чл. 75, ал. 1 от
ЗОПДНПИ (отм.), вр. с §5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да
заплати на П. Г. М. сумата от 9500лв. – разноски пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15