№ 35
гр. А., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Невена Т. Кабадаиева
при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева
като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело №
20215310100767 по описа за 2021 година
Предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 535 ТЗ.
Г. С. Ф. с адрес с К. общ А. ул „О.“ №6 моли да бъде постановено
решение, с което да бъде да бъде признато за установено вземането му по
отношение на В. К. Н. с посочен адрес за призоваване гр А. ул „А.С.“ № 83
вземането му в размер на 8000лв по запис на заповед , за което е издадена
заповед заизпълнение по ч гр д 1377/2020г на АРС, ведно със законната лихва
от датата на издаване на изпълнителния лист. Твърди, че ответникът е издал в
негова полза запис на заповед за сумата от 8000лв, която до момента не е
платена. За вземането си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение в образуваното ч гр д 1377/2020г по описа на АРС.
Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски в заповедното и
настоящото производство.
Ответникът оспорва иска, оспорва изложените в исковата молба
твърдения. Твърди, че е продал недвижими имоти - ниви – на ищеца преди
около две години. След време ищецът го извикал за свидетел, тъй като срещу
него се водело гражданско дело по отношение на тези имоти. Ответникът се
съгласил да му стане свидетел и да потвърди сумата, за която е продал
имотите. Ищецът поискал данните му за да оформи неговият адвокат
1
документи, които да послужат по делото. Ответникът отишъл в офиса на
агенция „Амесос“, бил с двама приятели, когато влезли вътре, подали му
попълнен лист и му казали да се подпише, като след това ще го извикат за
свидетел по делото . Ответникът подписал подадения му лист, без да го
прочете. На 05.02.2021г получил писмо от ЧСИ за наложен запор, като и че
срещу него е издаден изпълнителен лист и трябва да плати сумата от
9132,16лв. Ответникът потърсил ищеца за да се разберат, но той категорично
отказал да говорят. Заявява, че никога не е дължал такава сума на ищеца и не
е налице основание да му я плати. Сочи, че към поканата за доброволно
изпълнение от ЧСИ е приложен и запис на заповед. На ответника не е
известно за какво се издава и за какво служи, предполага че това е разписката,
че е получил сумата по сделката с нивите при продажбата им на ищеца.
Заявява, че документът не е попълнен от него. За действията на ищеца и
неговия адвокат ответникът е подал сигнал в икономическа полиция гр
Пловдив. Моли искът да се отхвърли. Ангажира доказателства, претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна: Ответникът е
издал в полза на ищеца запис на заповед от 12.09.2019г за сумата от 8000лв, с
падеж 01.08.2020г. Въз основа на така издадения запис на заповед, ищецът в
настоящото произвоство се е снабдил със ЗИ на парично задължение по чл.
417 ГПК в образуваното ч гр д 1377/2020г по описа на АРС за сумата от
8000лв дължима сума по запис на заповед от 12.09.2019г, с падеж 01.08.2020г.
и разноски по производството в размер на 162,56лв, и е издаден ИЛ от
03.09.2020г. Въз основа така издадения ИЛ е образувано изп д 201/2021г по
описа на ЧСИ Контантин Павлов, а до ответника – длъжник по
изпълнителното производство, е изпратена ПДИ. Представя се НА № 26
том 2 дело 1333/2018г на нотариус Кожухарова с продавач - ответникът в
производстовто и неговата съпруга Е. Н.а, и купувач - В.Д. Ф.а, и предмет -
ПИ с КИ 38385.121.15 по КК на с К. общ А. и ПИ с КИ 38385.94.152 по КК на
с К. общ А. с продажна цена от 1100лв за двата имота. Представеното
решение по гр д 188/2019г по описа на АРС е в незаверен препис и не се
коментира.
В обясненита дадени по реда на чл. 176 ГПК ищецът заявява, че
делото образувано и водено срещу него в АРС е гр д 188/2019г, с постановено
2
решение от 28.07.2020г.
В хода на производството са събрани гласни доказателства. Св Д.Т.
познава ответника, твърди че били извикани за свидетели по гражданско
дело, отишли в кантората, където е „Изипей“, щели да идват на едно дело с
ответника и другия свидетел. Ставало въпрос за ниви, които ответникът
продал на човек, когото свидетелят не познава. Твърди , че са влезли вътре и
една жена казала, че всичко е готово само да подпише по бързо да стане, било
за отчитане парите като разход на някаква фирма и ответникът подписал
документа без да го прочете, не обяснили за какво е документа, само казали
че е свързан за делото. Имало на ръка писано в документа, но не знае как е
изглеждало, не знае ответникът да дължи пари. На предявения му запис на
заповед, приложен към делото заявява, че това е документа който ответникът
е подписал, но не бил попълвал нищо по този документ, всичко било
попълнено. В кантората имало и адвокат, тя казала да подпише документа, и
казала че е за да оправдаят някакви пари като разход на фирмата. Св И.И.
познава ответника, твърди че са били свидетели по гражданско дело, за това
че ответникът е продал някакви земи и за тези земи парите, които не са му
върнати да се оправят защото продал земята, а не му върнали парите.
Ответникът извикал свидетеля, били със св Т., преди да влязат на делото
минали ответникът да подпише някакъв документ, за да се оправдаят някакви
пари, свидетелят бил на вратата на кантората и ответникът подписал
някаквъл лист, вътре е имало и една жена, която казала да се подпише за да си
оправдае някакви пари. На предявения запис на заповед заявява , че не знае
дали това документа, който отвтникът е подписал. Заявява, че не са се
карали, не знае дали ответникът е чел документа. Св А.П. твърди, че е
виждала ответника, бил е свидетел по гражданско дело, по което е
представлявала Г.Ф. и съпругата му, приятелки са с В. К. от много години,
нейни близки имат агенция за недвижими имоти „Амигос“, а Г.Ф. и
съпругата му познава покрай нея. За това дело упъломощили свидетеля, за да
изслуша свидетелите. Заявява, че не е разговаряла с нито един от свидетелите
по повод производството, не ги е подготвяла, не са идвали в офиса, с
ответника в настоящото производство се видяла или пред агенция „Амигос“
или пред сградата на съда непосредствено преди заседанието, не е свидетел за
подписване на документ, не е изготвяла документи, които той трябва да
подписва. Св В.К. не познава ответника, чувала го е като име, заявява че
3
фирма „Амесос“ е агенция за недвижими имоти, тази фирма е на баба й,
която починала и в момента управител е братът на свидетеля. Известно й е,
че е имало гражданско дело, по което ответникът се е явявал като свидетел,
не се е виждала нито с ответника, нигто с познати негови свидетели, не е
съставяла запис на заповед и не я е давала на отвеника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба
обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявените искове по чл. 422
ГПК чл. 535 ТЗ – за признаване за установено вземането по ЗИ издадена по ч
гр д 1377/2020г по описа на АРС. От приложеното към настоящото дело ч гр д
1377/2020г се установяа, че искът е допустми, като предявен в срока по чл.
415 ГПК.
Разгледан по същество. Представен е по делото запис на заповед
12.09.2019г с издател – ответникът в настоящото производство, който
съдържа реквизитите, посочени в нормата ан чл. 535 ТЗ. Не се оспорва от
ответника, че записът на заповед носи неговия подпис. Ето защо настоящият
състав намира, че процесният запис на заповед удостоверява наличие на
възникнало задължение на основание едностранно издадения документ.
Твърди се от ответника, че е бил въведен в заблуждение да подпише
документа, и не е прочел документа, който е подписал. В тежест на
ответника в настоящото производство беше да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че е бил въведен в заблуждение да подпише
документа/чл. 29 ЗЗД/. Последният не стори това. В показанията си св Т.
твърди, че ответникът се е подписал на процесния запис на заповед, без да го
прочете, смятайки че е документ свързан с делото по което е свидетел, а
документа бил представен от адвоката. Твърди освен това, че било за
отчитане парите като разход на някаква фирма. Св И. заявява, че не знае
какъв документ е подписал ответникът и дали това е процесният запис на
заповед. Или показанията на св Т., преценени във връзка с всички останали
доказателсва звучат неправдоподобно, тъй като свидетелят твърди че на
ответника е бил представен документът, който подписва от пълномощника
на насрещната по гр д 188/2019г на АРС и е за да се „оправдаят“ пари на
Г.Ф. – насрещна страна в производството, а преди това твърди , че било за
отчитане парите като разход на някаква фирма. Св И. не знае какъв документ
4
е подписал ответникът, освен това показанията на св И. и Т. не се подкрепят
от други събрани в хода на производството доказателства, а напротив-
противоречат на показанията на свидетелите на ответната страна - св П. и св
К.. Ответникът твърди на следващо място, че не е прочел документа преди
да го подпише, а се е доверил на адвоката. Поведението на ответника
противоречи на принципа на добросъвестност по чл. 12 ЗЗД и
обстоятелството че не е проявил дължимата грижа да прочете документа,
който подписва преди да го подпише и да вникне в съдържанието му и
целените с него последици, не го освобождава от поетите задължения. Ето
защо съдът намира, че е представен редовен от външна страна запис на
заповед от 12.09.2019г, който удостоверява подлежано на изпълнение
вземане. Поради горното следва да бъде признато за установено вземането на
ищеца по ЗИ на парично задължение по ч гр д 1377/2020г по описа на АРС в
размер на 8000лв. Съобразно диспозитивното начало следва да бъде
присъдена законната лихва от датата на издаване на ИЛ - 03.09.2020г.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК, следва да
бъдат присъдени в полза на ищеца разноски в размер на 160лв платена ДТ,
както и 162,56лв разноски по заповедното производство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на Г. С. Ф. ЕГН********** с
адрес с К. общ А. ул „О.“ № 6 по отношение на В. К. Н. ЕГН********** с
посочен адрес за призоваване гр А. ул „А.С.“ № 83 по Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч гр д 1377/2020г на АРС в размер
на 8000/осем хиляди/лв, ведно със законната лихва от датата на издаване на
изпълнителния лист – 03.09.2020г
ОСЪЖДА В. К. Н. ЕГН********** с посочен адрес за призоваване гр А.
ул „А.С.“ № 83 да заплати на Г. С. Ф. ЕГН********** с адрес с К. общ А. ул
„О.“ № 6 разноски по заповедното произодство в размер на 162,56/сто
шестдесет и два лв петдесет и шест ст/лв, както и разноски по настоящото
производство в размер на 160/сто и шестдесет/лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
5
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
6