№ 13
гр. гр.Велинград, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200496 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба, подадена от П. Л. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. Велинград, ул. „Филип Главеев“ № 1, чрез пълномощника адв. Гергана
Стоименова-Царска – АК-Пазарджик, против Заповед за задържане на лице
рег. № 367зз-246 от 27.11.2021 г, издадена от Чавдар Тодоров Гълев –
полицейски инспектор при РУ - Велинград, с която на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя
П. Л. М..
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на
атакуваната заповед за задържане. Твърди се, че същата е постановена в
нарушение на материалния закон и административнопроизводствените
правила. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в заповедта за
задържане. Моли съда да отмени заповедта за задържане. Претендира
разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя -
адв. Гергана Стоименова-Царска поддържа депозираната жалба. Пледира за
1
отмяна на заповедта за задържане, като излага подробни аргументи в тази
насока. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Чавдар Тодоров Гълев – полицейски
инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Велинград при ОДМВР -
Пазарджик, редовно призован, се явява лично. Депозира писмено становище
по жалбата, в което излага съображения за законосъобразност на заповедта за
задържане и моли за потвърждаването й.
Съдът, като взе предвид възраженията и становищата на страните,
разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 27.11.2021 г., около 10:00 – 10:30 часа се запалила покривната
конструкция на административна сграда, състояща се от два етажа,
собственост на ТП Държавно ловно стопанство „Чепино“ към
Южноцентрално държавно предприятие – гр. Смолян, находяща се в
местността „Софандере“ в землището на с. Кръстава, общ. Велинград.
Пушекът от покрива на сградата бил забелязан от свид. Илко Асенов, който
се намирал в близост до нея заедно с братята си. Свидетелят Илко Асенов
подал веднага сигнал на тел. 112 за случая и заедно с братята си разбили
входната врата на сградата, след което изнесли намиращите се на първия етаж
документи. Когато свид. Илко Асенов и братята му влезли в сградата в
същата нямало други лица, а в първия и втория етаж на сградата било
студено, нямало работещо отопление. Във връзка с подадения сигнал на
място пристигнал екип от полицейски служители при РУ – Велинград. На
същата дата бил извършен оглед на местопроизшествието и образувано
досъдебно производство ЗМ № 604/2021 г. за извършено престъпление по чл.
331, ал. 1 от НК. Били установени лицата, които на предния ден – 26.11.2021
г. се намирали в сградата и палили, намиращата се в нея камина. След тях бил
жалбоподателят П. Л. М..
На 27.11.2021 г., в 16:50 часа, Чавдар Тодоров Гълев – полицейски
инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Велинград при ОДМВР -
Пазарджик, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, издал заповед за
задържане на жалбоподателя П. Л. М. за срок до 24 часа. В същата като
фактическо основание за издаването й е посочено „във връзка със ЗМ №
2
604/27.11.2021 г. по описа на РУ – Велинград по непредпазливост е запалил
чужд имот и е образувано по чл. 331, ал. 1 от НК“.
При задържането на 27.11.2021 г. П. Л. М. подписал декларация, като
отразил, че не желае адвокатска защита по личен избор и за негова сметка, не
желае адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната
помощ, няма здравословен проблем, който да налага консултация с лекар, не
желае медицински преглед от лекар, желае да бъде уведомен член на
семейството му или друго заинтересовано лице за задържането, че е уведомен
за правото му на свиждания, както и да получава колети и храна и че не се
нуждае от специална хранителна диета. Посочил е още, че е бил запознат с
правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР. На П. Л. М. бил извършен обиск,
за който е съставен Протокол за обиск от 27.11.2021 г. Жалбоподателят бил
задържан в 16:50 часа на 27.11.2021 г. и освободен в 17:30 часа на същата
дата.
Видно от материалите по досъдебно производство № ЗМ 604/2021 г. по
описа на РУ – Велинград, пр. преписка № 6084/2021 г. по описа на Районен
съд – Велинград, същото е образувано на 27.11.2021 г. за това, че на
27.11.2021 г., около 10:00 часа, в местността „Софандере“ в землището на с.
Кръстава, общ. Велинград по непредпазливост е запалил чужд имот – втори
етаж и покривна конструкция на служебна администрация, собственост на ТП
Държавно ловно стопанство „Чепино“ към Южноцентрално държавно
предприятие – гр. Смолян, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Смолян, ул. „Полк. Дичо Петров“ № 1А, с управител Здравко
Димитров Бакалов - престъпление по чл. 331, ал. 1 от НК. В хода на
разследването до настоящия момент по досъдебното производство няма
привлечено лице в качеството на обвиняем.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приобщените по делото материали по
административната преписка, показанията на свидетелите Атанас Петров
Атанасов, Адриано Ангелов Рубски и Илко Николаев Асенов, както и
писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Свидетелят Илко Асенов – очевидец на инцидента разказва подробно за
случая, като от показанията му се установява, че покривът на въпросната
административна сграда се е запалил около 10:00 часа – 10:30 часа на
3
27.11.2021 г., както и че до този момент сградата е била невредима в своята
цялост. Същият е категоричен, че когато забелязъл пушекът от покрива на
сградата и заедно с братята си влязъл в сградата, в двата етажа на сградата е
било студено и жалбоподателт не е бил там, нито в близост до запаления
имот. Изложеното от свид. Илко Асенов намира опора в показанията на свид.
Атанас Атанасов – Директор на ТП Държавно ловно стопанство „Чепино“,
който твърди, че около 09:00 часа – 09:15 часа на 27.11.2021 г. е бил до
въпросната сграда да вземе служебния си автомобил за лов, като по това
време нямало нищо необичайно и сградата била в цялост. Сочи, че бил
изненадан от информацията, която получил около час по-късно, че покривът
на сградата гори, тъй като когато малко по-рано бил на място нямало нищо,
което да предвещава случилото се. Същият сочи, че когато около 09:00 часа –
09:15 часа на 27.11.2021 г. бил до въпросната сграда в района били секачите,
които се подготвяли за работа. Нямало индиции за възникване на пожар.
Изтъква, че на 27.11.2021 г. жалбоподателят не бил на работа. Разпитан като
свидетел Адриано Рубски - технически ръководител на обект Държавно ловно
стопанство „Чепино“ заявява, че нито той, нито жалбоподателят са били във
въпросната сграда на 27.11.2021 г. Сочи, че предния ден ползвали сградата, но
около 18:00 часа, след като се уверили, че всичко е наред, няма работещо
отопление и всичко е загасено, си тръгнали.
Показанията на разпитаните свидетели в частта относно това, че на
датата на възникване на пожара – 27.11.2021 г. жалбоподателят не е бил в
сградата кореспондират с приетите по делото писмени доказателства –
служебна бележка с изх. № СлБ 35-2/26.01.2022 г. и Заповед № РД05-
615/26.11.2021 г. за график на дежурство през почивните дни на 27.11.2021 г.
и 28.11.2021 г., и двете издадени от Директора на ТП Държавно ловно
стопанство „Чепино“, от които се установява, че на 27.11.2021 г. (събота)
жалбоподателят не е бил дежурен или на разположение.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели, тъй като същите са убедителни, логични достоверни
и еднопосочни. Съдът кредитира и приетите по делото писмени
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост,
кореспондират със събраните гласни доказателства изясняват фактическата
обстановка по начина, въприет от съда.
4
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за
задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна
мярка (ПАМ). Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол,
съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от
АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно нормата на чл. 146 от АПК, проверката за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от
закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му,
както и дали е съобразен с целта на закона.
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган-полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и в
предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма. Компетентността на
полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото
производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР.
При издаването на оспорения акт обаче са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта за
задържане е издадена в нарушение на нормативно регламентираните
изисквания за съдържанието на акта. В същата не са посочени конкретните
фактически основания за издаването й. Соченето на фактическите и правните
основания, обуславящи издаването на акта, е задължителен негов реквизит,
съгласно императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК вр. с чл. 74, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР. Отсъствието им се квалифицира като нарушение на изискването
за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
5
заповедта за задържане.
В конкретния случай изискването за форма не е изпълнено, поради
липсата на описание на фактическата обстановка, при която се е реализирало
основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. За да е
законосъобразно издадена заповедта за задържане е необходимо в нея да
бъдат ясно и недвусмислено посочени всички данни, отнасящи се до
предположението за евентуално извършено от задържаното лице
престъпление. Процесната заповед за задържане не съдържа данни за това
кога, къде и при какви обстоятелства е извършено твърдяното деяние, какво е
запаленото имущество, респ. кой е запаленият имот. За обосноваване на
правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на
неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта
да защити правата си, следва в заповедта за задържане по чл. 72, ал.1, т. 1 от
ЗМВР да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на
обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява
задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с
него. Трайна е съдебната практика в разбирането, че не е достатъчно
заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите
разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на
задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние. При
липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от
задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на
лицата от произвол.
Съдът счита, че непосочването на фактическите основания за издаване
на заповедта за задържане обосновава извода за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, поради порок във формата и съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в
засягане правото на защита на задържаното лице, вследствие невъзможността
му да се запознае с фактическите съображения, въз основа на които
полицейският орган при РУ - Велинград е издал процесната заповед за
задържане.
На следващо място, прави впечатление, че в заповедта за задържане е
посочено, че жалбоподателят е задържан на 26.11.2021 г. в 16:50 часа, като
впоследствие с ръкописно изписана цифра „7“ е коригирана напечатаната
6
цифра „6“, което е довело до коригиране на датата на задържане от 26.11.2021
г. на 27.11.2021 г. Не става ясно обаче кой е направил тази поправка и по
каква причина. Вярно е, че от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят действително е задържан на 27.11.2021 г., а не
на 26.11.2021 г. Датата на задържане следва обаче да се установява по
несъмнен и категоричен начин от съдържанието на заповедта за задържане, а
не да се извлича от доказателствата по делото. Точното посочване на датата
на задържане е от значение не само за ненарушаване правата на задържаното
лице с оглед адекватното упражняване правото му на защита, но и за
направата на правилна преценка дали е спазено изискването на чл. 73, изр.
второ от ЗМВР - срокът на задържането да не бъде по-дълъг от 24 часа.
Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-
дълъг от 24 часа представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление или да се укрие. За прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на
НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението,
че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е
съпричастно с него, което дава право на административния орган при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.
Предпоставките за издаване на заповедта за задържане следва да бъдат
налице към момента на задържане, а не да се установяват след това.
Обратното би довело по-скоро до произвол при прилагането на мярката и
необосновано задържане на лица, което противоречи на целта ПАМ.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства не обосновават
наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, а именно наличие на „данни“, че задържаното лице е извършило
престъпление. Установяването на фактическите и правни основания за
издаване на заповедта за задържане е в тежест на административния орган. В
конкретния случай административният орган не ангажира никакви
доказателства за връзката на задържаното лице с твърдяното престъпление по
чл. 331, ал. 1 от НК. На практика към момента на задържането полицейският
орган не е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето П.М.,
7
поради което не са били налице и основанията за издаване на процесната
заповед за задържане.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че със
задържането на жалбоподателя е нарушен принципът на съразмерност по
смисъла на чл. 6, ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането
на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.
Задържането за срок до 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в
зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен
характер. Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на
правото на свобода и съгласно чл. 5, §1, б. с) от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да
осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при
обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато
обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на
престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния
случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели. От
материалите по делото е видно, че самоличността на лицето е била
установена и то е с известен адрес, като не е имало признаци, че възнамерява
да се укрие. Не се установява със задържането на жалбоподателя да е
предотвратено или преустановено извършването на престъпление. Налагането
на ПАМ „задържане за срок до 24 часа“ е неоправдано, защото в случая не са
били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления,
предотвратяване укриването на извършителите, който интерес, независимо от
презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на
личната свобода. Със задържането правата и законните интереси на
жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна
точка на целта, за която се издава административният акт.
Ето защо, след като към момента на задържането жалбоподателят е бил
известен и установен от органите на МВР, не е имало данни, които да
8
обосноват опасност от укриването му, не е имало и данни за извършване от
негова страна на предполагаемото от полицейските служители
инкриминирано деяние, заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е
допринесла за постигане на целите на принудителната административна
мярка и съставлява акт на неоснователна принуда върху лицето чрез
лишаването му от свобода за срок до 24 часа.
По изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна и като такава следва да
бъде отменена.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 143 от АПК, право на
разноски има жалбоподателят. Същият е направил своевременно искане за
присъждане на разноски - 400 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено в
брой и 10 лв. за държавна такса за образуване на делото, като е ангажирал
писмени доказателства за реалното им извършване - договор за правна защита
и съдействие и вносен документ. Ето защо на жалбоподателя следва да се
присъдят поисканите в настоящото производство разноски в общ размер на
410 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-246 от 27.11.2021
г., издадена от Чавдар Тодоров Гълев – полицейски инспектор при РУ -
Велинград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено
задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя П. Л. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, ул. „Филип Главеев“ № 1.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик, с административен адрес: гр.
Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, да заплати на П. Л. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, ул. „Филип Главеев“ № 1, сумата в размер на 410 лв.
(четиристотин и десет лева), представляваща сторени в съдебното
производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
9
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138, ал. 3
от АПК.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
10