№ 154
гр. гр.Несебър, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20232150200333 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Н. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, чрез
адв. Г. Г. от БАК, срещу наказателно постановление № 23-0304-000164/14.03.2023 г. на
началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на
жалбоподателката, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, са наложени
кумулативни наказания - „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателката изразява несъгласие с констатациите на наказващия орган,
като заявява, че на процесната дата е управлявал МПС с всички надлежни документи,
вкл. свидетелство за регистрация – Част I и Част II. Твърди, че не е знаела и не е
предполагала, че управляваното МПС е с прекратена регистрация, като не била
уведомен за този факт, нито от Пътна полиция, нито от Гаранционен фонд, нито от
друга институция преди датата на установяване на нарушението. Съгласно изложеното
и позовавайки се на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВКС и ВАС се
моли за отмяна на обжалваното постановление.
Насрещната страна по жалба – РУП гр. Несебър, изразява становище по
оплакванията на жалбоподателя, като намира същите за несъстоятелни по изложени
съображения. Моли за потвърждаване на обжалваното постановление, като
законосъобразно.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява
лично. Представлява се от адв. Г., който поддържа жалбата и не ангажира писмени и
гласни доказателства.
Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното
съдебно заседание.
1
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 26.01.2023 г., около 21,20 часа, в гр. Несебър, на Главен път I-9, Е-87, 203
км., КПП Кошарица, жалбоподателката управлявала л.а. „Мерцедес“, с рег. № *******,
собственост на „******“ ЕООД. По същото време била спряна за проверка от св. М. -
младши автоконтрольор в РУ Несебър, които извършил служебна справка с техническо
средство и установил, че автомобилът няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ и е със служебно прекратена регистрация от 31.08.2022 г. При тези данни
св. М. съставил на жалбоподателката АУАН Серия GA № 857465 от 26.01.2023 г. за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Във връзка със случая била образувана преписка
с пр.пр. № 1926/2023 г. по описа на РП Бургас, ТОН, като при съобразяване на
представените от РУ – Несебър материали, прокурор при РП - Бургас, ТО - Несебър, с
постановление от 20.02.2023 г., отказал да образува досъдебно производство срещу Е.,
като приел, че същата е управлявала МПС с рег. № *******, със служебно прекратена
регистрация, но поради ниската степен на обществена опасност деянието се явява
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Прокурорът изпратил материалите
на РУ Несебър за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Въз основа
на постановлението било издадено и процесното НП, което се обжалва пред
настоящата инстанция.
Съгласно приобщените доказателства, л.а. „Мерцедес“, с рег. № *******, към
датата на твърдяното нарушение е бил собственост на „******“ ЕООД, с едноличен
собственик на капитала и законен представител – управител – Н. Е., а към датата на
приключване на съдебното следствие – еднолична собственост на жалбоподателката
Е.. Видно от представени от Гаранционен фонд становище и доказателства, до
собственика „******“ ЕООД са изпратени два броя уведомления по чл. 574, ал. 10 от
КЗ от 15.04.2022 г. и 05.08.2022 г., без обратна разписка и удостоверяване на датата на
получаването им. С писмо на началник сектор ПП при ОД МВР Бургас е заявено по
делото, че жалбоподателката не е уведомена от органа за служебно прекратената
регистрация.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН Серия GA № 857465 от 26.01.2023 г.; Постановление
за отказ да се образува ДП от 20.02.2023 г. на РП – Бургас, ТО – Несебър; заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР; писмо вх. № 6212/30.06.2023 г. на
Гаранционен фонд и приложените към него писмени документи; писмо вх. №
7131/31.07.2023 г. на началник сектор ПП при ОД МВР Бургас. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Приетата от съда фактическа обстановка е безспорна и с оглед изложеното от
жалбоподателя в жалбата и възраженията му, които касаят единствено правната страна
на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата
отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
2
/оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи/ в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление в тази му част са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателката е
управлявала собствен на представляваното от нея еднолично дружество лек автомобил
„Мерцедес“, с рег. № *******, на 26.01.2023 г., който бил със служебно прекратена
регистрация от 31.08.2022 г., без да са свалени табелите, по смисъла на чл. 143, ал. 10
от ЗДвП.
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/, всяко лице, което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, е длъжно да сключи договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. С разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ е
предвидено, че информационният център /изграден и поддържан от Гаранционния
фонд, съгл. чл. 571 от КЗ/ уведомява собствениците на моторни превозни средства, за
които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е
подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да
представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор
за тази застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентните държавни органи да
прекратят регистрацията на моторното превозно средство, на основание чл. 571, ал. 11
от КЗ. От своя страна, чл. 143, ал. 10 от ЗДвП гласи, че служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство, като служебно прекратена регистрация на ППС се възстановява
служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по
реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От анализа на цитираните текстове може да се направи извода, че
неизпълнението на задължението за сключване на задължителна застраховка ГО от
собственикът на регистрирано в РБ МПС, което е в движение, води до задължение за
Гаранционен фонд, след уведомяване на собственика да инициира процедура по
служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Законодателят е вменил в
задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на
това основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. Това
задължение е разписно подробно в чл. 18б от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства на Министъра на МВР и попада в компетенциите на звената Пътна
полиция.
В случая, от събраните доказателства, се установява, че жалбоподателката и
настоящ собственик на управляваното МПС е узнала за служебно прекратената
регистрация при проверката, която е установила процесното нарушение, като сектор
ПП не е изпращал уведомление за това до нея.
В мотивите на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022 г.
на ОСС на НК на ВКС и I-ва и II-ра колегии на ВАС, е прието, че в случаите, когато
няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на
3
собственика на моторно превозно средство от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже
по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е несъставомерно. Съответно е даден отговор на поставения
въпрос в смисъл, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на
моторното превозно средство.
В случая, независимо от изричните указания на съда до
административно-наказващият орган да представи надлежни доказателства за
уведомяване на жалбоподателя за прекратяване на регистрацията на управлявания от
него автомобил към датата на установяване на нарушението, такива не бяха
представени. От събраните доказателства не се установи жалбоподателката да е узнала
по какъвто и да е начин за това обстоятелство преди датата на нарушението, преди
26.01.2023 г. Ето защо съдът намира, че у нея е липсвал субективния елемент на
деянието, с оглед на което не може да се приеме, че от субективна страна е
осъществила състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Предвид всичко изложено съдът счита, че нарушението не е извършено виновно
от жалбоподателката, съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, поради което
подадената от нея жалба се явява основателна, а обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Доколкото, нито с жалбата, нито в съдебно заседание е направено изрично
искане за присъждане в полза на жалбоподателката на съдебни разноски, съдът не
дължи произнасяне по въпроса, независимо от ангажираните в тази насока
доказателства по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0304-000164/14.03.2023 г. на
началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателката
Н. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, са наложени кумулативни наказания - „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4