№ 129
гр. гр. Димитровград, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20215610200220 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Д. ХР. СТ., ЕГН **********, живущ в гр.Димитровград, ***, е
депозирал жалба против Наказателно Постановление №254р-264/25.02.2021г. на Директора
на ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 01.02.2021г. около 17:25 часа в гр.Димитровград,
на бул.“***, във **, в условията на въведена извънредна епидемична обстановка в
Република България, въведена и удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с
издадена заповед № РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването- въвеждаща
противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се намират в
закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и
здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото
здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др.), е установено, че С. нарушава посоченото в заповедта, като се
намира в горепосоченото закрито обществено място и не е поставил защитна маска за лице
или друго средство покриващо носа и устата му, с което за виновното нарушение на чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от
Заповед № РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
(триста) лева.
1
Изложените в жалбата доводи са за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното
постановление, липса на установеност на извършеното. Моли за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява, не се явява негов
процесуален представител, не взема становище по жалбата. Упълномощеният процесуален
представител изпраща писмени бележки, с които счита наказателното постановление за
незаконосъобразно, иска се отмяната му.
ОТВЕТНИКА по жалбата- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител
и не взема становище по депозираната жалба.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград – редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива,
съдът намира следното:
На 01.02.2021г. служители на РУ-МВР-Димитровград – свидетелите Р.П. и Д.И.
изпълнявали служебните си задължения и правели обход със служебния автомобил по
улиците на гр.Димитровград, за да проверяват спазването на въведените
противоепидемични мерки в страната. Движейки се по бул.“Д**, към 17,25ч. полицейските
служители забелязали работещ бръснарски салон, находящ се в постройка на приземен етаж.
През прозорците на помещението видели, че вътре има клиенти, които са без поставени
защитни маски. Продължили движението си, като на следващото кръгово движение
променили посоката и след няколко минути се върнали обратно до бръснарския салон.
Забелязали, че мъж, който е в салона и стои прав без поставена защитна маска, все още е на
същото място, продължавайки да стои без маска. Приближили пеша и установили, че
салонът е в работен режим и в него има клиенти, чакащи за подстригване. Сред
присъстващите в помещението, но не на стола за подстригване, бил и настоящият
жалбоподател Д.С.- когото полицейските служители забелязали при първото преминаване
покрай салона. На въпросите на полицейските служители С. отговорил, че влязъл, за да
вземе нещо от салона.
На същия бил издаден протокол за полицейско предупреждение по чл.65, ал.2 от Закона за
МВР да спазва стриктно противоепидемичните мерки.
Наред с това бил съставен и АУАН №254р-264/25.02.2021г., като в акта св.Р.П. описал, че
Д.С. се намира в закрито обществено място- ф**“, като няма поставена защитна маска за
лицето, с което не изпълнява противоепидемична мярка по чл.209а от Закона за здравето.
Като нарушена е описана разпоредбата на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗдравето, вр. т.7
от Заповед №РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването.
Актът е връчен на същата дата на жалб.Д.С., който го подписал, като описал възраженията
си- че не е съгласен с описаното, бил до вратата и говорел със собственика, като имал
поставена маска.
Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение, е
2
издадено предметното на делото наказателно постановление №254р-264/25.02.2021г. на
Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-51/2021г.
на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето на
жалб.Д.С. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 29.03.2021г., видно от неразделна
разписка към него, а жалбата против постановлението е получена в съда на 05.04.2021г.-
видно от поставения входящ номер- т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение
№254р-264/01.02.2021г., наказателно постановление №254р-264/25.02.2021г. на Директора
на ОД-МВР-Хасково, показанията на актосъставителя Р.П., на свидетеля по установяване на
нарушението и съставянето на акта Д.И., от приетите като доказателства писмени
документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда по начин и в
обем- описан по-долу.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по
реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на
ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №254р-
264/01.02.2021г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.63, ал.4 от Закона за здравето гласи: „При обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област.“.
Противоепидемичните мерки са въведени на 26.01.2021г. със Заповед № РД-01-51/2021г. на
Министъра на здравеопазването, като в т.7 от заповедта е посочено: „Всички лица, когато се
намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват
или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва
съгласно препоръките в приложение № 3.“.
Съобразно т.10 от същата заповед „По смисъла на т.7 и 8 „обществени“ са местата, които са
достъпни за гражданите и/или са предназначени за обществено ползване.“.
3
Съгласно разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето „Който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000лв., а при повторно
нарушение–от 1000 до 2000лв.“.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 01.02.2021г.
около 17,25 часа жалб.Д.С. е заварен на закрито място, на което е имало и други хора. По
отношение на това дали тази постройка е обществено място или не, Съдът намира, че
същото отговаря на понятието за обществено място. В Закона за здравето, § 1а от
допълнителните разпоредби, е дадено определение за „обществени места”. Това са всички
места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без
оглед на собствеността или правото на достъп. Направеното изброяване на обществените
места в посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно.
Според показанията на разпитаните свидетели, помещението, в което са били заварени тези
хора, било ф**н, в работещ режим, като в салона имало и други хора, ползващи услугите му
и изчакващи, за да ги ползват. По смисъла на понятието за закрито обществено място, в
съответствие с целта на закона следва да се отбележи, че това помещение отговаря на
понятието за закрито обществено място и вложения в него смисъл, в което помещение няма
естествена циркулация на въздуха, с възможност за неконтролиран достъп и събиране на
неограничен кръг от хора.
В тази връзка е осъществен единия от елементите на състава на адм.нарушение по чл.209а,
ал.1 от ЗЗдравето- а именно жалб.Д.С. е бил на закрито обществено място по време на
действие на заповед на Министъра на здравеопазването с въведени противоепидемични
мерки в страната.
Следващият елемент от състава на нарушението е присъстващото на такова място лице да е
без предпазна защитна маска, каквото задължение е въведено в т.7 от цитираната заповед на
Министъра на здравеопазването.
В случая показанията на свидетелите Р.П. и Д.И. са достатъчно ясни и категорични. Същите
заявяват, че заварените в салона лица са били без защитни маски, като това обстоятелство са
го констатирали както извън помещението на салона- виждайки през прозорците
обстановката вътре, така и при влизането им вътре в помещението. Още повече, и двамата
свидетели заявяват, че са видели придвижвайки се със служебния автомобил, че
жалбоподателят е прав вътре в салона, като са продължили движението си, след около 3-4
минути се върнали и жалбоподателят отново бил на същото място, като и двата пъти, когато
го видели, той бил без маска. Приемането на вариант, при който полицейските служители
активно пресъздават обстоятелства, които не са реални и са в ущърб на жалбоподателя,
означава приемане на преднамереност и умисъл единствено към злепоставяне на
жалбоподателя. Такива данни и причини за проявена злонамереност към жалбоподателя от
страна на полицейските служители обаче липсват. Ето защо, без значение е, че
жалбоподателят твърди обратното, доколкото тези му твърдения остават изолирани и
4
неподкрепени от останалите доказателства по делото, дори напротив- оборват се от същите.
Следва да се поясни също, че законодателят не е предвидил изключения от задължението за
поставяне на защитни маски на обществени места, поради престой за малко, използване на
общественото място не по предназначение или познанство с присъстващите на това място.
Видно от свидетелските показания, жалбоподателят е бил в самия обект- на закрито
обществено място, а не отвън до входната му врата, като е престоял повече от необходимото
време за обичаен бърз разговор.
Показанията на свидетелите Р.П. и Д.И. съдът възприе и кредитира като достоверни и
правдиви, доколкото са последователни, безпротиворечиви и логични. Дадени са от
длъжностни лица- полицейски служители, възприел ставащото в рамките на своите
длъжностни права и задължения, чието внимание е било насочено в тази насока. Обсъждане
на обратното би означавало приемането на крайна недобросъвестност у полицейските
служители, които по неясно какви причини пресъздават че са възприели нещо, което в
действителност не е станало.
При установено и доказано пребиваване на закрито обществено място без предпазна маска,
е налице установеност на неизпълнение на Заповед № РД-01-51/2021г. на Министъра на
здравеопазването, в която с т.7 е въведено задължението за поставяне на защитна маска за
лице на всички присъстващи на закрито обществено място.
Тази забрана е действала към датата, на която е извършено деянието. По този начин
жалб.Д.С. е осъществил състава на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето.
Действително, както в АУАН, така и в НП е посочено в допълнение към тази нарушена
разпоредба и разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗдравето. Последната обаче не може да бъде
нарушена, доколкото не въвежда забрани или задължения за гражданите, а единствено
правомощия на Министъра на здравеопазването. Тази препратка в случая не влияе на
възможността един нарушител да разбере нарушението, което му е вменено като извършено,
нито води до объркване, неразбиране или превратно тълкуване. Поради което съдът не
възприе цифрово описаното по този начин адм.нарушение за съществено процесуално
нарушение, доколкото не засяга по съществен начин правото на жалбоподателя да разбере
какво е административното обвинение. Препратките към чл.63, ал.4 от ЗЗдравето и т.7 от
цитираната заповед са били излишни, доколкото състава на административното нарушение
съобразно разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ е неизпълнение на заповед на Министъра на
здравеопазването, която заповед е описана в обстоятелствената част. Тези допълнения към
цифрово изписаната част на административното нарушение не влияят върху възможността
нарушителят да разбере правилно вмененото му като извършено административно
нарушение, нито въвеждат съмнения или неразбиране.
В обжалваното НП нарушението е описано достатъчно ясно от фактическа страна.
Наказаното лице е разбрало ясно какво нарушение му се вменява във вина и е упражнило
правото си на защита в пълен обем. От всички събрани по делото доказателства липсват
такива, които да поставят под съмнение извода, че жалб.Д.С. е извършил нарушението, за
5
което му е наложено административно наказание.
Поради което правилно е реализирана административно-наказателната му отговорност на
основание чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето, съдържаща в себе си материална норма, която може да
бъде нарушена, и санкционна такава, въз основа на която е наложено съответното
административно наказание.
В същото време съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения, които охранява
ЗЗдравето и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното извънредно
положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на
гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че правилно е било преценено, че с
оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да
бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани,
свързана с разпространение на вируса и обявената на практика глобална пандемия, свързано
е със създаване опасност за здравето на неограничен кръг от лица. Очевидно не е било
наложащо и неотложно посещението на бръснарския салон, за да има видима и логична
причина жалбоподателят да е без маска в закрито обществено помещение. Нарушението не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни
нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението е формално, на просто извършване и за да са осъществени елементите от
фактическия му състав не е необходимо да са причинени реални вреди.
Съдът при преценка на обжалваното наказателно постановление намира, че същото е
законосъобразно, обосновано и доказано, като в хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
нарушили правото на защита на жалбоподателя и да са довели до невъзможност същия да
реализира правата си по един адекватен начин. Предвид описаното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Посочената разпоредба чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето, предвижда налагане на административно
наказание „Глоба“ от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000лв.
Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали,
предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №254р-264/25.02.2021г. на Директора на
6
ОД-МВР-Хасково на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което на Д. ХР. СТ., ЕГН
**********, живущ в гр.Димитровград, ***, за това, че на 01.02.2021г. около 17:25 часа в
гр.Димитровград, на бул.“***, във **, в условията на въведена извънредна епидемична
обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на Министерския
съвет, във връзка с издадена заповед № РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването-
въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се
намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или
имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), е установено, че С. нарушава посоченото в
заповедта, като се намира в горепосоченото закрито обществено място и не е поставил
защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата му, с което за виновното
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за
здравето, във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването,
на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 (триста) лева – като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7