Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1064 Година 05.10.2022 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесети септември две
хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Вяра
Стоянова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 1101 по описа за
2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на ЕТ „Петина – Елена Панайотова“ с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ бл.223, вх.8,
ет.1, ап.2, представляван от Е. П. А., със съдебен адрес ***, адв.Т.Д. против
заповед № ФК-26-0051031/09.05.2022г. на началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП. Счита, че заповедта е постановена в съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и при несъответствие с целта на закона и прави искане да бъде
отменена и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно уведомен, оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Бургас намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
основателна.
На 29.04.2022г.
е извършена проверка от служители на ТД на НАП гр.Бургас на търговски обект, стопанисван
от жалбоподателя – магазин за цветя и сувенири, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“,
бл.165, за която е съставен протокол за извършена проверка сер.АА № 0051031/29.04.2022г.
Със заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-26-0051031/09.05.2022г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Д„Оперативни
дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на търговеца е наложена принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14
дни.
Акт за установяване на административно нарушение № F 650939 е съставен на 03.05.2022г. на ЕТ „Петина – Е. П.“, за това, че при извършена
проверка на 03.05.2022г. на стопанисвания от търговеца обект - магазин за цветя
и сувенири, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.165 е направена
контролна покупка на 1 бр. роза на стойност 7,00 лева, заплатени в брой, за
която не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално
устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. Въз основа на акта не е
издадено наказателно постановление до 12.07.2022г., съгласно представеното от
процесуалния представител на ответника писмо с изх.№ ИТ-00-4152#3/12.07.2022г.
Заповедта е връчена на 10.05.2022г., видно от
оформената разписка и е обжалвана по административен ред с жалба вх.№ ИТ-00-3532/19.05.2022г.
С решение № ГДФК-48/23.05.2022г. на Директора на
Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП жалбата е
отхвърлена, като неоснователна. Решението е връчено на 03.06.2022г., видно от
оформената разписка.
Заповед № ФК-26-0051031/09.05.2022г. е обжалвана с
жалба вх.№ ИТ-00-4152/14.06.2022г., подадена в срока по чл.149, ал.1, във
връзка с ал.3 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Заповед за налагане на ПАМ № ФК-26-0051031/09.05.2022г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Д„Оперативни дейности“, ГД„Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП,
е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и
правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния
директор на НАП.
Съгласно
чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с
мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по
този ред, в качество и́ на индивидуален административен акт, следва да
отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
При издаването на заповедта от
административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование
на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на
адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и
подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Не е налице неяснота относно
субекта на който се налага ПАМ, респ. липсата на адресат на същата.
Задължението по чл.118, ал. 1 ЗДДС, съответно по чл.25 от Наредба № Н-18, има за
адресат лицето, което осъществява търговска
дейност посредством обекта, като в настоящия случай това е ЕТ „Петина – Елена
Панайотова“, на който търговец е
наложена ПАМ, като е без значение кое е виновното физическо лице, неиздало
изискващата се касова бележка.
В оспорената заповед, се
съдържа ясно и коректно описание на фактическите основания, което осигурява
възможност, както адресатът да разбере
за какво точно му е наложена ПАМ, така и на съда, да извърши преценка на
законосъобразността на заповедта.
В случая са налице и
материалноправните предпоставка за налагане на процесната ПАМ, които са
коректно посочени в заповедта, а именно чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1,
б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС,
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта.
В съставения
протокол за извършена проверка, е посочена контролна покупка на стойност 7,00 лева,
за която не е издаден фискален касов бон в търговския обект. Така посочените
обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя и от него не се ангажират
доказателства, че за процесната
продажба е издадена фискална касова бележка или съответна касова бележка от
кочан, въпреки изрично дадените му указания в този смисъл в постановеното по
делото определение № 1101/07.07.2021г. С
неиздаването на изискващата се касова бележка, в изпълнение на задължението по
чл.118, ал.1 от ЗДДС, търговецът фактически не е спазил изискването да
регистрира и отчете извършената продажба, поради което правилно е прието, че са
налице предпоставките по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, за налагане на
процесната принудителната административна мярка.
За налагане на ПАМ е достатъчно
констатирано нарушение, поради което след като за процесната продажба не са
издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от
кочан, към момента на плащането, са налице предпоставките на чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС и органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. независимо от
това дали ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на този
търговец по реда на ЗАНН. Административнонаказателното производство и
производство по налагане на ПАМ, макар да са породени от един и същ юридически
факт имат самостоятелно съществуване. Това произтича от различното естество и
целите, за които се издават актовете, с
които приключват тези производства. ПАМ имат преустановителни, превантивни или
възстановителни функции, докато наказателните постановления имат за цел
налагане на административно наказване и/или имуществени санкции. Процесната заповед е мотивирана именно с
наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ – нарушение на начина за отчитане
продажбите в търговския обект, като ирелевантен за спора е фактът дали за
конкретното нарушение е издадено наказателно постановление, тъй като това не е
предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.
Съгласно чл.187, ал.4 от ЗДДС, ПАМ се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е
заплатена изцяло, като тази норма касае изпълнението на наложената ПАМ. Липсата
на издадено наказателно постановление към момента на налагане на ПАМ, не би
могла да доведе до незаконосъобразност на заповедта, тъй като тя няма допуснато
предварително изпълнение. След
като заповедта няма предварително изпълнение, ако тя влезе в сила, след като
жалбата срещу нея бъде отхвърлена, то тогава тя би подлежала на изпълнение и
жалбоподателя би могъл да се възползва от възможността предвидена в нормата на
чл.187, ал.4 от ЗДДС, след като за установеното нарушение вече би следвало да е
издадено наказателно постановление.
Въпреки
изложеното обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като не стават ясни
мотивите на административния орган да определи 14-дневен срок на наложената
ПАМ, който е равен на почти половината от нормативно установения максимален
30-дневен срок.
За да се
приеме, че законосъобразно е определен срока на наложената ПАМ, трябва във
всеки отделен случай конкретно да се обоснове избраната продължителност на
запечатването, като при това тя трябва да е такава, че с нея да не се нарушава
предвидения в чл.6 от АПК принцип за съразмерност,
според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права или законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. Целите, които следва да се постигнат с налагането на ПАМ,
са предвидени в чл.22 от ЗАНН, като те могат да се налагат
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
В разпоредбата на чл.186, ал.1
от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка
запечатване на обект да се прилага за срок до 30 дни. След като законодателят е
предвидил този максимален срок, то административният орган е длъжен да обоснове
защо е определил срок от 14 дни, който е около средния срок определен в закона.
В случая, определения 14-дневен
срок за запечатване на обекта е мотивиран с обстоятелството, че в хода на
проверката на 09.05.2022г. е направена контролна покупка на едни
брой цвете-роза на стойност 7,00лв., заплатени в брой, за която не е издаден
фискален бон, средно-дневен оборот от 36,75лв., наличие на непогасени публични
задължения към 03.05.2022г. в размер на 312,39лв., деклариран от лицето общ
облагаем доход в размер на 0,00лв. за 2021г., 0,00лв. за 2020г., 0,00лв. за
2019г., 3988,92лв. за 2018г., както и създадена организация на работа, която
позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство и
невъзможност за проследяване на реализираните обороти.
Наличието на контролна покупка на стойност 7,00 лева,
за която не е издаден фискален бон, сама по себе си е основание за налагане на
ПАМ, но не е достатъчна да обоснове определения срок на ПАМ.
В заповедта е посочено, че „Има наличието на
непогасени публични задължения в размер от 312,34 лв., към 03.05.2022г.“, за ДОО, ЗО и УПФ за
периода 01.03.2022г.-31.03.2022г., за което по делото е представена справка
(л.39 от делото). Тези задължения са некоректно посочени, доколкото видно от
посочената справка, на 18.04.2022г. е извършено плащане, като е налице остатък
от задълженията за ДОО в общ размер на 0,39 лева, за ЗО – 0,18 лева и за УПФ –
0,10, лева или задължения на търговеца към този момент са в размер на 0,67
лева, като липсват начислени лихви. Този размер на задълженията е минимален и
не може да обоснове извод за недобросъвестност от страна на търговеца при
заплащане на публичните му задължения.
В
допълнение на изложеното, следва да се има предвид, че ПАМ „запечатване на
търговски обект“ не е способ за принудително събиране на публични задължения,
т.е наличието на непогасени публични вземания не може и не следва да се тълкува
като основание за налагане на ПАМ, още по-малко може да обоснове
продължителността на срока на прилагането ѝ. Неплащането в предвидения срок на публичните
задължения има за последица единствено начисляването на лихви върху тях, на
основание чл.175, ал.1 от ДОПК.
Без отношение към срокът за запечатване са и установения
средно-дневен оборот в размер на 36,75 лева и декларираният от лицето общ
облагаем доход в размер на 0,00лв. за 2021г., 0,00лв. за 2020г., 0,00лв. за
2019г., 3988,92лв. за 2018г. В случая, не става ясно как средния оборот и декларирания
финансов резултат, обосновават определения срок на наложената ПАМ. По делото не
са представени никакви доказателства и не може да се установи откъде органът е
направил този извод за нереално нисък оборот и деклариран финансов резултат.
Липсват доказателства да е извършвана съпоставка с други търговски обекти,
които да имат дейност съпоставима с тази на търговеца. Действително налице са
справки за регистрираните данни, но тя касае периода 01.10.2021г.-01.05.2022г.,
тоест липсват данни за предходните години, като същевременно не се установява
какво е било работното време на обекта през този период и дали той въобще е
работил. Също така, следва да се има в предвид и че през 2020г. във връзка с
разрастващата се епидемия от COVID-19 в страната бе обявено извънредно
положение, съответно извънредна епидемична обстановка, която продължи и през
2021г. Тези обстоятелства безспорно са оказали влияние върху извършените от
търговеца продажби и следва да се отчитат при квалифицирането на среднодневния
му оборот като нереално нисък. Ето защо, след като не е извършен анализ както
на дейността на търговеца и неговите обороти, така и на дейността и оборотите
на други търговци, за които да може да се приеме, че са съпоставими, както и не
е съобразена обстановката в страната през посочените години, извода на органа
по приходите за изключително ниски средно-дневни обороти и финансов резултат, е
необоснован.
На следващо място, следва да се
има в предвид, че при извършената проверка на място не е установена касова
разлика, освен сумата от 7 лева, касаеща процесната продажба, която разлика да
обоснове извода, че търговецът действително е извършил и други продажби, които
не е отчел. Ето защо не може да се приеме, че е правилен извода на органа по
приходите, че е създадена организация на работа, която позволява част от
оборота да не се отчита през фискалното устройство и води до укриване на
приходи, тъй като този извод остава изолиран от фактическите констатации. В
този смисъл, по делото не се твърди и не се установява търговеца да е извършвал
други административни нарушения на данъчното законодателство, за да се приеме,
че този извод се базира на конкретни факти.
След като, административният орган не се е позовал и
на никакви конкретни факти, които да са относими към други подобни случаи на
нарушения в обекта по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18, изцяло несъответстващ на данните по преписката
е и изводът му, че „срокът на наложената
принудителна административна мярка /ПАМ/ е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца“.
Видно от изложеното, посочените в заповедта мотиви за
определяне срока за налагане на ПАМ необосновават определената продължителност
на запечатването на търговския обект и забраната на достъпа до него. Това води
до извода, че определяйки необоснована висока продължителност на срока на ПАМ,
административният орган е нарушил изискването на чл.6, ал.5 АПК да се въздържа от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Вредите за
търговеца безсъмнено ще бъдат свързани с пропуснати имуществени ползи от
продажбите в 14-дневния период на запечатване на търговския обект и
евентуалното погиване на наличните живи цветя и растения, поради което не би
следвало да се определя срок на ПАМ по-дълъг от конкретно необходимия за да се
постигнат целените правни последици.
С оглед на изложеното, след като фактически липсват
относими към конкретния случай мотиви за определяне продължителността на
наложената ПАМ, то обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50,00 лева
платена държавна такса.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № ФК-26-0051031/09.05.2022г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите да заплати в полза на ЕТ „Петина – Елена Панайотова“
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“
бл.223, вх.8, ет.1, ап.2, разноски
по делото, за настоящата съдебна инстанция, в размер на 50,00 лева (петдесет
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от
съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: