Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260006
гр. К., 05.01.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен
съд – гр. К., II - ри състав
в публично съдебно заседание проведено на седми декември през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при секретар-протоколиста Д.М., като разгледа докладваното от
съдия Атанасова гр. дело № 1008 по
описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /, във вр. с чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба вх. № 4017 от 26.10.2017 година подадена от В.П.Б., ЕГН ********** *** против ответника К.Ж.М., ЕГН **********
***, с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че
последният дължи сумата в размер на на
3 500.00 / три хиляди и петстотин / лева, ведно със законната
лихва от 08.02.2017 г. – датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че в законопредвидения
срок е предявен иска по чл.
422 ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, след
като по ч.гр.д.
№ 333 / 2017 г.по
описа на РС – гр. К. лицето К.Ж.М., ЕГН ********** е подало възражение и е указано на заявителя, че
на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. ал. 4 от
ГПК може да предяви иск в едномесечен
срок от съобщението,
като довнесе дължимата държавна такса.
Ищецът твърди,
че с
ответника са сключили договор той да закупи
от него таванско
помещение с № 13 и с площ
7.5 кв. м., прилежащо към неговия апартамент
и представляващо негова собственост, намиращо се на ул.
„Ч.“ № 82. Същият сочи още, че на
29.10.2010 г. му е заплатил
сумата от 2 000.00 / две хиляди / лева,
като аванс за бъдещата сделка
за покупко – продажба на таванско
помещение № 13. На
09.11.2010 г. същият отново
му е заплатил сумата от 1 500.00 / хиляда и петстотин / лева, като аванс
и са се договорили
да извършат сделката при първа
възможност. През 2015 г. на ОС на ЕС на ул.
„Ч.“ № 82 ищецът разбира, че ответникът е продал апартамента, заедно с таванското помещение.
Поддържа се още,
че ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение и е образувано ч.гр.д. № 333 / 2017
г. по описа на РС – гр. К..
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на
ответника, че същият дължи сумата
в размер на 3 500.00 / три хиляди и петстотин
/ лева - главница, ведно със законната
лихва от 08.02.2017 г. – датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
С исковата молба е направено и искане за присъждане на
направените по делото разноски.
В
едномесечния срок от получаване на исковата молба ответникът
е подал писмен отговор, с който заявява, че оспорва иска, като излага подробно доводите си. Също така сочи, че съгласно разпоредбата на
чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички частни
вземания, освен ако в закона не е предвиден друг срок, т. е. ищцовата претенция
е несъстоятелна и с оглед липсата й на основателност, характерът на вземането и
невъзможността за връщането му, но и с оглед изтеклата погасителна давност.
Ищецът
редовно призован за съдебно заседание явява се лично и се представлява от юрк. Т.Б.
– съпруга на ищеца, която поддържа иска и представя писмена защита. Същата моли
съдът да присъди направените по делото / заповедното и исковото производство /
разноски в общ размер 750.00 / седемстотин и петдесет / лева, приложен е и
списък по чл. 80 от ГПК / не се вкл. комисионните такси към банката /.
Ответникът редовно призован, не се явява,
вместо него се явява адв. З. – САК, която оспорва иска и моли съдът да остави
същият без уважение, като неоснователен и недоказан. Претендира направените
разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. В срок представя писмена защита.
Настоящият съдебен състав на Районен съд –
гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от
фактическа страна :
Определянето на правната квалификация на предявения иск
е задължение на сезирания съд. За да определи
действителното основание на спорното материално
право, съдът следва да изходи
от изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. Налице
са твърдения за авансово плащане
на сумата от 3 500.00 лева, с очакване за бъдещо
сключване на облигационно договорно правоотношение между страните във връзка
с таванско помещение. За
да е редовна исковата молба по иск по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да
посочи релевантните факти за спора
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за които
носи доказателствена тежест, като по
делото ответникът излага и доказва фактите, изключващи правото на ищеца
да получи връщане на даденото.
Искът по чл. 55 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на нещо,
което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено
даването. В тежест на ответника е да докаже, на
какво основание е получил даденото /виж решение № 239/ 16.07.2013 г., по
гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС/. С иска по чл. 55, ал.
1, предл. 2 ЗЗД разполагат лицата, които твърдят,
че са престирали
с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо престацията, което правоотношение не е осъществено. Приема се, че при искане
за връщане на дадено по бъдещ несключен договор правната квалификация на иска е тази по
чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД /виж решение № 403 от
23.01.2015 г. по гр. д. №
3902/2014 г. на IV г.
о. на ВКС, решение №
150/01.12.2015 г. по т. д. № 2302/2014 г. на II т.
о. на ВКС/.
От приложения като
доказателство заварен препис от нотариален акт № 96, том ХI, рег. № 10795, дело № 977 / 2011
г. по описа на нотариус И.Н.е видно, че К.Ж.М.
продава на В.И.И.Н.следния недвижим имот, а именно : Апартамент № 10, находящ
се в гр. С., ул. „Ч.“ № 82, с обща квадратура 61.20 кв. м., при съседи : от
север – апартамент № 9 на Б.Н.П., от изток – улица, от юг – апартамент № 11 на В.М.С.и
от запад – стълбище, апартамент № 9 и апартамент № 11, заедно със зимнично
помещение № 11 и таванско помещение № 13 за сумата от 54 000.00 евро.
От
приложените копия от разписка / л. 6 / се установява, че на 29.10.2010 г.
ответникът е получил от ищеца сумата от 2 000.00 лева за продажба на
таванско помещение и на 09.11.2010 г. ответникът е получил сумата от
1 500.00 лева за продажба на
таванско помещение, като остава да получи още 2 500.00 лева.
Видно
е от приложеното по делото ч. гр. д. № 333 / 2017 г., че е издадена заповед №
287 от 18.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за
процесната сума от 3 500.00 лева.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката В.Т.П.относно обстоятелството, че
страните са договаряли продажба на таванското помещение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна
страна :
Ищецът е предявил
срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във вр. с чл.
55 ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори между
страните, че ответникът е бил собственик на следния недвижим имот, а именно :
Апартамент № 10, находящ се в гр. С., ул. „Ч.“ № 82, с обща квадратура 61.20 кв.
м., при съседи : от север – апартамент № 9 на Б.Н.П., от изток – улица, от юг –
апартамент № 11 на В.М.С.и от запад – стълбище, апартамент № 9 и апартамент №
11, заедно със зимнично помещение № 11 и таванско помещение № 13, като с
нотариален акт № 96, том ХI, рег. № 10795, дело № 977 / 2011 г. по описа на нотариус И.Н.същият
продава недвижимия имот на трето лице - В.И.И.Н..
От приложените като
доказателство разписки е видно, че страните са сключили устен договор за
продажба на таванското помещение, което е прилежаща част към описания по – горе
апартамент, за което ищецът е дал капаро
на ответника, а именно сумата в размер на 3 500.00 лева.
Съдът споделя
доводите на ищеца, че промяна на таванското помещение / одобряване на
архитектурния проект и обособяването на таванското помещение като самостоятелен
обект / може да се извърши единствено от собственика му, а към 2010 г.
собственик на имота е бил ответника.
Факт е, че ищецът е
собственик на обект в същата сграда, находяща се в гр. С., ул. „Ч.“ № 82.
Таванското помещение, което не е подпокривно
пространство не притежава статута на обща част
по см. на
чл. 37 и сл. Закона за собствеността,
тъй като не обслужва единството
на сградата, състояща се от
отделни архитектурни елементи и липсва съгласие на етажните собственици
таванските стаи да се считат
за обща част
на етажната собственост (реш. № 488/ 2013 г.,
ВКС). Когато таванските
стаи се притежават
в съсобственост, не представляват общи части нито по
естеството си, нито по предназначение.
И могат да се придобиват от
отделните собственици, притежаващи реални обекти в сградата, и на оригинерно основание
(лицето, което придобива съответното субективно право става негов титуляр
без оглед на това, дали
преди това някой го е притежавал).
Неизменен ориентир са и четирите пункта
от Тълкувателно решение N: 34/ 1983 г., ОСГК на Върховен съд:
1.
Подпокривното пространство (таванът) на сгради, притежавани
в етажна собственост, когато не е изградено
като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност,
тавански складови помещения или други
отделни обекти или сервизни помещения
към тавана, е обща част от
сградата.
2.
Подпокривното пространство (таванът) – обща част от
сградата, което има нужната височина,
пространство, обем, до което има
нормален достъп от стълба и което
могат при спазване на съответните
законни изисквания да се изградят
отделни обекти или сервизни помещения
към обектите в долните етажи, е обща част по
предназначение. Преустройството
и изграждането на отделни обекти или сервизни помещения
може да стане
по съгласие на всички етажни
собственици при спазване на законните
изисквания за извършване на преустройството.
3.
Когато подпокривното пространство (таванът) или част
от него няма
нужната височина, площ и обем, нито
има достъп до него от
нормална стълба и е неизползваемо, освен за изолация между
последната етажна плоча и покрива и за излаз към
него, то представлява обща част по естеството
си. Предназначението му не може
да се промени.
4.
Подпокривното пространство (таванът), което е обща част на
сградата, не може да бъде
обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се
придобива с давностно владение, докато не бъде променено
предназначението му. Отделните етажни собственици не могат да извършват
разпоредителни действия със своята идеална
част от него.
Не се представиха
доказателства, че до подаването на заявление вх. № 3009248 / 08.02.2017 г. пред
СРС / изпратено по подсъдност на КРС
ищецът е търсил от ответника дадената от него сума в размер на
3 500.00 лева – капаро. Правната характеристика и житейското приложение на
капарото изключва каквито и да било права на неизправната страна при виновно
неизпълнение, като това е следвало да е ясно на ищеца при сключената устна
договорка на 29.10.2010 г.
Също така от
събраните по делото доказателства е видно, че ищцовата претенция е напълно
погасена по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички частни вземания, освен ако в закон не е
предвиден друг срок, досежно не са периодични плащания по смисъла на чл. 111 от ЗЗД или др.
С оглед горното,
съдът намира искът за неоснователен и недоказан, поради което следва да
постанови решение, с което да отхвърли така предявения иск.
Относно
разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски / в исковото производство /, а именно : сумата от 600.00 лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от В.П.Б., ЕГН ********** *** против К.Ж.М., ЕГН ********** ***, на основание чл. 422 ал. 1, вр.
с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК да бъде прието по отношение на ответника, че
съществува вземането му в размер
на 3 500.00 / три хиляди и петстотин / лева – главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване
на заявлението – 08.02.2017 г. до изплащане
на вземането, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК В.П.Б., ЕГН ********** *** да заплати на К.Ж.М., ЕГН **********
*** направените по делото съдебни разноски в размер на 600.00 / шестстотин / лева – адвокатско
възнаграждение по исковото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :