№ 19783
гр. София, 02.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110133213 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Н. П. за заплащане на сумата от
386,76 лева, представяваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до
м.04.2020г. в ап. 18, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, бл. ***, вх. А, ет. 5, аб. № *****, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба 15.06.2023г., до
окончателно изплащане на вземането; както и 109,70 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 15.09.2020г. до 16.05.2023г.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответника – Щ. С. П. /починала на 27.04.2020г./ е
била клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия. Излага, че доколкото Щ. С. П. не е упражнила правата си по чл. 150, ал.3 от
ЗЕ спрямо нея са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия
купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на
продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че наследодателят на
ответника е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, но не е погасил задълженията си.
С уточнителна молба от 09.08.2023г. ищецът е посочил, че искът е насочен срещу
наследниците на Щ. П. в качеството й на наемател на процесния общински имот. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от
1
съда особен представител адв. К. А.. Ответникът оспорва Щ. С. П. да е била потребител на
ТЕ. Оспорва Н. П. да е приел наследството на Щ. П.. Твърди, че исковата претенция не е
уточнена по размер и основание, както и не била приложена справка по чл. 366 ГПК.
Поддържа, че ищецът без основание е разкрил партида на процесния имот и без основание е
предоставял в процесния период в него услуги, за които не се дължи плащане. Поддържа, че
приложеното към исковата молба заявление-декларация от Щ. П. било нечетимо и
неразбираемо. Възразява, че претендираната сума била погасена чрез плащане. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявените
искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване.
Освен така посочените законоустановени хипотези, свободата на договаряне позволява
страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по
съглашение с доставчика на топлинна енергия. Както е изяснено с Тълкувателно решение №
2/2017г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
2
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В конкретния случай от приетия Договор за наем на общински жилищен имот,
сключен на основание чл. 43 от ЗОбС от 17.01.2005г. се установява, че наследодателната на
ответника Щ. С. П. е сключила със Столична община безсрочен наем на процесния имот
апартамент 18, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, бл. ***, вх. А, ет. 5. Наемното
правоотношение е прекратено със заповед на кмета на СО, район „Л“ от 08.07.2020г. поради
смъртта на наемателката. От приетото по делото заявление-декларация от 14.06.2004г. се
установява, че Щ. С. П. е поискала от „Топлофикация София“ ЕАД да открие партида на
нейно име за процесния имот, а от издадените от ищеца фактури се установява, че това
искане е уважено и партидата е открита. При това положение за процесния по делото период
от м.05.2019г. до м.04.2020г. потребител на топлинна енергия за имота е била Щ. С. П.
съобразно указанията, дадени с цитираното по-горе тълкувателно решение.
От приетото удостоверение за наследници на Щ. С. П. се установява, че същата е
починала на 25.04.2020г. и е оставила за свой единствен наследник по закон ответника Н. Н.
П.. Релевираното от особения представител на ответника възражение, че същият не е приел
наследството на Щ. С. П., е неоснователно. Видно от приетата справка от особената книга
на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН, ответникът не е вписал отказ от наследството на своя
наследодател, а от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че ответникът е извършил частично плащане в размер на 146,47 лева по общата
фактура за процесния период, издадена на 31.07.2020г. – след датата на откриване на
наследството на Щ. С. П. /25.04.2020г./, с което плащане на наследствено задължение
ответникът е приел наследството с конклудентни действия. Ето защо ответникът е пасивно
материалноправно легитимиран по претенцията за плащане на остатъка от задълженията, за
който е предявен искът.
На следващо място страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото
съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелството, че в процесния имот и период ищецът е доставил топлинна енергия на
стойността, посочена в исковата молба. Освен безспорния му характер, това обстоятелство
се потвърждава и от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Видно от
заключението, стойността на топлинната енергия по месечни сметки за периода от
м.05.2019г. до м.04.2020г. е 239,40 лева, а изравнителната сметка за същия период, издадена
на 31.07.2020г., е сума за доплащане в размер на 292,57 лева. От изравнителната сметка е
приспадната платената от ответника сума от 146,47 лева и неплатената част от нея остава
3
146,10 лева. Заедно с неплатените месечни сметки от 239.40 лева, общото неплатено
задължение за цена на топлинна енергия остава в размер на 385.50 лева, какъвто е и
размерът на исковата претенция.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
В случая за процесния по делото период от м.05.2019г. до м.04.2020г. е издадена обща
фактура № ********** от 31.07.2020г., с падеж 14.09.2020г. /45-дни след издаването й/.
Както беше изяснено по-горе, обаче, датата на издаване на общата фактура за процесния
период и нейният падеж следват по време смъртта на наследодателя Щ. С. П. /25.04.2020г./,
т.е. налице е задължение за доставка, извършена приживе на наследодателя, чийто падеж
настъпва след смъртта му. Именно тази хипотеза е уредена с императивната норма на чл. 84,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД, която предвижда, че в такъв случай наследникът изпада в забава след
изтичане на 7 дни от поканата, независимо от изтеклия срок за плащане на наследственото
задължение. Смисълът на разпоредбата е, че наследникът е длъжен да знае за задълженията
на своя наследодател, които са вече изискуеми към датата на откриване на наследството, но
не е длъжен, а и често не е възможно да узнае за задълженията, чиито падеж предстои да
настъпи след тази дата. Затова наследникът не може да изпадне в забава за заплащане на
такова наследствено задължение, без да бъде изрично уведомен за съществуването му от
кредитора и без да му бъде предоставен допълнителен 7-дневен срок да го изпълни.
Ищцовото дружество не твърди и не доказва да е поканило ответника Н. Н. П. да заплати
процесното задължение преди подаване на исковата молба, поради което ответникът не е
изпаднал в забава. Искът за сумата от 109,70 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 16.05.2023г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, по релевираното от особения представител на ответника възражение
за изтекла погасителна давност съдът намира следното. При действието на общите условия
от 27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-
дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена
4
топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на исковата молба
/15.06.2023г./ са погасени по давност вземанията за цена на топлинна енергия по месечни
сметки за периода от м.05.2019г. до м.03.2020г. включително. Вземането за м.03.2020г. е
възникнало на 01.04.2020г. и е станало изискуемо на 16.05.2020г. с изтичане на 45-дневния
срок за плащане. Тъй като давностният срок е започнал да тече по време на извънредното
положение, той е бил спрян до 20.05.2020г. включително, и е изтекъл на 21.05.2023г. – преди
датата на исковата молба. Ето защо вземанията за периода от м.05.2019г. до м.03.2020г. са
погасени по давност. Вземането за месец 04.2020г. е станало изискуемо на 15.06.2020г. /след
края на извънредното положение/ и давността за него изтича на 15.06.2023г. – на датата на
исковата молба. Затова това вземане не е погасено по давност.
Вземането за изравнителен резултат за доплащане за процесния период /т.е.
положителната разлика между отчетеното реално потребление на енергия и ежемесечните
прогнозни сметки/ възниква едва след отчитане на потреблението след края на периода и
става изискуемо от падежа на общата фактура, с която е начислено /обща фактура №
********** от 31.07.2020г., с падеж 14.09.2020г./, поради което то също не е погасено по
давност към датата на исковата молба.
От експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/ се установява, че за обхванатия от
давността период от м.05.2019г. до м.03.2020г. са начислени месечни сметки в размер на
222,13 лева, които не се дължат. За м.04.2020г. по месечна сметка се дължат 17,27 лева, а
неплатеният остатък от изравнителния резултат е 146,10 лева. т.е. общият размер на
дължимата сума е 163,37 лева. До този размер и за този период искът следва да бъде уважен,
а за разликата до пълния претендиран размер от 385,50 лева и за периода от м.05.2019г. до
м.03.2020г. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответникът, обаче, не е
сторил разноски, а е бил защитаван от особен представител, поради което разноски не му се
дължат. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, за депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева, за депозит за възнаграждение на особен
5
представител в размер на 400 лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или общо 850 лева. С оглед
уважената част от иска, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 279,71
лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Н. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. ***, вх. А, ет.
5, ап. 18, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, сумата
от 163,37 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за м.04.2020г. /с
включен изравнителен резултат/ в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, бл. ***, вх. А, ет.
5, ап. 18, аб. № *****, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба – 15.06.2023г., до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за цена на топлинна енергия за разликата над 163,37 лева до пълния претендиран размер
от 386,76 лева и за периода от м.05.2019г. до м.03.2020г., както и предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 109,70 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 16.05.2023г.
ОСЪЖДА Н. Н. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. ***, вх. А, ет.
5, ап. 18, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 279,71 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6