Р Е Ш Е
Н И Е
№533
18.12.2019 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично
заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 649 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.10, ал.6
от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и е образувано по жалба на Й.Ж.Д. ***,
подадена чрез адв.М.С., срещу Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/1105/10.10.2019 г., издадена
от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Добрич, с която е прекратена
еднократна помощ за отглеждане на дете от майка/осиновителка студентка, учаща в
редовна форма на обучение.
Жалбоподателят
счита, че заповедта на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Добрич, с
която е прекратена еднократната помощ е неправилна и незаконосъобразна като
издадена при неточни правни основания. Иска се заповедта да бъде отменена и да
се присъдят направените разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.
Ответната
страна, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Добрич, не се
представлява и не изразява становище по спора.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По
заявление от 20.02.2019 г. на Й.Ж.Д., майка на родено на *** г. дете,
Симон-Мари Калоянова Кондова, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Добрич, след извършване на съответните проверки, е издал Заповед №
ЗСПД/Д-ТХ/1105 от 12.03.2019 г., с която на основание чл.8в, ал.1 и ал.5 от
ЗСПД и чл.16а, ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за
деца (ППЗСПЗ) е отпуснал еднократната помощ за отглеждане на дете от
майка/осиновителка студентка, учаща в редовна форма на обучение, в определения
за бюджетната година размер от 2 880 лева. От преписката се установява, че
половината от помощта в размер на 1 440 лева, е изплатена след влизането в
сила на заповедта.
По делото
не се спори, че към датата на отпускане на помощта жалбоподателката Й.Д. е била
записана за студентка в първи курс, редовно обучение за учебната 2018 /2019 г.
по специалността „Начална училищна педагогика и чужд език“ в Шуменски
университет „Епископ Константин Преславски“ – Колеж Добрич, както и че отговаря
на останалите изисквания по чл.8в, ал.1, т.1-4 от ЗСПД, т.е. че има правото да
получи този вид еднократна парична помощ.
За да
получи второто плащане по отпуснатата й еднократна помощ по реда на чл.8в от
ЗСПД, жалбоподателката е представила в администрацията на ответникаУверение №
1-13712/2019 г., от което е видно, че тя е записала за зимния семестър на
учебната 2019/2020 година първи курс редовно обучение на друга специалност
„Бизнес икономика“ и в различно висше учебно заведение- Икономически университет
Варна –Стопански факултет.
Това обстоятелство е мотивирало
административния орган да издаде Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/1105/10.10.2019 г., в
която изрично е посочил, че отказва второто плащане на помощта, а именно на
сумата от 1 440 лева. Като мотиви за отказа се сочи обстоятелството, че Й.Д.,
в разрез с изискванията на чл.8в, ал.5 от ЗСПД и чл.16а, ал.5, т.2 от ППЗСПД,
не е записана за обучение в следващ семестър, а отново е записана в първи курс
на друг университет. Тази заповед е обжалвана и по жалбата в Административен
съд - Добрич е образувано административно дело № 648/2019 г., което към
настоящия момент е висящо, видно от приложеното извлечение от деловодната
програма на съда.
Предмет на
оспорване в настоящото производство е издадената със същия номер и дата Заповед
№ ЗСПД/Д-ТХ/1105/10.10.2019 г. за прекратяване на еднократната помощ, отпусната
по реда на чл.8в от ЗСПД.
От известие
за доставяне се установява, че заповед с № ЗСПД/Д-ТХ/1105/10.10.2019 г. е
връчена на 14.10.2019 г. на адреса на Й.Д. и е била приета от лице от
семейството й. Жалбата срещу заповедта, с която е прекратена еднократната помощ
по чл.8в от ЗСПД е постъпила в съда на 25.10.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима. Макар да не става ясно коя от двете заповеди са били връчени на
14.10.2019 г., тъй като те са под един и същ номер и дата, съдът намира, че 14-дневния
срок за обжалване е спазен. Жалбата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
В
оспорената заповед, с която е прекратена еднократната помощ по чл.8в от ЗСПД се
сочи същото правно основание, а именно нормите на чл.8в, ал.1 и ал.5 и чл.16а,
ал.5 от ППЗСПД, на които се е позовал административния орган в заповедта, с
която е отказал изплащането на остатъка от еднократната помощ и която е
оспорена по адм.д. № 648/2019г.
Нормите на
чл.8в, ал.1 и ал.2 от ЗСПД уреждат предпоставките, при наличието на които се
отпуска еднократна помощ за отглеждане на дете от майка/осиновителка студентка
в редовна форма на обучение и начина на изплащане на помощта- на два пъти.
От своя
страна цитираният в заповедта чл.16а, ал.5 от ППЗСПД визира възможността компетентният
орган да отпусне или да откаже
изплащането на помощта, както и начина на плащане - на два пъти по 50 % от сумата като за второто
плащане се изисква представяне на уверение/удостоверение от висшето училище за
записан следващ семестър или за завършено висше образование, но не по-късно от
навършването на една година от детето.
От
съдържанието на цитираните по-горе правни норми се установява, че същите не
визират хипотези, при наличието на които отпуснатата еднократна помощ се
прекратява.
Съдът не
установи в ЗСПД или в правилника за неговото прилагане да е предвидена
възможност директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ да издава заповед, с
която да прекратява помощта по чл.8в от ЗСПД.
Заповедите,
с които административният орган прекратява отпуснатите по реда на ЗСПД помощи
за отглеждане на дела, са изброени изчерпателно в чл.6, ал.1-4 от ППЗСПД и еднократната помощ по чл.8в от ЗСПД не е
сред визираните в чл.6 от ППЗСПД помощи, които могат да бъдат прекратявани с
издаване на нарочна заповед.
За тази
помощ нормативната уредба предвижда издаването на три възможни заповеди.
Първата е заповедта, с която се разрешава отпускането на помощта. В случая на
12.03.2019 г. е издадена заповед за отпускане на помощта след представяне на
необходимите доказателства, че жалбоподателката, Й.Д., е носител на
субективното имуществото право, тъй като отговаря на законовите предпоставки по
чл.8в, ал.1, т.1-4 от ЗСПД.
Втората
възможна заповед е тази, с която се отказва отпускането на помощта. Такава
заповед също има издадена на 10.10.2019 г. по повод представяне на
доказателства от висше учебно заведение и искане за изплащане на втората част
от помощта. Доколко тази заповед е законосъобразна, ще се прецени от съда при
решаването на спора по адм.дело № 648/2019 г.
Третата
предвидена в нормативната уредба възможност по отношение на този вид парична е
тази по чл.8в, ал.6 от ЗСПД - да се
издаде заповед за възстановяването на отпуснатата еднократна парична помощ от
майката/осиновителката, но само в случай, че до навършване на двегодишна
възраст от детето то бъде настанено за отглеждане извън семейството по реда на
чл. 26 от Закона за закрила на детето поради лишаване от родителски права на
основание чл. 132, т. 1 и 2 във връзка с чл. 131, ал. 1 от Семейния кодекс
и/или на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за закрила на детето.
Явно е, че
в закона и в правилника за неговото приложение не е предвидено прекратяване на
еднократната парична помощ по чл.8в от ЗПСД
със заповед и затова законодателят не е посочил какви правни последици
поражда подобна заповед. Самата помощ, която е еднократна и се различава от
останалите помощи, които се изплащат периодично, изключва възможността да бъде
прекратявана. Тя или се предоставя на заявителя, щом същият отговаря на
условията за нейното получаване, или не се предоставя. Затова съдът намира, че оспорената
в настоящото производство Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/1105/10.10.2019 г., с която директорът
на Дирекция „Социално подпомагане“ - Добрич е прекратил еднократната помощ за
отглеждане на дете от майка/осиновителка студентка, учаща в редовна форма на
обучение, е издадена при липса на
валидно правно основание и не поражда никакви правни последици.
Административните актове, които не пораждат никакви правни последици, понеже са
издадени на несъществуващо правно основание, страдат от най-тежкия порок –
нищожност.
Макар че в
жалбата липсва подобно искане, по силата на чл.168, ал.2 от АПК, съдът е длъжен
да извърши служебно проверката за валидността на оспорения административен акт. Оспорената
заповед е издадена при липса на валидно правно основание и не поражда правни
последици, затова следва да се обяви за нищожна.
Следва да
се отбележи също, че издаването на два индивидуални административни акта,
оформени в два отделни документа, които са с различно съдържание ( заповед, с
която е отказано изплащането на втората част от помощта и заповед, с която е
прекратена същата парична помощ), но издадени под един и същи номер и на една и
съща дата, представлява нарушение на изискването за форма на акта и
несъобразяване с чл.59, ал.2, т.2 от АПК. Изискването за наименование на акта
по чл.59, ал.2, т.2 от АПК се поставя с цел издаденият административен акт да
може да се индивидуализира и различи от останалите административни актове. Ако
административният орган счита, че издава един акт, а не два, той следва да си
облективира волеизявлението в един документ, а не в два различни документа.
Доколко в случая това нарушение е съществено, ще се прецени при решаването на
спора за законосъобразността на заповедта с идентичен номер и дата като
настоящата, но с която е отказано изплащането на втората част от еднократната
парична помощ по чл.8в от ЗСПД. Нищожността на оспорената в настоящото
производство заповед, поглъща всички останали пороци при издаването й.
Разноски
Жалбоподателят
претендира присъждане на разноски, които му се
следват по силата на чл.143, ал.1 от АПК. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на Й.Д. направените по делото разноски от 10 лева – държавна
такса и 350 лева платено в брой адвокатско възнаграждение, видно от
представения на л.6 договор за правна защита и съдействие и адвокатско
пълномощно.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед
№ ЗСПД/Д-ТХ/1105/10.10.2019 г., издадена от директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Добрич, с която е прекратена еднократна помощ за отглеждане на
дете от Й.Ж.Д. *** - майка - студентка, учаща в редовна форма на обучение.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич да заплати на Й.Ж.Д. с ЕГН **********
***, сумата от 360 (триста и шестдесет) лева - разноски по делото за държавна
такса и адвокатски хонорар.
Решението
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: