№ 3816
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. П.
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513295 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20155683/12.07.2021 г. по гр.д. № 15354/2020 г. по описа на СРС,
42 състав са отхвърлени исковете с правно основание чл. 4, вр. чл. 7 §1, б. „б“ от
Регламент 261/2004 г., подадени от А. С. И., против „У.Е.У.“ (Унгария) чрез У.Е.У. –
клон България с искане за осъждане на ответника за заплати сумата от 400 евро
обезщетение, сумата от 1394,13 лева обезщетение за имуществени вреди и 500 лева
неимуществени вреди, като А. С. И. е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на ответника сумата от 40 лева сторени деловодни разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25124539/29.07.2021 г.,
подадена от А. С. И., в която са изложени съображения за неправилност на
постановеното решение. Въззивникът посочва, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че с представеното от трето лице „Г.Х.Б.“ удостоверение се установява, че
ищцата била закъсняла за процесния полет. Освен това, този извод се формирал и на
базата на разпечатка от системата на ответника, в която било отразено, че А. С. И. била
премахната от списъка на полета на в 05.57 часа. Въз основа на тези частни
свидетелстващи документи не можело да се направи извод, че ищцата не се е явила
навреме за полета, тъй като те изхождат от страни в производството по делото и
установяват единствено факта, че в посочения час тя е била отстранена, но не и че е
закъсняла. Допуснато било процесуално нарушение като съдът не бил формирал
1
изводите си въз основа на всички събрани по делото доказателства, а само върху тези,
представени от ответника. Нелогични били и изводите на съда, че ищцата не била на
изхода към 05.57 часа, когато е отстранена, след като в този част е имало други
пътници, които са се качили в самолета. Не било налице и противоречие в показанията
на разпитаните свидетели относно часа на пристигане на летището. Неправилно и тези
показания не били кредитирани от съда, тъй като те водели идентични дела с
ответното дружество. Неправилни били и изводите на съда, че не били установени
имуществените и неимуществени вреди, настъпили в резултат на отстраняване на
ищцата от полета. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира и
направените разноски в първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25157561/28.10.2021 г., подаден от въззиваемия „У.Е.У.“ ЛТД, с който заявява, че
оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира направените във въззивното производство разноски.
Постъпил е и отговор вх. № 25166154/18.11.2021 г., подаден от третото лице –
помагач – „Г.Х.Б.“ ООД, с който заявява, че оспорва въззивната жалба и излага
съображения за правилност на обжалваното решение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 15354/2020 г. по описа на СРС, 42 състав е
образувано по искова молба, подадена от А. С. И. против „У.Е.У.“ Црт АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ на Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 и чл. 12 от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
Ищцата твърди, че закупила билет за полет W6-4301 от София до Лондон с час
на излитане 06:10 на 27.09.2019 г. като заплатила сумата от 262,99 лева, както и сумата
от 16 лева – административна такса и 60 евро (левова равностойност от 117,35 лева за
трансфер от летището на пристигане – Лутън до гр. Лондон. Твърди, че на 27.09.2019 г.
пристигнала на летището в гр. София заедно със спътниците си около 4.40 часа.
Снабдила се с бордна карта. Твърди, че в 5.20 часа докато чакала на опашката,
служител на представител на превозвача внезапно казал „закъснели сте, гейта затвори,
самолетът тръгва без вас“. Поддържа, че неоснователно не била допусната до самолета.
Наложило се да закупи заместващ билет със същата крайна дестинация на стойност 850
лева, като същевременно загубила платените от нея 60 евро за трансфер. Била
2
принудена да направи разходи за кафе, вода, напитки и други стоки от първа
необходимост. Преживяла и притеснения във връзка с грубото отношение на
служителите и обстоятелството, че щяла да изпусне важно събитие в живота си, поради
което претъпяла и душевни болки и страдания и дисконфорт. Моли ответникът да бъде
осъден да заплати обезщетение за неоснователно отказан достъп до борда на полет W6-
4301 в размер на 400 евро, сумата от 1394,13 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди и сумата от 500 лева – неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тези суми от 27.09.2019 г. до подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „У.Е.У.“ Лтд, с
който оспорва предявения иск. Заявява, че не оспорва твърдението, че между страните
е бил сключен договор за въздушен превоз за редовен полет W6 4301 на въздушния
превозвач У.Е.У. от летище София до летище Лутън, Лондон, който следвало да се
осъществи по разписание в 06.10 часа местно време на 27.09.2019 г. Не оспорва
твърдението, че разстоянието между София и Лондон надвишава 1500 км. Оспорва
твърдението, че ищцата се е явила за качване на борда в 05.20 часа, съгласно условията
на въздушния превозвач. Поддържа, че съгласно чл. 9.11 от Общите условия ищцата е
трябвало да се яви на изхода за качване и готова за качване на борда на самолета не по-
късно от 30 минути преди заминаване на полета или 5.40 часа – трябвало е да е предала
багажа си, да се е регистрирала на гишето и да чака на изхода за качване. Посочва, че в
настоящия случай не било налице недопускане до борда на самолета, тъй като тя била
отстранена от полета, тъй като е пристигнала много късно на гишето за регистрация.
Оспорва и твърдените имуществени вреди в размер на 1394,13 лева, освен по
изложените основания и тъй като сумата не била доказана. Не били представени
доказателства, че ищцата е купила билет за процесния полет в размер на 262,99 лева и
административна такса в размер на 16 лева. Не били доказани също така и другите
разходи, които ищцата твърди, че е направила. Оспорва и че са причинени
неимуществени вреди в претендирания размер от 500 лева. Моли исковата молба да
бъде отхвърлена и претендира заплащане на направените по делото разноски.
С Определение № 20277340/15.12.2020 г. като трето лице – помагач на страната
на ответника е конституирано „Г.Х.Б.“ ООД, което в становище от 14.01.2021 г. е
заявило, че оспорва предявения иск. Твърди, че ищцата не се е явила навреме на
гишето за целите на качването й на борда на самолета, а в 5.50 часа, поради което в
05.57 часа е отпаднала от списъка на пътниците. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства, от които се установява следното:
Не е спорно между страните, а и се установява, че между У.Е.У. Лтд и А. С. И. е
сключен договор за въздушен превоз, като ищецът е закупил билет за полет W6 4301 от
3
летище София до летище Лутън, Лондон на 27.09.2019 г. 06.10 часа и час на
пристигане 7.30 часа. Установява се, че е издадена бордна карта на ищцата, в която е
посочено, че тя следва да пристигне на летището в 03.40 часа. Предвидена е проверка
на границата в 4.40 часа, пристигане на изхода – 5.25 часа, затваряне на изхода – 5.40
часа и излитане на самолета в 6.10 часа. Не е спорно, че стойността на билета за полета
е в размер на 262,99 лева.
Към договора за въздушен превоз са приложими Общи условия за превоз на
пътници и багаж, в сила от 13.08.2018 г., като съгласно чл. 9.11 от тях пътникът следва
да бъде при изхода за качване не по-късно от 30 минути преди часа на заминаване на
полета по разписание.
Не е спорно между страните, че ищцата е отстранена от полета (чек аут) на
27.09.2019 г. в 5,57 часа (извлечение от система на летищен агент „Г.Х.Б.“ ООД и
писмо от третото лице – помагач). Посочено е, че причина за отстраняването от полета
е неявяване на гейта, поради което местатаса дадени на пътници от листата за чакащи.
Установява се от писмо изх. № 94-00-20 от 25.01.2021 г. на ДП „Ръководство
въздушно движение“ и писмо изх. № 100/1291/01.02.2021 г. на Летище София, че полет
W6 4301 на авиокомпания Уиз Ейр е излетял от летище София за летище Лутън,
Лондон на 27.09.2019 г. в 06.30 (6.31) часа.
На 27.09.2019 г. е купен билет за А. И. за полет до Лондон, летище Хитроу с
авиокомпания Луфтханза на стойност 850 лева.
Във връзка с установяване на обстоятелствата относно времето на пристигане на
А. И. на изхода на излитане и причините за отстраняването й са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите А.А.Ц., Ю.Б.Ц. и А.Г.Б.. В показанията си
свидетелите А.Ц. и Ю.Ц.. установяват, че били група от 4 човека (сред които и А. И.),
които тръгнали заедно към летището. Пристигнали на летището между 4.30 часа – 4.45
часа. Чекирали багажа си и отишли към изхода за излитане. Там имало много хора.
След втората проверка на ръчния багаж се отправили към гейта. Служителите им
казали, че няма да се качат на самолета, тъй като билетите им били препродадени.
Когато били отстранени, други хора влизали и се качвали в автобуса, който бил отвън,
а гейтът не бил затворен. Наложило се да закупят нови билети за същия ден, но те били
на стойност от 800-900 лева на човек.
В показанията си свидетелят Б., работил на длъжност „Чекинг агент“ при „Г.Х.
България“ ООД, който установява, че по протокол сваляли всички пътници, които не са
се появили на минус петнадесетата минута на гейта. Имало възможност, освен това и
редовно се случвало, да бъдат продадени повече билети. Заявява, че ищцата не му е
позната и не може да каже каква е конкретната причина за отстраняването им полета.
Установява се от записванията в системата на „Г.Х. България“ ООД, че в 05.11 и
05.12 часа на 27.09.2019 г. е извършена проверка на лични документи на ищцата, като
4
едновременно с това са проверени документите на разпитаните свидетели Ц.. В 05.22 и
05.23 часа е извършено добавяне на багаж от свидетелите Ю. и А.Ц., като те са
отстранени от полета в същия час като ищцата – 05.57 часа.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците получават обезщетение
в размер на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1500
километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра. В чл. 8, §1, б. „ а“ е
предвидено, че пътниците имат право и на възстановяване на пълната стойност на
билета на цената, на която е купен, за част или части от неосъществения път и за част
или части от вече осъществения път, ако полетът не изпълнява предназначението си по
отношение на първоначалния план за пътуване, заедно с когото е уместно, като тази
възможност е предвидена и за пътници, чиито полети формират част от пакет.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се
установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на
договор за въздушен превоз, в съдържанието на което е включено задължение за
ответника да изпълни полет с № W6 4301 на 27.09.2019 г. от летище София – Лутън,
Лондон, като ответникът е следвало да установи, че са били налице основателни
причини да откаже достъп до полета на ищцата, а ищецът е следвало да установи, че е
изпълнил задължението си да се яви в определения преди полета час – чл. 9.11 от
Общите условия – 30 минути преди полета.
В разпоредбата на чл. 2, б. „й“ от регламента е предвидено, че „отказан достъп
на борда“ означава отказ да се превозват пътници с даден полет, въпреки че те са се
представили за качване на борда съгласно условията, изложени в член 3,
параграф 2, освен в случаите, когато има основателни причини да им се откаже достъп
на борда, като например причини, свързани със здравето, безопасността или
сигурността, или неподходящи документи за пътуване. Предвидено е, че правилата на
регламента намират приложение при условие, че пътникът има потвърдена резервация
за полета и се е явил в посочения час или ако не е посочен час – не по-късно от 45
5
минути преди обявения час за излитане (чл. 3§2). В случай, че на пътникът е отказан
достъп до полета са дължими обезещения по чл. 7, 8 и 9 от Регламент № 261/2004 г.
Не е спорно между страните, че А. И. е имала резервация за полет с № W6 4301
на 27.09.2019 г. от летище София – Лутън, Лондон, както и че съгласно приложимите
към договора за въздушен превоз общи условия е следвало да се яви на изхода за полет
30 минути преди определения по разписание час на излитане, в конкретния случай –
6.10 часа (3.10 – универсално време) или е следвало да се яви в 5.40 часа.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
ищцата А. И. е била на летище София, като е пристигнала между 4.30 и 4.45 часа и се е
явила за проверка на лични документи в 5.11 часа. Часът на проверката е отразен в
системата на дружеството, което е извършвало дейност като летищен агент и е
обслужвало превозвача на Летище София. Показанията на разпитаните свидетели А. и
Ю.Ц..и, преценени при условията на чл. 172 от ГПК и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, установяват, че А. И. се е явила на изхода за полета
преди 5.40 часа, когато е бил определения съгласно чл. 9.11 от Общите условия час за
това. Установява се също така, че след отстраняването изходът не е бил затворен за
пътници, а устното обяснение за това е била препродажба на билети. В показанията си
свидетелят Б. – служител на третото лице – помагач е потвърдил установената
практика да бъдат продавани повече билети от местата в самолета, поради което било
обичайно пътници да бъдат отстранявани. Освен това, посочва, че правилото било да се
допускат пътници, дошли около 15 минути преди излитането на самолета.
Следователно, въпреки възложената от чл. 154, ал.1 от ГПК доказателствена
тежест, ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че е
била налице основателна причина да откаже достъп на ищцата до резервирания полет.
Предвид на изложеното, предявеният иск по чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент №
261/2004 г. се явява основателен, а първоинстанционното решение е неправилно и
следва да бъде отменено в тази част.
С исковата молба са предявени искове за обезщетение на имуществени и
неимуществени вреди, настъпили в резултат на отказания достъп до резервирания от А.
И. полет. Освен правото да претендира обезщетение по чл. 7 от регламента, на
основание чл. 4, §3 от него във връзка с чл. 8 е предвидено, че на пътника може да се
даде възможност да избере да му бъде възстановена пълната стойност на билета на
цената, на която е купен, за част или части от неосъществения път, и за част или части
от вече осъществения път, ако полетът повече не изпълнява предназначението си по
отношение на първоначалния план за пътуване, или премаршрутиране, при сравними
транспортни условия, до неговия краен пункт на пристигане. Предвидено е също така в
чл. 9, че при отказан достъп до полет на пътника се предлага безплатно храна и
напитки според времето за изчакване; настаняване в хотел в случаите, когато се налага
6
престои за една или повече нощи или когато се налага допълнителен престои към
първоначално предвидения от пътника; превоз между летището и мястото за
настаняване (хотел или друго място). От събраните по делото доказателства не се
установява превозвачът да е предприел действия, с които да обезпечи изпълнение на
правата на пътника по чл. 8 и чл. 9, поради което и в конкретния случай, не може да се
обсъжда тяхното приложение.
Претенцията на ищцата се основава на разпоредбата на чл. 12 от Регламент
261/2004 г., като съгласно §1 регламентът се прилага без да се засягат правата на
пътника за допълнително обезщетяване. Тази разпоредба дава възможност на
националния съд да определи обезщетение за вредите, включително и неимуществени,
причинени от неизпълнение на договор за въздушен превоз.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 от Закона за
задълженията и договорите, освен реално изпълнение на договорно задължение
кредиторът може да иска и обезщетение за вредите, които са му причинени от
неизпълнението – пряка и непосредствена последица от неизпълнението, ако са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена
недобросъвестност на длъжника – всички преки и непосредствени вреди.
От събраните по делото доказателства се установява неизпълнение на договора
за въздушен превоз като е отказан без основание достъп на ищцата до резервирания
полет, поради което и на основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 82 от Закона за
задълженията и договорите дължи заплащане на всички имуществени и
неимуществени вреди, настъпили в резултат на това неизпълнение, които са пряка и
непосредствена последица от него.
Във връзка с установяване на имуществени вреди, настъпили в резултат на
неосъществения полет са представени доказателства, установяващи, че ищцата е
пътувала с друг полет, осъществен от друг превозвач. Видно от Протокол №
********** на 27.09.2019 г. за А. И. е резервиран полет по маршрут София – Мюнхен,
Мюнхен Лондон, като стойността на билета е 769,45 лева. Тази е и стойността, която
настоящият съдебен състав приема за установена като платена за ищцата. Другите
събрани по делото доказателства във връзка с извършвани плащания, не установяват,
че именно А. И. е заплатила по – висока стойност от тази указана в приетия по делото
протокол. Това е и сумата, която представлява вреда за неосъществения полет,
доколкото превозвачът не е изпълнил задължението си по чл. 8 от Регламент 261/2004
г. да осигури на пътника възстановяване на сумата или премаршрутиране при сходни
условия. Доколкото не се твърди, че договорът за превоз е развален поради
неизпълнение, а се поддържат само твърдения, че е налице негово неизпълнение, то за
ищцата не е възникнало основание да претендира възстановяване на даденото по
договора за превоз, а единствено възможност да претендира стойността на заплатена
7
сума за осъществяване на полет, който да замести този, до който не е допусната. Не се
установяват от събраните по делото доказателства направените разходи за
административни такси и за трансфер от летище Лутън в претендирания размер,
поради което и предявеният иск се явява неоснователен в тази му част.
Във връзка с неизпълнението на договора за превоз А. И. е направила разходи за
адвокатско възнаграждение за извънсъдебно уреждане на спора в размер на 50 евро,
като по делото е приет Договор за правна защита и съдействие с предмет отправяне на
писмена претенция за заплащане на обезщетение за отказан достъп до полет,
удостоверяващ извършеното плащане. Направените разходи, свързани с реализиране
на правата на ищцата по Регламент № 261/2004 г., представляват разходи, които са
свързани с неизпълнение на договорно задължение на въздушния превозвач и
представляват имуществени вреди, настъпили от неизпълнението на задължението му
по процесния договор. Предвид на изложеното, предявеният иск се явява основателен
и за тази сума.
С исковата молба ищцата претендира неимуществени вреди, настъпили в
резултат на отказът на ответника да я допусне до резервирания от нея полет.
Отговорността на ответното дружество е договорна, а не деликтна, поради което в
конкретния случай правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82
от ЗЗД (в този смисъл е и задължителното за настоящия съдебен състав Тълкувателно
решение № 4/2012 г. от 29.01.2013 г. на ОСГТК). Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установи неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответното дружество (което се установява по изложените по-
горе съображения), причинени неимуществени вреди, причинна връзка между тези
вреди и неизпълнението на договорното задължение, както и предвидимост на тези
вреди към момента на възникване на задължението или недобросъвестност на
длъжника.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че в резултат на
обстоятелствата, при които е отказан достъп на А. И., тя се е почувствала разстроена,
наложило се да остане на летището, където заедно с другите отстранени пътници е
следвало да преговаря със служители на ответника за решаване на проблема.
Негативните преживявания на ищцата, във връзка с отказания достъп до процесния
полет са неимуществени вреди, настъпили в резултат на неизпълнение на договорно
задължение от страна на превозвача.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съобразно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите по
справедливост. При определяне на този размер съдът взема предвид, че с неизпълнение
на договорните си задължения ответникът е причинил на ищеца неудобства, негативни
преживявания и притеснения. Въз основа на тези обстоятелства, съдът намира, че
8
справедлив размер на обезщетението е 500 лева, като предявеният иск следва да бъде
уважен до претендирания размер.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 7, §1, б. „б“ от
Регламент № 261/2004 г. за сумата от 400 евро, както и исковете с правно основание чл.
12, §1 от Регламент № 261/2004 г. във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 82 от Закона за
задълженията и договорите за заплащане на сумата от 819,45 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на неизпълнение на
договор за въздушен превоз с полет W6 4301 от София до Лондон – Лутън на
27.09.2019 г., като предявените искове следва да бъдат уважени до този размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемия следва да бъде
осъден за заплати на въззивника направените във въззивното производство разноски в
размер на 689,62 лева, съразмерно с уважената част от въззивната жалба, както и
756,09 лева, представляващи направени в първоинстанционното производство
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената иска настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20155683/12.07.2021 г. по гр.д. № 15354/2020 г. по описа
на СРС, 42 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 4,
вр. чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. и чл. 12, §1 от Регламент № 261/2004 г.,
предявени от А. С. И. против „У.Е.У.“, действащо чрез „У.Е.У. – клон България“ за
осъждане на ответника да заплати сумата от 400 евро – обезщетение, сумата от 769,45
лева, представляващи имуществени вреди – стойност на билет София-Мюнхен Лондон
и 50 евро – платено възнаграждение за адвокат, както и сумата от 500 лева –
обезщетение за неимуществени вреди и вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. „У.Е.У.“
Црт АД – Унгария, действащо чрез „У.Е.У.“ ЦРТ – клон България“ КЧТ, ЕИК –
*******, гр. София, район Искър, Зона Летище София, сграда ИВТ да заплати на А. С.
И., ЕГН-**********, гр. Варна, ул. ******* сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за вреди от отказан достъп до борда на самолет за полет W6-4301,
осъществяван от „У.Е.У.“ от София до Лондон (летище Лутън) на 27.09.2019 г. с час
на излитане 06.10 часа, както и на основание чл. 12, §1 от Регламент № 261/2004 г. във
9
връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 82 от Закона за задълженията и договорите сумата от 769,45
лева, представляваща стойност на заместващ самолетен билет за дестинация София-
Мюнхен-Лондон за 27.09.2019 г., резервиран от А. С. И., сумата от 50 евро,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие
по подаване на извънсъдебно искане за изплащане на обезщетение по чл. 7, § 1, б. б от
Регламент № 261/2004 г., както и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на негативни преживявания от отказан
достъп до полет W6-4301, осъществяван от „У.Е.У.“ от София до Лондон (летище
Лутън) на 27.09.2019 г. с час на излитане 06.10 часа, ведно със законната лихва върху
тези суми от датата на подаване на исковата молба- 01.04.2020 г. до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20155683/12.07.2021 г. по гр.д. № 15354/2020 г.
по описа на СРС, 42 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „У.Е.У.“ ЦРТ (Унгария) чрез
„У.Е.У.“ Црт – клон България, ЕИК -*******, със седалище и адрес на управление
гр. София, зона Летище София, сграда ИВТ да заплати на А. С. И., ЕГН-**********,
гр. Варна, ул. ******* сумата от 689,62 лева, съразмерно с уважената част от
въззивната жалба, както и 756,09 лева, представляващи направени в
първоинстанционното производство разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на „Г.Х.Б.“ ООД като трето лице –
помагач на страната на въззиваемия „У.Е.У.“ ЦРТ (Унгария) чрез „У.Е.У.“ Црт –
клон България.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10