РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Монтана, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20241600100622 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 2 от
КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата В. П. твърди в исковата молба, че на 1 февруари 2019 г. пострадала
при ПТП в гр. *: пътувала като пътник в автобус на градския транспорт по линия № *с
ДКН *, управляван от водача В.С. При потегляне водачът рязко привел превозното
средство в движение, от което ищцата изгубила равновесие и паднала назад. Получила
травматично увреждане на дясна бедрена шийка, а то наложило имобилизация на
крака, в последствие и смяна на дясната тазобедрена става. През април 2021 г. тя
отново била приета в болница заради оплаквания от болки в десния крак, проведена
била нова хирургична интервенция. За тези болки и страдания, преценени като пряка
последица от пътния инцидент, ищцата била обезщетена, за което са били постановени
влезли в сила решения по гр. д. № 16093/2019 г. на СГС, по гр. д. № 6336/2021 г. на
СГС, а за ексцес и по гр. д. № 359/2022 г. на МОС. Разгледаните искове са били с
правно основание чл. 432 от КЗ – пряко насочени срещу застрахователя по
задължителната застраховка Гражданска отговорност.
След ендопротезирането на дясната тазобедрена става през 2021 г. ищцата
отново започнала да изпитва болки, затруднено било движението й и след лекарска
консултация на 8 май 2024 г. постъпила в УМБАЛ „С.А.“ АД – *, където на 10 май
2024 г. било извършено ново ре-ендопротезиране. Престоят в болницата продължил до
14 май 2024 г., но няколко месеца след операцията ищцата продължава да изпитва
болки, приема болкоуспокояващи, почти неподвижна е и се нуждае от чужда помощ за
обслужването си.
Ищцата В. П. моли да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да й
плати обезщетение за тези нови болки и страдания в размер на 30 000 лв заедно със
законна лихва на основание чл. 429 от КТ, както и разноски по водене на делото.
1
Ответникът ЗАД „О.З.“ АД въвежда възражение за недопустимост на иска, тъй
като ищцата вече е била възмездена за понесените при ПТП неимуществени вреди,
като са й били присъдени справедливи парични обезщетения с влезлите в сила
решения на СГС и МОС.
Ответникът прави възражение и за изтекла 5-годишна погасителна давност,
като отчита за начало на давностния срок 1 февруари 2019 г. – датата на
произшествието.
По същество излага съображения, че не е налице причинна връзка между
травматичното увреждане, получено при инцидента от 2019 г., и болките, наложили
новата хирургична интервенция през 2024 г. Усложненията са възникнали поради
поведението на самата ищца: неспазване на лекарските предписания, непроведена
рехабилитация и съпътстващи заболявания, некомпетентно лечение, вътреболнични
инфекции – фактори, които изключват отговорността на застрахователя.
В отговора на исковата молба се посочва, че при първоначалното присъждане
на обезщетението с влязло в сила решение съдът е приел наличие на съпричиняващо
поведение от страна на В. П., като приносът й е оценен на 20 % и съразмерно е било
намалено определеното обезщетение. Този принос следва да се отчете и в настоящия
спор, като съдът приложи чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
На последно място ответникът въвежда възражения за липса на значителни
болки, не се касае до усложнения, свързани с понесената при ПТП травма, а с
неправилно проведено лечение, избор на неподходящи материали за ендопротезиране;
липсват данни за ограничения в движението на ищцата, за невъзможност да се
обслужва сама.
Оспорва се и претендираният размер на обезщетението като прекомерно висок,
несъответен на справедливостта и водещ до неоснователно обогатяване.
Относно иска за лихва за забавено плащане се прави възражение за погасяване
по давност.
Ответникът прави искане за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, прието е заключение по
съдебно-медицинска експертиза. МОС обсъди доводите на страните във връзка със
събраните доказателства и приема за установено следното:
Ищцата В. П. претърпяла на 1 февруари 2019 г. инцидент при пътуване с
автобус на градския транспорт в гр. *, при който получила счупване на дясната
бедрена шийка. Травмата била лекувана чрез хирургична операция, при която била
сменена ставата.
С влязло в сила решение№ 4151/10.07.2020 г. по гр. д. № 16093/2019 г. по описа
на Софийски градски съд ответното застрахователно дружество било осъдено да плати
на П. обезщетение от 30 000 лв за понесените неимуществени вреди и обезщетение от
3460 лв за имуществени вреди, като исковете са били заведени като частични. Съдът е
приел, че са били налице предпоставките на чл. 432 от КЗ: водачът на автобуса е
нарушил правила за движение по пътищата, от което като пряка последица се явява
травматичното увреждане на ищцата. Поради наличието на валидна застраховка
гражданска отговорност прекият иск на пострадалата срещу застрахователя е бил
уважен, като съдът е приел, че П. е допринесла със собственото си поведение за
настъпване навредоносния резултат и е определил съпричиняването на 20%. С влязло
в сила решение № 902/19.04.2022 г. по гр. д. № 6336/2021 г. на СГС „О.з.“ АД е
2
осъдено да плати още 10 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, които са били
претендирани като остатък до пълния размер на обезщетението.
На 13 април 2021 г. ищцата претърпяла втора операция по смяна на същата
тазобедрена става. С решение № 122/16.05.2023 г. по гр. д. № 359/2022 г. МОС се е
произнесъл по иск на В. П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на влошаване на здравословното й състояние и е осъдил „О.з.“ АД да й плати
12 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
От представената епикриза, издадена от УМБАЛ „С. А.“ АД – *, е видно, че в
периода 8 – 14 май 2024 г. ищцата е била на лечение в тази болница, при което е
извършено реендопротезиране на дясната тазобедрена става. Била изписана в добро
общо състояние. Не са представени доказателства за проведен контролен преглед,
какъвто е назначен с епикризата за 23 май 2024 г., нито за втори такъв на 25-ти ден от
изписването.
От показанията на свидетелката Е.Л., дъщеря на ищцата, се установява, че
възстановителният период след операцията на ищцата продължил дълго: около месец
не можела да става, след това ползвала проходилка. Ищцата не е в състояние да се
движи без помощни средства и към момента, почти неподвижна е, разчита на чужда
помощ за обслужването си и за обичайни дейности от ежедневието. Изпитва силни
болки и приема болкоуспокояващи медикаменти. Провела физиотерапевтични
процедури в санаториуми в * и във *, както и в клиника в *, ползвала услуги на
рехабилитатор, който я посещавал в дома й.
Искът е за присъждане на обезщетение за вреди от влошаване на
здравословното състояние на ищцата, които не са били компенсирани с вече
присъдените обезщетения и чието основание са новонастъпили факти – операцията
през 2024 г. и причинените от нея нови болки и страдания. В тази връзка възражението
на ответника за недопустимост на иска е неоснователно. При ексцес за увредения
възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което
произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание
и/или съществено утежняване на старите страдания, което се отклонява съществено от
прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Претендираното
обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече репарираните. Влезлите в
сила решения на СГС и МОС обвързват страните със силата на пресъдено нещо
относно фактите, основанието и искането. При постановяване на решенията
съдилищата не са обсъждали възможни бъдещи вреди, които да бъдат предвидени и
компенсирани с присъдените от тях обезщетения, затова искът за новонастъпили вреди
е допустим, но МОС го намира за неоснователен, затова го отхвърля.
Силата на пресъдено нещо на решението на СГС по гр. д. № 16093/2019 г.
обвързва страните и съда (чл. 298 от ГПК), поради което следва да се приеме за
установено, че през 2019 г. ищцата В. П. е получила счупване на шийката на дясната
тазобедрена става при пътнотарнсопртно произшествие, причинено от водач на
автобус от градския транспорт в гр. *. За превозното средство е имало валидно
сключена застраховка Гражданска отговорност с „О.З.“ АД. С поведението си П. е
допринесла до степен от 20% за настъпване на вредоносния резултат.
Налице е непозволено увреждане, причинено от застраховано лице, поради
което застрахователят по силата на застрахователния договор е длъжен да покрие
вредите, настъпили в резултат на виновното поведение на застрахования. На
основание чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
3
непосредствена последица от увреждането, включително и на такива, които са
възникнали след изплащане на обезщетение.
Предмет на настоящия процес е установяване дали е настъпило влошаване на
здравословното състояние на ищцата, което да е довело до нови болки и страдания, и
дали е в причинна връзка с пътния инцидент от 1 февруари 2019 г.
МОС приема, че е налице влошаване на състоянието на ищцата. Наложилата се
повторна смяна на става е във връзка с тежък здравословен проблем. Ищцата е понесла
болки по време на операцията и след това по време на възстановителния период, както
и неудобството от дългото обездвижване. Болките не са напълно отшумели, не е
настъпило пълно възстановяване.
За да бъде основателен искът за вреди от ексцес обаче, трябва да се установи,
че влошаването на състоянието е в причинна връзка с увреждането. От анализа на
доказателствата по делото се налага извод, че причинноследствената верига е
прекъсната.
От заключението на вещото лице по медицинската експертиза е видно, че
реендопротезирането се е наложило поради усложнения след предходната хирургична
интервенция. Експертът посочва като възможни причини за повторната смяна на
ставата неправилно позициониране на импланта, инфекция или асептично разхлабване
на компонентите на ендопротезата, евнтуално и последващ травматизъм. От оскъдните
медицински документи, представени от ищцата, не може да се изведе конкретната
причина, като изключена е единствено инфекцията, както посочва вещото лице в
обясненията си в съдебно заседание.
Фактор, оказващ влияние, е и възрастта на ищцата (77 години към момента), за
която са характерни дегенеративни изменения и намалена костна плътност, налице са
и придружаващи заболявания, които се отразяват на продължителността на
възстановителния период, на способността на организма да адаптира изкуствената
става.
Заключението на вещото лице е изготвено въз основа на медицинските
документи, представени от ищцата, както и след проведен преглед от самия експерт,
поради което съдът го приема като обективно и обосновано.
Съдът приема, че застрахователят не може да носи отговорност за настъпилото
влошаване на здравословното състояние на ищцата, защото усложненията, наложили
ре-ендопортезиране, не са последица от поведението на виновния за ПТП водач.
Ищцата е получила обезщетение за преките вреди – счупване на шийката на дясната
тазобедрена става, смяна на ставата с ендопротеза и заменяне на ендопротезата през
2021 г. Операцията през 2024 г. не е наложена поради тежестта на увреждането, а
поради фактори, стоящи извън непозволеното увреждане, за което прекият
причинител, а от там и застрахователят, отговаря.
При този изход на процеса на ответника се дължат разноските, направени от
него в производството, а те възлизат на 3050 лв адвокатски хонорар, 450 лв депозит за
възнаграждение на вещо лице и 5 лв държавна такса. МОС намира, че
възнаграждението на процесуалния представител следва да се приеме в посочения
размер, а не претендирания със списъка на разноските от 5400 лв, тъй като в договора
за правна помощ е договорен хонорар от 3050 лв.
На основание горното съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск на В. П., ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“
№ *, ет. *, против „ОЗК З.“ АД, ЕИК *, представлявано от А.Л. и Р. Д., със седалище в
гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, за присъждане на обезщетение от 30 000 лв за неимуществени
вреди от влошаване на здравословно състояние във връзка с пътен инцидент на 1
февруари 2019 г., както и иск за обезщетение за забавено плащане за периода от 10
юли 2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. П., ЕГН **********, да плати на „О.З.“ АД, ЕИК *, разноски по
водене на делото в размер на 3505 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5