Р Е Ш Е Н И Е
№194
гр. Велико Търново, 3.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
П.И. |
и с участието |
|
на прокурора |
В.К. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10200 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът, Директорът на Националното тол управление при Агенция „Пътна
инфраструктура“, е обжалвал като неправилно решение №258 от 19.05.2023 година,
постановено по АНД №1418/2022 година по описа на ВТРС.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според
касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушен закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК. Намира, че обратно на изводите на районният съд, постановлението е
формално и процесуално законосъобразно, като отговорността на ответника по
касация е правилно ангажирана въз основа на състава на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Иска
се отмяната на първоинстанционното решение
и постановяване на друго, с което да се потвърди отмененото наказателно
постановление.
Ответникът по касация, Р. П.Р., не е взел становище по касационната
жалба. В представеното по делото становище на представителя му се сочат
аргументи за неоснователността на касационната жалба, като се иска оставяне на
въззивното решение в сила. Претендират се разноски по делото.
Прокурорът дава заключение за неоснователността на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразно
наказателно постановление №BG29042022/5800/P8-825 от
18.10.2022 година на Директора на НТУ при АПИ, с което на настоящият ответник по
касация на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложена глоба от 1800 лв., като
освен това е осъдил АПИ да заплати на Р. разноски в размер от 510 лв.
За да постанови този правен резултат
въззивният съд е констатирал в резултат на събраните доказателства, че производството
е стартирано със съставянето на АУАН №***от 29.04.2022 година, връчен на датата
на съставянето му. В него е било записано, че настоящият ответник по касация
има възражения срещу констатациите му. Посочено е в решението, че след
извършена проверка от контролните органи е установено, че на 29.04.2022 година
в 7,38 часа в направление излизане от територията на Република България на ГКПП
Кулата е пристигнало ППС с номер А 1074 НС, влекач, марка и модел ДАФ ХФ 510 ФТ
с допустима техническа маса на състава над 12 тона, което в този момент е
управлявано от жалбоподателя. при проверка е било констатирано, че на
18.04.2022 година в 10,28 часа, това ППС попада в категорията, за която е
дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП, тай като то било
засечено на въпросната дата и час на път I – 5, км.68+946, за който се събира такса за
изминато разстояние съгласно Приложение към т.1 от Решение №101 на МС от
20.02.2020 година. Посочено е в издаденото въз основа на тези констатации НП,
че нарушението е извършено именно на това място и на тази дата и час.
За това нарушение бил генериран доклад
/доказателствен запис/ от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Прието
е, че за въпросното ППС на сочената дата и час не са получени тол декларации и
маршрутни карти и не е получено надлежно плащане на тол такса към АПИ за
сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението.
Извън тези данни, които са извлечени от
намиращите се в преписката доказателства, че въпросното ППС е собственост на
търговското дружество „Пеликан“ ООД, клон
Бургас.
Съдът е изслушал и свидетелски показания,
посочвайки, че не ги съобразява, доколкото съдържанието им касае спазване на
общи процедурни правила, като липсва конкретика по предмета на доказване.
От правна страна съдът приема, че при
издаването на постановлението са допуснати съществени нарушения на
административно-наказателните правила, което се състои в това, че неправилно е
посочена нарушената правна норма. Прието е, че всъщност в сочената като
нарушена разпоредба на чл.179, ал.3а от закона била санкционна и в нея липсват
права и задължения за водача на ППС. Соченото правило за поведение било
установено в чл.139, ал.7 от ЗДвП, която не е посочена като неспазена. Това
нарушение на съда противоречи на изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и е
самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление.
Извън тези аргументи и разсъждения, съдът е
приел и, че наказателното постановление противоречи на материалния закон. Посочил
е в това отношение, че няма нито едно доказателство сред събраните и ценените
от него, от което да се установява категорично и несъмнено, че ответникът по касация е извършил от
обективна страна въпросното деяние. Съдът е отчел, че в конкретният случай се касае за
заснемане на нарушение чрез техническо
средство, като посредством изготвените ВД не се установява самоличността на
водача, а единствено другите обективни признаци. Самата проверка на контролните
органи е извършена след сочената дата на нарушението и не е възможно да се
приеме тезата, че в този момент въпросното ППС е управлявано от същия водач,
тъй като самото ППС е собственост на юридическо лице. Следвало е въз основа на
чл.52, ал.4 от ЗАНН длъжностните лица да установят действително субекта на
нарушението, което не е сторено. Накрая съдът е приел и, че действително
ответникът по касация не е възразил срещу констатациите в акта за установяване
на нарушението, но посоченото не освобождава АНО от задължението му да установи
надлежно субекта на нарушението.
Решението е правилно, а касационните
оплаквания не се оправдават фактически и от гледище на закона.
Според разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП,
която според касатора е неправилно приложена от съда, водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна
карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва
с глоба в размер 1800 лв.
Въпреки изключително тромавата редакция на
нормата, анализът на диспозицията и сочи, че обективният и състав изисква
деяние, представляващо действие, изразяващо се в управление на ППС с определени
характеристики и то не на всеки отворен за обществено ползване път, а на път,
който надлежно е включен в обхвата на платената пътна мрежа /по смисъла на §1,
т.31 от ДР на ЗП/, като за това конкретно ППС не са изпълнени задълженията,
разписани в ЗП и то за участъка от въпросната мрежа, която се ползва чрез
управлението на това ППС. Алтернативното изискване е да не е закупена маршрутна
карта /дефинирана в разпоредбите на Раздел IV от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние за същото ППС, което ползва съответният участък от платената пътна
мрежа.
Субективният състав на нормата предвижда
извършването на нарушението от особен субект – водач по смисъла на §6, т.25 от
ДР на ЗДвП.
Както е посочил районният съд, в процесният
случай липсват каквито и да било преки и убедителни доказателства, че именно
ответникът по касация е имал качеството
на водач при осъществяването на обективните признаци на състава по чл.179, ал.3а
от ЗДвП. В АУАН и НП е посочено, че за признаците на нарушението бил генериран
доказателствен запис от системата по чл.167а, ал.3 от закона. Действително,
съгласно императива на чл.167а, ал.3, изречние второ от ЗДвП докладите, заедно
с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените
в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство – част от системата. тези доклади и приложенията към тях обаче не са
доказателство за субекта на съответното нарушение по чл.179, ал.3а от закона,
като това обстоятелство следва да се докаже при условията на пълно главно
доказване от страна на АНО, каквото доказване липсва в случая.
Правилното решение следва да остане в сила.
На ответника се следват разноски с оглед
представеният отговор на касационната жалба въз основа на разпоредбата на
чл.18, ал.4 ат Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав, същото
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №258 от 19.05.2023 година, постановено по АНД
№1418/2022 година по описа на Великотърновският районен съд.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Р.П.Р. ***, ЕГН **********,
разноски за касационната инстанция от 500 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.